Tumgik
#раздяла
t-balkanski-subekt · 6 months
Text
Ако някой си е тръгнал от живота ти, значи вече е изиграл ролята си в него...
Изпрати го с аплодисменти и не му се сърди!
Ние сме такива каквито сме, благодарение на хората, които са преминали през живота ни!
20 notes · View notes
lorasfeelings · 5 months
Text
За майката, която нямах…
Не беше до мен когато плаках, когато бях потънала в тъмнина.
Когато светът ми беше разрушен и не виждах смисъл.
Бях събрала цялата болка, без да очаквам твоята любов.
Защото не я познавам, защото е чужда за моето сърце.
Казвах си, че ти прощавам, че разбирам и че приемам.
Но дълбоко знаех, че това не е така.
Защото се гневя, че те е нямало и все още те няма.
Човек неспособен да създава, а само да руши.
Не ме вини, че съм такава.
И все още не приемаш, че сърцето ми е с белези заради майката, която така и не успя да си.
8 notes · View notes
Text
Размисли
Миналата година преживях раздяла с човек, който очевидно не беше подходящ за мен. Странното е - знаех, че това трябва да се случи; че е най-доброто решение чисто за мен самата, но въпреки това заболя зверски много. И сега, когато съм вече сравнително зрял човек, с развита психика и мислене, започнах да анализирам себе си и емоциите си. Преминах през всички възможни стадии на раздялата - от болка, до ярост, желание за отмъщение, спиране на контакти, каквото се сетите. И искрено ви казвам - нищо не помага, освен времето. Реших да се отдам на емоциите си, да не се обвинявам за тях и просто да приема факта, че всичко ще отмине от само себе си. Великото клише - времето лекува - може да се каже, че е истина. Остава само да разбера дали наистина лекува или просто затъпява болката. Последните няколко месеца бях на приливи и отливи - ту се чувствах сякаш всичко вече е отминало, ту сякаш съм в началната си точка отново. Изпадайки в тези мои моменти, започнах да ги наричам “моменти на слабост”. Всъщност това не е слабост. А даже е сила - сила е да можеш да станеш и да заявиш - Да, аз прекратих тази връзка, но стоя зад избора си и знам, че е за добро, дори и да ми коства много.
38 notes · View notes
rubyredread · 11 months
Text
Може би някой ден, когато остареем, ще се срещнем отново.
Може би този ден, ще ми благодариш, че съм си тръгнала. И аз ще мога най-накрая да си простя.
17 notes · View notes
only-you-babygirl · 2 years
Text
Tumblr media
Ще ме изчакаш ли?
67 notes · View notes
halfanangel · 2 years
Text
"– Дядо, а защо хората се разделят?
– Защото единият от двамата няма какво повече да даде на другия, дори и да има още какво да вземе."
-"Живот в скалите" Мария Лалева
147 notes · View notes
proekt-prosper · 2 years
Text
“ Някой, когото веднъж обичах, ми даде кутия пълна с тъмнина. Отне ми години, за да разбера, че това също е било подарък. ”
- Мари Оливър
35 notes · View notes
incredible-beast · 2 years
Text
Tumblr media
15 notes · View notes
lora-ns-world · 2 years
Text
,,Видях"
,, Днес видях двойка която трябваше да се раздели, но се стискаха и двамата един за друг както умиращ за глъдка въздух. Не искаха да се пуснат, но и не можеха. Но трябваше. Постоянно повтаряха в продължение на 40 минути че така е по-добре и за двамата. И двамата плакаха, той прегърнал нея, а тя стискаща го са дрехите до кръв. В края се пуснаха, но едва. В тях видях теб и мен. Само че когато аз те пуснах любов, мислех че е сила, да отстъпя в името на двама ни. Да преглътна сълзите които напираха и да изкрещя ,,Остани, моля те!". Сега се чудя дали нямаше да е сила да бях казала всички което ми е все още на сърце.. сега се чудя дали и двамата наистина сме добре."
Лора Н.
Из ,,Среднощни размисли нищо че си имам работа "
18 notes · View notes
contra-spem--spero · 2 years
Quote
да се разделиш с нещо, което винаги си имал, се оказа повече от лесно
“Остайница”, Рене Карабаш
14 notes · View notes
скъп спомен мой
дай ми покой
не идвай в моя сън
нека поне
там да бъда без теб
скъп спомен мой
защо вълнуваш душата ми
моля те спри
далеч от мен остани...
- Сигнал
1 note · View note
my-soul-7 · 2 years
Text
Благодаря ти Н.
