#владееш ме | Explore Tumblr Posts and Blogs

keeptolking · 1 year

Text

Сладост е твоето име.

Прибираш се уморена от работа. Психически изцедена. Емоционално потисната. Събуваш високите си токчета и поглеждаш с тъжен поглед към глезените ти. Нямаш търпение да разхвърляш дрехите по пода. Не издържаш. Тясната пола е пристегнала тялото ти чак до коленете, искаш да се освободиш. Разкопчаваш бялата риза пред огледалото и сама се възхищаваш на гърдите си. На талията. Харесваш гръбчето си, а аз го харесвам, когато го извиваш като котка. И полата пада в краката ти. Поглеждаш бедрата си в отражението. Секси прихванати от жартиера на чорапите ти… а толкова ми се сърдиш, когато ги късам. Събличаш всичко. Обожаваш се гола.

Разпускаш косите си под душа. Горещата вода се стича по женственото ти тяло. Не можеш да спреш да мислиш за мен. Цял ден мислиш за ръцете ми по себе си. Днес докато работеше се подмокри няколко пъти и кръстосваше краката си в опит да скриеш срама си. Не успя да се концентрираш и въобще не ти пукаше за онези статистики. Искаше да те изчукам. Да те обладая. След това искаше да бъда нежен. Да прониквам много, много бавно. Да те изпълвам. И стоновете ти, стоновете…обожавам да ги усещам във врата си. Да ги чувам, докато забиваш ноктите си в гърба ми като хищник.

В банята е плътна мъгла от пара, покриваш гърдите си с пяна, минаваш през коремчето, бедрата и навеждайки се ме усещаш зад себе си. Притискам гърба ти към гърдите си и нежно прегръщам малкото ти момичешко тяло. Толкова си крехка. Побирам те цялата и те скривам от света, мое малко момиче. Целувай ме. Не спирай да ме целуваш. Това чакаше цял ден. И да, още си мокра. Знаеш колко ме дървиш, докато те къпя. Да преминавам всеки сантиметър от тялото ти. И си толкова чиста…а толкова мръсна отвътре.

Много си сладка, докато си миеш зъбите и ме поглеждаш леко, защото те е срам, че те гледам. Нямам търпение да те вкуся, заклевам се. Усещаш лека целувка по рамото, достигаща до пръстче по клитора. Не бързам, знам че го обичаш бавно и много нежно. Виждам удоволствието, изписано на лицето ти. Притворила си очите си. Отворила си леко уста и ме гледаш толкова подвластна, толкова уязвима. Облизвам пръста си. Като мед си.

Увивам те като меченце в хавлията ти, вдигам те на ръце и те пускам лекичко в леглото. Знам, че ти е студено. След малко ще гориш. Разтваряш краката си и ми се усмихваш. Милвам те с нежни целувки. Една. Втора. Трета. Чувам първия ти стон. Не мога да спра да те ближа. Докосвам те съвсем леко с пръсти, толкова си влажна. Топиш се за мен, любима. Не мога да спра да те изпивам. Усещам как се обсебвам от вкуса ти, от гласа ти, от теб…толкова си красива, когато си възбудена.

Поглеждаш ме застанала на колене, мога да видя цялата порочност в света, събрана в погледа ти. Целуваш боксерките ми, леко ги закачаш със зъби. Започваш да ме обожаваш по твоя начин. И си толкова възбуждаща, гледайки ме в очите. Нагло отнемаш задръжките ми и ме даряваш с такава сладост. Смучеш, ближеш и не спираш да целуваш. Мъжкият ми тембър отеква в стаята. Не мога да се владея. Владееш ме ти.

Капеш. Прониквам в теб толкова леко. Усещам как ме обхващаш плътно. Движа се бавно, за да ти е сладко. За да мънкаш, толкова си брутална, когато ти е сладко. Събираш чаршафа в юмруците си. Не можеш да се владееш. Крещиш. Тялото ти се огъва. Гръбнака ти се е извил по най-женствения възможен начин, а дупето ти е вирнато, за да ме дразниш. Толкова обичаш да ме дразниш. Ужасно мръсна си. Нагла.

Обладавам те. Усещам как се разтичаш заедно с душата си в ръцете ми. Облизвам гърдите ти. Тихо. Запушвам устата ти, чуваш се през три етажа. Не спирам да ближа. Не спираш да го стискаш, да се стягаш. Хапеш ме, хапеш ръцете ми, врата ми, устните. Капка кръв се стича по издрания ми гръб. Спри да крещиш, че искаш да те чукам, тази нощ ще ти нося сладост, но утре ще си го получиш.

Ти си откачена жена, любов. Гледаш ме като сърничка, като демон, а в следващия момент си толкова необуздана. Провокирай ме. Обожавам те. Напълно луда си. Цялото ти тяло настръхва. Усещам как течеш и пръскаш. Цялото легло е мокро. Гореща си. Нежна. Мръсна. Невинна. Хвани се за раменете ми. Ти си раят. В теб е раят ми. Стоновете ни се преплитаха в тъмнината.

Ръцете ти и за момент не спряха да ме изучават. Познаваш ме. Усещаш последното проникване. Дълбоко. Събирайки косите ти в ръцете си, изнемогвам върху теб. Дишането ми тежко. Не, не се притеснявай… по-добре не съм бил. Гърбът ми щипе.

Трепериш, мъничкото ти тяло не може да се справи с удоволствието.

Ела тук.

Пица или рунд две?

19 notes · View notes

naeyomy · 9 months

Text

Любовта е за тези, които си пасват. А не за тези, които се нагаждат да си паснат. Не бъркайте това, да намерите сродна душа, с това, да се опитате да изградите от някого такава. Не става. Знам от личен опит.

Л.Л.

Поезия Да изживея хиляди животи без да излизам от себе си Аглея

Приближих се прекалено близо, за да осъзная, че си твърде далеч..

