#артистични | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 19 hours

Text

С изкуството си Павел Койчев се изправя смело срещу изтичащото време…

Уникалната роля на Павел Койчев в изкуството у нас е в преодоляването на естетическата дистанция между пластическо и концептуално, така че не намислянето, а талантът му на ваятел дава мащаб на идеите му, с които участва в големите културни дебати на днешния ден и преди всичко в този за рисковете от трансхуманизма. Пише доц. Георги Лозанов, преподавател и философ, автор на монография за скулптора, издание на НДФ „13 века България“, 2016.

Той написа текста си по повод изложбата на Павел Койчев, която се откри на 28 май в Галерия „Ракурси“ и продължава до 15 юни.

И нещо повече: в ръцете на майстор пластическото неочаквано разкрива собствен концептуален потенциал – оказва се способно да „свидетелства“ доколко е заложен изначален смисъл в съществуването. Един от подходите, които Койчев използва за подобно „философстване в материал“, е връщането му към по-ранни пластики, но в променен контекст, организиран на свой ред в нова творба. Има и случаи обаче като настоящата изложба в „Ракурси“, когато той оставя промяната на контекста изцяло на течащото време – има смелостта да се изправи срещу него, за да демонстрира, че то не отнема, а прибавя значения към посланията на изкуството му.

Павел Койчев

Койчев представя 12 работи от три емблематични цикъла от началото на 90-те години – „Наблюдател”, „Вместилища” и „Звън”. Общото в тях е извеждането на формата като „чиста“ пространствена наличност, извън артикулирането ѝ по линията фигуративност-език. И в израз на Витгенщайновата склонност на скулптора да мълчи за онова, за което не може да се говори. Тази форма, свалила белезите на тукашността и оставена сама на себе си, в трите цикъла гледа, приютява и звучи. Гледа те в „Наблюдател“ – изпитателно, защото погледът ѝ принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на безкрая, на нищото, което е същност на нещата…

От изложбата

„Вместилища” проявява характерното за скулптурата на Койчев усещане, че не само тя е в пространството, но и то е вътре в нея, сякаш се ражда там и едва после се „прожектира“ навън като обитаема празнина. Но пък това „вътре“ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична аналогия със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „Обиталището“ или „Градежът“. В тях формата „разтваря врати“ и буквално те приютява. Същото това „вътре“ в „Звън“ прави от нея камбана с присъщата й религиозна размяна на звук между земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не произвежда звука, а го изобразява, явява го в пространството, за да не изчезне, след като заглъхне – „отлято мълчание“ за онова, за което не може да се говори.

Росица Чушева и Павел Койчев в галерия "Ракурси"

Работите на Павел Койчев в „Ракурси“ вече повече от 30 години будят освен естетическо и метафизическо вълнение, което те предизвиква да отнесеш поне една в дома си като застраховка срещу баналността на дните.

Георги Лозанов

В годините имаме шанса да преживяваме творческите изяви на Павел Койчев по неповторим начин, защото той ни е въвеждал в световете си, не само на��, разбира се, с изключителна щедрост. Писали сме не малко в годините за нашите срещи в различните медии, които сме работили. И винаги той е бил Той – Павел Койчев! Дарени сме със светлината и очарованието на мито-поетичния свят на скулптора Павел Койчев, на неговата творческа виталност и артистични прозрения. С всяка негова изложба, с всеки негов монументален проект в открито пространство сега ни връхлита, откриваме го като че ли наново в неговото търсене на Смисъла.

Георги Лозанов, Павел Койчев и Любен Генов на откриването на изложбата Homo sapiens, октомври 2023

По повод предишната му изложба в галерия „Райко Алексиев“ Homo sapiens сподели: „Обезпокоен съм накъде върви човекът. Струва ми се, че се отдалечаваме от волята на това, което ни е създало. Homo sapiens трябва да върви навътре - към себе си, а не навън, където ни влекат Космосът и безкраят, но не това е нашата съдба.“ Преди време през лятото на 2014 година в ателието му в Горна баня в разговор с него за „въпреки.com” Павел Койчев каза за себе си: „Никога не съм бил в стадото, защото не съм стаден човек, нямам стаден инстинкт, нагон. Бил съм от предучилищна възраст в пансион. Това са осем години в пансион в Банкя. След това пет години гимназия, две години и нещо казарма и пет години Академия и затова не желая никакви лагери. Трябва да не се взимаш прекалено на сериозно и да работиш с удоволствие, въпреки, че моите теми са сериозни. Давам си сметка, че имам представа какво правя или как съм разположен в пространството, но това е, защото абсолютно всичко правя максимално почтено към мен си, към предмета на заниманието.“ /Целия разговор може да прочетете тук/.

Павел Койчев и неговите творби на яхтеното пристанище в Созопол, септември 2017

При Павел Койчев,наистина, няма спекулации. И дори повечето от своите скулптури и причудливи инсталации прави напълно безкористно и безсребрено. Така бе и с неговите невероятни творби, инсталирани до яхтеното пристанище в Созопол съвместно с фондация „Аполония” като проект на Празниците на изкуствата 2017 година. Много му бе помогнал Владимир Явашев, племенникът на световноизвестния скулптор Кристо – Христо Явашев, който десетки години работи с него и след неговата кончина по проекта на знаменития артист и съпругата му Жан-Клод реализира мечтата му за опаковане на Триумфалната арка в Париж 2021 година. А за самото инсталиране на проекта в Созопол му е съдействал Росен Иванов – човекът, осъществил плаващите кейове на Кристо. Тогава Павката не знаеше какво ще стане нататък с тези причудливи, цветни, весели инсталации, когато дойдат вълните и бурите…Така останаха красиво и въодушевяващо преживяване за всички, които бяхме тогава в Созопол.

