#блус за двама | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 4 years

Text

Критичен поглед: Пет години „Пловдив джаз фест“ е преживяване

В три дни на концерти и съпътстващи събития „Пловдив джаз фест“ 2019 открои основните линии в съвременния джаз. Чухме актуални имена от българската и световната сцена, както и артисти със статута на легенди. Това пише за „въпреки.com” журналистът и водещ от радио „Jazz FM” Светослав Николов.

Фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев, Румен Тосков – Рупето и Васил Пармаков, и ни поднесе дългоочаквана среща с българин – едно от най-търсените имена на световната сцена – басиста Петър Славов, син на знаменития ни барабанист Петър Славов. Съпътстващата програма обогати резонанса от основните събития – уъркшоп и младежки конкурс за развитие на творческия капацитет, филмова прожекция насочи вниманието към психологическите измерения на киното, представяне на книга припомни важни истории от 90-те, а за първи път в рамките на фестивала възникна и минифестивал – Jazztronica на Младен Димитров. И още толкова много, изумително концентрирано в три дни! „Пловдив джаз фест“ всеотдайно се организира от Мирослава Кацарова /на снимката горе/ чрез Blue M. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата – 2019 и се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Мария Жоао

В шест основни концерта „Пловдив джаз фест“ поднесе есенцията на българския и световния джаз. Организирани тематично, по две на вечер, изявите ни срещнаха със съвременни лица на джаза, с музиканти, които сме копнеели да чуем на живо и допреди старта на фестивала преди пет години не сме и мечтали това да се случи. Началото постави португалската певица Мария Жоао – изящен проводник на музиката. Нейните изпълнения показаха неподозирани възможности на тялото да произвежда звук и след това самото то да трепти с него. Красиви артистични форми се съчетаваха с изящество на движенията, визуално поднесени с детска невинност и наслада от резултата. На пианото с нея бе Марио Лажиня и през цялото време ни съпътстваше усещането за единение в изкуството – звуците на двата инструмента се сливаха и разтапяха един в друг, за да обгърнат публиката в своя унисон. На уъркшоп на следващия ден те ни посветиха в тайни на музикалното изразяване.

Марио Лажиня

Линда Мей Хан О е още едно олицетворение на съвремието на джаза. Тя е от поколението, което добре познава наследството и живее с него, за да изпълни момента с пулсациите на днешната младеж. Заедно със своя квартет басистката показа, че джазът не е музика от лъскава витрина на луксозен магазин, а адекватен изразител на сегашната чувствителност. Безгрижие и сериозни размисли, важни теми, подходът към които винаги изисква известна лекота, за да скочиш над тях и да се извисиш над съмненията и тревогите – всичко това чухме в тяхната житейски достоверна музика, подкрепена от разказани истински истории на споделяне. Изключително впечатление направи пълната зала за два концерта, които основателно се възприемат като некомерсиални, а адекватната реакция на слушателите, включително проявата на хумор, към който бе подканена от Мария Жоао, показа, че продължителните концентрирани и комплексни усилия в изграждане на публика за жанра дават окуражаващ резултат.

Линда Мей Хан О със своя състав

В първата концертна вечер фестивалът отдаде почит към Милчо Левиев с неговите думи от проекта на Jazz FM радио „Джаз истории“ за описване на историята на българския джаз чрез разказите на неговите създатели. Той разкри източника на своята инвенция – фолклорните мотиви в джаза, и с усмивка, заличила дълбоката болка, сподели за неприемането й навремето. Това го описа като смел новатор, чиято мисия е била да направи първите стъпки, отворили широк път за идващите след него. Вдъхновението се ражда точно в Пловдив, където той чува „Нашият сигнал“ на концерт на Емил Димитров, а опозицията идва и от музикантите, които не харесват „замърсяването на жанра“, и от контролиращите музиката по онова време звена, които правят всичко възможно свободата на джаза да не достига до слушателите.