Ще ти покажа Ада в мен… Онзи ,пълен с чувства… Ще ти покажа Живота в мен… Пламнал от жарава… Ще ти покажа Красотата в мен… Създадена от други… Ще ти покажа Страстта в мен… Без наморник броди… Ще ти покажа Свободата в мен… В която ще се влюбиш… Ще ти покажа Любовта в мен… Онази която ще поискаш… Опитомиш ли ме… Ще избягам…

Alexa

Пресънувах те - в хиляди сънища, които ме будеха, и дълго не можех да спя. Препрочетох те - в многото стихове, които написах за теб. Преразгледах те - в планове, в блянове и в безкрайни албуми със спомени. Препознавах те - стряскащо, молещо; не веднъж, нито два… много повече. Пренаписвах те - в тъжните текстове на нашата музика… с бузукито. Премълчах те - безумно разпитвана от околните погледи шушнещи. Преосмислих те - в самота, сред компании, в чужди легла, в празни усмивки. Преживявах те - в спомени, в истини, в случки, в неслучки - на сила. И престорено те отрекох… Преживяхте те, но не те пре-обичах.

Пламена Троева

Сърдит си ми, когато замълча. Но тайничко мечтаеш да прегърнеш и мен, и тъжните ми дни, и мислите ми, разпилени сред безкрая, сълзите ми… ината ми дори, и вечната ми нужда да мечтая. Не ти се вярва, но в душата ти чета не само всичко, дето искаш да ми кажеш… Прочитам в нея толкова неща, които ти не подозираш даже. Прочитам в нея малкото момче, което търси в мен едно момиче. Мъжа прочитам, който ме зове. Приятеля. Спасителя. И всичко… Прочитам тайните ти страхове. Рани��ата ти обич препрочитам… Не ти се вярва. Знам. Добре. Но знаеш ли…ужасно те обичам!

caribiana

Отворил си вратата на сърцето ми дори и да не искаш място в него Там е малко прашно и разхвърляно Нищо още не е подредено Но ти ще се оправиш в хаоса Владееш го, тъй както мислите ми Прахта изтупай, прозореца- отваря се Пусни да влезе слънцето във дните ми По рафтовете ще намериш сънища Позна ли се във тях? Усмихваш се Във спомените ми по непознати пътища разходи се. В онези шарените, има те. Стъклениците ли гледаш? Събирах в тях сълзите си от всички преживени огорчения, И от болката събирах, вътре скрита е Отронени въздишки в паяжини вплетени Мечти, на цветни хвърчила рисувани Разгледай всичко, не ме оставяй непрочетена Отворил си вратата вече. Остани…

Крем

Ти си част от време едно, в което аз все още обичах. Все още горях с другите наравно. Все още летях в облаците нависоко. Все още бях момичето с мечтите, не познаващо сълзите. Все още не знаех какво е пропаст. Сега вече знам, че е дупка в гърдите несвързваща вече две души и два живота в едно. Сега вече знам, че можеш да оцелееш след всеки и след всичко стига да имаш себе си. Ти си част от време едно, което предаде ме прекалено не възпитана как да живея днес след липсите, след грешките. След злото. Прости, но е невъзможно човек да не се срине поне веднъж от него в този живот. Поне веднъж трябва да си долу за да видиш, че имаш криле да полетиш.

Душевни бележки

Преродих се във вятър. Да ме усещаш. Ще бъда въздуха, който ще дишаш. В топлите нощи, дъхът ми ще срещаш. И полъха ми по теб ще обичаш. Ще пресушавам до капка сълзите ти.. Изплакани за мен. Като спомен. Ще съм онази тъга във очите ти.. И танца на листа. Отронен. Ще ме усещаш, където да идеш. Ще бъда топла въздушна вълна. И дори да не може да видиш. Ще ме почувстваш, отново с тъга. Ще докосвам ръцете ти с нежност. Ще те целувам с призрачна страст. И в тази тиха небрежност.. Усетиш ли обич… Пак ще съм аз!

Красимира Попова

Ти знаеш ли… приличаш ми на дъжд… Пристигаш ненадейно и внезапно. И после си отиваш. Изведнъж. А аз оставам на прозореца. И те очаквам. Понякога се бъркам. Припознавам те във собствените си сълзи. Таванът ми е целият от облаци, а зад стъклата …там не вали. Изобщо не вали. Във мен капчуците не спират да те пеят. Далечен. Мой. Красив. Дъждовалежен… Ритмува с тебе всеки дъх сърцето ми. И спира за секундичка. От нежност.

Caribiana

И… днес заменям Седмото Небе за къщичка в света на грешните. И белите си ангелски криле за малко обич. От човешката.

сaribiana

Аз не зная в какво съм добра, нито как да изглеждам такава. Мен светът ми рисува крила, без да знам с какво заслужавам. Нямам ангелски вид. Не мълча. Пия вино сама и по тъмно. Като капка пелин си горча и на връх съм била, и на дъно. Разпиляна съм, няма шега! Не плета, нито шия гоблени… Псувам яко-каква ти жена! И се боря с куп чужди проблеми. Да, живея и все на педал. Кой, какво и защо…не ми пука. Не очаквам в замяна медал и където ме удрят се пукам. А ме удрят, повярвай, без жал. Но забравям. Защо ли-не зная! Помня всяко красиво начало, а провалите, тях ги забравям. Помня сенки и помня лица, помня някой в тъма ме остави, помня плач на жени и деца, и лукавият как ме погали. Ако искаш и ти ме помни и помни, не държа, ако искаш… Мен ми стигат шепа мечти, и далеч… да те чувствам по-близък.

Ая

Тиха съм и тихо идвам. Не ми отваряй, аз сама ще вляза. Ще те целуна във очите ще надникна и ще оставя две усмивки на перваза. Ще бъда слънце и ще топля нежно, душата ти от ветрове обрулена. Ще бъда глас и шесто чувство. Вечност! …любов невиждана и никога нечувана. Докосване ще бъда. Миг. Начало. И тиха лудост, до безсилие ще водя. Крещящо “Искам те!” във женско тяло. Мълчанието. Тишината. И покоя. И буря ще съм в теб. Без тебе. Истинска! Усещане за луда безтегловност. Сега кажи, такава би ли искал и би ли пуснал на душата през прозореца!?

АЯ

Прощавай ми на части много бавно по една мигла отронена върху лицето ми по кичур от коса погалил дланите ти по сричка и по дума по въздишка по едно докосване във тъмното когато спя по спомен за погалване когато ни е нямало прощавай ми докато идвам към теб защото аз идвам и искам само да ме обичаш и някак да съединим тишината разкъсана от скърцащи химери за минало и бъдеще

а виж навън е сняг и толкова ми липсват в бялото ръцете ти

нищо не е повече от днес когато те обичам.