А тази година, когато фестивалът „Празници на изкуствата „Аполония““ в края на лятото ще ни зарадва с юбилейното си 40-о юбилейно издание Павел Койчев ще има изложба в Градската галерия на Созопол. С какво ли ще ни изненада?

Павел Койчев и неговата "Водна паша" в Южния парк, септември 2022

Най-важното за Павел Койчев е свободата и с днешна дата със сигурност би споделил отново за всеки свой проект: „Посланията са много. Но категорично избягвам политическите послания. Аз съм артист, политиките минават, заминават. Това не ме интересува. Ако опра на политика, няма да бъде добре за мен като артист.“ Повод за размисъл, насочен към други…А ние с възторг и обич може да кажем, че съдбата ни дари с шанса да живеем във времето на Павел Койчев.

На 30 май Павел Койчев чества своята 85-а годишнина, а от него струи поривът на младостта, търсеща и неспираща…Честит рожден ден, Павка! ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на „въпреки.com”: С изложбата на Павел Койчев галерия „Ракурси“ отбеляза своята 20 годишнина. Честитим празника на галеристките Румяна Йонева и Росица Чушева с пожелание за здраве и все така да ни радват като публика с прекрасни изложби.

#Павел Койчев #Георги Лозанов #Ракурси #Критичен поглед

0 notes

magdalendia · 1 year

Text

Цветове от улиците на Мадрид (Фото колекция)

Когато се разхождаш из улиците на такъв магнетичен и динамичен град, като испанската столица Мадрид, често може да попаднеш на романтични и артистични ъгълчета. По време на своите пътувания, аз често ходя с фотоапарат в ръка, за да мога да уловя чара на всички автентични местенца, на които попадна. Тук събрах няколко снимки, направени в Мадрид и ги организирах по цветове, защото нали съм си и естет. Все пак.

Слънчево жълто

от жилищните сгради в характерния за Иберийския полуостров архитектурен стил с капаци на прозорците, за да не пече жаркото средиземноморско слънце и балкони, освежени с топлолюбиви растения в саксии. Разбира се, тези сгради се срещат в най-различни цветове и с разнообразни фасади.

Топли нюанси

от баровете в малките улички, където испанците обичат да си бъбрят с часове на по cerveza. На външните стени на много заведения има облицовка с плочки с арабски орнаменти, изображения на хора, предмети, животни, а понякога дори цели пейзажи. Този тип украса за сгради се среща в Испания и в Португалия и е пренесен от маврите, когато са владели Иберийския полуостров между 8 и 15в.

Яркозелено

от таберна, на чиито външни стени също има облицовка с плочки. Тук можем да видим изобразен и символа на Мадрид - El madrileño, който представялва бронзова статуя на мече с ягодово дърво. Мечката е символ на града и се намира и на герба на Мадрид. Вероятно първото име на града е било Урсалия, което на латински означава "земя на мечките". Дръвчето символизира горите, принадлежащи на Мадрид, а мечето - животните и равнините.

Стилни светли цветове

от сгради в стил арт деко, платереска, нео-класика на голямата търговска улица Gran Via (на испански означава "Голям път"). Тази улица е известна и с псевдонима си "Испанският бродуей" и е дълга 1.3 км.

#spain #architecture #travelphotography

0 notes

bloodbecomeswater · 2 years

Photo

Straight into your agendas!!

Тираж: Колекция на независими артистични издания 09.06 – 29.06.2022 Откриване: 09 юни, 18:30 – 21:00

„Тираж“ е онлайн колекция за независими артистични книжни издания от художествената сцена в България. Освен дигитално, „Тираж“ съществува и във физическото пространство под формата на изложби и поп-ъп библиотеки.

—

Tirazh: Collection of independent artist books 09.06 – 29.06.2022 Opening: June 9, 6.30 - 9 pm

Tirazh* [ˈtriːɑːʒ] (from Bulgarian: edition) is an online collection for independent artistic book editions from the art scene in Bulgaria and Sofia. In addition to the digital platform, "Tirazh" also exists in the physical space in the form of exhibitions and pop-up libraries.

#Tirazh #Тираж #archive #bulgarian #publication #zines #fanzines #books #comix #library #exhibition

0 notes

kdancebg · 3 years

Photo

Name : The Bang Bong

Group : Big Bang

Fandom : VIP

Цветове :

~ жълто

~ бяло

~ черно

Характер

~ Много печени

~ Супер чил

~ Могат да се държат или като малки деца

~ Оr super mature

~ Големите братя/сестри, които те вкарват в дискотеки

~ Винаги около тях се носят скандали

~ Винаги им идват шантави идеи

Отличителни черти

~ ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ПРИЛИЧАТ НА ТЯХ

~ Легендите на випуска...АБЕЕЕЕ цялото училище знаят кои са те

~ Всички ги мразят….но тайно ги боготворят

~ Повечето хора им изглеждат доста странни

~ Имат малко група от приятели, и от време на време се разбира, че познават доста важни клечки

