#безсъние | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 2 years

Text

Меланхолията като състояние на духа за художника – явление Васил Бараков

Изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на художника Васил Бараков ще бъде открита на 29 август, от 18 часа, в Художествената галерия в Казанлък. Изложбата е озаглавена „Територии на меланхолията“ и включва над 90 творби на Васил Бараков, включително и непоказвани, които дават най-пълно цялостното художествено наследство на автора, съобщават от галерията. Очакваме я и в София.

Темата за меланхолията пронизва историята на изкуството и въобще на човешката култура. Макар и в началото думата да се употреб��ва преди всичко за назоваване на тежко „депресивно разстройство“ на личността, още Аристотел провижда, че меланхолията и гениалността имат обща природа. В текста на „Проблем ХХХ“ четем: „всички, които са били изключителни люде по отношение на философията, науката за държавата, поезията или изкуствата, са проявени меланхолици“. С други думи – меланхолията, това неразположение на духа, способно да доведе хората, макар и малцина, до най-благородни занимания, може да бъде мислено като една „културна болест“.

Болест, чиято разлика с лудостта е само в степента на обладаност от нея, а творецът е онзи, който тъкмо чрез меланхолията се домогва до непристъпни за другите територии. Територии, населени с необяснимо униние, непоносимо безсъние, несъзнавана тревожност. Далеч от бурния разговор за меланхолията, намерил особена приемственост в епохата на Романтизма, а сетне и на прага между XIX и XX век, в Казанлък през 1902 се ражда художникът Васил Бараков, целият житейски път на когото – от първата глътка въздух до последния дъх, ще премине през множество перипетии, лишения, страдания, несгоди, огорчения. Понесъл загубите, преминал през метежа на две световни и куп други войни, през кръвопролития и погребения, Васил Бараков ще остане верен от първия до последния си творчески жест на тишината в изкуството си. Изкуство като на никой друг български художник, което като че ли е създадено, мислено, сътворено с една-едничка съкровена цел – да се превърне в апотеоз на меланхолията.

Изложбата „120 години от рождението на Васил Бараков. Територии на меланхолията“ е разказ за всичко това. Визуален пътепис за творческите и житейските преживелици на художника. Художник-явление, който не подражава на нищо изпреди, а му дава единствено волята да бъде и да страда. Защото, както изтъква философът – „макар всяко отделно нещастие да изглежда като изключение, все пак нещастието е общо правило“, а явяването на щастието е просто антракт, кратка пауза между отделните исторически събития. Като че ли Васил Бараков съзнава това по-добре от всеки друг български художник, а картините му са най-яркото свидетелство за това. Творби, побрали в себе си само късчета от усвоения опит из териториите на меланхолията.

Изложбата, в която публиките ще могат да се срещнат с повече от 90 творби на художника, част от тях никога непоказвани, се реализира под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Българското национално радио. Проектът е и част от програмата на организираните от Община Казанлък ежегодни „Празници в долината на тракийските царе“. Предстои отпечатването на каталог, в който ще се представи цялото художествено наследство на автора, съхранявано в държавните художествени музеи в страната и в някои от големите частни колекции. Каталогът, чиято официална премиера ще е на 1 ноември, се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. След закриването на изложбата в Художествена галерия – Казанлък тя ще бъде представена в София в адаптиран специално за едно от изложбените пространства на Съюза на българските художници на „Шипка“ 6.

В изложбата са включени творби от Художествена галерия – Казанлък, Национална галерия – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Колекция – дарение „Светлин Русев“ – Плевен, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Смолян, Софийска градска художествена галерия, Музейна сбирка на Национална художествена академия, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Културно-исторически музей и галерия – Момчиловци, Художествена галерия – Балчик, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена сбирка „Джананова къща“ – Габарево, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Станка Димитрова“ – Кърджали, Художествена галерия – Перник, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия – Стражица, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Градска художествена галерия „Атанас Шаренков“ – Хасково, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен и частни колекции.

