сила
да си падал
и изправял
да си умирал от болка
да си плакал
да си се изгубил напълно
в някого друг
да си събирал сърцето си
на части
след като са стъпвали върху него
многократно
да си си казал:
“никога повече,
любовта не е за мене”
но пак да си се изправил,
сякаш за последно.
да си превързал раните си.
да си избърсал сълзите си.
да си повярвал
в себе си отново.
да си решил
пак да обичаш.
даже със сърце на части
111 notes
·
View notes
посред нощ се будя
и усещам как дъха ти
се разхожда по челото ми
прескача всяко малко притеснение
потъпква всички страхове
че утре няма да те има
как краката ти са оплели моите
в неопределена симбиоза
и сърцето ти е спокойно
като моето преди да се събудя
сега се разминават
и моето иска да се пръсне
ето го, всеки момент ще изскочи
от гърдите ми и ще избяга при твоето
ще те почувствам малко и после
отново ще заспя
с нетърпение
пак да се събудя
и пак
и пак...
и ти все да си до мен
авторско
14 notes
·
View notes
Фонтан от чувства
Чувствата разтапят се като фонтан от шоколад,
Тъй плътни са и наситени, твърде много, за да ги разбера.
В чувствата потапям се и потъвам като в катран.
Всички очи от мен отвърнаха се,
Останах сама да белея.
Нагоре нещо дърпа ме, но не за хубава съдба.
Вината в душата затаена, неизказаните думи болят.
Хронична болка са размислите от вчерашния черен ден.
Те по навътре теглят ме, в плаващите пясъци на моите страхове.
Красивото небе не може да смекчи пренасищането от шоколадовия фонтан.
Чувства, тъй тайни за другите, несподелени, повити около врата.
Птичките пеят, но все по на ниско и ниско започнаха да летят.
Дъждът неизбежен е, както краят на деня.
-16.09.2023
2 notes
·
View notes
Само свободните души пеят - D🦋S
Мечтая да съм волна птица
и с криле да чувствам свободата.
Да мога да летя високо, без да усещам празнотата.
В свят, в който съм далеч от самотата.
Душата ми свободно да лети,
а сърце да пее, да трепти.
Мечтая да съм волна птица, чиято душа лети.
Да мога да летя високо, към безкрайните звезди.
Някъде надалеч, но където си и ти.
Такава съм - свободна и дива,
понякога тъжна, понякога ранима.
И нека сърцето да пее, да танцува,
за свободата, поради която жадува.
Да мога силно да летя и да обичам,
а теб любов да те наричам.
11 notes
·
View notes
Око ящура, жовте — топаз ,
Історія починається з декількох фраз ,
Ночі в пустелі дуже холодні
А в день жаркі, нажаль природні
Спека ця, голову кружляє
Млієш, не чуєш, що лікар мовляє
Потім гори Кавказкі, ліси
І шукаєш не можеш знайти
Біжиш, а воно від тебе тікає
Заблукавши в лісі помирає
Відтак, ти вільні, годі тремтіти
Не страшно чогось не зрозуміти
Досить правди, істин, аксіом!
Ти — сам. Не буде більше утом
Зустріне тебе колос золотий,
Замасти ноги, й будь брудний
Ступай босоніж по вологій землі
Під дощем гуляй на ранній весні
Лайдак — це синоніми до тебе,
Але не бійся, воно тотожне й до мене
Давай без думок побачимо море
— Чому без думок?
Ми ж, соціальні потвори
Ті, хто не знайшли себе до двадцяти п'яти
І не знають як поводитись із грішми
Хто не справді бітьківських надій
Та під три чорти їх! Ти свої зумій
Лише, їх взагалі шукати не треба
Прийдуть самі коли буде бажання, потреба
Тоді з'явиться степ, лан, стежина
І ти зрозумієш, що ти людина
5 notes
·
View notes
Елегия по загубената
Видях ли те?
Видя ли ме?
Е, дните ми са дорести и черни,
с копита рият на превала,
препускат към мъгливия ми край.
Къде изгубих пътя си?
Отдавна съм отминала крайъгълния камък,
под който спи завита на кравай
отровната ми вяра в теб и мен.
Нима съм черна вътре, гнила ябълка?
Конете ми препускат към безкрая.
След тях се влачи тяло като моето.
Елица Кирилова
1 note
·
View note