~ Доста артистични, но не споделят с никого какво творят докато не е перфектно

Харесват

~ These h*es do be suckers for art

~ Oбичат “cult” филми

~ OT5

~ Когато всички мембъри са щастливи

~ Дори не очакват от тях да са идоли, просто BB да са щастливи

Не харесват

~ Koreaboo

~ Soompi

~ Kstar

~ Dispatch

~ S.Korea in general

~ Netizens

~ Не вярват на нищо и никой, ако не дойде право от BigBang

BFF with

~ Blackjack /2ne1/

~ KONBAT /iKON/

~ Inner Circle /WINNER/

~ My day /Day6/

*Check out the Instagram posts<3

~ Love yall

~ Hope you’ll like it

~ Follow @kdance_bg & @s-p-a-d-e-y for more stuff

2 notes · View notes

marintodorovmt · 4 years

Photo

🇧🇬 Гледка над развлекателен парк Леденика. Уникално място с модерен атракцион, 5D кино, амфитеатър и алея на приказните герои. Провеждат се спортни игри и състезания за всички възрасти, артистични мероприятия, викторини, карнавали, фотопленери на зададена тема, тиймбилдинги и други забавления.⁠ ⁠ Освен посещение на уникалната с красотата си пещера, екип от екскурзоводи и аниматори предлага възможност за игри и отдих сред природата. В района има маркирани четири екопътеки с различно времетраене и степен на трудност.⁠ ⁠ ⁠ 🇺🇸 View over Ledenika amusement park. A unique place with a modern attraction, 5D cinema, amphitheater and alley of fairy tale characters. There are sports games and competitions for all ages, artistic events, quizzes, carnivals, photo plein airs on a given topic, team building and other entertainment.⁠ ⁠ In addition to visiting the unique beauty of the cave, a team of guides and animators offers the opportunity for games and recreation in nature. There are four marked eco-trails in the area with different duration and degree of difficulty. ⁠ ⁠ ⁠ #meetbulgaria #mybulgaria #explorebulgaria #beautifulbulgaria #bulgarianature #djiкадърнаседмицата #discoverbulgaria #visitbulgaria #marintodorovMT #bulgariatourism #bulgariatravel #travelbulgaria #seebulgaria #allbulgaria #bulgariaofficial #bulgariannature #опознайбългария #българия #обичамдапътувам #обичамбългария #bulgaria #bulgarianature #instabulgaria⁠ ##skyhilife #droneworld #droner #dronefolio #djimavic2⁠ #враца https://instagr.am/p/CE7T_VKHtBP/

#IFTTT #Instagram #travel #photography #bulgaria #marintodorovmt

2 notes · View notes

dragonflies-and-overthinking · 4 years

Text

Тема: Стивън Кинг – Кралят на Ужаса

Изготвил: Александра Александрова Георгиева

Специалност : Връзки с обществеността , II курс

ФН:81359

ВЪВЕДЕНИЕ

Датата 21 септември 1947 г. е една от паметните дати в модерната световна литература. На тази дата в Портланд, щата Мейн, САЩ се ражда един от световно признатите писатели на нашето съвремие – Стивън Едуин Кинг. Познат под много имена, сред които, освен псевдонимите, които сам използва като Ричард Бакман и Берил Евънс, най-популярното е това, дадено му от неговите верни читатели – Кралят на Ужаса.

Неговите романи и разкази владеят първите места сред литературния хорър жанр. Защо и как избира да се посвети на този тип истории ? Кинг споделя в интервю, че именно прочитането на един том с разкази от геният зад Ктхулу – Хауърд Лъвкрафт, предначертава бъдещето на младия Стивън и го насочва каква е неговата мисия в живота. А именно да създава истории, толкова наситени с насилствени образи, покварени човешки души, създания, излезли сякаш от Ада, най-важните елементи, определящи хоръра и психологическите трилъри, че след прочит да държат будни дори и най-смелите.

Със „Кери” се дава старта на новата епоха в хорър жанра. Това е първият издаден роман на Стивън Кинг, отпечатан през 1974 г. Историята за момичето, подложено на постоянен тормоз не само от съучениците си, а и от своята майка – религиозна фанатичка, което крие в себе си невижданата сила на телекинезата, изстрелва авторът стремглаво в кариерата му. Следват „Сейлъм’с Лот”, „Сияние”, „Мъртвата зона”. Много от книгите на Кинг скоро получават и филмовите си адаптации, като „ТО”, „Гробище за домашни любимци” и “Зеленият път”.

ГЕНИЯТ НА СТИВЪН КИНГ

Таня Голд

Статията на Таня Голд представя Кинг в целия му гении. През 2003 г. получава медал за забележителен принос към американските писания на Националната Фондация на Книгата. Колосално звучат 350 млн. продадени книги, цели 59 заглавия. От всичките заглавия, обаче, има и такива, които той не си спомня да е писал. Например „Куджо”, историята за подивяло от бяс куче, тя е новина за писателят.

Експертното мнение не само на журналисти, но и на кино експертите заклеймява Кинг като Крал на Ужаса. Той е от любимците на редица кино режисьори, които изявяват желание да създават адаптации към зловещите романи. Защо ? Кинг, както пише Голд, е любимец на множество от добрите режисьорите, поради факта, че неговите истории винаги изненадват читателите с неочакваните обрати. Пресъздаването на тези истории на големия екран жъне успех след успех. Такъв е например Брайън де Палма, режисирал не само „Черната Далия” и „Белязаният”, но и първата филмова адаптация на „Кери”.

Голд нарича Кинг „възстановяващ се зависим”. Писането е негова страст и съдба, но този негов талант според много, включително и според самия Кинг, граничи с лудостта. За себе си Стивън Кинг споделя, че се страхува от тази дума „лудост”. Когато твори, кошмарите му спират, но в мемоарите си „За писането” от 1999г. той изразява съмненията си дали няма да се превърне в сериен убиец извън фантастиката. Според Таня Голд, обаче, това е малко вероятно да се случи. Макар че, както самата тя казва, нейната представа за Стивън Кинг в днешни дни е за един по-възрастен и може би по-щастлив писател, живеещ в своята пародия на „имение-чудовище” в Мейн. Дори превръщайки се в мулти-милионер, Кинг не изоставя жена си Табита, така че трудно можем да си го представим като някой от ранга на Джак Торънс от „Сиянието”.

Самата Табита е неотлъчно до Кинг от самият старт на кариерата му до днес. Всъщност поглеждайки събитията, сентенцията на Наполеон Бонапарт, а именно „Зад всеки всеки успял мъж стои една жена” е твърде подходяща за връзката на Стивън и Табита Кинг. Без нейната намеса, литературният колос вероятно нямаше да бъде това, което е днес. Историята за „Кери” е известна сред повечето фенове на Краля. През далечната 1974 г. не друг, а именно госпожа Кинг изважда романа за момичето с телекинезата от кофата за боклук.

