#сродна
Text
Тясно ми е. В този апартамент, в този град, сред тия хора. Просто ми е тясно, всички тия емоции, които не излизат навън, а остават вътре в мен, от гордост да се справям сама, да не говоря, да мълча, натъпкала съм всичко и вече няма място. Тясно е, време е да се преместя.
#бг пост#бг блог#бг цитат#бг мисли#бг любов#бг текст#бг поезия#бг литература#авторско#спомени#бг надпис#бг мисъл#бг чувства#среднощни мисли#мотивация#сподели#сродна#душа#любов#любовни цитати#бг автор#bg thoughts#bg quotes#bggcommunity#bg tekst#bg tumblr#bg love#bg text#bg post#bg aesthetic
194 notes
·
View notes
Text
,,Това не е приказка"
,,Това не е приказка. Аз не съм принцеса, нито ти -принц. Аз съм художничка, а ти военен. Няма да излезеш изпод завесата за вечна любов,ще излезеш да се биеш, а аз ще се бия с демоните си, които нямат покой откакто си тръгна. Ти ще лееш кръв, а аз-бои и сълзи. Така е писано. Не можеш да го пренапишеш, волята, както и любовта на двама ни един към друг, не вярвам, че е по-силна от съдбата, която сами подписахме преди да се познаваме."
Л.Н.
Из спомени за моята любов
#Лора Н#Из спомени за моята любов#Из среднощни мисли нищо че си имам работа#лоран#бг любов#бг тъга#бг цитат#бг#бг пост#бг мисъл#бг болка#бг мисли#душа#сродна#сродна душа
4 notes
·
View notes
Text
Ей човече, не е късно за нищо,
нито за закъсняло обаждане,
нито за късна любов,
особено за ново начало или да обърнеш страницата, да започнеш да живееш така както искаш.
Не е късно, нито си стар,
за да започнеш да слушаш сърцето си,
да се влюбиш в живота, в сродна душа,
в някой като теб или в пълна противоположност,
да четеш повече книги, да пишеш книги, да започнеш да рисуваш, да пееш,
да излизаш по пижама за сутрешното кафе, да бъдеш луд понякога, да следваш импулса си, шестото чувство,
да обиколиш света,
да слушаш музика силно,
да се смееш силно, да си правиш подаръци, да се разхождаш на лунна светлина,
да тичаш с изгрева, да вървиш с усмивка, да откажеш вредните хора и да им кажеш ,,не",
да отделяш повече време за себе си.
Никога не е късно да простиш, да поискаш прошка, да се пребориш за мечта,
човек и щастие, да подариш любов, усмивка или надежда на непознат,
на любим или на себе си,
а днес е чудесен ден за нещо,
не мислиш ли?
30 notes
·
View notes
Text
И ако вярвах в сродна душа( а аз вярвам)
Щях да кажа,че онзи ден те усетих . Докато подреждах в магазина, нещо в мен ми прошепна ,,обърни се” , а когато го направих вълна на носталгия и спомени ме връхлетя. Сякаш този миг се е случвал и преди, сякаш нещо познато минаваше. Навън бе толкова студено, нямаше вече сняг,духаше ужасен вятър , но в мен бе топло. Сякаш разпалваш огън, но аз вече горях.
И ако в онзи ден си минал, ако си бил близо- обещавам ще се намерим, няма да е лесно, едва ли - скоро. Но ще се намерим.
К.С.
8 notes
·
View notes
Text
"...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Хубаво. А какво е концентриран?
- Концентриран - внимателен не е ли?
- Не е!
- Такъв, който... е събран в едно нещо.
- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.
- Не бях се замисляла, питай още.
- Имам няколко любими. Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи. А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозву��и фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо,
което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език...
" Стопанката на Господ "
Розмари Де Мео
#bg post#bg tumblr#bulgaria#бг#бг блог#бг пост#бг думи#bg text#bg#бг цитат#bg love#bg tekst#бг любов#бг поет#бг надпис#бг мисли#българско#любов#текст#цитати#бг текст#бг автор
9 notes
·
View notes
Text
Што сум? Кој сум? Сонувач сум само
Чијшто поглед гасне во магла и мемла
Живеев, така патем, ко во сништа
Како многу други луѓе на оваа земја.