Изложбата е част от програмата на „Празници в долината на тракийските царе“, а неин куратор е директорът на Художествената галерия Пламен Петров.

Пламен Петров, снимка: Стефан Джамбазов

На 4 септември 1902 г. в Казанлък е роден художникът Васил Бараков, един от най-големите и ценни български живописци на XX век, с неподражаем почерк и маниер на рисуване. Българският художник, който най-близко се е приближил до Сезан – като житейско изпитание, дух, дълбочина и качество на изказа. Семейството му се установява в Пловдив през 1914 г. когато Васил е на 12 години и живее в града до 1951 г. (37 г.). Учи в Търговската гимназия, работи като писар в Апелативния съд. През 1926 г. се включва в курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“ в Пловдив и там се „раждат“ Бараците. В това ателие на Гео Мирчев, се сприятеляват младежите Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков. Приятелството им продължава и в Художествената академия, където делят обща квартира. Заедно учат, гладуват и се борят да изкарат по някой лев от писане на реклами и фирмени табели. Пише в „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев.

Прозвището Бараците им е дадено от друг голям живописец от Пловдив – Цанко Лавренов. Васил е бялата лястовица или душата на групата. Според изследователите тъкмо Бараците откриват Родопите за българското изкуство – привличат ги първичността на масивите, селските къщи, хората и животните. Критиците от миналото ги определят като творци от второто поколение пловдивски художници, които след Данаил Дечев, Владимир Рилски и Цанко Лавренов обогатяват с нови търсения художествената култура на южния град. Васил Бараков завършва Художествената академия през 1937 г., със специалност живопис при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов. След Академията работи в панаира в Пловдив като изпълнява предимно фирмописни услуги за експозициите, а от 1939 до 1945 г. е художник по декорите в Пловдивския драматичен театър. Васил Бараков рисува натюрморти и портрети, но любовта му към пейзажния жанр остава. Ранните му пейзажи са експресивни, с изразен релеф, наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли. Той е един от първите ни художници, които разработват индустриалния пейзаж. В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух. Работи също и в областта на приложната графика и шрифта. Участва в повечето ОХИ и колективни изложби в чужбина от 1935 г. получава и международно признание в изложби във Виена, Атина, Москва, Берлин, Будапеща и Белград. Прави две самостоятелни изложби през 1939 г. и през 1977 г. (по случай 75 годишния си юбилей). Васил Бараков е вероятно последният художник, който си прави боите сам.

В подготовката на този текст попаднахме на публикация във вестник „Култура“ от от ноември 1997 година с текст на изкуствоведа Руен Руенов /1958-2011/ по повод 95 години от рождението на Васил Бараков. Тя е като дневник на автора от срещите му с големия художник. Може да я прочетете тук .

Озаглавена е „Васил Бараков - последни срещи“. Ще цитираме малък откъс с написаното от автора. „Много хора са се произнасяли кой беше той. Българският художник, койтонай-близко се е приближил до Сезан - като житейско изпитание,като дух, дълбочина и качество на изказа. Външно наивен като дете, мек, деликатен и колеблив, той съхрани през целия си път с неистова твърдост най-важната си идентичност - тази на художника. Мнозина са и тези, които са го интервюирали. Срещите ми с него в къщата му в Драгалевци не бяха много, но събрани, струва ми се, дават представа за последните години от живота на един от най-големите български художници на XX век. Първоначално мислех да ги прекроя и адаптирам. Предлагам по-автентичния вариант - това, което навремето съм записвал, след всяка от тях. Донякъде като субективно възприятие, но в немалка степен и като документ. С всички недостатъци на записвача.“ И ето кратък откъс от един от тези разговори продължили не дълго във времето, като са обозначени пунктоално датите. Ето първата:

