Болеше ме колко спокойно приемаше разочарованията си. Сякаш не бяха разочарования. А част от ежедневието й. Като кафето сутрин. Сякаш всеки път, в който някой постъпеше зле с нея, тя не се учудваше, а мълчеше и се усмихваше. Мислейки си: "Ее, отново ли, ами добре?" Болеше ме, боли ме. Колко ли хора има като нея? Колко ли хора са свикнали с огорчението, вярвайки си, че така всъщност изглежда любовта?
Кефя се на хора, които са били яко очукани
от живота, но не са позволили това да ги
пречупи и вместо това са придобили
дълбочина, смиреност и разбиране.
Когато вярваш, влагаш. Време, средства, емоции, чувства, усилия. Преодоляваш разстоянията между телата, между сърцата, между душите. Преодоляваш болките, лекуваш раните, предпазваш от нови белези. От тъгата, която сам си изпитвал вече, от разочарованията, от безразличието. Влагаш, за да издигнеш другия да танцува в облаците. С теб. На мелодия, която само вие чувате. Създадена от вас. Влагаш, за да го окриляваш и насърчаваш да следва мечтите си. Дори да не са общи. Влагаш всичко, на което си способен (че и повече), за да затуптят сърцата ви в синхрон.
Когато обаче не вярваш в любовта... тогава ... просто е сложно.
Омръзна ми да чета постоянно - силната жена това, силният мъж онова... и всичко да звучи толкова егоистично и безсмислено... Знаете ли действително, в какво всъщност е силата на човека?!
Сила е да не откраднеш, когато си гладен и нямаш какво да ядеш... Сила е да не таиш злоба, когато си предаден от скъп човек... Сила е да подадеш ръка, когато самият ти се нуждаеш от подкрепа.... Сила е да бъдеш добър, сред вълци гледащи само към себе си.... Сила е дори да се усмихнеш, когато очите ти се пълнят със сълзи... Сила е да избереш правилното, пред лесното.... Сила е да бъдеш непоколебим, когато всеки се бърка в живота ти... Сила е да продължаваш да вярваш, когато всичко се разпада на парченца... Сила е да покажеш емоции, когато знаеш че ставаш уязвим... Сила е да признаеш, че има и по-добри от теб и това да те мотивира, вместо да те прави завистлив.... Сила е да простиш!
Мускулите, егото, ината и така скъпоценното ви "име" в обществото, не са нищо повече от въздух под налягане. В тях няма нито сила, нито характер... няма нищо. Докато се поставяте сами на въображаеми пиедестали, моля не ми говорете за сила, защото аз ще видя само слабостта ви!"
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти и че който се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства.
С течение на времето научаваш, че да се извини може всеки, но да прости, е нещо достойно само за великите души.
С течение на времето разбираш, че ако си наранил лошо приятел, най-вероятно приятелството никога повече няма да бъде същото.
С времето ще разбереш, че дори и да си щастлив с приятелите си, един ден ще плачеш за тези, които си оставил.
С течение на времето ще разбереш, че всяко преживяване, с всеки отделен човек е неповторимо.
С течение на времето разбираш, че ускоряването на нещата или принуждаването им да се случат по-бързо, ще доведе до това, че в крайна сметка няма да са такива, каквито си очаквал.
С течение на времето ще си дадеш сметка, че в действителност най-хубавото нещо не е било бъдещето, а моментът, в който живееш. Точно този миг.
“You, of all people, deserve a happy ending. Despite everything that happened to you, you aren’t bitter. You aren’t cold. You’ve just retreated a little and been shy, and that’s okay.”
“In your life, you meet people. Some you never think about again. Some, you wonder what happened to them. There are some that you wonder if they ever think about you. And then there are some you wish you never had to think about ever again. But you do.”