Кърт Розенуинкъл /ц./

За концертите от втората вечер, събрала китарни виртуози, билети се търсеха с връзки седмици преди началото на фестивала. Отдавна разпродадена бе залата за срещата с Джон Скофийлд и Кърт Розенуинкъл. Само допреди няколко години да слушаме легенда като Скофийлд на живо щеше да е мечта, но междувременно на „Пловдив джаз фест“ се срещнахме с Джошуа Редман, Майк Стърн, Ян Габарек и още много доскоро недостижими звезди-инструменталисти, белязали последните няколко десетилетия. Българската сцена израсна, а „Пловдив джаз фест“ се специализира в поднасяне на срещи с безспорните авторитети със световно въздействие.

Джон Клиъри и Джон Скофийлд

Заедно с Джон Клиъри, Джон Скофийлд ни върна към традицията на блус музиката, за да я разкрие пълноценно в нейната дълбочина. Само двама добри и отдадени познавачи на това изкуство са способни да реализират съвършено толкова сериозна задача. Те изостриха сетивността ни към отблясъците на миналото в съвремието, също и за да ни насърчат да сме отговорни в своята мисия днес, която ще бъде основа и опора на бъдно поколение. И цветовете в музиката на Кърт Розенуинкъл! Една негова кратка поява на сцената у нас преди няколко години само разпалваше очакванията да го видим в пълния му блясък. И това се случи по великолепно красив начин. Наситената звукова картина на Розенуинкъл е неговата запазена марка и беше голямото удоволствие за слушателите на „Пловдив джаз фест“, които видяха свой любимец. Той пристигна със спиращ дъха състав: барабаниста Грегъри Хътчинсън, който вече е бил на сцената на Феста с Джошуа Редман, и басиста Дарио Деида, който е сред най-влиятелните съвременни джазмени.

Теодосий Спасов с наградата за цялостен принос и Мирослава Кацарова

Наградата за цялостен принос към джаза получи Теодосий Спасов. Толкова заслужено! Години наред Теодосий Спасов разкрива силата на кавала да бъде средство за изразяване във всички жанрове – фолклор, джаз и съвременна електронна музика, винаги въвеждащ ни в свят на тайнства. Първият концерт от третата вечер бе посветен на Румен Тосков – Рупето. На сцената излязоха неговите приятели в музиката и в живота Антони Дончев, Веселин Веселинов – Еко, Валентин Геров и Росен Захариев – Роко, а на барабаните бе Мартин Хафизи. Те изсвириха пиеси на Рупето, както и свои композиции, които той би харесал, както се изрази маестро Дончев. И в този момент на сцената се случи истинско вълшебство. Атмосфера на красота и спокойствие ни завладя с приказните композиции, които с извираща дълбоко от сърцето любов музикантите поднесоха – на Рупето и на нас. Музиката изпълни със смисъл думата „посвещение“, а това отношение бе определящата образа на непрежалимия ни пианист черта.

Приятелите на Рупето свириха в негова памет

Петър Славов заключи цялостното преживяване с още едно нереално преживяване. Не само че зарадва всички нас, които следим и споделяме неговите успехи по целия свят, но и направи това със своите музиканти, с които го свързва взаимно възхищение и приятелство. Всичко това се случи с музика, която години е изчаквала своя момент да достигне до публиката. Точно преди идването си в Пловдив Пепи завърши своя дебютен албум като лидер Little Stories, но още преди да можем да пуснем компактдиска в уредбите си имахме късмета да сме първите, чули концертната програма. „Малки истории“ разказват за голямо израстване – с търсене, с болка и любов, със задълбочено вникване в музиката и в живота.

„Пловдив джаз фест“ присъди почетна посмъртна награда на един от най-добрите и колоритни джаз артисти на България Васил Пармаков. Между двата концерта от третия фестивален ден тя бе емоционално връчена от Веселин Веселинов – Еко на неговия син Петър Пармаков, който прочете развълнувана реч, посветена на баща му и музиката му.

