Tumgik
#bulgarian poetry
7bizarre · 2 days
Text
Tumblr media
26 notes · View notes
bulgarianpsycho · 9 months
Text
Tumblr media
141 notes · View notes
alt3rn8-knowl3dg3 · 7 months
Text
Някой ден ще разбереш
Дъртакът прошепна
на момчето с парченца в ръцете,
че и без това
една ваза
не е наистина твоя,
преди да си я счупил
и залепил.
„Една жена –
също“,
намигна той.
30 notes · View notes
meanrichbitch · 2 years
Text
Tumblr media
381 notes · View notes
Text
Започнахме да гледаме сериал
останахме си на 7ма серия
Серила продължава
Ние не
6 notes · View notes
prostogovejda · 11 months
Text
заповядай, влез
това е моята
малка,
мрачна,
тъжна стая
откриваш ли се по стените?
невидими стоят белезите твои по всяко кътче
облепих всичко със спомени за теб
моята малка, мрачна, тъжна стая
заповядай, влез, седни, не се плаши
нека стените ти опишат как те виждам аз през своите очи
-мн
14 notes · View notes
greenswampzz · 4 months
Text
Tumblr media
Drowned stars by Petya Dubarova
3 notes · View notes
platinum-aurora · 7 months
Text
Интимно "Не ме допускай толкоз близо ти до себе си, щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва! Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж - далечното е всъщност ореолът. Една мечта се срива отведнъж разбулиш ли я, видиш ли я гола. Дори една „Мадона“ от Рембранд погледната от близичко е грозна. И целият й гений и талант е в нейната далечна грациозност. Дори земята, таз околовръст, която отдалеч е рай вълшебен, отблизо ти се вижда буца пръст - пръст, в която ний ще легнем с тебе…" - Дамян Дамянов
5 notes · View notes
blaackk13 · 5 months
Text
Кой си ти?
Отново те познах, беше се загубил.
Загуби се и надеждата, че ще те открия отново.
Появи се, дали за миг или за два. (остани)
Познах те, пак си ти.
Невинен и толкова виновен.
Променен и толкова познат или по-скоро чист, без маска.
Липсваше ми това в теб, къде беше, кой беше?
Спомни ли си ме или никога не си ме забравял?
Този път остани.
6 notes · View notes
toronea · 2 years
Text
“Parting” (pre-execution note)
To my wife
Sometimes I'll visit in your sleep
as an unexpected and unwanted guest.
Don't leave me outside on the road -
don't bar the doors.
I will come in quietly. Slowly, I will sit down,
and I will gaze into the dark to see you.
Once I've looked at you for long enough -
I will kiss you, and then leave you.
– Nikola Vaptsarov, tr. by @toronea
50 notes · View notes
7bizarre · 1 day
Text
Tumblr media
17 notes · View notes
bulgarianpsycho · 8 months
Text
Колко ли шанса
изпусна
заради грешни стъпки,
само за да разбереш, че
правилния
за теб
никога
не би стъпил накриво?
54 notes · View notes
Text
Tumblr media Tumblr media
7 notes · View notes
neverbeensoguud · 1 year
Text
Напук на всичките ми човешки злополуки,
продължавам да се смея.
И въпреки пътите, в които съм се чупел-
все повече ми се живее.
Още дишам, и се боря,
даже чувствам по-дълбоко.
Тези, дето искаха да ме съборят,
направиха сърцето ми само по-широко.
Всяка трудност я приветствам,
болката на радост ме научи.
И дори и неуспешни повечето срещи,
Казвам си: "Благодаря, че ми се случи!"
Ей така, неистово обичам всеки,
всяко куче, птица, пеперуда.
Сбогувам се със всеки залез,
макар да зная, че е лудост.
Не успя светът да ме пречупи,
преди от мен за мен да стане ясно.
"Всичко хубаво ще ти се случи
само, ако му направиш място."
ДимитроV
2 notes · View notes
p-n-krustevich · 1 year
Text
ПРЕЖДЕВРЕМЕННА СТАРОСТ
Тъжно е, когато човек се почувства остарял.
Не когато е - тъжно е само когато така се чувства.
Тъжно е, когато човек денем е прикован към инвалидната количка на приличието и само нощем, забулен в мрака на самотата, се изправя за да танцува с нечий призрак.
Тъжно е, когато човек слага фалшивата усмивка за пред хората, като протеза, а щом я свали, уморени устните шепнат едно забравено име.
Тъжно е, когато човек, с гримове разни, е принуден да рисува щастие по лицето си, а в горчивите сълзи, тихо да се отразява един безрадостен образ.
Тъжно е, когато човек, преследвайки постижения, бъде застигнат от емоционален Алцхаймер; когато всяко следващо стъпало измества още един приятел от живата му памет.
Тъжно е, когато човек, опитвайки се да го предпази, затваря здравото си сърце, за да може години по-късно да го открие, разбито на парчета от превантивни процедури.
Тъжно е, когато човек се почувства остарял.
Не когато е - тъжно е само когато никой друг не вижда бръчките и белите коси.
Петър Николаев Кръстевич
6 notes · View notes
a-hait-official · 4 months
Text
Впусни се
Впусни се. Вдишай ме.
Аз съм въздуха около теб.
Сърцето ти тупти,
а аз съм неговия ритъм.
Гледам през твоите очи
и навсякъде се виждам.
Така ще бъде, като ме усетиш.
Навсякъде ще бъда с теб.
Опитваш се да дишаш вече,
но въздуха ти взех.
Впусни се и издишай
дима, минаващ през душата ми.
Впусни се и обичай
онези две думи неизказани.
И ако "Обичам те" не стига,
от тебе ставам неизменна част.
И кръвта във вените ти се разлива
в най-топлия ален цвят,
а отново това съм аз...
0 notes