2. VIII. 1984 г. и това, което следва: „Вратата на двора е полуотворена. Влизам и поемам през натежалата зеленина към къща в дъното. Двуетажна, непретенциозна, строителство от 60-те години, което не може да се сравни с малките замъци наоколо. Градината и всичко наоколо говорят за занемареност. Звъня. Чува се топуркане. Отваря десетинагодишно момче по къси панталонки. Да, дядо е добре, бил горе, сочи стълба. Разрешава ми да се кача.Качвам се. Чукам на рамката на вратата, която е отворена. Чувам "Да". Васил Бараков, на 82 години, седи на дървен стол пред работната си маса, затрупана с бои, разни съдове и четки. Носи къси панталонки като внука си. Слабичките старчески крачета потреперват. Ръцете също, но по-забележимо. Погледът е на уплашен елен или току-що събудено бебе. Но веднага ми показва един стол: "Внимавайте, не е много стабилен!"Стаята е доста обикновена и гола, за да бъде наречена ателие, макар че е мислено в тази посока - прозорците са повече. Закрити са с паус, така че яркото утринно слънце добива мекота, в които цвят и тон постигат своите въздействия. На статива – недовършен пейзаж в зелено, реплика на позната работа. Бараков поклаща глава, изпитвам неудобство, когато записват думите ми. Пуснат ли магнетофон, спирам да говоря. Държи ръцете си отпред, една за друга, мъчейки се да спре или поне да намали заплашителните им вибрации. Опитът за интервю зацикля и най-неочаквано спасителният изход изскача от един пестил неомесена минерална боя с втъкната в нея шпакла на масата.

- Май сте последният, който си прави боите сам?

- Да, магията на земните багри е забравена. Винаги съм рисувал с мои бои. Доставянето

на материалите е цяло приключение, а приготвянето непроста химия.

Темата го оживява. Повдига буца пръст.

- Тая охра съм я изкопал от едно плевенско село. – Сочи други минерали - убитото зелено е от Кърджали, а наситеното от другаде.

- Винаги съм се учудвал, че ранните ви картини са с толкова свежа цветност - опитвам да започна разговор.

- Земните бои не потъмняват. Природата е приготвила всичко.Трябва само да го откриеш. През 46-та бяхме отишли със Златю на бригада на линията Перник - Волуяк. В един от изкопите такава зелена пръст намерихме - втори път не съм виждал. Трябваше да взема повече - сега ми липсва. Този шкаф - сочи Бараков – целият е пълен с пръст. Имам и френска, пакетирана. Стрива се и се омесва с масло и разтворители. Тия, прехвалените холандски бои след време си променят цвета. Някои гледат картините ми и понеже са неинформирани, казват "Това е невъзможно. Рисувате с купени бои". Как да е невъзможно? Старите майстори с какви бои са работили? Сами са си ги приготвяли и цветовете им въобще не са се променили. Кирил Цонев владееше тези технологии и искаше да ме вземе за асистент. Но аз понеже не исках да си имам нищо общо с държавна работа, не се съгласих.“

Тези разговори може да прочетете в посочения линк към публикацията във в. „Култура“ от 1997 година, но, според нас е важно да прочетем отново всички, както и текста от последния запис от тях. Вероятно последните, споделени от художника и документирани от Руен Руенов слова и състояние на Васил Бараков от 5.I.1991 г.

“Късен следобед. Немного студен, но все пак неприятен януарски ден. Заварвам го със сестра му - графичката Петрана Клисурова. Мила бабичка. Той е с познатия екип. Очукани старци - облечени как да е. Отоплява се с отворената фурна на готварската печка. Трудно ходи. Опитвам се да ходя всеки ден, казва. Откъслечни думи на пресекулки. Май вече няма много връзка със света. Сестра му си тръгва. Разделят се трогателно. Прегръщат се. Хора приближаващи 90-те. Той иска да отиде при нея, за да прекара по-човешки зимата. Ще пита сина си.Започваме някакъв разговор, но нещо не върви. Изважда фамозната си книга за Златю Бояджиев. Но не може и да чете. Не вижда. Мъчителна картина. На тръгване ми казва:

- Аз вече вярвам в живота на оня свят. Има много признаци за това. Не бива да ги крием.“

Васил Бараков напусна тоя свят на 27 ноември 1991 г.

