Tumgik
#bgpoetry
wandrress · 6 months
Text
Случвало ли ви се е да си споделите някоя мечта на някого и да сте толкова щастливи и развълнувани, а човека отсреща да ви гледа с празен поглед и да ви казва че сте луди? На мен ми се е случвало и тогава осъзнавах, че хората без мечти винаги ще мразят лудите. Бъдете луди, не празни.
- Л.Л.
128 notes · View notes
Text
Тъгата
Понякога лцето на тъгата е скрито, незабележимо, в сенките в слънчев ден. Крие се в престорените усмивки, в щастливите моменти сред хора, в привидно спокойното ежедневие, в подредения живот, в успешните и вдъхновяващи истории.
Понякога тя се прокрадва в най-щастливите ти дни и смрачава небето над теб. Понякога се спира като буреносен облак и изсипва буря от спомени, загнезва се в съзнанието ти, намества се удобно в съцето ти и не си тръгва с дни, седмици, месеци.
Не я запознаваш със света и я пазиш за себе си - на топло, скрито място, което се превръща в запазено кътче и част от теб. И започва да свикваш. На нея ѝ става с всеки изминал ден все по-спокойно, все по-уютно, все по у дома. И се шири по теб, обгръщайки те, завземайки те.
И докато се усетиш, тя преобладава навсякъде. И става все по-трудно да я криеш...
- Е.Т.
21 notes · View notes
miraauden · 4 years
Text
Защо все още ти ме търсиш,
щом бързо ти омръзвам?
Причината е ясна – виждаш,
че лесно ти се връзвам.
След тебе дълго време тичах,
вървях по твоите следи,
не казвам тебе, че обичах,
но някак важен беше ти.
Не схващаш явно ти нещата,
в реда, във който всъщност са,
но виж, обърна се играта
и друга е реалността.
Отказвам се от твоите стъпки,
отказвам аз след тебе да вървя,
тогава пак започваш да ме търсиш,
но спри – не вярвам вече в чудеса.
52 notes · View notes
cecocd · 4 years
Video
#calligraphyart #calligraffiti #calligraphy #cyrillic #poetry #graffart #graffiti #brushart #calligraphybrush #art #artoftheday #bgpoetry #rip #bulgariacalligrafia #tseart #арт #каллиграф #калиграфия #българскоизкуство #поет #любовь #здраве #граффити #графити #рисунок #българия🇧🇬 https://www.instagram.com/p/CC_DQAmDEFg/?igshid=vyj8uzchat82
3 notes · View notes
givemethewinee · 4 years
Text
Tumblr media
здравейте,
днес написах първото си стихотворение.
3 notes · View notes
i-am-a-little-daisy · 5 years
Text
И само понякога, гледам старите снимки и мълча.
Мълча и слушам неизреченото
И ми става топло на душата
Виж само колко сме усмихнати
В очите.
В душите.
-Daisy
2 notes · View notes
Text
ще избягаш ли с мен, ако те помоля да дойдеш
ще дойдеш ли до болницата,
ако се разболея
ще излезеш ли от зоната си на комфорт,
знаейки, че нещата могат да се развалят,
ще ме обичаш ли както аз обичам теб,
ще бъдеш ли сигурен, че не искаш друга
дори да е по-добра от мен,
дори, ако усмивката и е по-широка,
косата и по-копринена,
думите по-красиви,
толкова много въпроси,
а единственият отговор
е
Прочетено 15:32
6 notes · View notes
nikolast178 · 4 years
Photo
Tumblr media
Липсата на внимание... . . . . #bgpoetry #poetry #author #fear #bulgaria #bgauthor #цитат #поезия #страх #автор #тъга #sadness https://www.instagram.com/p/CBssG_3j4Z-/?igshid=1ksv0iv2oiab4
0 notes
musiclooover · 4 years
Quote
“Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни - преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш - чувствай, преди да мразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай! Преди да умреш - ЖИВЕЙ!”