И тебе те љубам, сега, по навика дете
Зашто пред тебе многу љубев болејќи
Ко што цигара палам по навика ете
Ти зборувам и шептам за љубов трептејќи.
„Засекогаш“, и „љубена“ и „ќе те помнам довек…“
А душата пустош иста ја обзема
Ако со страст допреш срце на човек
Вистина, без сомнеж, да пронајдеш нема.
Па душата моја веќе не знае за ежа
На одбиени желби, неразбрана тага
Ти си моја вита, леснонога бреза
Створена за мене и на други драга.
Но тражејќи така сродна една душа
Врзан против желби, тонам в сета болна
Никогаш со љубомора нема да те здушам
Никогаш да те обвинам нема ниту колнам.
Што сум? Кој сум? Сонувач сум само
Чијшто поглед гасне во магла и мемла
И те сакам, така патем, ко во сништа
Како многу други луѓе на оваа земја.
0 notes
Text
За моята сродна душа ,
Има едно име.
Име , което те кара да настръхваш
щом го чуеш.
Има едно лице.
Лице , което търсиш
в тълпа от празни хора.
Има една душа.
Душа , която втора
не ще срещна никога.
Какъв глупак съм аз ,
за да не мога да ги виждам и усещам
в този гнусен свят.
Какъв глупак съм аз ,
за да иска да ме остави
тази красива сродна душа.
Аз разкайвам се всяка вечер
и желая да видя отново
моята сродна душа.
Съжалявам аз , че не успях
да опазя сродната си душа.
Чакам всеки ден ,да се върне,
моята жена !
- П.Г ❤️ Д.Д
1 note
·
View note
Text
Любовта е за тези, които си пасват. А не за тези, които се нагаждат да си паснат. Не бъркайте това, да намерите сродна душа, с това, да се опитате да изградите от някого такава. Не става. Знам от личен опит.
Л.Л.
Поезия
Да изживея хиляди животи
без да излизам от себе си
Аглея
Приближих се прекалено близо, за да осъзная, че си твърде далеч..
Ще ти покажа Ада в мен…
Онзи ,пълен с чувства…
Ще ти покажа Живота в мен…
Пламнал от жарава…
Ще ти покажа Красотата в мен…
Създадена от други…
Ще ти покажа Страстта в мен…
Без наморник броди…
Ще ти покажа Свободата в мен…
В която ще се влюбиш…
Ще ти покажа Любовта в мен…
Онази която ще поискаш…
Опитомиш ли ме…
Ще избягам…
Alexa
Пресънувах те - в хиляди сънища, които ме будеха,
и дълго не можех да спя.
Препрочетох те - в многото стихове,
които написах за теб.
Преразгледах те - в планове, в блянове и в безкрайни албуми със спомени.
Препознавах те - стряскащо, молещо;
не веднъж, нито два… много повече.
Пренаписвах те - в тъжните текстове на нашата музика… с бузукито.
Премълчах те - безумно разпитвана от околните погледи шушнещи.
Преосмислих те - в самота, сред компании,
в чужди легла,
в празни усмивки.
Преживявах те - в спомени, в истини, в случки, в неслучки - на сила.
И престорено те отрекох…
Преживяхте те, но не те пре-обичах.
Пламена Троева
Сърдит си ми, когато замълча.
Но тайничко мечтаеш да прегърнеш
и мен, и тъжните ми дни,
и мислите ми, разпилени сред безкрая,
сълзите ми… ината ми дори,
и вечната ми нужда да мечтая.
Не ти се вярва, но в душата ти чета
не само всичко, дето искаш да ми кажеш…
Прочитам в нея толкова неща,
които ти не подозираш даже.
Прочитам в нея малкото момче,
което търси в мен едно момиче.
Мъжа прочитам, който ме зове.
Приятеля. Спасителя. И всичко…
Прочитам тайните ти страхове.
Ранимата ти обич препрочитам…
Не ти се вярва. Знам. Добре.