Това са само малки детайл от разговорите на Руен Руенов със забележителния художник, някак си оставащ скрит зад другите големи имена от онези години…Но се връща при нас, благодарение на екипа на Художествената галерия в Казанлък, която е с дългогодишна история.

Градската художествена галерия в Казанлък, снимка: архив

През 1901 в града е основан Музей за старини и изкуства, превръщайки се в първата извънстолична институция с художествена колекция. От 1973 Художествена галерия – Казанлък юридически се обособява като самостоятелен културен институт, а през 1981 разполага постоянната си експозиция в част от новопостроената сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий" № 9 в града, както и в къщите музеи на художниците Ненко Балкански и Дечко Узунов, който днес са нейни филиали.

Днес Художествена галерия – Казанлък притежава ценен фонд от живописни, графични, скулптурни творби на именити български художници, колекция от икони и щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства. В институцията се съхранява и най-големият масив от творчеството на Иван Милев – един от най-ярките български творци от първата половина на ХХ век.

Освен постоянните експозиции, подредени в залите на галерията, Къща музей „Ненко Балкански“ и Къща музей „Дечко Узунов“ екипът на институцията ежегодно организира множество временни изложби, които проследяват както историческото, така и съвременното развитие на пластическите изкуства в страната и в частност в Казанлък и региона. Експозицията се реализира под патронажа на Министерството на Културата (МК) и ще остане в родния град на маестрото до 20 ноември. След закриването ѝ, тя ще гостува в столицата, в галерията на Съюза на българските художници.

Подготвя се и каталог към изложбата.≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Художествената галерия в Казанлък и Стефан Джамбазов

P.S. на „въпреки.com”: Екип на проекта за изложбата „Територии на меланхолията“ с творби на Васил Бараков в Градската галерия в Казанлък: Пламен В. Петров – куратор, проф. д-р Милена Георгиев – научен консултант, Наташа Ноева и Пламен В. Петров – автори на текстовете, Катя Христова – координатор на проекта, Кристина Белева – реставратор, Георги Шаров – дизайнер, Цветан Игнатовски – фотограф, Трейси Спийд – преводач, Лора Султанова – коректор, Албена Димитрова, д-р Милен Алагенски, Теодора Манчева – технически сътрудници, Минка Иванова и Петя Минчева – счетоводство и човешки ресурси.

#Васил Бараков #Пламен Петров #Казанлък

2 notes · View notes

snqg-v-slunchev-den · 5 months

Text

И тъй загубил в сетен дъх доверие

Започнах да разпитвам плахо хората

Къде започва пътят към надеждата

И свършва кръстопътят на умората

#Spotify #🤍

1 note · View note

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

А ти страхуваш ли се да бъдеш забравен? Защото на мен всеки път ми изкача сърцето, когато усетя, че не мисля за теб.

25 notes · View notes

naeyomy · 9 months

Text

Ще ми позволиш ли да те обичам? Ако шепотът на крещящата любов отново ни повика Ако пепелта от незабравените спомени отново се възпламени Ако любовта от страховете ни отново се пробуди Ако краят в безвремието се изгуби Ще си позволиш ли да ме обичаш?

Will you let me love you? If the whisper of screaming love calls us again If the ashes of forgotten memories are rekindled If love from our fears awakens again If the end in timelessness is lost Will you allow yourself to love me?

O'Gradevsky

youtube

Липсваш ми!!! Не просто думи... Голяма празнота и тъжни чувства

Miss you!!! Not just words... Great emptiness and sad feelings

youtube

Някой ден ще ти кажа колко сълзи ми е струвало, за да замълча, колко вдишвания, за да не заплача, колко любов, за да не намразя...