Шекспир
1 note · View note
oliverush · 6 years
Text
Маракеш
Събранието на нарушителите - там се срещнахме, и още преди това
пред вратите на Ищар, когато гледахме водните лилии в Живерни 
и посрещахме зимното слънце в Мале...
Гледахме се без значение и не очаквахме, че ще се срещнем точно тук - 
с лекота и безгрижност се понесохме към сърцето на града, 
а думите се рееха в безкрайното нищо и валяха като летен дъжд.
Ти си пленен от градините на Менара, вървиш омагьосано хаотично,
виждала съм те някъде, напомняш ми ледените нощи  в Манитоба,
но сиянието ти е по-ярко от вчера, по-неспокойно, по-бурно.
И така мисловно те заключвам така небрежен в паметта си, понечвам
да те докосна, искам да ти видя лицето, искам да узная кой си, кожата ми
помни твоята, походката ти, всичко - познавам те.
Една безкрайна секун��а ти трябва, за да се обърнеш като реакция на
моя груб досаден допир - и в този момент ме жегва лятното лепкаво 
слънце, което прогаря дупка в стомаха ми.
Градините на Мажорел - това е цветът на очите ти, носи ми спокойствие,
но подпалва невидима жилка лудост, опиат за илюзиите ми, но
враг на реалността ми.
Носим се прелестни над великолепието на безконечните дни
на забързано съществуване, а ни остава време да помечтаем само
в дълбоките унеси на  полу-смъртта.
Не знаех, че имам мечти и извън реалността, мечти изпълнени с
копнежи по непознати места, сънища, които се превръщат в спомени
от действителността.
Но ето, че винаги има и по една треска реалност - Маракеш.
А кой е твоят?
olive.rush
3 notes · View notes
wandrress · 8 months
Text
Хората, които ги е страх
да говорят за миналото
са тези, които все още живеят в него.
-Л.Л
47 notes · View notes
Text
Как да живеем със себе си
Как човек се справя с буцата в гърлото, с болката, която таи в себе си, с мислите, от които не може да избяга, как човек се справя със себе си? С чувствата си?
Как човек е денем щастлив, а нощем трябва да спи със себе си в едно легло? Как избираш себе си пред друг, за да си щастлив, но тази мисъл е тази, която не ти позволява да бъдеш такъв и те дърпа назад в трудните моменти?
Понякога нямаме нужда от друг, който да ни наранява, понякога сме си достатъчни само ние.
- Е.Т.
31 notes · View notes
Text
Tumblr media Tumblr media Tumblr media Tumblr media
Хайку за всички българи ❤️
#lockscreen #haiky #bulgaria #bg #bgpost #bgquote #bgpoetry #bgprofile #wallpaper #iphone #iphonelockscreen #quotes #japanese #japanesepoetry #fan #nature #
17 notes · View notes
i-am-a-little-daisy · 5 years
Text
To my first love
С теб не можем да сме просто приятели.
С теб не бива да сме си каквито и да било.
Защото всеки път когато те погледна, ще виждам изгорели останки от първата си любов.
Ще палиш в мен кибритени клечки с пламъци от спомени, за нещо отдавна изгоряло.
А аз, като глупачката, която съм, ще се изгарям отново и отново.
И ще ме боли.
И ще искам да си отмъстя.
И ще го направя.
Отново и отново.
И пак ще те гледам, всякаш още те обичам.
И пак ще те целувам, всякаш животът и на двама ни зависи от това.
Пак ще се държа студено и като видя, че се отдалечаваш, ще ти дам любов.
Точно колкото ти е нужно за да останеш.
Ще те съжаля и ще те оставя сам в декемврийския студ. Отново.
Да се топлиш на въглените на някога горящото...
И пак ще плача.
И ще проклинам съдбата, за дето не сбъдна навреме онова, което трябваше да си остане неизживяно.
-Daisy
0 notes