Петър Славов - младши представи в Пловдив своя първи самостоятелен албум

Краят на концертите на основната сцена в Дом на културата „Борис Христов“ бе последван от начало на мини джаз фестивала Jazztronica в галерия в центъра на Пловдив. Организира го ценящият наследството и сетивен за съвременния звук на джаза Младен Димитров – DJ Mr. Moon, който представя едноименно предаване за модерен джаз в ефира на Jazz FM. Като въведение формацията Jazz Profilactica на Нейко Бодуров описа топлата и приемаща атмосфера на града. Със семпли и с изсвирени на живо инструменти от DJ Mr. Moon и с вокалите на Маги Алексиева – Mey в приказно единство чухме модерното в джаза – от кавъри на велики песни от 60-те, до оригинали, които предстои да излязат в албум. В съпътстващата музикална програма на „Пловдив джаз фест“ преди това чухме музиката на Funkallero на Васил Спасов, както и на Next Step Project на Мирослав Турийски и Христо Йоцов. Израстващи музиканти отново бяха насърчени с много ентусиазъм в техния път на Конкурса за млади джаз изпълнители. Възхитихме се на техните умения, оценихме тяхното развитие, зарадвахме се на бъдещето, което джаза го очаква с техните отдадени на музиката сърца.

Какво ни е формирало и изградило в годините на прехода може и да е избледняло в съзнанието ни, но представената на фестивала книга „Истории от 90-те“ ни го припомни чрез спомените на обществени авторитети. В традиционната рубрика „Психоанализа и джаз“ се състоя представянето на книгата „Огледало на въображението: психоанализа на филмовото преживяване“ на Светлозар Василев, последвано от прожекцията на „Около полунощ“ на Бертран Таверние. „Пловдив джаз фест“ тази година отпразнува мини юбилей – пет години от създаването си, а ние – възможността да се събираме около любимата си музика и да й се насладим и преживеем в толкова много различни перспективи. ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев

P.S. на „въпреки.com”: Не веднъж сме коментирали какво се крие зад това звездното присъствие на Пловдив джаз фест не само тази година. Безспорно изключителни усилия, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. С нея си създадохме традиция в годините тя да представя предстоящото на фестивала, а нашите колеги и приятели от Jazz FM, които всеки ден да излъчват предаванията си по време на Феста от Пловдив да са нашите автори като отзвук от великолепното събитие. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „Въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много. Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек“. Бихме само добавили, че хубавата музика, най-универсалният език, не рядко е преживяването, което ни дава сили да продължим напред.

#Критичен поглед #Пловдив джаз фест #Мирослава Кацарова #джаз #Петър Славов - младши #Светослав Николов #Румен Тосков - Рупето #Теодосий Спасов

0 notes

plodrazvalen · 7 years

Text

Танцувам блус, прощален блус. За двама блус - любов и всичко. Ти си моята лъжа, мъгла и дъжд, моят въпрос. Огън ще остане и ще ни гори. Като за последен път те моля - ти склони глава на мойто рамо. Не говори. Танцувам сам, макар и с теб.

2 notes · View notes

simonsmilee · 4 years

Text

Вървят ли двама на дълъг път, и уикенд да няма, не ще се спрат.

Поръчвам си уикенд за двама без драма

„Не се задържам около хора, които не пътуват.“ Това ти казах и те гледах нагло в очите. Откровените думи имат сила, но не точно на удар, а на засилка. Този, към когото са насочени, избира в каква посока. Нещата трябва да се казват направо, иначе характерът се изкривява.

Няма по-добър начин да разбереш дали харесваш хората, или ги мразиш, от това да пътуваш с тях. Знаех, че ще ме разбереш, но не знаех, че ще се превърнеш в моя компас.

