заслужаваш

някой да те целува,

докато чакате на червен светофар

Ръцете ти мека постеля са.

“Искам да целуна всяка твоя рана и да я направя моя собствена.”

-Е.Г

Забравих те,

преди пет години си мислех как винаги ще си част от живота ми, как ще се оженим и всичко ще се нареди,

но нещата не винаги стават така както си мислим и искаме.

Пет години след началото на всичко спомените ми за теб бледнеят,

образът ти е почти прозрачен.

Не си спомням гласа ти, нито смехът ти.

Остана само усещането и представата ми за теб,

ама тази представа вече е толкова изкривена в главата ми, та не мисля че има нещо общо с реалността.

Амa такъв е живота, хората се забравят, колкото и да не искаш.

Untitled vol. 5

в дните когато

най-много не мога да се разпозная

отново те виждам

в очите си

Още мисля за всички чудодейни начини, по които Вселената е наредила Нас.

Аз и Ти.

Ти и Аз.

S. M.

Being myself around you 💎💎💎

3/4/5 ask bg anon - мерси много! За Ботев и Вапцаров няма как да не се съглася; Белобрадова не знаех, че пише, но пътеписа звучи интересен. Аз доста харесвам Куфарът на брат ми (ред. Дишлиева-Кръстева) - прочетох я преди да замина за чужбина и когато се прибрах у нас за малко, има доста интересни и различни перспективи, препоръчвам я като нещо модерно.

Като нещо преводно 'Изтръгнати из Корен' на Наоми Новик е интересен пример за мен, просто защото към момента е единствената книга/фентъзи, която ми е попадала от някой с източноевропейски корени, но който не е отраснал в ИЕ, която има нюх на нещо нашенско (Новик е полякиня от страна на майка си, мисля?) и преводите дори на имена на български някакси са по-звучни, отколкото оригинала на английски (Змей а не Dragon за единия от главните герои, Леса, а не The Wood за едно от основните места, където се развива действието, и т.н.).

Тей, де, надълго и нашироко малко, но приятно ми стана, надявам се и от моя страна препоръките да са полезни :)

Записах си книгите, благодаря! Ще се радвам да ги прочета, звучат обещаващо

Абсолютно съгласна съм за преводите, нещо, което много ме дразнеше, докато четох „Песен за Огън и Лед“ беше как някои имена са преведени (напр: The Black Woood = Черния лес), но други просто ги направиха на кирилица (напр: фамилията Blackwood = Блекууд, вместо Чернолесови)

Благодаря, че писа 💕

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

И двамата помолихме нещо другия.

Аз, да не ме оставяш.

А ти, да те оставя.

все още чакаме

с ръце в джобовете

да се прегърнем,

а зад нас сенките ни

вече правят любов

- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- И по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?

Диляна Иванова

Омръзна ми да чета постоянно - силната жена това, силният мъж онова... и всичко да звучи толкова егоистично и безсмислено... Знаете ли действително, в какво всъщност е силата на човека?!

Сила е да не откраднеш, когато си гладен и нямаш какво да ядеш... Сила е да не таиш злоба, когато си предаден от скъп човек... Сила е да подадеш ръка, когато самият ти се нуждаеш от подкрепа.... Сила е да бъдеш добър, сред вълци гледащи само към себе си.... Сила е дори да се усмихнеш, когато очите ти се пълнят със сълзи... Сила е да избереш правилното, пред лесното.... Сила е да бъдеш непоколебим, когато всеки се бърка в живота ти... Сила е да продължаваш да вярваш, когато всичко се разпада на парченца... Сила е да покажеш емоции, когато знаеш че ставаш уязвим... Сила е да признаеш, че има и по-добри от теб и това да те мотивира, вместо да те прави завистлив.... Сила е да простиш!

Мускулите, егото, ината и така скъпоценното ви "име" в обществото, не са нищо повече от въздух под налягане. В тях няма нито сила, нито характер... няма нищо. Докато се поставяте сами на въображаеми пиедестали, моля не ми говорете за сила, защото аз ще видя само слабостта ви!"

Елита Петрова

Не искам да ти пиша, не искам да ти звъня, искам да се кача в колата си и да дойда пред вас и да те видя всеки път, когато не издържам, че те няма.

Не искам да те питам дали е удобно, да си уговаряме часове и срещи, искам да бъда там за теб винаги, но и ти да бъдеш толкова готов/а за мен, колкото съм аз за теб.

Ще бъдеш ли?