Макар и тя на практика да дава старта на кариерата му, съпругата му не крие своите притеснения за съпруга си и неговото състояние. Споделя, че понякога го заварва заспал върху клавиатурата, покрит с кръв или пък с клечки за зъби в носа. Дядо му пък още когато е малък казва, че когато Стивън „си отвори устата, сякаш всички вътрешности изпадат от тялото му”. В последствие това се превръща в един вид мото за самият Кинг при развитието му в творчески план.

Неговият мениджър, Чък Верил, споделя, че след като целия гняв и страх на Кинг са превъплътени из страниците на книгите му, в неговите въображаеми герои, Стивън Кинг всъщност е джентълмен. Още повече той е изключително мил към младите автори. Верил го описва като човек, който не вижда в никого конкуренция, не е състезателен тип. Единствено е проявявал интерес към Том Кланси, поради простата причина, че и двамата са били в издателство „Penguin” в определен период от време, но Кинг е бил в сянката на Кланси и това просто не му е харесало.

Самият Стивън Кинг за себе си споделя, че понякога забравя да пише за фантазните образи на извънземни, призраци или живи-мъртви. „Долорес Клейборн” например е ��осветена изцяло на образът на Долорес, която се опитва да предпази дъщеря си от страстта на бащата и. Всъщност женските образи на Кинг – Долорес, Кери Уайт, Уенди Торънс (“Сиянието”), са винаги силни и много добре написани. Кинг харесва жените, може би поради факта колко силна роля изиграва в живота му неговата майка. Той е отгледан от нея, тъй като баща му излиза да си купи цигари, когато малкият Стивън е едва на 2, и повече не се връща. Изчезва безследно и майка му е принудена да отглежда сина си сама и в бедност.

Любовта му към жените и желанието му да се представят пред света като равен пол, не като „по-слабия” е и една от причините Кинг да не одобрява филмовата адаптация на „Сиянието” на Стенли Кубрик. Самият Кинг коментира, че филма е направен по много женомразки начин, а героинята му Уенди е представена като „нещо като крещяща кърпа за триене на чинии.”

Разбира се, като всеки успял автор, Кинг има и врагове на творчеството си. Един от най-известните скандали е следствие от написването и публикуването на „ТО”. Мнозина хора, които се занимават именно с изпълняването на клоуни, било то на панаири, циркове или рождени дни, въстават срещу Кинг. Според тях той е причината за „клоунската епидемия”, поради която много клоуни са арестувани неоправдано.

Всъщност книгите на Краля на Ужаса не са просто безсмислени страшни приказки, които просто плашат и възрастните. В много от историите си Кинг вмъква теми в подтекста, които засягат покварата на обществото и греховете на хората. Ако вземем на пример „Томичукалата”, там се засяга темата за злоупотребата с наркотични вещества. Авторът споделя, че дори самият той, пишейки книгата, е бил почти изцяло под влиянието на различни опиати.

Имаме „Сиянието” и злоупотребата с алкохол от страна на главния герой Джак Торънс. В „Мъглата”, както пише и Таня Голд, ужаса не са чудовищата, а безсмислената смърт на едно дете. „Гробище за домашни любимци” също не остава по-назад със смъртта точно на дете и то при обстоятелства, които биха могли да бъдат предотвратени.

АМЕРИКАНСКИЯТ АПОКАЛИПСИС НА СТИВЪН КИНГ

Рос Доудат

Наградата на Национална Фондация на Книгата е отличието, което поставя Кинг редом с Опра Уинфри и Еудора Уелти. Но при награждаването си през 2003 г. Кралят на Ужаса грабва шанса си и по време на речта си заклеймява целия свят на литературни критици и хора, награждаващи писателите и поетите като „снобари”. Обвинява ги в нарочното им игнориране на популярна фантастика.

Споделяйки за този случай в статията си, Рос Доудат прави извода, че представянето на писателя пред публиката на награждаването през 2003 г. е много описателно за характера му. Кинг винаги е бил гладен за литературен престиж, с чувство за самоирония спрямо творчеството си, но отбранителен, когато е подложен на критика. Според Доудат, Стивън Кинг все пак гледа трезво на позицията си в света на литературата. Тя е странна от гледна точка на това, че Кинг за критиците се намира между авторите, които са му близки по продажби (например Даниел Стийл или пък Дан Браун), и между писателите, чиято компания Кинг очевидно търси и желае.

Сърцето на тъмната територия от творчеството на Краля на Ужаса заемат „Кери”, „Сиянието”, „Гробище за домашни любимци”, „Сейлъмс Лот”, и, разбира се, „ТО”. Именно тези заглавия според Доудат опровергават думите на литературния критик Харолд Блум, че „Стивън Кинг е автор на булевардни криминалета, които просто поддържат литературната индустрия”. Всъщност трудно бихме могли да намерим критици, които биха се впуснали в казуза „Кинг”.

Причината е, че според много други Стивън Кинг прави за хорър жанра това, което Агата Кристи постига с романите за мистериозни убийства – взема жанр, който се определя от кратка история и го превръща в наситена с романи поредица. Веднъж „Дракула”, после Мери Шели и „Франкенщайн”, докато хоръра не се превърне в нещо много по-голямо.

За основоположник на този стил в литературата често се приема Хауърд Лъвкрафт, но реално Стивън Кинг е този, който дава на този жанр онова, от което е имал нужда. Противоположно на очакванията, обаче, Кинг не очаквал да просперира. В интервю от началото на 70-те пред редактор, Кралят споделя, че „репутацията му на автор на ужаси е само временна и никой не би могъл да преживява, пишейки хоръри”.