Не знам каква е магията, която правиш, но ми действаш ужасно добре. И може би "мъжа" в навика ми не е Х. Ти си. Ти си човека, който ми връща онова усещане, че още съм жива. Че съм човек, че мога да се усмихвам, че има свят извън драмата опитваща се да вирее в главата ми. Ти си човека, с който разговора ми върви без да мисля, без да се чудя какво да кажа, как да го кажа и как ще бъде изтълкувано. Тогава беше Д. и както не бях влюбена в него, така не съм и в теб. Просто ме оставяш чувствам себе си.
Не ме съдиш, когато говоря за Него. Не се опитваш да ме караш да правя и да мисля нещо, което не съм. Не ме спираш, не се държиш пренебрежително. Но и не подхранваш допълнително лудостта ми.
Благодаря ти. Че не ми казваше, че всичко ще бъде наред. Че не ми говореше за многото риба в морето, за следващия и че така е било писано. Благодаря ти, че ме оставяше да говоря, когато исках, да мълча, когато имах нужда и ме разсейваше, когато ти давах възможност. Благодаря ти, че дори без да го осъзнаваш, ми помогна безкрайно много. Благодаря ти, че продължаваш да си тук.
S. M.
0 notes
lorasfeelings · 10 months
Text
Следващата спирка е моята. Трябва да сляза там, да изкача стълбите и да се прибера. Във вкъщи. Сама. В тишината, в празните стаи. Спирката наближава, но сърцето ми не е готово. Не знам дали някога ще свикне. Усещам корема ми свит на топка, плаче ми се. Искам да крещя. За мен, за теб, за нас. За живота ми, за дом, който създадохме. Ние двамата като едно цяло. Когато се разделяш с някого си на ръба между смъртта и животът. Между преди и след. Няма изход, сам трябва го създадеш
8 notes · View notes
ferdagagov · 3 months
Text
Спомени в бъдеще време
Изплаках всички неслучили се моменти
в които държиш ръката ми на места,
на които никога не сме били
и целувките, в които никога
не сме докосвали устните си,
и смеха ни, който никога не е отеквал в стая,
и недопушените цигари, които дори не са започвали да горят.
Снимките, които никога не сме изпращали.
Думите, които никога не сме изказвали.
Минутите на временна раздяла, които никога не сме имали.
И ще държа колието, което никога не ми подари
и ще пазя розата, която не получих
в книга, която нямам.
Изплаках дългото сбогуване, което не ми даде
и всички преживявания, които можеха да бъдат.
Ти ще бъдеш във всички спомени,
които никога не се случиха.
Ferda Gagov
41 notes · View notes
rubyredread · 11 months
Text
Всеки път, когато си помисля за теб трябва да си напомням, че ако искаше да си говориш с мен, щеше!
7 notes · View notes
myminiworldd · 4 months
Text
При раздяла трябва да се замълчи.
Мълчете.
Независимо как и при какви обстоятелства се разделяте.
Дали са човек, отношения, работа, приятели, близък човек, място.
Мълчи се.
Знам, че обичате истински истории.
Когато се разделяш се научих, че трябва да се премълчи това, което крещи вътре в теб.
За да се запази чисто.
За да попие всеки хубав спомен, да се запомни по начина, по който е бил в началото.Същото.
Разделите са край на нещо, за да дойде нещо.
Урок са по уважение, което явно го нямаме или сме го загубили.
Когато мълчешком изпращаш покойник, така мълчаливо се изпраща това, което умира в теб.
Дори да разкажеш, да излееш, да споделиш мъката си на приятел, тя дали ще бъде разбрана по същия начин?
На скоро един от най-истинските ми хора в живота, мой приятел ми разказа за тежката си раздяла и каза "ще се срина"..
Можех да го разбера преди две години.
Когато и аз се сривах.Като сграда, като мост, като свят.Тухла по тухла.На пепел.
Сега не можах баш да го разбера.
Защото разбира се разбрах по трудния начин, че жена или мъж не е еквивалент на щастие!
То е в нас.
Вътре в нас.
И нали именно трябва да се сринеш, за да останеш някъде.
Поне да останеш на себе си.
Нали трябва да се сринеш до основи, за да изградиш нещо ново на ново.
Не, няма да забравиш тези стари основи, но новите ще са една идея по-здрави!
Издържащи всяка следваща буря..
Сривайте се смело и хич да ви не е.
Това, което не ви убива после няма смелост да ви гледа в очите!
От личен опит го казвам.
При раздели е важно да запазиш мир.
Със себе си, бе.
Замълчи, преглътни, запази тишина.
Ако щеш скрий се в твоят си свят.
Някак си ако може да се измъкне най-доброто от всичко.
Като се сетиш да се усмихнеш, а не да ти се реве.
Сривайте се.
И открийте защо.
#Иси
23 notes · View notes