Someday I'll tell you how many tears it cost me to keep quiet how many breaths so I don't cry how much love so that I don't hate...

©️

youtube

How can someone have the power to shatter you to dust and also to make you feel so whole?

youtube

В себе си носиш някого, докато някой носи точно теб в себе си и така до безкрай

You carry someone inside you while someone wears exactly you in himself and so on ad infinitum

Valentina Yorgova

youtube

Разлистú ми сърцето със пръсти разнежени, изпиши всички страници с обич. Аз съм твоя (не знаеш ли?) от хиляди вечности. Да съм нечия друга - не мога. И не смея да питам закъснелите птици теб дали са те виждали някъде... Аз мълча и те топля - сълза под ресниците. И умея ... Умея да чакам. Ти целувай мечтите ми с устни-безплътия. Остави ми по тях отпечатъци. Аз за тебе превръщам нощта си в безсъние. И във дом за надежди - душата си...

сaribiana

Усмивката ми винаги беше за теб.. Сълзите ми също My smile was always for you.. My tears too

youtube

"Душата ми отново пее най-тъжната писана някога балада… Но в този момент не чувствам тъга… Усещам свобода… Дълбоко, много надълбоко вътре в себе си усещам лекота… Чувствам, че отново прохождам… С треперещи от страх крака… С още незаздравели рани… И белези от миналото неподлежащи на промени… Изправи се! Продължи! В ритъма на най-тъжната писана някога балада!"

youtube

Най - трудното сбогом казах когато най - много обичах. Най - трудното сбогом казах на някой с когото най не ми се сбогуваше...

The hardest goodbye I said when I loved the most. The hardest goodbye I said to someone I didn't want to say goodbye...

Christiana Svetoslavova

youtube

Бъдете отдадени и ценете тези, които не само ви показват усмивките и раните си, но и провокират сетивата и ума ви.. Знайте, че сърцето е точно там!!!!

Be devoted and cherish those who who not only show you their smiles and wounds, but also provoke your senses and mind.. Know that the heart is right there!!!!

©️Firefly

...и сънувам най-тъжните сънища Знаеш ли как ми се плаче, когато заспивам сама... До мен ляга тихичко здрачът и нежно ме гали със длан. Но той е ужасно безплътен. И няма ни пулс, нито дъх. А аз се разтварям в гласа ти, далечна и тъжна. Мълча... Представям си само ръцете ти, които рисуват по мен. Свенливо Луната просветва (и тя разделена на две). Не знаеш, но страшно тъгувам, когато заспивам сама. Най-тъмният здрач ме целува и после поглъща света.

Caribiana

Аз съм настръхването по гръбнака ти, от което мъничко се плашиш. Някога била ли си със някого, за когото повече от въздуха да значиш?

I am the goosebumps on your back, which scares you a little. Have you ever been with someone for whom more than air to mean?

youtube

Аз съм като онази твоя любима стара песен, която забравяш от време на време, но като я чуеш случайно или я намериш “без да искаш”, те пробожда отляво, но и причинява усмивка на лицето ти. И новите песни не са лоши. Поне някои от тях, де. Но друго нещо си е любимата ти стара песен.

Друго нещо си е. Друга любов си е.

Мария Куртева

youtube

Споменът за това което искаше и това което имаше, граничи ли с това, което имаш и искаш сега?

The memory of what he wanted and does what you had border on what you have and want now?

~sunsets. poetry~

#Youtube

0 notes

plmcx0 · 9 months

Text

Юли

Отново да се намеря в тишината. Светлите косъмчета по телата ни, моята бяла кожа и твоята в тъмно червено, изгаряща, суха. Студено вино и лимони. Да ни гони безсъние от жега и тежеста на задушното време. Босите стъпала по пода и потта по сгъвките на телата. Притискам пръст върху стари рани, колкото да видя дали все още боли.

Все още боли.

Не е болка за умиране.

