#Усмихвай се
Text
#Душа#Храна#България#български блог#българско#бг блог#bulgarian#bulgaria#bulgarian blog#Фотография#любов#Живот#Екзистенция#Защо#Щастие#Мир#мисли#среднощни мисли#български мисли#бг мисли#love#Усмихвай се#Не спирай#Продължавай#Надежда
53 notes
·
View notes
Text
Боб Марли ~ "Той не е перфектен"
Той не е перфектен. И ти не си, и вие двамата никога няма да сте перфектни.
Но ако може да те накара да се разсмееш поне веднъж, кара те да се замислиш поне два пъти, и ако признава, че и той е човек и прави грешки, дръж се за него и му дай всичко от себе си.
Той няма да ти рецитира поезия, няма да мисли за теб във всеки момент, но ще ти даде част от себе си, която знае, че можеш да счупиш.
Не го наранявай. Не го анализирай. Не го променяй. И не очаквай от него повече от това, което може да даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлива, крещи, когато те ядоса, и се остави да ти липсва, когато го няма.
Обичай го силно.
Защото перфектни мъже не съществуват. Но винаги има един мъж, който е перфектен за теб.
12 notes
·
View notes
Text
Любимата ѝ фраза беше "усмихвай се". И дори и с тъжният си дълбок поглед, който притежаваше, не спираше да дарява на хората от нейната усмивка.
Чудато момиче, гледаш я и се чудиш какви ли дяволи са ѝ в главата.
Изглеждаше толкова щастлива, че чак беше съмнително, дали е с всичкия си.
Доближих се и исках да я опозная, исках да разбера за този различен свят в нея, сред цялата сивота около нас, тя беше лек, пролетен цвят.
Интересът беше взаимен и лека-полека успях да вляза под кожата ѝ.
Говорихме с часове, ден след ден и всеки следващ беше сякаш я откривах за първи път.
Беше цяла загадка и аз имах още милион въпроси. Стараеше се, винаги да ме вижда усмихнат.
Започна да ми харесва да съм около нея.
Правеше жест, след жест, а аз стоях шокиран, защото, винаги аз съм бил този който прави щуротии за да покаже любовта си. Разбрах, че зад тази усмивка има и голямо сърце. То биеше за мен и го усещах когато ме докосваше нежно и ме целуваше сякаш всяка целувка беше последна.
Бях объркан и мислех, че има нещо нередно в цялата ситуация. Да получавам това внимание, загриженост и любов, без дори да съм си мръднал и пръста...
Свикнал съм със това, че момичетата подражават на определени стереотипи в наши дни и съм си патил, плюс някоя друга стара "травма" от любов, беше равно на виковете в главата ми "БЯГАЙ докато е време".
Това и направих.. избягах.Тя не ме потърси след това.
Минаха месеци от както не съм я виждал, а изгарям отново да я прегърна, да сложа двете ѝ ръце в моите и отново да ми каже "хей,усмихни се" и срещу мен да е тя.
4 notes
·
View notes
Text
Какво мога да кажа друго освен това че в мен няма нищо.
Какво мога да кажа повече освен че не изпитвам нищо.
Какво мога да направя друго освен да крия всичко.
Какво мога да направя освен да сложа маската.
Лъжи. Усмихвай се. Смей се. Преструвай се че си добре. Отново и отново.
Мълчи. Не казвай. Не говори. Преструвай се че си добре. Отново и отново.
Какво мога да кажа освен че нямам повече сълзи за плакане.
Какво мога да кажа освен че нямам обяснение.
Какво мога да направя освен да се боря.
Какво мога да направя освен да не се предавам.
Нямаш сили. Войната която водиш те изцеди.
Нямаш енергия. Войната която водиш те убива.
Какво мога да направя освен да не те гледам в очите защото ще видиш колко празни са моите.
Какво мога да направя освен да не ти казвам че съм мъртва защото знам че не можеш да ме спасиш.
Какво мога да ти кажа освен че всичко е наред, защото не заслужаваш да носиш тежеста ми
Какво мога да ти кажа освен да ме оставиш защото не искам да ме виждаш така.
Обичай. Помагай. Бъди подкрепа. Бъди до тях. Не ги оставяй.
Крий. Плачи сама. Затвори го. Твоя тежест е. Твоята война.
Умрях и сега от мен остана само призрак който е изгубен, празен, безчувствен.
Умрях и от мен остана нищо.
Умрях и всичко което искам е тялото ми да е в твоите ръце защото само тогава усещам душата си жива.
Какво мога да направя освен да не ти казвам колко много имам нужда точно от теб.
4 notes
·
View notes
Text
УСМИХВАЙ СЕ…
Усмихвай се… На весел се преструвай…
Макар да ти изглежда безнадеждно.
В килера на Душата арестувай
Тъгата си… Но погали я нежно.
Завий я топличко… Приспи я някак.
Вземи се във ръце… И покажи се…
Приятели и врагове те чакат
отвън… Да те разгледат…. Усмихни се!
Усмихвай се… Дори да е противно…
Объркани… Те нека да притихнат.
Сензация!.. Последно!.. Ексклузивно!..
Той въпреки… Той се яви усмихнат.
Усмихвай се… Дори… Дори, когато
Душата ти от мъка боледува.
И вие отмъстително Тъгата
и в стаята ти през нощта нахлува.