АНА ЦАНКОВА

а виж навън е сняг и толкова ми липсват в бялото ръцете ти

нищо не е повече от днес когато те обичам.

АНА ЦАНКОВА

ОЧАКВАНЕ

Не искам живота от приказка, не обичам фалшиви принцеси, все те търся красива и истинска и се питам във нощи къде си.

Не желая дворци от илюзии и да диря пантофка след бала, искам обич - едничка и чувствена, тук до мен мечта оживяла.

Не очаквам каляската впрегната, да политнем с копнеж към звездите, тази приказка вече дотегнала, остаряла, предъвквана в дните.

Само искам къщурката спретната, там на прага, когато привечер ще ме срещнеш с усмивката трепетна, с онзи пламък, от ласки облечен.

Да усещам божурени устните и очите ти - звездна жарава, глътка радост вкусил от дланите, под луна, гдето с теб ме венчава.

Красимир Трифонов /sinoptic /

И така… Приготвям чай. Жасмин и мед. Ухае ми на нещо като тебе. А след това рисувам ветрове, които ми напомнят за ръцете ти. Измивам чашите. Сапунено балонче лети над мивката. Прилича на дъга. А в него - твоят образ е затворен. И аз го гледам. И мълча. Разгръщам книгата. "Нищо особено". Разплаквам се. И гледам през прозореца. Подскачам от звъна на телефона. Не беше ти. Не искам да говоря. Ще гледам филм. Дано да се усмихна. Но знам, че няма. Знам, че само ти ме караш да съм истински щастлива. Днес или филмите са глупави, или… Замествам те със музика. Не ми е скучно. Макар, че дните ми ужасно си приличат. Когато съм заета, не те мисля… В останалото време - те обичам.

caribiana

Не ги изричай всички тези думи, които в теб отдавна са умрели. Недей. Защото може да се влюбя. Да се изгубя пак, а не да се намеря. Мълчи. Не казвай нищо. Не остана дори и миг от някаква уж вечност. Бъди ми само шепот в гола рана. Завръщай се когато си далечен. Сега да помълчим. За много малко. Преди да ме прониже нещо вляво ще бързам да ти кажа, че е жалко да можеш да обичаш, а да бягаш. Не ги изричай думите. Не искам. Защото знам, от болка са родени. Сърцето в тебе силно ги е стиснало. Прости му обичта. Не му я вземай.

Elia Rei

По всичките ми сетива те пише… А този навик, да съм все без теб, тежи по клепките ми на разсъмване. По тялото ми плъзва плах копнеж в ръцете ти внезапно да се сбъдна. Да съблека страха си и с очи да кажа колко много си ми нужен. А устните ти просто да мълчат, до лудост влюбени в това събуждане. Но този навик , да съм все без теб… А всъщност страшно искам да те има. Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен потрепващите нишки на незримото?

caribiana

Потъвам надълбоко в себе си. Искам да се срещна с тъмнината, която мисли вместо мен. Която говори от мое име. Която се появява в моментите, когато съм несигурна. Тръгвам бавно надолу. Слизам. Стълба по стълба. Към същността си. Връщам се в годините назад. Имам нужда да слушам. Да чуя. Онези моменти, които съзнанието ми грижливо отхвърля. И грижливо пази. Тайните. Страховете. Подтиснатите желания. Очакванията. Като разхвърлена детска стая, в която всичко е живо. Мракът е пълен с неизказани диалози. С неизпълнени обещания. С разочарования. Гледам го в очите. Потъвам надълбоко в себе си. Интересно ми е да търся отговори. Всеки от нас е пълен с лабиринти. С неразгадани коридори. С тъмни стаи. С огледала.

На дъното някой плаче.

А сърцето ми припомня, че мястото ми е горе. Любовта е небе… Повдигам се на пръсти!

Яна Янкова

Не говори! Не искам да ги слушам, онези приказки за любовта! За мен това е, като дъжд след суша- на всичко бих повярвала сега! Не говори! Налей ми вино ! И нека тази нощ да помълчим ! Когато дойде утрото притихнало- безмълвно нека да се разделим! Не говори.! Болят ме всички думи. Не искам да се нараня отново! Мълча и аз, защото във гласа ми ще чуеш силна жажда за любов . Наздраве! Тихо! Ти не говори - на него може да ме заприличаш! Ела! Сега е време да мълчим . Да залича със теб-едно обичане !

Д. Димитрова

Искам с някого да помълча, да повярвам в спрелите му стъпки, да усещам нечия душа как до моята седи на пътя. Да позъзнем тихо във нощта, мълком да се наговорим. С въгленче от есента под луната да си стъкнем огън. Искам с някого да помълча…..

Катя Бориславовa

А би могло…

Понеже все не мога да се събера, на мене ми е лесно да се разпилявам. Събирам си парченца тишина, а в огледалото ми все е празно.

Лепя криле на голия си гръб, с които никога не стигам до небето. Светулките в очите ми мълчат, но все е светло с тях…и все е светло.

От думите ми никнат многоточия и бързо се разлистват ветрове. Аз съм случайна и съвсем нарочна. Но никой не остава тук, до мен.

Навярно само този, който ме измисли ще се научи да разбира моя свят. Ще ме превърне във вълшебна приказка и най-накрая ще повярвам в любовта.

И ще се скрия в него. Разпиляна, нецяла, плаха, с купища сълзи. А той ще ме целуне. Ще остане. И всичките ми грешки ще прости…

caribiana

Не съм съвършена, не ща и да бъда, за някой съм прошка, за друг съм присъда, ръцете ми дават - но не могат да вземат, сърцето ми - тайна е, а сълзите превземат ме.

Не съм прозаична, не ща и да бъда, за Бог съм усмивка, а дяволът служи ми, провиждам незримото, душата си давам и късчета истини на слепи раздавам.

На вкус съм горчива, а сладост оставям, приятел във нужда - до гроб не предавам, следите след мен ще оставят пътека, за всеки изгубил се - до последно ще светя.