По пътя на тази логика Стивън Кинг се превръща в това за хорър жанра, което са Луис Л’Амур и Лари МакМърти за уестърните или пък Джейм Кейн и Реймънд Чандлър за детективската белетристика. Не защото задължително притежава същите артистични дарби като тези си колеги, но защото подобно на тях той пише книги, които носят повече на читателите си от обикновено удоволствие.

Именно тези му качества го държат на върха и го поставят редом до Агата Кристи и Ърл Стенли Гарднър в пика на тяхното творчество – и защо отпечатъкът му върху литературата е много по-значителен от колкото бихме предположили, че ще остави Краля на Ужаса. Призраците и вампирите, сексът и агресията държат вниманието на читателите, така е. Но това, което ги кара да се връщат отново и отново е способността на Стивън Кинг да примесва своите истории с реализъм, прави ги релевантни спрямо културата, и изпълнени с теология, която липсва дори в най-съвременната Американска фантастика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Стивън Кинг като личност е твърде комплексен. Съществуват много противоречиви мнения, както за него като човек, така и за неговото творчество. Имиджът му, обаче, въпреки многото опити на критици да го представят като един от „лошите” герои в неговите романи, остава положителен. Да, мнозина се хващат на твърдението, че описвайки толкова гротесно убийства, същества и най-вече агресията и лудостта на определени герои, Кинг влияе на читателите си и може да отключи някой от тях като следващия Джак Торънс. Но истината е съвсем друга.

Кинг описва пороците на хората чрез своите истории. Алкохолизъм, наркотична зависимост, дори невнимателното шофиране. Той самият е преминал през зависимостта от различни опиати, а също така и преживява инцидент с автомобил през 1999 г., който едва не отнема живота на писателя. Безспорен е и факта, че медиите и читателите, изобщо всеки, имал досег до Кинг, дават имиджа му на Крал на Ужаса. Всяка една негова творба преобръща представите на читателите си и вдига адреналина. Това всъщност е най-важната част от неговият имидж. Защото прякорът не само го заклеймява като Краля на този жанр (което е и игра на думи с името му – king от англ. крал), но и му е даден от неговите читатели, което е много важно за бъдещите фенове на писателя. Неговият имидж се изгражда и въз основа на информациите, които медиите ни подават. В случая с двете статии, които разгледахме, също ни се представя в положителна светлина. В първата статия авторът споделя за благотворителните дейности, с които Стивън и съпругата му, Табита Кинг, се занимават. Историята за това как понякога Табита го открива заспал също е начин за изграждане на положителен имидж. Отдадеността на Кинг към писането и творчеството му да граничи с лудост. Но подсъзнателно тази информация се приема като доказателство, че всъщност той е отдаден до полуда на читателите си – защото без тях творчеството му не би имало смисъл.

8 notes · View notes

lanaarts · 2 years

Video

youtube

Творчески работилници за артистични шалове за двама

0 notes

purple-little-fairy · 3 years

Text

За мнозина тя е най-известната и почитана еврейка в света, за други една от най-знаменитите съветски/руски балерини завладели световните артистични сцени. А тя с целия си живот принадлежи на света като забележителна артистка, неподвластна на никого, освен на таланта си.

Целият живот на Мая Плисецкая е посветен на балета. В името на изкуството си, тя се отказва да има деца.

В своята автобиографична книга тя пише: Приятелите си не съм предавала. Дълговете съм си връщала. Доброто съм помнила и помня. Никому никога не съм завиждала. Живеех със своето. С балета живеех. Друго нищо в живота не умеех да правя. Малко и от това направих. Толкова много още можех… Но и на това съм благодарна. Благодаря на природата си, че устоях, не се пречупих, не се предадох.

И още – като завет:

Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава – стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте… До последния миг се борете… Победите ми се дължаха единствено на това. Характерът – това е съдба.

Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши. Само толкова. Добрите винаги са изключение, дар свише.

~ Мая Плисецкая (1925-2015)

0 notes

tennis-analyses · 4 years

Text

https://tennis-analyses.com/2020/03/todor-enev/

ТОДОР ЕНЕВ – НА КОРТА И ИЗВЪН НЕГО

Годината е 2005-а. Финландия. Играе се четвъртфинал в Група II за купа „Дейвис“. Финландия – България. На корта са Томас Кетола и Тодор Енев. Мачът е дълъг и особено важен. Пет сета – 6:3, 4:6, 1:6, 6:3, 8:6. „Усещането след последната точка беше невероятно!“ Това е един от многото изстрадани и незабравими спомени на Тодор Енев.

Когато е на 7 г., леля му го завежда на кортовете на „Локомотив“ в Пловдив. Така започва пътят на Тодор Енев в тениса. Път, по който той и до днес върви. Треньорът, който оценява неговите възможности и качества в началото е Кирил Пиронков – бащата на Цвети Пиронкова.

„Благодарение и на другите треньори, с които също работих, както и на родителите ми, които инвестираха всичко свое в мен, успях сравнително бързо да развия уменията си.“ - споделя Тодор Енев. Един много бърз напредък в юношеските години го отвеждат до 2000 г., когато печели Ориндж боул и е втори в ранглистата до 18 години. Като всеки тенисист, след подобни успехи, започва да мисли и за по-големи успехи при мъжете. Преодолявайки много трудности, без личен треньор, на път само с баща си, той достига 252 позиция в ранглистата. И натрупва много опит. Опит, който ще се окаже важен в бъдеще.

Емблемата и най-голяма гордост на Тодор Енев, с която го познава тенис обществото, си остава купа „Дейвис“. Освен факта, че негови са повечето рекорди във времето, за Тодор Енев националният отбор е кауза. „Изключително много се гордея с изграждането на колективния дух на сегашния отбор и младите момчета, с които работя. Спечелените битки заедно с тях ми носят още по-голямо удовлетворение.“

Връщайки се назад във времето, какво не се с случвало през тези 16 – 17 години. „Дебютирах за купа „Дейвис“ на 16 г. Бях един от най-младите играчи с дебют на тази възраст в световната история на купа „Дейвис“.“ – споделя той.