Но знаеш ли…ужасно те обичам!
caribiana
Отворил си вратата на сърцето ми
дори и да не искаш място в него
Там е малко прашно и разхвърляно
Нищо още не е подредено
Но ти ще се оправиш в хаоса
Владееш го, тъй както мислите ми
Прахта изтупай, прозореца- отваря се
Пусни да влезе слънцето във дните ми
По рафтовете ще намериш сънища
Позна ли се във тях? Усмихваш се
Във спомените ми по непознати пътища
разходи се. В онези шарените, има те.
Стъклениците ли гледаш?
Събирах в тях сълзите си
от всички преживени огорчения,
И от болката събирах, вътре скрита е
Отронени въздишки в паяжини вплетени
Мечти, на цветни хвърчила рисувани
Разгледай всичко, не ме оставяй непрочетена
Отворил си вратата вече. Остани…
Крем
Ти си част от време едно,
в което аз все още обичах.
Все още горях с другите наравно.
Все още летях в облаците нависоко.
Все още бях момичето с мечтите,
не познаващо сълзите.
Все още не знаех какво е пропаст.
Сега вече знам, че е
дупка в гърдите
несвързваща вече
две души и два живота в едно.
Сега вече знам,
че можеш да оцелееш
след всеки и след всичко
стига да имаш себе си.
Ти си част от време едно,
което предаде ме
прекалено не възпитана
как да живея днес
след липсите,
след грешките.
След злото.
Прости, но е невъзможно
човек да не се срине
поне веднъж от него
в този живот.
Поне веднъж трябва да си долу
за да видиш, че имаш криле
да полетиш.
Душевни бележки
Преродих се във вятър. Да ме усещаш.
Ще бъда въздуха, който ще дишаш.
В топлите нощи, дъхът ми ще срещаш.
И полъха ми по теб ще обичаш.
Ще пресушавам до капка сълзите ти..
Изплакани за мен. Като спомен.
Ще съм онази тъга във очите ти..
И танца на листа. Отронен.
Ще ме усещаш, където да идеш.
Ще бъда топла въздушна вълна.
И дори да не може да видиш.
Ще ме почувстваш, отново с тъга.
Ще докосвам ръцете ти с нежност.
Ще те целувам с призрачна страст.
И в тази тиха небрежност..
Усетиш ли обич… Пак ще съм аз!
Красимира Попова
Ти знаеш ли… приличаш ми на дъжд…
Пристигаш ненадейно и внезапно.
И после си отиваш. Изведнъж.
А аз оставам на прозореца.
И те очаквам.
Понякога се бъркам. Припознавам те
във собствените си сълзи.
Таванът ми е целият от облаци,
а зад стъклата
…там не вали.
Изобщо не вали.
Във мен капчуците не спират да те пеят.
Далечен. Мой. Красив. Дъждовалежен…
Ритмува с тебе всеки дъх сърцето ми.
И спира за секундичка. От нежност.
Caribiana
И… днес заменям Седмото Небе
за къщичка в света на грешните.
И белите си ангелски криле
за малко обич. От човешката.
сaribiana
Аз не зная в какво съм добра,
нито как да изглеждам такава.
Мен светът ми рисува крила,
без да знам с какво заслужавам.
Нямам ангелски вид. Не мълча.
Пия вино сама и по тъмно.
Като капка пелин си горча
и на връх съм била, и на дъно.
Разпиляна съм, няма шега!
Не плета, нито шия гоблени…
Псувам яко-каква ти жена!
И се боря с куп чужди проблеми.
Да, живея и все на педал.
Кой, какво и защо…не ми пука.
Не очаквам в замяна медал
и където ме удрят се пукам.
А ме удрят, повярвай, без жал.
Но забравям. Защо ли-не зная!
Помня всяко красиво начало,
а провалите, тях ги забравям.
Помня сенки и помня лица,
помня някой в тъма ме остави,
помня плач на жени и деца,
и лукавият как ме погали.
Ако искаш и ти ме помни
и помни, не държа, ако искаш…
Мен ми стигат шепа мечти,
и далеч… да те чувствам по-близък.
Ая
Тиха съм и тихо идвам.
Не ми отваряй, аз сама ще вляза.
Ще те целуна във очите ще надникна
и ще оставя две усмивки на перваза.
Ще бъда слънце и ще топля нежно,
душата ти от ветрове обрулена.
Ще бъда глас и шесто чувство. Вечност!