Цвети

Простих ти всичко, всичко: очакването в сребърните нощи, пропадането в дъното, до ниското, мечтите, скълцани със остър нож. Простих ти хладината на сърцето, по ризата ти чуждото червило, лъжите, самотата на кафето ми и зная не е слабост, а е сила. Понякога ми липсва обичта ти, цветята, свещите на празник и сякаш ляга мъка на гръдта ми, а в мен е тихо и ужасно празно. Тогава пускам наша песен и в стаята танцувам сам, сама. Прегръщам зими, пролети и есени, в които беше с мене любовта. Прощавам ти отново всичко, но да забравя някак си не мога и вече май че сме на чисто, ала боли от думичката „ Сбогом!”

Ивелина Радионова

Заедно" опитвам думата с език въртя я между устните си закачам ръбчетата ѝ със зъби още не мога да ѝ свикна още ме сепва от време на време още ѝ слагам понякога въпрос ("заедно?) "заедно." Трудно ми е съвсем да ѝ вярвям не, че ти нямам доверие просто е твърде хубаво за да е истина

ЛОЛА

Как искам да прегърна себе си! и раните ми да изчезнат… Да се изтрият всички белези, терзанията безполезни… Горчилката, с години сбирана да изтече докрай безпаметно. Какво, че все съм неразбирана! Сърцето ми, че не е каменно… Душата ми, че не е вързана, а стрелната е в Неизвестното… Със други пътища съм свързана, не ме интересува лесното. Не следвам дирята изтъркана, от тръните боли, но свиквам… Какво, че ви изглеждам сбъркана и присмеха ви предизвиквам? Не мога сдържано-престорена да бъда, за да се харесам. В Небето пуснала съм корени, не ме разпитвайте къде съм!

Милена Белчева

МОЕТО ВРЕМЕ, МОИТЕ ПРАВИЛА Когато всеки те дърпа, искайки вниманието ти; когато точно твоят съвет им е важен точно сега; когато те викат "спешно", защото "не могат"да свършат нещо без теб; когато очакват да си на телефона повече време от колкото можеш да отделиш; когато настояват да се видят с теб, без да те питат ти дали можеш… Спри. Точно тогава спри. И си кажи и им кажи. "Не мога, защото и аз съм важна. Моите нужди са на първо място в моя живот. Моето време разпределям първо за себе си. То е важно. Аз съм важна. Ако не цениш времето ми, не цениш и мен." Времето е нещо, което не можем да си върнем обратно. Когато искаш моето, то е безценно, щом не мога да си го върна и е мое абсолютно право да реша дали да ти подаря част от него или не. Претенции можеш да имаш само към своето собствено.

p.s. Онзи, който не цени своето лично време, не оценява и чуждото такова.

Николета Иванова

Ако само можех да те заведа в моя свят,дори ако можех само да ти го обясня,щеше да разбереш,че дори и в най-мрачните ми и безлунни нощи, се виждат звезди, а в най-ярките ми утрини,дори мъглата хвърля плътна сянка… но аз съм точно там… там…плахо откривайки новости в себе си и вълшебства във всяко кътче от света…

youtube

#Youtube

0 notes

vasetovp · 3 years

Text

ПИСМО ОТ РОНАЛДИНЬО ДО 8-ГОДИШНИЯ РОНАЛДИНЬО, КОЙТО ТЪКМО Е ЗАГУБИЛ БАЩА СИ

„Скъпи осемгодишен Роналдиньо,

Утре, когато се върнеш от игрището, ще има много хора у вас. Чичо ти, приятели на семейството и някои други хора, които няма да познаваш, ще бъдат в кухнята. Първоначално, ще си помислиш, че си закъснял за купона. Всички са там, за да отпразнуват 18-ия рожден ден на брат ти Роберто.

Обикновено, когато се върнеш от мач, мама се смее и се шегува с всички.

Но този път ще плаче.

Ще видиш и Роберто. Ще те прегърне и ще те заведе в банята, за да може да останете сами. Тогава ще ти каже нещо, което няма да разбереш.

„Станал е инцидент. Татко вече го няма. Починал е.”

Няма да можеш да го разбереш. Какво означава това? Кога ще се върне? Как така го няма?

Татко е този, който те научи да играеш с креативност на игрището, този, който ти каза да играеш свободно – просто да риташ топка. Той най-много вярваше в теб. Когато Роберто започна да играе за Гремио миналата година, татко каза на всички: „Роберто е добър, но оглеждайте се и за малкия му брат.”

Татко беше супергерой. Толкова много обичаше футбола, че след като работеше в корабостроителницата през седмицата, през уикенда беше охранител на стадиона на Гремио. Как така никога повече няма да го видиш отново?

Няма да разбереш какво ти казва Роберто. Няма да се натъжиш веднага. Тъгата ще дойде след това. Няколко години по-късно ще разбереш, че татко никога няма да се върне на земята. Но искам да разбереш, че татко винаги ще е до теб, когато си с топка в краката.

Когато си с топка в краката, си свободен. Щастлив си. Почти като слушане на музиката. Чувството, което искаш да предадеш и на останалите, е щастие.

Късметлия си, защото Роберто е до теб. Въпреки че е с 10 години по-голям от теб и вече играе за Гремио, Роберто ще бъде винаги до теб. Няма да ти бъде просто брат, а нещо като баща. А най-вече – твоят герой.

Ще искаш да играеш като него, да приличаш на него. Всяка сутрин, когато тръгваш за Гремио – ще играеш в младежкия отбор, докато Роберто играе при мъжете – ще влизаш в съблекалнята с големия си брат, футболната звезда. А всяка вечер, когато си лягаш, ще си мислиш „Имам късмета да живея в една стая с идола си.”

В спалнята ви няма плакати по стените, само един малък телевизор. Но няма значение, защото няма да може да гледате нито един мач заедно. Когато не пътува с отбора, Роберто ще бъде навън, за да играе още футбол.

Където живееш в Порто Алегре, е пълно с дрога и ба��ди и всякакви подобни неща. Ще бъде трудно, но докато играеш футбол – на улицата, в парка, с кучето си – ще се чувстваш в безопасност.

Да, казах „кучето ти”. Той е неуморен защитник.

Ще играеш с Роберто. Ще играеш с други деца и по-големи момчета в парка. Но накрая всички ще се уморят, а ти ще искаш да продължаваш да играеш. Затова винаги ще водиш и кучето си – Бомбом – със себе си. Бомбом е пес. Истинско бразилско куче. Но дори бразилските кучета обичат футбола. Той ще бъде перфектен за тренировки на дрибъла и уменията ти… а може би и първата жертва на Еластико.