Няколко месеца след това откровение ми се обаждаш в обедната си почивка за малко, а аз казвам набързо как съм, питам те как си. После, ти чета на глас: „Нашите очукани куфари бяха струпани отново на тротоара; имахме дълъг път за минаване. Но това нямаше значение, пътят е живот.“

Чувам, че се подсмихваш безшумно. Не го чувам, но го знам. Не си от хората, сраснали се в своята черупка, които всеки ден чакат да им свърши работното време, цяла седмица чакат да дойде петък, цял месец чакат за заплатата си, цял живот все нещо чакат и хич не е толкова драматично като по Хемингуей. Просто животът може да е страшно обикновен, когато се научиш само да чакаш, но не и да действаш. Затова времето трябва да се разпределя по правилно предназначение. Не че ние не чакаме.

Има моменти на работа, когато дишам само заради идеята, че ще дойдат нашите свободни дни, за да отпрашим нанякъде. Поръчвам си дълъг уикенд за двама, без да знам кой ден е всъщност и изчистен от цялата драма.

Остави си колегите и проблемите на работа, задълженията до прага, изчисти се от напрежението и го остави на дъното на раницата си, която хвърляш в антрето.

Имам нужда да сме скитниците, които носим в себе си. Да достигнем отново хармонията с движението, да сме градски номади, които знаят, че не пристигането, а пътуването е важно. Вълнува ме всяка следваща наша дестинация и свободата в смелата идея заедно да обиколим света. Позволявам си да се изгубя, но вече не защото съм неориентирана, а защото знам, че ще ме намериш, все едно съм обозначена на картата с насока как да ме посетиш и разгледаш като забележителност.

Няма да ме забравиш, след като си ме опознал цялата, няма да ме оставиш на други, а ще ме вземаш с теб на всяко пътуване. И аз винаги ще идвам, защото знаеш точно кога да замълчиш, небрежно да ми пуснеш музика, да ми подадеш цигара и да гледаш слънчевите отражения в косата ми, докато аз потъвам в мисли, а света трополи по прозореца на колата с всичките си пейзажи, удавени в червения залез.

Пристигаме и ми поръчваш смело бира, обичаме заедно да си пием пеем и смеем. Хващаш ме за ръката, защото усещаш как навалицата наоколо помита спокойствието ми. А после знаеш кога да ме пуснеш на свобода, да ти се кача на главата, да се смея до безкрая на ехото.

Оставяш ме на дансинга и знаеш точно кога е необходимо да ме прихванеш, защото започва танцът за двама, без изобщо да е блус. И ние танцуваме, а часовете танцуват с нас без правила, без да става късно, защото късно става само тогава, когато нямаме време за себе си. Оказва се, че не сме в клуб дори, а по бреговете на усамотението си. Музиката звучи от колата, която ни гледа любопитно и очаква да се скрием в нея и най-накрая да ни предпази от дъжда. Лягам до теб и ти шепна...

Животът отлита с необратимо ускорение и извънредните работни часове заедно с цялото им извънредно заплащане няма да платят сумата за извънредната липса на спомени.

Отъпканите пътища са привилегия, която оставям заедно с гримовете у дома. Достатъчно ми е да ме погледнеш с онзи поглед: „Прекрасна си дори когато си рошава и разпиляна“.

Това, което ме пленява, е, че дори разхождайки се по познатите улици на нашия град, ти може да превърнеш крачките ни в афера, пътя до къщи в приключение. Ние сме отличници по живеене без спирка, защото най-голямото предизвикателство са ежедневните пътища, които преминаваме в мислите на другия.

Но идните почивни дни не са излишни и пак ще пътуваме заедно един в друг, заедно един с друг...

0 notes

simonsmilee · 5 years

Text

Вървят ли двама на дълъг път, и уикенд да няма, не ще се спрат.

Поръчвам си уикенд за двама без драма

„��е се задържам около хора, които не пътуват.“ Това ти казах и те гледах нагло в очите. Откровените думи имат сила, но не точно на удар, а на засилка. Този, към когото са насочени, избира в каква посока. Нещата трябва да се казват направо, иначе характерът се изкривява.

Но идните почивни дни не са излишни и пак ще пътуваме заедно един в друг, заедно един с друг...

0 notes