…любов невиждана и никога нечувана.
Докосване ще бъда. Миг. Начало.
И тиха лудост, до безсилие ще водя.
Крещящо “Искам те!” във женско тяло.
Мълчанието. Тишината. И покоя.
И буря ще съм в теб. Без тебе. Истинска!
Усещане за луда безтегловност.
Сега кажи, такава би ли искал
и би ли пуснал на душата през прозореца!?
АЯ
Прощавай ми
на части
много бавно
по една мигла отронена върху лицето ми
по кичур от коса погалил дланите ти
по сричка и по дума
по въздишка
по едно докосване във тъмното когато спя
по спомен за погалване когато ни е нямало
прощавай ми докато идвам към теб
защото аз идвам и искам само да ме обичаш
и някак да съединим тишината разкъсана от
скърцащи химери за минало и бъдеще
а виж навън е сняг и толкова ми липсват в бялото
ръцете ти
нищо не е повече от днес
когато те обичам.
АНА ЦАНКОВА
Прощавай ми
на части
много бавно
по една мигла отронена върху лицето ми
по кичур от коса погалил дланите ти
по сричка и по дума
по въздишка
по едно докосване във тъмното когато спя
по спомен за погалване когато ни е нямало
прощавай ми докато идвам към теб
защото аз идвам и искам само да ме обичаш
и някак да съединим тишината разкъсана от
скърцащи химери за минало и бъдеще
а виж навън е сняг и толкова ми липсват в бялото
ръцете ти
нищо не е повече от днес
когато те обичам.
АНА ЦАНКОВА
ОЧАКВАНЕ
Не искам живота от приказка,
не обичам фалшиви принцеси,
все те търся красива и истинска
и се питам във нощи къде си.
Не желая дворци от илюзии
и да диря пантофка след бала,
искам обич - едничка и чувствена,
тук до мен мечта оживяла.
Не очаквам каляската впрегната,
да политнем с копнеж към звездите,
тази приказка вече дотегнала,
остаряла, предъвквана в дните.
Само искам къщурката спретната,
там на прага, когато привечер
ще ме срещнеш с усмивката трепетна,
с онзи пламък, от ласки облечен.
Да усещам божурени устните
и очите ти - звездна жарава,
глътка радост вкусил от дланите,
под луна, гдето с теб ме венчава.
Красимир Трифонов /sinoptic /
И така…
Приготвям чай. Жасмин и мед.
Ухае ми на нещо като тебе.
А след това рисувам ветрове,
които ми напомнят за ръцете ти.
Измивам чашите. Сапунено балонче
лети над мивката. Прилича на дъга.
А в него - твоят образ е затворен.
И аз го гледам. И мълча.
Разгръщам книгата. "Нищо особено".
Разплаквам се. И гледам през прозореца.
Подскачам от звъна на телефона.
Не беше ти. Не искам да говоря.
Ще гледам филм. Дано да се усмихна.
Но знам, че няма. Знам, че само ти
ме караш да съм истински щастлива.
Днес или филмите са глупави, или…
Замествам те със музика. Не ми е скучно.
Макар, че дните ми ужасно си приличат.
Когато съм заета, не те мисля…
В останалото време - те обичам.
caribiana
Не ги изричай всички тези думи,
които в теб отдавна са умрели.
Недей. Защото може да се влюбя.
Да се изгубя пак, а не да се намеря.
Мълчи. Не казвай нищо. Не остана
дори и миг от някаква уж вечност.
Бъди ми само шепот в гола рана.
Завръщай се когато си далечен.
Сега да помълчим. За много малко.
Преди да ме прониже нещо вляво
ще бързам да ти кажа, че е жалко
да можеш да обичаш, а да бягаш.
Не ги изричай думите. Не искам.
Защото знам, от болка са родени.
Сърцето в тебе силно ги е стиснало.
Прости му обичта. Не му я вземай.
Elia Rei
По всичките ми сетива те пише…
А този навик, да съм все без теб,
тежи по клепките ми на разсъмване.
По тялото ми плъзва плах копнеж
в ръцете ти внезапно да се сбъдна.
Да съблека страха си и с ��чи
да кажа колко много си ми нужен.