Няма как да забрави някои от двубоите на двойки с Лукаев, като този срещу Израел в София. Успяват да победят съперници, играчи от топ 100 на двойки. Жесток сблъсък имат и с Кипър, където Тодор Енев си спомня как е получил стомашно неразположение. „ Беше изключително неприятно и тежко изпитание. Наложи се дори на повръщам в една кофа на самия корт, но въпреки това продължих и спечелих мача, както и цялата среща.“

Това, което несъмнено остава са споделените успехи и изживяни емоции. „През всичките тези години съм имал възможността да играя със страхотни професионалисти и приятели. Сред тях, разбира се, е и Григор Димитров, а в началните години Орлин Станойчев, Милен Велев, Радо Лукаев, Иво Трайков, Братанов и още много други, които знаят каква важна част са били от отбора.“

Поредната крачка, която Тодор Енев прави в предизвикателството „треньор на националния отбор“ е двубоя с Коста Рика в плейоф за оставане в Група II на Зона Европа/Африка. Ето какво сподели той за неотдавна преминалата среща:

„В Коста Рика, въпреки неприятните атмосферни условия заради надморската височина, имахме всичко необходимо като организация, отлични условия за настаняване и храна. Благодаря на БФТ за усилията, защото когато имаш всичко необходимо, може много по-концентрирано да се мисли само за мачовете. Радващо беше, че имаше българи, които ни помагаха на място. Имайки предвид колко рядко там гостуват отбори от България, в какъвто и да е спорт, те показаха своята гостоприемност и ние сме им много благодарни за цялата подкрепа, позитивна енергия и готовността да ни съдействат за всичко. Да можеш да се срещаш с такива сънародници и да се почувстваме единни, е едно от най-��оложителните неща в подобни далечни гостувания. Подготовката беше доста напрегната не само защото всички искахме задължителна победа, както винаги, но и защото сега тя беше абсолютно очаквана от всички наши фенове. Очакваше се да е лесна, а това винаги дава предпоставки за нарушаване на концентрацията. Радвам се, че въпреки всичко, не го допуснахме. Отборът на Коста Рика направи всичко възможно да ни затрудни. Те също бяха вложили страшно много в подготовката си. Въпреки няколкото предварителни дни там, така и не успяхме да се адаптираме напълно с тази надморска височина. Момчетата бяха притеснени, че въпреки цялото си желание и отдаденост, не намират своя най-добър игрови ритъм, но успяха да докажат характера си. В тези условия е още по-трудно да се правят дълги разигравания, така че беше важно да се адаптира цялата игра към ситуацията само с цел победа, дори и за сметка на по-красивия тенис. Въпреки драматичната загуба на двойки, съм горд, че всеки един от тях вярваше в силите си и направи необходимото за крайния успех.“

Предстои среща с Мексико. Засега все още не е ясен градът за провеждането на мача. Очаква се тяхната федерация да потвърди своя избор за място и тогава да започнем по-детайлната подготовка и организация.

Отскоро се увеличиха отговорностите на Тодор Енев и в БФТ. Каква е неговата нагласа за по-голямото натоварване.

„Разбира се, че не е лесно. Предизвикателство е да отговаряш за всички национални отбори, не само да си капитан за купа „Дейвис“. Аз никога не съм търсил лесното, а това, в което наистина виждам смисъл е, че въпреки трудностите, общите усилия дават резултат и развитие. Затова и работата повече ме зарежда и мотивира да постигаме повече от поставените си цели. Радвам се, че в БФТ работя в екип с хора, които се стремят към същото и заедно успяваме да надграждаме постигнатото.“

Тодор Енев е женен. Със съпругата си Ина /родена и израстнала в спортно семейство/ са заедно вече близо 20 години. „Тя винаги ме е подкрепяла, разбирала и мотивирала, както и аз много се гордея с нейните журналистически успехи като репортер в Нова телевизия.“

Двамата имат една прекрасна деветгодишна дъщеря – Вивиан. „Тя определено е наследила най-доброто и от двама ни. Тренира тенис, но не сме я натоварвали с професионални амбиции, тъй като проявява интерес и талант и в други артистични области, така че тя ще избере своя път.“

Честите пътувания на Тодор Енев правят времето, прекарано със семейството, особено ценно.

„Времето си заедно го прекарваме в игри вкъщи или пътувания, когато имаме възможност, защото Вивиан е много любознателно дете и се стараем да я запознаваме както с нашата култура и история, така и с тези на останалия свят.“

Това сподели с нас Тодор Енев. Усещанията говорят много!

Тодор Енев и тениса – само в цифри и факти:

Роден – 1982 г. в гр. Пловдив.

Най-високо класиране на сингъл – № 252, 16.08.2004 г.

Титли на сингъл – 10 ITF.

Финали – 9.

Титли на двойки – 14 /в партньорство с Милен Велев. Радо Лукаев, Григор Димитров и др./

Финали на двойки – 17.

1999 г. финал на двойки на Уимбълдън за юноши с Ярко Нийминен.

2000 г. победител на Ориндж боул /неофициалното световно първенство за юноши/ победил Бруно Соареш.

2000 г. № 2 в световната ранглиста за юноши след Анди Родик.

Купа „Дейвис“:

Най-дълго време игра за отбора – 14 години.

Участие в най-много двустранни срещи – 33 с изиграни 48 мача.

Най-много победи /сингъл и двойки/ - 28.

Треньор на националния отбор за купа „Дейвис“, отговаря за всички национални отбори в БФТ.

Стела Петрова

#bulgarian #tennis

#profiles #todorenev

#orangebowl #champion🏆 #2000

#bulgarian #daviscup #team #longest #time #member .

