Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Щях да ти разкажа за всички парченца, които ме подредиха така.
Щях да ти кажа как живея в горяща къща, която гори толкова дълго, че дори не мога да видя разликата между пламъците и липсата им.
Щях да ти разкажа за всички самотни летни дни, за всички празни обедни маси.
Щях да ти разкажа, защо в мен има едно малко гневно човече.
Щях да ти разкажа защо обичам само тъжни песни.
Щях да ти разкажа защо вярвам, че ако не изпитвам тъга - не изпитвам нищо.
Щях да ти разкажа защо се чувствам като дупка в пространството, като говорител, а не персонаж, като заседнала между две стени.
Щях да ти разкажа защо не вярвам на нито една добра дума за себе си, освен ако лично не си я окупирам.
Щях да ти кажа защо имам нужда от мили думи и подаръци, и прегръдки, и време, и всичките други любовни езици.
Щях да ти разкажа защо не обичам да пия, защо пуша, защо плача.
Щях да ти разкажа от какво ме е страх и за какво копнея.
Щях да ти разкажа защо понякога съм толкова тиха и защо понякога толкова викам.
Щях да ти разкажа защо с мен не се спори, защо не вярвам и защо не празнувам Коледа.
Щях да ти разкажа защо толкова обичам любовни истории и книги.
Щях да ти разкажа толкова много
но ти не ме попита навреме.
Сега ме е страх да ти кажа.
Защото понякога отваряш стари рани, които са станали на белези, които виждаш, но не уважаваш.
Защото ме караш да се чувствам толкова нежелана, глупава и грозна.
Защото е трудно да пуснеш топлината, когато ти е толкова студено.
Защото знам, че света не се върти около мен, но света поне не ме лъже за центъра си.
Защото не мога да избера никой друг освен себе си.
Защото вече не мисля, че мислиш, че съм специална.
Защото да ме обичаш и докосваш е привилегия, не услуга.
Защото пиша поеми за теб, а ти ми триеш съобщенията.
Защото се опитвам, но наистина нямам сили.
Защото ме е страх.
Защото не се бориш, а искам да се бориш.
Защото има условия в безусловната ти любов и това не би било толкова лошо, ако не я рекламираше иначе.
Защото не знам на коя гара ме остави, нито в колко часа, но знам, че още стоя там и те чакам.
Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Сега просто ми се мълчи.
66 notes
·
View notes
ОТГОВОРНОСТТА ДА НОСИШ ИМЕТО Кръг, 22-01-2023 & THE RESPONSIBILITY OF CARRYING THE NAME Krug/Circle
Понякога ни питат защо сме избрали името Кръг и толкова години му оставаме верни. Това е името ни от 1997 г. до днес. Първо го избрахме за литературното списание, което създадохме в София – Национално младежко литературно сп. Кръг. После го наследи фондацията за съвременно изкуство Арт движение Кръг /Младежки център Кръг/, която създадохме в Кърджали, както и галерията, в която работим от 2003 г. досега. С геометричните асоциации, които събужда, това е странно име наистина, не става да го носи човек, но за нас никога не е било проблем да се подписваме като „Кръговете“. Различни организации и галерии го харесаха и също си го „присвоиха“ през времето на активния ни ПР в националните и регионалните медии. Няма лошо. Това наистина не е име, което може да се защити по Закона за авторското право и сродните му права, смешно би било да се защити и като „търговска марка“ по смисъла на Закона за марките и географските означения или да се домогва да ползва право върху „интелектуална собственост“. Моля да имате пред вид, че Кръгът /който иначе си е геометричен термин, но с редица социални асоциации/ за нас има главно „морална квадратура“, защото „моралната квадратура на кръга е в това как да продължаваш да живееш и да не си победител в един свят, където за победените няма място..." /цитат от Елиас Канети, немскоезичен писател, роден в България, носител на Нобелова награда от 1981 г./.
0 notes