“ И когато никой не те буди сутрин, никой не те чака вечер и можеш да правиш каквото си поискаш. Как го наричаш - Свобода или самота? ”

- Чарлз Буковски

От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно се усеща в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, аз се задъхвам от отсъствието й.

18% Сиво, Захари Карабашлиев

Истинската интимност е когато аз плача, крещя и не знам защо не мога да спра. А ти ме прегръщаш силно, мълчиш и чакаш да дойда на себе си. Няма нищо красиво в това. Интимното е, че съм те допуснала да ме видиш в най-лошата ми светлина. Когато светът ми се е разрушил и имам нужда само от твоята любов.

Самотата не означава да си сам, а да си празен.

Студено ми е на душата, ела я стопли.

М.

Самотата тежи …

Човешката глупост май ми тежи повече от самотата.

Не съжалявам за нещата, които съм направила от любов, просто не бих ги повторила.

за самотата не ми се говори, свободата е по-важна

“Остайница”, Рене Карабаш

“ Уединението не е самота. Уединението е когато цялата спокойна вселена сякаш тихо те прегръща. ”

- Виктория Ериксън

"Танцувам сам, макар и с теб."

Любовта в най-чистата си форма.

Когато се усмихваш и гледаш право в мен.

Когато не ме поглеждаш, защото съм те наранила.

И те боли.

От мен, заради мен.

Но ми прощаваш.

Защото ме обичаш и искаш да си с мен, само с мен

често когато си мислиш, че си в края на нещо, си всъщност в началото на нещо друго ..

Фред Роджърдс

Този, който може да е щастлив, когато живее и в самота, е истинска личност. Ако твоето щастие зависи от други, ти не си свободен, ти си роб.

- Ошо -

Пазя малкото ни спомени заедно яростно. Скрила съм ги навътре в шкафа. Късно вечер, когато целият свят спи си позволявам да отваря шкафа и да ги извадя. Позволявам си да се потопя в тях, да изчезна в една забравена реалност, да се върна месеци назад, да си пропомня смеха ти, аромата ти, погледа ти. Да си пропомня историите ти, как жадно поглъщах всяка изречена от теб дума. Да си припомня как ми се смееше за лаптопа. Да си припомня онази жадна забранена целувка в бара. Да си припомня как пръстите ти ме галят. Да си припомня предизвикателния ти глас по телефона.

Страх ме е от тези спомени. Не искам тези спомени. Искам да изчезнат. Искам усещането ти по тялото ми да изчезне, да го забравя. Искам леките искри, които се появяват всеки път като те видя, да изчезнат. Искам да си непознат. Искам да не знам желанията ти, да не те познавам. Защото боли…дори след толкова време продължава да боли. Защото дори за малко, успях да усетя нещо с теб, нещо, което си мислех, че не е възможно повече да усетя. Защото ти ме нарани…счупи едва заздравялото ми сърце…дори не се замисли…не осъзна колко ме нарани…колко ме нараняваш…

Влезе в живота ми като вирхушка…накараме да усещам отново, да се вълнувам, да копнея, да вярвам…и също толкова изненадващо изчезна без дори да кажеш чао или извинявай.…

Ако не бяха спомените, щях да си помисля, че си просто сън….и може би щеше да е по-добре…защото сънищата се забравят на сутринта, но топлата ти прегръдка, гласа ти….целувките…тях колкото и да искам ,не мога да забравя…