А устните ти просто да мълчат,
до лудост влюбени в това събуждане.
Но този навик , да съм все без теб…
А всъщност страшно искам да те има.
Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен
потрепващите нишки на незримото?
caribiana
Потъвам надълбоко в себе си.
Искам да се срещна с тъмнината, която мисли вместо мен.
Която говори от мое име.
Която се появява в моментите, когато съм несигурна.
Тръгвам бавно надолу.
Слизам.
Стълба по стълба.
Към същността си.
Връщам се в годините назад.
Имам нужда да слушам.
Да чуя.
Онези моменти, които съзнанието ми грижливо отхвърля.
И грижливо пази.
Тайните.
Страховете.
Подтиснатите желания.
Очакванията.
Като разхвърлена детска стая, в която всичко е живо.
Мракът е пълен с неизказани диалози.
С неизпълнени обещания.
С разочарования.
Гледам го в очите.
Потъвам надълбоко в себе си.
Интересно ми е да търся отговори.
Всеки от нас е пълен с лабиринти.
С неразгадани коридори.
С тъмни стаи.
С огледала.
На дъното някой плаче.
А сърцето ми припомня, че мястото ми е горе.
Любовта е небе…
Повдигам се на пръсти!
Яна Янкова
Не говори! Не искам да ги слушам,
онези приказки за любовта!
За мен това е, като дъжд след суша-
на всичко бих повярвала сега!
Не говори! Налей ми вино !
И нека тази нощ да помълчим !
Когато дойде утрото притихнало-
безмълвно нека да се разделим!
Не говори.! Болят ме всички думи.
Не искам да се нараня отново!
Мълча и аз, защото във гласа ми
ще чуеш силна жажда за любов .
Наздраве! Тихо! Ти не говори -
на него може да ме заприличаш!
Ела! Сега е време да мълчим .
Да залича със теб-едно обичане !
Д. Димитрова
Искам с някого да помълча,
да повярвам в спрелите му стъпки,
да усещам нечия душа
как до моята седи на пътя.
Да позъзнем тихо във нощта,
мълком да се наговорим.
С въгленче от есента
под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…..
Катя Бориславовa
А би могло…
Понеже все не мога да се събера,
на мене ми е лесно да се разпилявам.
Събирам си парченца тишина,
а в огледалото ми все е празно.
Лепя криле на голия си гръб,
с които никога не стигам до небето.
Светулките в очите ми мълчат,
но все е светло с тях…и все е светло.
От думите ми никнат многоточия
и бързо се разлистват ветрове.
Аз съм случайна и съвсем нарочна.
Но никой не остава тук, до мен.
Навярно само този, който ме измисли
ще се научи да разбира моя свят.
Ще ме превърне във вълшебна приказка
и най-накрая ще повярвам в любовта.
И ще се скрия в него. Разпиляна,
нецяла, плаха, с купища сълзи.
А той ще ме целуне. Ще остане.
И всичките ми грешки ще прости…
caribiana
Не съм съвършена, не ща и да бъда,
за някой съм прошка, за друг съм присъда,
ръцете ми дават - но не могат да вземат,
сърцето ми - тайна е, а сълзите превземат ме.
Не съм прозаична, не ща и да бъда,
за Бог съм усмивка, а дяволът служи ми,
провиждам незримото, душата си давам
и късчета истини на слепи раздавам.
На вкус съм горчива, а сладост оставям,
приятел във нужда - до гроб не предавам,
следите след мен ще оставят пътека,
за всеки изгубил се - до последно ще светя.
Цвети
Простих ти всичко, всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, скълцани със остър нож.
Простих ти хладината на сърцето,
по ризата ти чуждото червило,
лъжите, самотата на кафето ми
и зная не е слабост, а е сила.
Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.
Тогава пускам наша песен
и в стаята танцувам сам, сама.
Прегръщам зими, пролети и есени,
в които беше с мене любовта.
Прощавам ти отново всичко,
но да забравя някак си не мога
и вече май че сме на чисто,
ала боли от думичката „ Сбогом!”
Ивелина Радионова
Заедно"
опитвам думата
с език
въртя я
между устните си
закачам ръбчетата ѝ
със зъби
още не мога
да ѝ свикна
още ме сепва
от време на време
още ѝ слагам понякога
въпрос
("заедно?)