Няколко години по-късно ще играеш в Европа, а някои защитници ще ти напомнят за Бомбом.

Детството ти ще е трудно. Но когато си на 13 г., хората ще започнат да говорят за теб. Ще говорят за уменията ти и какво можеш да правиш с топката. По онова време футболът все още ще е само игра за теб. Но през 1994 г., когато си на 14 г., Световното първенство ще ти покаже, че е много повече от обикновена игра.

17 юли 1994 г., денят, който всеки бразилец помни. В този ден ще пътуваш с младежкия отбор на Гремио за мач в Бело Оризонте. По телевизията ще дават финал на Световното първенство, а един срещу друг ще играят Бразилия и Италия. Да, точно така, „кариоките” ще бъдат на финал на световно първенство за първи път от 24 години. Ще изглежда, че цялата страна е спряла.

Навсякъде в Бело Оризонте ще се вее бразилското знаме. Няма да има други цветове в онзи ден, освен зелено и жълто. На всяко едно място в града ще гледат мача.

Ти ще го гледаш със съотборниците си. Последният съдийски сигнал ще прозвучи при 0:0. Мачът ще стигне до дузпи.

Италия пропуска първата, но същото прави и Бразилия. Италия вкарва. И тогава… идва Ромарио. Стреля вляво… удря гредата… но топката влиза. Всички от отбора започват да крещят.

Италия вкарва и отново всичко е тихо.

Бранко вкарва за Бразилия… Тафарел спасява за Бразилия… Дунга вкарва за Бразилия…

Тогава, ще дойде моментът, който ще промени не само твоя живот, но и тези на милиони бразилци…

Баджо застава зад топката за Италия и пропуска.

Бразилия е световен шампион.

По време на лудостта след мача, ще ти стане ясно какво ще искаш да правиш с живота си. Най-накрая ще осъзнаеш какво означава футболът за бразилците. Ще усетиш силата на този спорт. Най-важното – ще видиш щастието, което носи футболът на обикновените хора.

„Ще играя за Бразилия”, ще си кажеш в този ден.

Не всички ще ти повярват, особено заради начина, по който играеш.

Ще има треньори – добре, де, особено един – който ще ти казва да не играеш по начина, по който играеш. Ще си мисли, че трябва да играеш по-сериозно, че трябва да спреш да владееш толкова много топката и да правиш толкова много финтове. „Никога няма да станеш футболист”, ще ти каже.

Използвай думите му като мотивация. Използвай ги, за да останеш концентриран. И мисли за тези, които играеха красиво – Денер, Марадона, Роналдо.

Мисли какво ти каза татко – да играеш свободно и да играеш с топката. Да играеш с удоволствие. Ще има нещо, което много треньори няма да разберат, но когато си на терена, няма да те интересува. Всичко ще бъде естествено. Преди да си го помислиш, краката ти вече ще са взели решението.

Креативността ще бъде по-бърза от тактиката.

Един ден, само няколко месеца след като си гледал Ромарио да вдига трофея от Мондиал `94, треньорът ти в Гремио ще те викне в офиса си след една тренировка. Ще ти каже, че си получил повиквателна за националния отбор до 17 г. Когато отидеш на тренировъчния лагер в Тересополис, ще видиш нещо, което никога няма да забравиш – ще влезеш в кафенето и ще видиш снимките в рамки по стените – на Пеле, на Зико, на Бебето.

Ще ходиш по същите коридори като тези легенди. Ще седиш на същите маси в кафенето, на които Ромарио, Роналдо и Ривалдо са седели. Ще ядеш храната, която те са яли. Ще спиш в същите общежития, в които са спали те. Когато заспиваш, последната ти мисъл ще бъде „Чудя се кой от героите ми е спал на тази възглавница.”

В следващите четири години няма да се занимаваш с нищо друго освен с футбол. Ще прекарваш живота си по автобуси и тренировъчни игрища. Всъщност – между 1995 и 2003 г. – няма да почиваш и веднъж. Ще бъде много напрегнато.

Но когато навършиш 18 г., ще постигнеш нещо, от което баща ти би бил много горд. Ще дебютираш за мъжкия отбор на Гремио. Единственото неприятно нещо ще бъде, че там няма да е Роберто. Контузия в коляното ще приключи кариерата му в Гремио и той ще отиде да играе в Швейцария. Няма да може да играеш с героя си, но вече си гледал много години Роберто и ще знаеш какво да правиш и как да реагираш.

В дните на мачовете ще вървиш през паркинга, където баща ти е работил през уикендите. Ще влизаш в съблекалнята, където брат ти те е водел като малък. Ще обличаш синьо-черната фланелка на Гремио. И ще си мислиш: „Животът не може да бъде по-добър.” Ще си мислиш, че най-накрая си успял, играейки за родния си град.

Но не тук свършва историята ти.

През следващата година ще изиграеш първия си мач за Бразилия. Ще се случи и нещо смешно. Ще закъснееш за първия си тренировъчен лагер и ще се присъединиш към съотборниците си с ден по-късно. Защо? Защото ще играеш финал с Гремио срещу Интернасионал в турнира Campeonato Gaucho.

За Интернасионал ще играе капитанът на отбора от Мондиал `94 – Дунга.

Ще играеш много добре в този мач. А когато пристигнеш в лагера на Бразилия, съотборниците ти – футболистите, които си гледал на Мондиал `94 – ще говорят за един играе – малкото момче с №10.

Ще говорят за теб.

Ще говорят за това как си финтирал Дунга. Ще говорят за гола, с който ще спечелите трофея. Но не бъдипрекалено уверен, защото няма да ти бъде лесно. Това ще бъде най-важн��ят момент в живота ти. Когато стигнеш до това ниво, хората ще очакват много от теб.

Ще продължиш ли да играеш по своя начин?

Или ще започнеш да пресмяташ? Ще играеш ли на сигурно?

Единственият съвет, който имам към теб, е: Направи го по твоя начин. Бъди свободен. Чуй музиката. Това е единственият начин да живееш живота си.

Играта за националния отбор ще промени живота ти. Изведнъж врати, които никога не си си мислел, че съществуват, ще започнат да се отварят за теб.

