Tumgik
#тъга
wandrress · 1 year
Text
Искам да избягам,
да тичам с километри.
Колкото се може по-далеч.
Искам да захвърля всичко,
може даже да се лутам.
Без посока.
Но да знам,
че на края на света
ще срещна теб.
- Л.Л
55 notes · View notes
Text
Ноември
Ноември е
и те няма
и ме няма
и ни няма
навън е цигаско лято
а в душата - студ
откакто си тръгна е така
мрачно
тъмно
студено
и не
не ми казвай че си тук
че
те има
че
ме има
че
ни има
че никъде не си отишла
защото те няма
и е пусто
и е тъжно
и боли
и ако през Юни
някой ми бе казал че
няма да ни има
през Ноември
навярно щях да се изхиля
да избухна в смях
но ето че е бил прав
Ноември е
и те няма
и ме няма
и ни няма
@welcomeintomyworld ©
65 notes · View notes
bybinka919 · 7 days
Text
На баща ми
Татко, ти трябваше да ме научиш
Ти трябваше да ми покажеш какво е любов
Заради теб страдам,татко
Не знам как изглежда
И как да я търся
За това ме нараняват, татко
Трябваше да ми покажеш какво е нежност
И какъв трябва да е един мъж
Ти си виновен че се лутам
И им позволявам да ме лъжат
Трябваше да ме научиш на любов,
но ти ми показа само болка
Може би откривам теб в тях
и се моля да ме обичат, както ти не можа
Б.Г.
4 notes · View notes
navtora · 11 months
Text
Tumblr media
12 notes · View notes
fuckingloversblog · 1 year
Text
Усетих ги.
Усетих как очите ми се изпълват с вода.
Усетих как сърцето ми препуска из гръдния ми кош.
Усетих как чувствата и емоциите ми искат да излетят от тялото ми.
И спря.
Времето.
Погледнах в огледалото и всичко се върна на старта, но не го прекоси.
Водата изчезна.
Не потече.
Сърцето ми забави пулса си.
Остана само една емоция.
Разрухата.
Представяш ли си?
Заболя ме толкова силно, че дори не успях да се разплача.
22:47
- Маргарита Гъркова
23 notes · View notes
only-you-babygirl · 2 years
Text
Tumblr media
Ще ме изчакаш ли?
67 notes · View notes
toomuchinmysystem · 1 year
Quote
Не сме достатъчно обезпокоени, за да умрем, но нямаме желание да живеем.
- Един нещастник 
14 notes · View notes
Tumblr media
- Пейо Яворов, "БЛЯН" 2/2
15 notes · View notes
proekt-prosper · 1 year
Text
“ Ако можехме да прочетем тайната история на нашите врагове, бихме могли да открием в живота на всеки един от тях достатъчно тъга и страдание, за да обезоръжат всяка враждебност. ”
- Хенри Лонгфелоу
12 notes · View notes
pocumo · 2 years
Text
Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Щях да ти разкажа за всички парченца, които ме подредиха така.
Щях да ти кажа как живея в горяща къща, която гори толкова дълго, че дори не мога да видя разликата между пламъците и липсата им.
Щях да ти разкажа за всички самотни летни дни, за всички празни обедни маси.
Щях да ти разкажа, защо в мен има едно малко гневно човече.
Щях да ти разкажа защо обичам само тъжни песни.
Щях да ти разкажа защо вярвам, че ако не изпитвам тъга - не изпитвам нищо.
Щях да ти разкажа защо се чувствам като дупка в пространството, като говорител, а не персонаж, като заседнала между две стени.
Щях да ти разкажа защо не вярвам на нито една добра дума за себе си, освен ако лично не си я окупирам.
Щях да ти кажа защо имам нужда от мили думи и подаръци, и прегръдки, и време, и всичките други любовни езици.
Щях да ти разкажа защо не обичам да пия, защо пуша, защо плача.
Щях да ти разкажа от какво ме е страх и за какво копнея.
Щях да ти разкажа защо понякога съм толкова тиха и защо понякога толкова викам.
Щях да ти разкажа защо с мен не се спори, защо не вярвам и защо не празнувам Коледа.
Щях да ти разкажа защо толкова обичам любовни истории и книги.
Щях да ти разкажа толкова много
но ти не ме попита навреме.
Сега ме е страх да ти кажа.
Защото понякога отваряш стари рани, които са станали на белези, които виждаш, но не уважаваш.