"заедно."
Трудно ми е
съвсем да ѝ вярвям
не, че ти нямам
доверие
просто е твърде хубаво
за да е истина
ЛОЛА
Как искам да прегърна себе си!
и раните ми да изчезнат…
Да се изтрият всички белези,
терзанията безполезни…
Горчилката, с години сбирана
да изтече докрай безпаметно.
Какво, че все съм неразбирана!
Сърцето ми, че не е каменно…
Душата ми, че не е вързана,
а стрелната е в Неизвестното…
Със други пътища съм свързана,
не ме интересува лесното.
Не следвам дирята изтъркана,
от тръните боли, но свиквам…
Какво, че ви изглеждам сбъркана
и присмеха ви предизвиквам?
Не мога сдържано-престорена
да бъда, за да се харесам.
В Небето пуснала съм корени,
не ме разпитвайте къде съм!
Милена Белчева
МОЕТО ВРЕМЕ, МОИТЕ ПРАВИЛА
Когато всеки те дърпа,
искайки вниманието ти;
когато точно твоят съвет им е важен
точно сега;
когато те викат "спешно",
защото "не могат"да свършат нещо
без теб;
когато очакват да си на телефона
повече време от колкото можеш да отделиш;
когато настояват да се видят с теб,
без да те питат ти дали можеш…
Спри.
Точно тогава спри.
И си кажи
и им кажи.
"Не мога,
защото и аз съм важна.
Моите нужди
са на първо място в моя живот.
Моето време
разпределям първо за себе си.
То е важно.
Аз съм важна.
Ако не цениш времето ми,
не цениш и мен."
Времето е нещо,
което не можем да си върнем обратно.
Когато искаш моето,
то е безценно,
щом не мога да си го върна
и е мое абсолютно право
да реша дали да ти подаря
част от него или не.
Претенции можеш да имаш
само към своето собствено.
p.s. Онзи, който не цени своето лично време,
не оценява и чуждото такова.
Николета Иванова
Ако само можех да те заведа в моя свят,дори ако можех само да ти го обясня,щеше да разбереш,че дори и в най-мрачните ми и безлунни нощи, се виждат звезди, а в най-ярките ми утрини,дори мъглата хвърля плътна сянка…
но аз съм точно там…
там…плахо откривайки новости в себе си и вълшебства във всяко кътче от света…
youtube
0 notes
Text
"...Само веднъж в живота си можеш да срещнеш някой,който ще преобърне твоя свят.Някой,на когото можеш да разкажеш неща,които не си казвал на никой...Някой,с когото можеш да споделиш своите надежди за бъдещето,своите мечти,които никога не са станали реалност,разочарованията или изпитанията,на които съдбата те е подлагала.Няма да съществува ревност,напрежение или надпревара,когато този човек е около теб-само покой и любов.Ти ще можеш да бъдеш себе си,защото той те приема и обича такъв,какъвто си.Животът ще ти се струва различен и изпълнен със светлина и ти ще получиш сила и вдъхновение,знаейки че човекът до теб е твоята сродна душа и ще остане твоя верен приятел завинаги.Този човек няма да нарани твоите чувства,нито ще те кара да се чувстваш недостатъчно добър и ще ти покаже черти от твоя характер,за които не си предполагал,че притежаваш,черти които те правят специален и красив.Ти няма да имаш търпение да споделиш щастливите мигове с него,защото ще знаеш,че той ще се радва заедно с теб.Може би ти няма да си идеалният човек,нито тя ще е идеалната жена,нито двамата ще сте идеалната двойка,но когато някой те кара да се усмихваш,да бъдеш по-добър човек е цяло щастие,че той е част от твоя живот...”
Боб Марли
1 note
·
View note
Quote
След 12 нощем, всичко става по-красиво, по-разбираемо и по-спокойно... особено през лятото... със сродна душа... и много звезди.