#currently its #coach

0 notes

magdalenagigova · 3 months

Link

0 notes

vprki · 1 month

Text

Художникът Петър Дочев щедро ни дари с време, с Вечност

„Времето да диша в картините ми"

Петър Дочев

Петър Дочев със силата на своето духовно провиждане, творческо дръзновение и воля, беляза новата българска живопис от края на ХХ и началото на ХХI век. Написа за „въпреки.com” проф. Станислав Памукчиев по повод изложбата Живопис на художника в галерия „Райко Алексиев“, която се открива на 29 април.

През 2024 година се навършват 90 години от рождението на големия български художник. Резултатът на неговия съсредоточен, вътрешно озарен творчески труд е по-жив, по - значим и видим от всякога. Изградил своя уникална пластическа лексика, и извел до концептуална яснота отношението към материал и форма, Петър Дочев (1934-2005) е с изключителен принос в процеса на разширяване на формални и съдържателни граници, на усвояване и работа с чисто пластичен, абстрактен идиом. Неговите артистични открития изведоха стойността на автономен пластичен език, персонален код, авторски белег, лична митология с категорично присъствие в съвременната българска живопис.

Станислав Памукчиев /в гръб/ при подреждането на изложбата на Петър Дочев в галерия "Райко Алексиев"

В своята творческа еволюция, във всеки един етап, авторът беляза с върхови постижения българското изкуство. В началото на 60-те години, неговите фигурални композиции, със своя могъщ завършен пластичен синтез, с огромна вътрешна експресия, са сред най - значимите достижения на т.н „монументален стил". Крайно обобщени, с окрупнена, строга форма и изразителен силует, неговите „Металурзи", „Работник", „Първа смяна", са безкомпромисен израз на една тематична съдържателност, която в онова време е доминирана от фалшив патос и бутафорен исторически оптимизъм.

"Работник"

В житейската и творческа съдба на Петър Дочев, металургичният комбинат „Кремиковци", /където е художник от 1960 до 1975 г./, има формиращо значение за мирогледното, личностно и творческо съзряване на художника. Срещата с мрачната действителност изгражда творческата воля и устойчиви личностни характеристики. В този изключително продуктивен период, Дочев създава най - значимите произведения на своя суров реализъм. Неговите „Фургони", „Панели", „Фундаменти", „Подстанция", „Кислороден цех", „Жилищен комплекс", със своя ясен вътрешен строеж, със строгостта на изчистената форма, с експресията на черното и ръждиво червеното, със студено „изчертаните" линии и монументални силуети, са най – категоричните, радикални артистични постижения в жанра „индустриален пейзаж". Тези пейзажни композиции двузначно изричат тематиката на социалистическото строителство, и в същото време са заредени с дълбоко стаено, мрачно усещане за пустота и безнадеждност. Зад привидната яснота и конкретност на фигуралния мотив са скрити енергиите на на��алото и края, на излизането и влизането в мрака на една предчувствана историческа перспектива. Петър Дочев принадлежи на своето историческо време, като го изрази безкомпромисно, преодоля неговата детерминирана обреченост и навлезе в метафизичното измерение на надвременност и безграничност. Тези опустели, безлюдни пейзажи носят оглушителната тишина на мрачно предчувствие за края на една утопия.

"Панели"

В българското изкуство 70-те и 80-те години са изключително продуктивни за еволюцията в разбирането на пластическата лексика в картината. Пластическото става централна категория, артистичните търсения на художници като Иван Ненов, Вера Недкова, Кирил Петров, Найден Петков, Светлин Русев, Георги Баев, Генко Генков, Георги Божилов, Магда Абазова, Веса Василева, Иван Вукадинов, Атанас Яранов и редица други, дават тласък на крайно субективиран и абстрахиран прочит на действителността. Натрупването на творчески резултат в тази зона, изведе закономерно качеството на пластическия идиоматичен език като отвоювана свобода,и отключи огромна творческа енергия. Процесите на развитие могат да бъдат видени като еволюция в усвояването и работата с пластическия идиом в едно разширяващо се разбиране за изкуство, и като преодоляване на дълго удържани консервативни конвенции за живопис.

Творческите трансформации на Петър Дочев са сред най - категоричните примери за процеса на модернизация в българското изкуство. По определението на Димитър Аврамов „Пластическите открития на Петър Дочев винаги са били едни от най - големите предизвикателства в съвременната българска живопис. Неговите черни, идеално лъснати графитни композиции, плод на дългогодишни експерименти, са решително преодоляване на традиционната живопис и дръзко нахлуване в трансценденталните сфери на абстрактното.".

В подготовка на изложбата на Петър Дочев в галерия "Райко Алексиев"

В битката за ново самоопределяне на картината, творческите експерименти на Петър Дочев с материал, повърхнини и структури, преодоляват конкретиката на първоначалния мотив и извеждат в условно, крайно абстрахирано пространство на чисто пластически внушения. Следите от гумите на камионите в черната кал, силуетите на металните скелета и конструкции, стават силови линии в нова структурна организация на картинното пространство. Графитът от доменните пещи на „Кремиковци", става основен градивен материал и изразно средство, неговата пластична и семантична сила определят новото битие на една колкото конкретна, толкова и крайно абстрахирана реалност. Веществеността, изразената сурова материалност на живописната повърхнина, определят картината като обект със свое собствено пространствено присъствие и автономно семантично съдържание.