Защото ме караш да се чувствам толкова нежелана, глупава и грозна.
Защото е трудно да пуснеш топлината, когато ти е толкова студено.
Защото знам, че света не се върти около мен, но света поне не ме лъже за центъра си.
Защото не мога да избера никой друг освен себе си.
Защото вече не мисля, че мислиш, че съм специална.
Защото да ме обичаш и докосваш е привилегия, не услуга.
Защото пиша поеми за теб, а ти ми триеш съобщенията.
Защото се опитвам, но наистина нямам сили.
Защото ме е страх.
Защото не се бориш, а искам да се бориш.
Защото има условия в безусловната ти любов и това не би било толкова лошо, ако не я рекламираше иначе.
Защото не знам на коя гара ме остави, нито в колко часа, но знам, че още стоя там и те чакам.
Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Сега просто ми се мълчи.
66 notes · View notes
contra-spem--spero · 2 years
Quote
Знаеш ли защо обичам есента? Защото е удобно да припишем тъгите си на нея.
“Писма до Ния, която не родих”, Димана Йорданова
32 notes · View notes
wandrress · 1 year
Text
Той ме убеди, че е Бог.
Но след цялото това време се оказа,
че лежа в прегръдките на Дявола.
-Л. Л.
31 notes · View notes
Text
Време
Преди време казах
помните ли
че да я обичаш
това ѝ стига
че това ѝ трябва
но преди време
Аз не знаех
че да я обичам само
съвсем не бе достатъчно
за Нея
защото
преди време Аз
не исках да повярвам че
след време Тя
ще си отиде
наранена
уморена
отегчена
от моето единствено имàне
да обичам
ах да бе ми някой казал
че обичането хич не е
само на думи
че обичането хич не е
за мене
че обичането иска действие
че обичането е до време
ах да бе ми някой казал
че
след време
просто
няма
Време
@welcomeintomyworld ©
60 notes · View notes
bybinka919 · 11 months
Text
Разплакана
Наранена
Огорчена
Как искам да изкрещя
Как можа да убиеш любовта
С грозни думи и лъжи
Разкрих те разбери
повече не искам да те слушам дори
Искам да те мразя и да те изтрия
Искам и моята любов да убия
Оставям те измамнико, тръгни
И никога повече не ме търси
Б. Г.
13 notes · View notes
did-i-say-something · 2 years
Text
Tumblr media
Не сбогом, а ...
Някак не мога да повярвам, че те няма... А мина толкова време. Имам чувството, че отново ще чуя гласа ти, ще видя очите ти, ще ме подразниш, пък ще ми мине. Не мога да повярвам, че те видях за последно, че вече не си сред нас, сред живите.
Времето е коварно нещо.
Изплъзва ни се измежду пръстите, изнизва се тихомълком между хубави и лошите моменти, неусетно, нечуто, невидимо... И все си казваме "има време".
Прости ми,
че не бяхме близки, прости ми, че така и не дойдох да ти помогна с прахосмукачката, прости, че съм била груба, че съм била остра. Надявам се да си на по-добро място, всички на това се надяват. Казват, че човек в последните си мигове умира спокоен, не мисли, не чувства болка...
Благодарна съм, че имах възможност да те прегърна за последно и да те видя, че се усмихваш. Явно си знаела и усещала, че си отиваш. Поплаках си, бая си поплаках. Все още понякога ми засяда една тежка буца в гърлото и очите ми се насълзяват като си помисля, като си спомня... Колко много неща няма да видиш, няма да си до мен.
Как човек се справя със смъртта?
С времето следва да я приемаме по-лесно, а то като че ли е по-трудно. Ама минава, времето не спира, и то продължава.
Знам, че някой ден ще се видим, някъде там, ще си говорим, ще се смеем. Някой ден.
Липсваш.
-Е.Т.
21 notes · View notes
the--last--word · 2 years
Text
Искам да си тук, когато стана.
Точно като утринни лъчи.
Искам го, ала те няма...
Мрачни са и сиви моите дни.
Казват след дъжда дъга изгрява.
Вярвам им, но толкова боли,
сякаш ураган през мен минава.
Надали след туй ще заблести.
Въпреки това, не се предавам.
Нося те в сърцето си, помни!
НИКОГА не мога да забравя
любовта, с която ме дари.
/З.З./
17 notes · View notes