Откакто те сънувах

Откакто те сънувах аз не спя,

откакто те сънувах все шептя,

името ти с устни на нощта

и на звездите… звезда подир звезда…

Откакто те сънувах бродя сам,

откакто те сънувах веч' не знам

къде съм и дали бълнувам,

кой съм, ако съществувам…

Откакто те сънувах… а сънувах ли?!

или беше истинско и беше ти?!

Нима мечтите ни са само сън,

нима илюзия сме и извън…

Но пък те сънувах и си там,

но пък те сънувам и си знам,

че те има в моята душа…

и вечна си, като любовта…

Краси Ортакчиѣвъ

Щом заспиш

Тази нощ, когато ти заспиш,

ще надникна в съня ти,

не за дълго, само миг,

ще те целуна в тишината

и снощи бях... и по-преди,

идвах тихо, като повей,

и те целувах, щом заспиш,

за миг, отново и отново...

дорде зората не разкри

къдриците облени в злато

и не запали в твоите очи

копнеж пак мен да чакаш

защото знаеш, щом заспиш

ще дойда тихо в съня ти

ще те целувам… само миг,

докато не погали те зората...

Краси Ортакчиѣвъ

Пролетта настъпи и завършихме, един проект за дръжка на въдица.

Корен с туморни образувания (най-вероятно от топола) без епоксидна смола.

Някога, в един много далечен ден.

Родил се човекът и бил съвършен!

Но посетила го голямата скука.

Неспирно говорила за сполука!

И от досадната скука да се избави,

той решил към себе си нещо да добави.

– Първо ще ми трябват хубави дрехи,

а след тях и някакви безброй успехи!

Твърдо! Най-категорично си казал той.

И така изгубил вътрешния си покой.

В плен на тази нова ненаситна суета,

човекът тръгнал да се скита по света.

Покорил земята. Изкатерил планините.

После спуснал се на океана в дълбините.

Победил животните. Опитомил конете.

Безстрашно се надбягвал с ветровете!

Дълго бродил. Скитал се ден и нощ.

Бавно и неусетно губил своята мощ.

Накрая улисан в търсенето на неща.

Сам превърнал себе си в нищета!

Тя, светлината, изглежда си намира човеци, които най-добре да я отразяват и ги пълни догоре, до върха на косите, до дъното на очитe!

И ако ти не съществуваш още,

аз мога утре пак да те създам

от болката на тези дълги нощи.

И няма повече да бъда сам.

И пак ще имам радости и срещи,

небе открито, птици и море...

Човек живее в името на нещо

и трябва пак за нещо да умре!

Някой ден ще разбереш

Дъртакът прошепна

на момчето с парченца в ръцете,

че и без това

една ваза

не е наистина твоя,

преди да си я счупил

и залепил.

„Една жена –

също“,

намигна той.

Едно време играехме на криеница - броиш до десет, обръщаш се и приятелите ти ги няма.

Сега е същото, само дето вече не е игра...

Когато изкараш достатъчно време в една къща, знаеш къде са и скърцащите дъски. Така е и с хората.

"О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага." ..

Алберт Айнщайн

Понякога оставам с впечатлението, че някой ги рисува тези залези… Когато слънцето залязва, оставете всичко, което правите, и го гледайте. Залезите са доказателство, че каквото и да се случи, всеки ден може да завърши красиво.

Успешно обработен розов опал от Родопите. :) Happy ^^

“Ако съществуваш, значи дишаш. Щом дишаш, ти говориш. Ако говориш, задаваш въпроси. Щом питаш, значи мислиш. Ако мислиш, значи търсиш. А търсиш ли, трупаш преживявания. От преживяванията се учиш. А щом се учиш, израстваш. Израстваш ли, желаеш. Когато желаеш, откриваш. А когато откриеш, се съмняваш. Усъмниш ли се, се питаш. А питаш ли - разбираш. Ако разбираш, значи знаеш. Щом знаеш, искаш да научиш повече. А щом искаш да научиш още, значи живееш.”

А някога и с кожата си виждах,

тъй както и с очите си усещах

лицето на безликата си грижа,

цвета на всяко най-безцветно нещо.

Кога, какво ми грабна сетивата?

Каква смърт умъртви света край мене?

И що за мъртвовей ме тъй обвя, та

окамени ми цялата вселена?

Проклех ли някого, или пък мен прокле ме

душманин някой с тежка люта клетва,

та в жив мъртвец превърнах се без време?

Не знам. Но ако в мрака още светва

една звездица, аз я моля трижди:

пак да ми върне оня свят човешки

и радостта - с очите да го виждам,

и ръпката - с ръце да го усещам.

Ако е време пък в света отвъден

да се преселя, нека е красиво.

В смъртта си предпочитам жив да бъда,

отколкото - да съм мъртвец приживе.

Меланхолията е опитомена депресия.

Ако не натегам, няма да успея Ако не успея, значи губя време Ако губя време, тряя' преразгледам Всяка грешна стъпка, която предприемам Ако не натегам, значи нямам история Ако нямам история, няма за кво да пиша И ако не пиша ми се насъбира И избива на места, на коит’ не бива А избие ли така, разочаровам Само моите близки, само моите хора А разочаровам ли ги, ше' ме избягват А когат' съм сам, най-лесно полудявам А полуделя ли, не ми се вярва Няма мои-твои, бате всичко газа А в тая фаза ставам най-токсичен Ставан най-наивен, ставам най-безсилен Докато си мисля, колко много съм прав И другите грешат Гледам само аз Какво ми изнася и какво не ми За тва’ всяка стъпка тряя' се провери Ако не натегам, няма да съм щастлив Ако не съм щастлив, муза липсва ми Ако ми липсва муза, почват оправдания Ако те започнат, няма изходи Ако не успея, значи няма лев Ако няя' лев, няма да се яде Ако жена ми и синът ми не ядат 'Секви мисли ще ми минат през ума И ако е така реша да оставя нещата Значи няя' смисъл да съм на земята Ако не съм мъжа, ако не съм бащата Който заслужават, тогава ква' е файдата Ако не съм уверен, значи нямам дума Ако нямам дума, значи нямам мнение Ако нямам мнение, значи нямам глас Ако нямам глас, няям' Ако не натегам, не съм никъв пример Ако не съм пример, значи не съм аз Ако не съм аз, няям' идея кой съм Губя се, но тряя’ се намеря пак Ако не натегам, няма да съм най-добрия Ако съм посредствен, дай направо да спирам Ако се откажа, отново давам пример За човек, който целта не стига Ако тва' не става, тряя' нов план Не едно и също като пробвам И очаквам нов резултат Нема как и тва' да не е провал Ако пробвам нещо ново и рискувам Ако не рискувам, значи сили губя Всичката енергия и потенциал В нещо, което не си струва Търси полуки, не търси пролуки Грешките са изумруди, от коит' се учим Не ги приемам като загуби А като нещо, което явно тряя' ми Както колелото да се завърти Май ясно, тва' ще е съдбата ми Ако няма начин, тряя' намеря начин И ше' го намеря, обещавам си Повтарям си, ако не става с правилна нагласа Всеки от нас ще види, че може Ако съм на прав път И ми остава още малко Тряя' натисна още