Станислва Памукчиев и Любен Генов при подреждане на изложбата на Петър Дочев в галерия "Райко Алексиев"

Творческите прозрения на Дочев са основополагащи в р��звитието на българското съвременно абстрактно изкуство. Извървян е пътят от изобразяване до чистото пластическо внушение, от фигурата до знака. Път на разкриване, спонтанна енергийна проекция в материал и превръщане на процеса в особена, свещена процесуалност. Сближаване между художник и произведение, като акт на спонтанно лично действие, дълбоко органичен психо – моторен жест. Вследствие на този личностен пробив, през видимото се проявява идейна откритост, която намира израз с директни манипулации в художествения материал. Материята е освободила своята първична сила и е доведена до самостойно внушение - материята, разкрита в своята субстанция. В картините от зрелия, последен период на художника, повтарящите се квадрати и кръгове, строгият ритъм, експресията на жеста, тоталната ахроматичност довеждат до състояние на монотонна интензивност. Величествен тътен на вечно повтарящите се сътворение и разпад, хаос и воля за нова организация. Постигната е чисто пластическа реалност - визуализация на импулси, напиращи от пластовете подсъзнателни наслоявания, освобождаване на дълбинно психологически енергии - образни обозначения на скрити зони в структурите на личността, атавистични и архетипни съдържания.

За духовно търсещия дълбаенето в материята, в тъмното и мътното е търсене на материал, унаследил памет за изначалното. Петър Дочев чертае кръгове в черната материя, драска и разкопава фигурите на духовната ни памет, позлатява ги и търси в тяхната отразена светлина свидетелства за метафизично присъствие.

Последният цикъл от „златни“ картини, завърта кръга на началото и края, докосва единството и чистотата на безпределното и неназовимото, на Абсолюта. Като варакосан нимб от православна икона, златните кръгове на Петър Дочев откриват проходи към друг хоризонт, към непонятно и непосилно измерение – изпитание и награда за духовно жадния.

"Без име"

Там някъде ни очаква Петър Дочев – с примера на своя тих и мъдър живот, с цената и стойността на всеотдаен, честен труд, с непосилната мярка на естетически и нравствен максимализъм.

В края на своя дълбоко смислен и продуктивен живот Петър Дочев, със своите творчески прозрения, щедро ни дари с време, с Вечност. В едно интервю художникът крайно лаконично ще сподели: „Стремлението и усилията ми са насочени към времето, времето да диша в картините ми."

Проф. Станислав Памукчиев

Припомняме, че преди 10 години по повод 80 години от рождението на Петър Дочев, проф. Памукчиев също написа текст за Въпреки, посветен на изключителния художник. Малко преди това през май 2014 година две творби на Петър Дочев присъстваха в голямата изложба “Неразказаната абстракция” на два етажа в галерията на СБХ на “Шипка” 6 в София с куратори Станислав Памукчиев и Петер Цанев - снимки Стефан Джамбазов. /Може да прочетете тук./.

Станислав Памукчиев при подреждането на изложбата “Неразказаната абстракция”, май 2014

Петър Дочев беше от най-специалните художници за Стефан Джамбазов (1951-2021) и в този текст ще видите и негови снимки…А ето и думи на Петър Дочев, записани от Стефан Джамбазов през март 2004 година, по време на изложбата му в столичната галерия „Кръг +” /тя вече не съществува – б.р./ на този истински мъдрец и патриарх на съвременното българско изкуство. Нека си спомним част от този разговор, в който художникът разказа за предизвикателствата на живота и изкуството:

Петър Дочев

„Това, което постоянно всеки миг го търся - аз не забравям, не се забравям като философия – не забравям, не се заблуждавам. Никакви илюзии не са се настанили в мен. Стъпвам и разгръщам, това е моята отговорност и целенасочено да правя това, което Бог ми е дал. Да правя, това, което Бог ми е дал, да правя нещо. Това е всъщност.

А как извървяхте пътя от конкретното към абстрактното изкуство?

Да, това беше вътрешната потребност – постепенно навлизане в тази материя. Разбира се, успоредно се държи сметка. Не може така да никне, трябва да си информиран много добре. Аз имах възможност, пътувахме – световното изкуство, посещение на изложби в Румъния, в Югославия, тези модерните, вътрешно ме провокираха и погледът към съвремието. Това беше критерият. Аз ви казах - да се развиваш трябва постоянно да се отказваш от вчерашното, да имаш сили, защото как така да си измислиш - отказвам се, защото само и само трябва. Не, ти трябва да почувстваш тази необходимост.

За мен това днес е объркано понятие. Един голям творец за мен, ние с него имаме един диалог, той е Емил Стойчев. Този голям деликатен български живописец как бавно, постепенно остава в онова време, във времето извън сегашните неща. Той не може да подчини на своите стилове, аз го наричам собственото си високомерие, да подчиняваш живота. Кой си ти? Ти трябва за мен, обратната философия, ти трябва да търсиш, трябва да си, аз тук съм го кръстил моето безсилие да се докосна, тази безпомощност пред божественото. Аз съм се опитвал да нарисувам природата, ма то е толкова голямо, че оставам смешник малко с тези наивни рисунчици. Това е моето пълно безсилие демонстрирано, разбира се, с тази цел да се докосна до божественото…”, каза Петър Дочев през 2004 година.

Петър Дочев на среща със студенти на Станислав Памукчиев в галерия "Кръг+", 2004 година

А днес ни остават творбите му. В своя дълбоко смислен и продуктивен живот Петър Дочев, със своите творчески прозрения, щедро ни дари с време, с Вечност. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), Виолета Апостолова – Лети, Анна Иванова

В изложбата са представени само произведения, собственост на семейството. Организационен екип: СБХ, Станислав Памукчиев, Любен Генов, Долорес Дилова, с любезното съдействие на Десислава Дочева и Тотка Дочева, на Георги Георгиев и АТЕРА дизайн. В рамките на изложбата ще бъде представен новоиздаденият албум „Петър Дочев“. Експозицията с творби на Петър Дочев в галерия „Райко Алексиев“ ще продължи до 6 юни.

#Петър Дочев #Станислав Памукчиев #Стефан Джамбазов #Критичен поглед

0 notes