Jango
#бг текст#бг#цитат#звезди#звезда#нощ#лято#красиво#спокойствие#душа#сродна душа#сродна#много#човек#спомен#спомени#любов#jango
722 notes
·
View notes
Text
“Обичам те”
Все още не разбирам значението на тези думи. Преди 4-5 години вярвах, че съм срещнала истинската любов. Моят човек. Имах планове, ние имахме планове. Но вътрешно умирах от страх. Всичко беше ново и се случваше бързо. Страхувах се да съм сама. И не виждах какво се случва около мен. Не виждах, че този човек не е за мен, че нямаме много общо. Нещата не се получаваха. Нещо липсваше. И тогава намерих това, което липсваше. Беше ти в онзи ден…онази смяна…Твоята усмивка, твоите бицари, твоят глас. Не съм усещала нещо такова с никой друг. Този клик, както обичам да го наричам. Чувството с теб беше сякаш съм намерила парчето от пъзела, което липсваше. С теб бях много щастлива и всичко около мен го виждаха. С теб открих себе си. С теб всяка една моя мечта изглеждаше реалност.
Още помня онази вечер в парка, в която ми каза, че ме обичаш. Никога няма да я забравя. И как после заминахме на море и аз ти казах, че те обичам. Гледах те и не вярвах какъв голям късмет имам, че си мой. Но в същото време изпитвах страх. Страх, че ще ме нараниш, че ще осъзнаеш, че не съм толкова страхотна и ще си намериш друга. И направих някои глупости, с които те нараних. И те загубих.
И въпреки това отново се намерихме. После пак се изгубихме и пак се намерихме. И аз се влюбвах все по-силно в теб с всеки изминал ден. Нямаше значение какво ми казват приятелите, аз исках да съм с теб, до теб…Защото ти беше и все още си много важен за мен. Защото не съм срещала човек като теб. И другите не го разбират. Не те виждат както аз те виждам. Може би съм наивна….глупава….Не знам. Но вярвам, че си моето изгубено парче. Вярвам, че пак ще се намерим и този път ще е завинаги…
15 notes
·
View notes
Text
Някой да каже къде е бутона за изключването на емоциите, преди да превъртя играта.
#бг пост#бг блог#бг цитат#бг мисли#бг любов#бг текст#бг поезия#бг литература#авторско#спомени#бг надпис#бг чувства#бг мисъл#бг тъга#бг тъмблр#любовни цитати#среднощни мисли#сподели#сродна#душа#мой дневник#bg text#bg thoughts#bg tumblr#bg tekst#bggcommunity#bg quotes#bg poetry#bg artist#my art
86 notes
·
View notes
Text
,,
,,Студено ми е. Без теб, без нас. Но аз съм дъщерята на студа и зимата, летящата, да се стопля означава да раните ми да кървят повече. (Въпреки че се изкушавам)"
С умиление си спомням как ме наричаше леприкон
Спомени за моята любов
Из среднощни размисли нищо че си имам работа
#Из спомени за моята любов#Из среднощни мисли нищо че си имам работа#bg blog#бг текст#бг музика#бг пост#бг мисли#първа любов#душевная боль#сродна душа#Бг тъга#бг тъмблр
2 notes
·
View notes
Text
"- Какво е сродна душа?
- Това е като най-добър приятел, но повече..
Това е единствения човек в света, който те познава по-добре от всички останали..
Това е някой, който те прави по-добър човек..
Всъщност, не те прави по-добър човек..
Ти правиш това сам, защото той те вдъхновява..
Сродната душа е някой, който носиш със себе си завинаги..
Това е човекът, който... Който те познава, приема и вярва в теб преди всички останали... или когато никой друг не го прави..
И без значение какво се случва, винаги ще го обичаш..
Нищо никога не може да промени това.. "
2 notes
·
View notes
Text
Декември
Последен шанс
да направиш годината си
малко по-хубава,
душата,
малко по-щастлива
и сърцето ми
..
твое.
-Л.Л.
#bg#бг любов#бг текст#our world#той#авторско#бг поезия#българска мисъл#чувства#bg post#bgpoetry#мисли#bgthoughts quotes#коледа#декември#топлина#сродна душа#сърце#ние#бъдеще#ш
204 notes
·
View notes
Last Seen Blogs
peytonsgone
Top of the World
chamocurse-blog
tiny things.
rockstarmedic
Mediguns and tattoo guns
ibumbles-blog
ibumbles
snowberryc
SnowBerryC