Ще замислиш да играеш в Европа, където един от героите ти се доказа. Роналдо ще ти разкаже за живота в Барселона. Ще видиш наградите му, „Златната топка”, купите му. И ще ти се прииска и ти да пишеш история. Ще започнеш да мечтаеш за нещо повече от Гремио. През 2001-ва ще подпишеш с Пари Сен Жермен.

Как да обясня на дете, родено в дървена къща в беден квартал за живота в Европа? Невъзможно е. няма да го разбереш, дори да ти кажа. Ще заминеш за Париж, Барселона, Милано – всичко ще се случи много, много бързо. Някои медии в Европа няма да разберат стила ти на игра. Няма да разберат защо се усмихваш.

Е, усмихваш се, защото футболът е забавен. Защо да бъдеш сериозен? Целта ти е да радваш хората. Ще го кажа пак – креативността преди пресметливостта.

Остани свободен и ще спечелиш световното първенство с Бразилия.

Остани свободен и ще спечелиш Шампионската лига, Ла лига и Серия А.

Остани свободен и ще спечелиш „Златната топка”.

Това, от което ще си най-горд обаче, е, че си помогнал да бъде променен футболът в Барселона. Да бъде променен стилът на игра. Когато пристигнеш там, Реал Мадрид ще бъде най-силният отбор в испанския футбол. Когато си тръгнеш, децата ще мечтаят да играят в „стила на Барселона”.

Слушай ме. Ролята ти ще бъде много по-голяма от само тази на терена.

В Барселона ще чуеш за момче, което играе при младежите. То носи №10, също като теб. Малко е, също като теб. Играе с топката като теб. Със съотборниците ти ще ходите да го гледате как играе за младежите и още в онзи момент той ще бъде много повече от велик футболист. Това момче е различно. Името му е Лео Меси.

Ще кажеш на треньорите да го вземат в мъжкия отбор. Когато пристигне, в Барселона вече ще говорят за него, както говореха за теб в националния отбор.

Искам да му дадеш съвет.

Кажи му „Играй с усмивка. Играй свободно. Просто играй с топката.”

Дори и след като си тръгнеш, стилът на игра на Барселона ще живее чрез Меси.

Много неща се случат в живота ти – някои добри, някои лоши. Но всичко, което ти се случи, ще дължиш на футбола. Когато някой постави под въпрос стила ти или защо се усмихваш, искам да си спомниш нещо.

След като баща ти си отиде, няма да имаш негови видео записи. Семейството ти няма много пари и не притежава камера. Няма да можеш да чуеш гласа на баща си отново или да го чуеш как се смее.

Но притежаваш нещо, с което ще го запомниш. Това е снимка, на която двамата играете футбол. Ти се усмихваш, щастлив си – с топката в краката. А той е щастлив, че те гледа.

Когато дойдат парите и напрежението, и критиките – остани свободен.

Играй, както той то е учил.

Играй с топката.

- Роналдиньо.”

16 notes · View notes

ethereum-sss · 3 years

Text

Първа част.

Осмелих се.

Днес реших, че е крайно време да говоря за нещо, което не е никак удобно да се прочете, а именно паник атаките и емоционалният срив. Ако не ви се чете нещо подобно, скролнете или не ме следвайте, защото тъмблр не е само порно и не желая това да се коментира от хора с импутирана емоционална интелигентност.

За тези, които не са изпитвали нещо подобно, това звучи още по-налудничаво, отколкото е всъщност. При всеки, изпитващ тази ужасна емоция, нещата са различни. Общото, което свързва повечето от нас, е чувството на тревожност, лудия приток на адреналин по време на атаката, аритмията, прилошаването и може би изтръпването на ръцете (от това, което и други хора са споделяли с мен).

Днес ме пуснаха в кратък отпуск ‘по болест’, за да си почина и да се успокоя, тъй като вече не се чувствам добре и чисто физически. Затваряйки работните прозорци осъзнах, че може би това няма да бъде никак лесно. Трябва да облека нещо нормално, различно от пижами и тениски, да изляза и да свърша няколко неща, които не са в разстояние дори на 5 минути от вкъщи. И тази мисъл буквално ме ужасява. Познавам хора, които са ми разказвали за подобен проблем и дълбоко в себе си се бичувам в момента, защото съм смятала, че се “глезят”.

Мислех си... не ти се е наложило, момиче. Ми не е така. И съм била яко ограничена.

Аз работя доста, ежедневието и работата ми изискват постоянна, мега адекватност и разговарям с адски много и различни хора всеки ден. Казвам го не, за да ви запознавам с длъжностната си характеристика, а за да обясня, че това ангажира 90% от ума ми и когато той е зает, един вид измъквайки се от реалността, се чувства добре. Работи. Ще си кажете.. ми супер, работи! Но в един момент, когато емоционалният и физикопсихически крах се срещнат, нещата, не са никак розови. Коктейлът от умора, депресия и тревожност, въобще не се преглъща лесно.

Говорила съм за това със страшно много хора. Такива, имали опит със специалисти, приемащи медикаменти, отричащи ги, борещи се с всякакви емоционални състояния години наред, както и с такива, имащи ги отскоро.

Истината е, че няма значение.

В действителност значение има само и единствено това, да се научиш да владееш чувството. Да си казваш “И какво?”. Усещаш чувство на тревожност, изпитваш страх от нещо... “и какво?”. Умът ти, абсолютно веднага започва да отговаря на провокацията и ти казва Аритмия. И какво? Може да се случи нещо лошо....ако еди какво си, “и какво?”. Ако ти стане лошо, ти си сама в 90% от дните си. И какво? Ами може да не съумееш да си помогнеш, да се задавиш или пък да получиш удар. И какво?

И започва един много дълъг разговор между теб и тревожността.

Обсесивно-компулсивно разстройства също са включени в картинката.

И знам, че сега вече четете това и смятате, че хора с подобни мисли, не са нещо заобикалящо ви, но грешите. Стастистиката за хора, имащи подобен проблем, е изключително крещяща и с всяка година се увеличава, защото всеки от нас живее живота си изключително забързано, изпълнен с напрежение или липсващ смисъл. Всъщност всички ние сме напълно нормални, адекватни хора. Аз лично мога да разговарям с всеки един от вас, за каквото пожелаете. По принцип съм усмихната, обожавам да се забавлявам, имам всестранни хобита и съм най-разговорливият човек, в каквато и компания да съм попадала. Поглеждате ме и си казвате... тя е много готина. Но мислите ви, не ме предпазват от това, да бъда тревожна и не толкова усмихната, щом се прибера.