#paca #bg #бг

0 notes

iso91 · 1 year

Text

Какво е плацебо ефектът и какво прави?

Какво представлява фалшивият, но полезен плацебо ефект, какво прави? Ние обясняваме подробно за вас. До голяма степен успешното плацебо, което е било използвано при много хора, е в научния свят от много години. Плацебото, което няма ефект, но има психологически ефект, може да се прилага в тялото на много места. Плацебо означава: да угодиш на латински. Човек който си мисли, че пие лекарство, но не знае, че това не е истинско лекарство, а лекарствот��, което смята за истинско, се повлиява от лечението. Какво ще кажете за плацебо ефекта, какво прави? Да видим заедно.

Какво представлява плацебо ефектът?

Споменахме го накратко в раздела по-горе. Нека разгледаме по-подробно тук. Хората се борят с болести откакто съществуват и търсят решения за много болести. Въпреки това, лечението на някои заболявания може да не работи или лечението все още да не е намерено. Но понякога болестите или раните могат да имат психологическо решение. Плацебо ефектът е един от тях, има много наблюдения срещу плацебо ефекта, който намалява болката от заболяване. Тъй като пациент приема хапче ��ли инжекция, която няма ефект върху лечението, ако му кажете, че това лекарство ще ви излекува, можете да видите, че болката на пациентите значително намалява. Тези лекарства могат да бъдат дадени с примери като солена вода, захарни хапчета. Дори фалшиви операции понякога се извършват при плацебо терапия. Плацебото, което кара пациента да се чувства добре, може да не действа винаги или да реагира неблагоприятно и да го влоши. Тук научихме, че плацебото е облекчение, действа при някои заболявания, може да предизвика нежелани реакции при някои заболявания и не е истинско лекарство. Но има един проблем, който бихме искали да подчертаем. Въпреки че плацебо ефектът осигурява лечение от нереални лекарства, това не е метод на лечение, използван за заблуда на пациентите, а метод, използван, за да накара пациентите да се почувстват по-добре. Освен това, дори ако плацебо кара пациентите с рак да се чувстват по-добре по време на лечението, то не е лекарство, така че не намалява тумора при проблеми като тумори.

Какво прави плацебо?

Обяснихме какво е плацебо ефектът и какво не е. Но какво точно прави плацебо ефектът? Плацебо ефектът кара пациентите да се чувстват по-добре психологически и премахва някои от проблемите при пациентите. Можете да намерите някои исторически примери за това по-долу. - През Втората световна война морфинът е използван за първи път срещу ранени пациенти, за да се облекчи болката на пациента. - Анестезиолог, който нямал под ръка морфин, обаче казал, че има морфин и инжектирал ранените със солена вода. - В резултат на това се наблюдава намаляване на болката при пострадалите пациенти. - Наблюдавано е, че е ефективен до 66% при белодробни заболявания като астма. - Наблюдава се, че болката при пациенти с рак намалява. - Беше наблюдавано, че плацебо ефектът, използван при пациенти, страдащи от безсъние , пациентите заявиха, че спят по-добре след известно време. - Като цяло е установено, че симптомите са намалени при заболявания като главоболие, гадене и депресия. След като разгледахме някои примери за плацебо ефекта, трябва да се каже, че той ще се използва и в маркетинга. До такава степен, че скъпите лекарства или други продукти се смятат за по-успешни от евтините продукти. В допълнение, плацебо се използва при изпитвания на ваксини. С други думи, плацебото, което се проявява в много области, кара мозъка да работи по различен начин. И накрая, да кажем, че плацебо ефектът се използва за лоши цели, както във всяка област. Толкова много, че е основният източник на много шарлатани и псевдоучени. Какъв е плацебо ефектът в това съдържание, какво прави? Отговорихме на въпросите. Какво мислите за плацебо ефекта? Не забравяйте да споделите мнението си с нас в секцията за коментари по-долу. Read the full article

0 notes