На баща ми
Татко, ти трябваше да ме научиш
Ти трябваше да ми покажеш какво е любов
Заради теб страдам,татко
Не знам как изглежда
И как да я търся
За това ме нараняват, татко
Трябваше да ми покажеш какво е нежност
И какъв трябва да е един мъж
Ти си виновен че се лутам
И им позволявам да ме лъжат
Трябваше да ме научиш на любов,
но ти ми показа само болка
Може би откривам теб в тях
и се моля да ме обичат, както ти не можа
Б.Г.
4 notes
·
View notes
Усетих ги.
Усетих как очите ми се изпълват с вода.
Усетих как сърцето ми препуска из гръдния ми кош.
Усетих как чувствата и емоциите ми искат да излетят от тялото ми.
И спря.
Времето.
Погледнах в огледалото и всичко се върна на старта, но не го прекоси.
Водата изчезна.
Не потече.
Сърцето ми забави пулса си.
Остана само една емоция.
Разрухата.
Представяш ли си?
Заболя ме толкова силно, че дори не успях да се разплача.
22:47
- Маргарита Гъркова
23 notes
·
View notes
Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Щях да ти разкажа за всички парченца, които ме подредиха така.
Щях да ти кажа как живея в горяща къща, която гори толкова дълго, че дори не мога да видя разликата между пламъците и липсата им.
Щях да ти разкажа за всички самотни летни дни, за всички празни обедни маси.
Щях да ти разкажа, защо в мен има едно малко гневно човече.
Щях да ти разкажа защо обичам само тъжни песни.
Щях да ти разкажа защо вярвам, че ако не изпитвам тъга - не изпитвам нищо.
Щях да ти разкажа защо се чувствам като дупка в пространството, като говорител, а не персонаж, като заседнала между две стени.
Щях да ти разкажа защо не вярвам на нито една добра дума за себе си, освен ако лично не си я окупирам.
Щях да ти кажа защо имам нужда от мили думи и подаръци, и прегръдки, и време, и всичките други любовни езици.
Щях да ти разкажа защо не обичам да пия, защо пуша, защо плача.
Щях да ти разкажа от какво ме е страх и за какво копнея.
Щях да ти разкажа защо понякога съм толкова тиха и защо понякога толкова викам.
Щях да ти разкажа защо с мен не се спори, защо не вярвам и защо не празнувам Коледа.
Щях да ти разкажа защо толкова обичам любовни истории и книги.
Щях да ти разкажа толкова много
но ти не ме попита навреме.
Сега ме е страх да ти кажа.
Защото понякога отваряш стари рани, които са станали на белези, които виждаш, но не уважаваш.
Защото ме караш да се чувствам толкова нежелана, глупава и грозна.
Защото е трудно да пуснеш топлината, когато ти е толкова студено.
Защото знам, че света не се върти около мен, но света поне не ме лъже за центъра си.
Защото не мога да избера никой друг освен себе си.
Защото вече не мисля, че мислиш, че съм специална.
Защото да ме обичаш и докосваш е привилегия, не услуга.
Защото пиша поеми за теб, а ти ми триеш съобщенията.
Защото се опитвам, но наистина нямам сили.
Защото ме е страх.
Защото не се бориш, а искам да се бориш.
Защото има условия в безусловната ти любов и това не би било толкова лошо, ако не я рекламираше иначе.
Защото не знам на коя гара ме остави, нито в колко часа, но знам, че още стоя там и те чакам.
Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Сега просто ми се мълчи.
66 notes
·
View notes
Разплакана
Наранена
Огорчена
Как искам да изкрещя
Как можа да убиеш любовта
С грозни думи и лъжи
Разкрих те разбери
повече не искам да те слушам дори
Искам да те мразя и да те изтрия
Искам и моята любов да убия
Оставям те измамнико, тръгни
И никога повече не ме търси
Б. Г.
13 notes
·
View notes
Не сбогом, а ...
Някак не мога да повярвам, че те няма... А мина толкова време. Имам чувството, че отново ще чуя гласа ти, ще видя очите ти, ще ме подразниш, пък ще ми мине. Не мога да повярвам, че те видях за последно, че вече не си сред нас, сред живите.
Времето е коварно нещо.
Изплъзва ни се измежду пръстите, изнизва се тихомълком между хубави и лошите моменти, неусетно, нечуто, невидимо... И все си казваме "има време".
Прости ми,
че не бяхме близки, прости ми, че така и не дойдох да ти помогна с прахосмукачката, прости, че съм била груба, че съм била остра. Надявам се да си на по-добро място, всички на това се надяват. Казват, че човек в последните си мигове умира спокоен, не мисли, не чувства болка...
Благодарна съм, че имах възможност да те прегърна за последно и да те видя, че се усмихваш. Явно си знаела и усещала, че си отиваш. Поплаках си, бая си поплаках. Все още понякога ми засяда една тежка буца в гърлото и очите ми се насълзяват като си помисля, като си спомня... Колко много неща няма да видиш, няма да си до мен.
Как човек се справя със смъртта?
С времето следва да я приемаме по-лесно, а то като че ли е по-трудно. Ама минава, времето не спира, и то продължава.
Знам, че някой ден ще се видим, някъде там, ще си говорим, ще се смеем. Някой ден.
Липсваш.
-Е.Т.
21 notes
·
View notes
Искам да си тук, когато стана.
Точно като утринни лъчи.
Искам го, ала те няма...
Мрачни са и сиви моите дни.
Казват след дъжда дъга изгрява.
Вярвам им, но толкова боли,
сякаш ураган през мен минава.
Надали след туй ще заблести.
Въпреки това, не се предавам.
Нося те в сърцето си, помни!
НИКОГА не мога да забравя
любовта, с която ме дари.
/З.З./
17 notes
·
View notes