Хората сме големи айсберги. Никой не вижда под повърхността ти. И всеки от нас, именно заради това, е толкова цветен, различен и неповторим.

Трябва да се научиш, че понякога няма да можеш да си обясниш много неща. Това, ще предидизвика у теб доста вътрешни конфликти и ще се питаш често “защо си такава?”, “кога стана такава?”, но няма да намериш отговорите. То просто се случва. Правиш се, че се чувстваш добре, (аз лично имам защитната реакция да се усмихвам, когато нещата не са никак окей) и както това се случва, в следващият момент просто сълзите ти потичат, тревожност, гърлото ти става на възли и единственото, което желаеш, е просто да не се чувстваш така.

Тук идва моментът на бягството. Това е по-противна тема за коментиране, дори от самите състояния. Бягството може да е много неосъзнато, до вече съвсем осъзнато.

Може да се изразява в работа, алкохол, секс, сън, наркотични вещества или дори в това, постоянно да бъдете, заобиколени от хора. В моя случай може би сънят, работата и алкохола са най-честите варианти. Като съм имала и периоди, в които буквално всеки ден съм държала да бъда обградена от хора. Възприемах хората като “буфери”, които, или да намалят силата на тревожността ми, или да ме разсеят от нея. Познавам хора, които употребяват тревата, като избавление и си създават временно спокойствие по този начин. Сексуалното удоволствие в случая, действа на същия принцип. Алкохолът- също. Аз самата се отпусках доста често по този начин, защото това те разсейва и малко или много те вади от действителността. Именно това, е търсеният ефект на бягството.

Но не и решението. Днес бягаш, утре се връщаш. Вървиш, луташ се, събуждаш се и... пак си там.

Пиша този пост по две причини.

Първата е, ако някой от вас, има нуждата да говори за това. Пишете ми.

Втората причина е, че аз имам.

Ще пускам такива постове в блога си, защото това е нещото, за което имам нужда да говоря на този етап и ако някой от вас не е окей, смятам, че сте достатъчно ориентирани.

#бг #бг пост #бг блог #паник атаки #тревожност #говори с мен #и не #не си луд #пак пиша някви глупости

21 notes · View notes

baby-read-now · 4 years

Text

Сладост е твоето име.

Прибираш се уморена от работа. Психически изцедена. Емоционално потисната. Събуваш високите си токчета и поглеждаш с тъжен поглед към глезените си. Нямаш търпение да разхвърляш дрехите по пода. Не издържаш. Тясната пола е пристегнала тялото ти чак до коленете, искаш да се освободиш. Разкопчаваш бялата риза пред огледалото и сама се възхищаваш на гърдите си. На талията. Харесваш гръбчето си, а аз го харесвам, когато го извиваш като котка. И полата пада в краката ти. Поглеждаш бедрата си в отражението. Секси прихванати от жартиера на чорапите ти... а толкова ми се сърдиш, когато ги късам. Събличаш всичко. Обожаваш се гола.

Разпускаш косите си под душа. Горещата вода се стича по женственото ти тяло. Не можеш да спреш да мислиш за мен. Цял ден мислиш за ръцете ми по себе си. Днес докато работеше се подмокри няколко пъти и кръстосваше краката си в опит да скриеш срама си. Не успя да се концентрираш и въобще не ти пукаше за онези статистики. Искаше да те изчукам. Да те обладая. След това искаше да бъда нежен. Да прониквам много, много бавно. Да те изпълвам. И стоновете ти, стоновете...обожавам да ги усещам във врата си. Да ги чувам, докато забиваш нокт��те си в гърба ми като хищник.

В банята е плътна мъгла от пара, покриваш гърдите си с пяна, минаваш през коремчето, бедрата и навеждайки се, ме усещаш зад себе си. Притискам гърба ти към гърдите си и нежно прегръщам малкото ти момичешко тяло. Толкова си крехка. Побирам те цялата и те скривам от света, мое малко момиче. Целувай ме. Не спирай да ме целуваш. Това чакаше цял ден. Още си толкова мокра. Знаеш колко ме дървиш, докато те къпя. Да преминавам всеки сантиметър от тялото ти. И си толкова чиста...а толкова мръсна отвътре.

Много си сладка, докато си миеш зъбите и ме поглеждаш леко, защото те е срам, че те гледам. Нямам търпение да те вкуся, заклевам се. Усещаш лека целувка по рамото, достигаща до пръстче по клитора. Не бързам, знам че го обичаш бавно и много нежно. Виждам удоволствието, изписано на лицето ти. Притворила очите си. Отворила си леко уста и ме гледаш толкова подвластна, толкова уязвима. Облизвам пръста си. Като мед си.

Увивам те като меченце в хавлията ти, вдигам те на ръце и те пускам лекичко в леглото. Знам, че ти е студено. След малко ще гориш. Разтваряш краката си и ми се усмихваш. Милвам те с нежни целувки. Една. Втора. Трета. Чувам първия ти стон. Не мога да спра да те ближа. Докосвам те съвсем леко с пръсти, толкова си влажна. Топиш се за мен, любима. Не мога да спра да те изпивам. Усещам как се обсебвам от вкуса ти, от гласа ти, от теб...толкова си красива, когато си възбудена.

Поглеждаш ме застанала на колене, мога да видя цялата порочност в света, събрана в погледа ти. Целуваш боксерките ми, леко ги закачаш със зъби. Започваш да ме обожаваш по твоя начин. И си толкова възбуждаща, гледайки ме в очите. Нагло отнемаш задръжките ми и ме даряваш с такава сладост. Смучеш, ближеш и не спираш да целуваш. Мъжкият ми тембър, отеква в стаята. Не мога да се владея. Владееш ме ти.

Обладавам те. Усещам как се разтичаш, заедно с душата си в ръцете ми. Облизвам гърдите ти. Тихо. Запушвам устата ти, чуваш се през три етажа. Не спирам да ближа. Не спираш да го стискаш, да се стягаш. Хапеш ме, хапеш ръцете ми, врата ми, устните. Капка кръв се стича по издрания ми гръб. Спри да крещиш, че искаш да те чукам, тази нощ ще ти нося сладост, но утре ще си го получиш.

Ръцете ти и за момент не спряха да ме изучават. Познаваш ме. Усещаш последното проникване. Дълбоко. Събирайки косите ти в ръцете си, изнемогвам върху теб. Дишането ми тежко. Не, не се притеснявай... по-добре не съм бил. Гърбът ми щипе.

Трепериш, мъничкото ти тяло не може да се справи с удоволствието. Ела тук.

Пица и рунд две?

#бг #бг пост #бг автор #бг литература #бг блог #Сладост е твоето име #авторско #Мартин пише

72 notes · View notes

zigomigo · 4 years

Text

Ти си ми всичко, абсолютно всичко

Моето щастие, най-вече щастие

Моята омраза

Моята гордост

Моята обич

Моята най-голяма слабост

Моля те не си тръгвай

Обичам те, може би дори твърде много

И вярвам, че тази обич може да ме погуби,

че може да ме отнесе като ураган

Ти си част от мен, която не искам да забравям

И си много повече

Не мога да те побера в сърцето си

Защото имаш криле, не мога да те окова,

не мога да те заземя

Не мога да те спра

Мога само да те бутам и да ти помагам

Пък и дори да мога да те спра, не искам

Харесва ми в края на деня да виждам усмивката на лицето ти

Да видя колко си ща��тлива и доволна

Да видя колко си добре

Харесва ми да гледам как летиш

Няма втора като теб, няма за сравнение

Харесва ми да виждам как успяваш

Харесва ми да гледам как владееш всичко, дори и мен

И мразя да плачеш, обичам го, но повече го мразя

Мразя да те гледам тъжна и нещастна

- да се чувстваш сама и слаба

Не искам и не трябва

Защото ти си силна, най-силният човек

Защото си и смела, най-смелата

Послъгваш, но си и до болка откровена

Нежна, деликатна, като цвете

Или груба като ренде

И в това няма нищо лошо, напротив

Всички тези твои качества те правят още по-прекрасна,

още по-неповторима и невероятна

и още по-красива

Ти си едно торнадо, един ураган, една виелица, един пълен обрат, непредсказуем кръговрат

Ти си най-подреденият хаос

Ти си всичко, за което човек може да мечтае и много повече

2 notes · View notes

simonsmilee · 4 years

Text

Видяхме се. Лице в лице. Говорихме. Чувствах се безкрайно зле и незнайно как се срещнахме. Аз започнах първа.

– Защо не ме оставяш?

– Ти ме искаш в живота си. Ти избра да съм с теб.

– Не е вярно. Аз искам нещо друго.

– Тогава защо мислиш за мен? Няма как да имаш и нощ и ден едновременно. Колкото повече мислиш за мен, толкова повече твой ставам. Като искаш нешо друго, защо не мислиш за него? А продължаваш да ме мислиш, чувстваш, преизпълваш.

– Не, ти ме хващаш, владееш и действаш чрез мен...

– Отново - ти така избираш. Аз мога да съм твой трамплин, началото на твой успех. Ако ме използваш по този начин. Приеми, че ме има и имай този самоконтрол, за да използваш ти мен. Аз не те използвам, аз се възползвам от теб. Да живея чрез теб.

– Не може ли просто да си тръгнеш. Да те няма. Не искам да те имам.

– Не, аз също имам своя мисия.

– Добре. Не искаш да си тръгнеш, поне не ми пречи.

– Хм, кое е най-лошото, което може да ти се случи с мен? Да живеем заедно, да стана по-силен от всякога, да те превърна в тиква и да избухнеш, а от теб да излязат малки стъклени ледчета, които да се разтопят и от теб да остане нищо?

– Това е невъзможно.

– Именно. Ти винаги ми придаваш важност и сила, която аз нямам.

– Не философствай. Искам конкретен отговор! Как аз да те управлявам в моя полза?

– Имаш много други неща освен мен. Бъди благодарна за тях. Това е мое противодействие. Така поне ще избереш нещо друго, за което да мислиш. И поне за малко и аз ще си почина.

– Най-обичам някой да ми обяснява супер прости неща, с които си мисли, че мога да реша супер огромните проблеми.

– Както казах - ти избираш. Или вярвай или не. Пробвай! Нищо не губиш. Давам ти и друг вариант. Влюби се!

– Подиграваш ли ми се? В кого? Имам чувството, че Господ ми изпраща най-ироничната селекция за хора, които да срещам или да се свързват с мен.

– Не търси причини, заради които да не правиш това, което ти казвам. Търси повода, заради който си струва да опиташ. И не бъди тесногръда, схлюпена и повърхностна. Има много неща, в които да се влюбиш. Любовта не е само някой друг човек. Започни от себе си, живота, деня, дете, хоби, ново знание, приятели, пътуване. Не ме карай да изброявам още до баналност.

– Защо го правиш? Как да съм сигурна, че не ми казваш просто някакви неща, за да отвлечеш вниманието ми и всъщност да действаш в своя полза.

– Мен ме има, защото съм необходим. Просто повечето хора не ме разбират правилно. Но да те владея, не е смисълът на моето съществуване. Аз съм създаден просто, за да те изкарвам от зоната ти на комфорт. Нито повече, нито по-малко. Това не означава, че преодолявайки ме сега, няма да се срещнем някой друг път. Ще съм в следващия кръг, стъпало, книга, ден, очи, живот. Но, пак казвам, разбирайки ме, приемайки ме и управлявайки ме, ти ще растеж, а аз просто ще си върша работата, за която съм тук. На тази Земя, в този живот, в твоята душа. Не издребнявай. Аз живея в по-малко от милиметър в твоето сърце. Не драматизирай излишно и се заеми с важните неща и това, което искаш. Ясно е, че ме има и винаги ще ме има. Просто действай въпреки мен. И не обяснявай на хората, че аз ти преча. Ти си пречиш. Това беше главното, което запомних от разговора ни. Казват, да държиш приятелите си близо, а враговете още по-близо. Мисля, че се разбрахме и станахме приятели. Така приключи разговорът ми със Страха.

1 note · View note