Какво ти коства… Никак не е мъчно…
Опитай… Непременно… На почивки…
Кой беше казал… Всички твои бръчки
са все следи от минали усмивки.
Недялко Йорданов
5 notes
·
View notes
Text
И като чуя изречението такова усмихнато момиче беше.
Ми ела жевей моя живот и се усмихвай ,айде
0 notes
Text
Прощавай ми прибързаните думи
и закъснелите със векове послания.
Детинско е доверието в утрото,
щом всяка нощ във себе си пропадаме.
Потрепват неумелите ми устни,
когато гледам как светът старее…
И бори се внезапното ми чувство
с неистовия навик на въртенето.
Разбирай ме, ако стоя вглъбена,
със гръб към теб, в средата на съмнението.
Заета съм да сгъвам книжни жерави.
Нали съм дъщерята на надеждата.
Старая се да не приемам нищо лично.
Опитомявам бунта на сълзите си.
Прощавай ми неволната себичност
и жаждата да те узная истински.
Усмихвай се на нежните ми спомени
и ме намирай всяка сутрин в залеза.
Накрая на дъжда отглеждам рози
и виждам със сърцето си най- важното.
Бистра Малинова
0 notes
Text
"Дори и да си тъжен не го показвай...усмихни се...намери нещо, което да те кара да се чувстваш добре... не се концентрирай върху негативното от деня...намери положителното във всяка ситуация."
V.G.
7 notes
·
View notes
Text
ПИСМО ДО МЕН
Здравей, сигурна съм,
че няма да повярваш на това,
което искам да ти кажа,
но ме изслушай -
това не е вечна болка.
Ще я превърнеш в нещо красиво.
Някой ден. Само трябва да вярваш.
Няма да си вечно разбита,
но не чакай друг да те събере -
само ти можеш да го направиш.
Плачи само когато си сама
и се усмихвай пред хората.
Почти невъзможно е, знам,
но ще видиш, че е за добро.
Обещавам, че ще дойде ден,
в който дъхът ти няма да секва
при една единствена мисъл.
Ден, в който ще дишаш свободно
и ще разбереш защо е трябвало
да се случи точно по този начин.
И ще се усмихнеш истински.
Чакам да видя тази усмивка.
- Д. А.
#мое творчество#чувства#цитати#поезия#бг цитати#емоции#българско#любов#обич#тъга#писмо#мъка#сълзи#мисли#размисли#българска любов#нещастие#усмивка#бг мисли
280 notes
·
View notes
Text
усмихвай се по-често
#мисли#фотография#небе#залез#самолет#някъде между България и Англия#български блог#любов#усмивка#българско#българия#uk#flight#sky#sunset#colourful#bulgarian#bulgaria#цитати#бг блог#love#bulgarian blog#smile#въпреки#намери причина да св усмихнеш#mindset#пази мозъка си
5 notes
·
View notes
Text
ПОСЛАНИЕ КЪМ МЕН
Отваряш очи, излизайки от съня.
Посрещаш новия обикновен ден.
Внезапно усещаш,
че ще бъде различен.
Протягаш ръце и изпъваш гръб.
Ставаш от леглото.
Взимаш си душ.
Правиш упражнения.
Обличаш се с онези дрехи
в гардероба ти,
които те карат да се чувстваш уверена.
Пускаш си музиката, която има
способността
да разтупти сърцето ти по-бързо.
Гримираш се. За себе си.
Накъдряш си косата. За себе си.
Пръсваш си от любимият ти парфюм,
за да усещаш ароматът му по теб
през целия ден.
Поглеждаш се в огледалото.
"Красива съм", казваш си наум
за първи път, след много време.
Душата ти е добра, значи
освен отвън, си много красива
и отвътре.
Усмихваш се на отражението си.
Обуваш се.
Грабваш ключовете
и излизаш.
Намръщената ти съседка отсреща,
тъкмо отива да хвърля боклука.
Отново те поглежда с безизразно
изражение.
Но ти днес решаваш
да й се усмихнеш.
Случва се чудото.
Тя ти се усмихва в отговор,
дори те поздравява с "добро утро".
Не си се замисляла
защо тази жена
винаги изглежда по един и същи
начин - сърдита на живота,
отчаяна, унила.
Сякаш някой е изцедил
желанието й да върши
каквото и да било.
Ами ако е загубила близък човек?
Ако здравословното й състояние
не е никак добро?
Ако няма кой да й каже
"обичам те, мамо",
ако никой не я пита
как се чувства,
ако никой не слага
усмивка на устните й
и не я прави щастлива?
Помисли ли за това?
Време е за промяна.
Промени отношението си
към самата теб.
Промени отношението си
към околните.
Така всичко във и около теб
ще е в хармония.
И ще се чувстваш чудесно.
Започни с малки стъпки.
Точно като днес - обръщай внимание
на външния си вид,
не забравяй да бъдеш любезна,
помагаща и отговорна.
Обади се на семейството си.
Кажи на майка си, баща си
и по-малкият ти брат,
колко много ги обичаш и цениш.
Купи храна на първият бездомен
човек, когото видиш,
както и на уличното куче и коте
в ъгъла зад кварталното магазинче.
Разговаряй по-често с познатите си.
Направи изненада на най-добрите
ти приятели.
Просто предизвиквай радост в душите на хората.
От днес нататък,
намръщената ти съседка
може би ще се промени коренно,
само заради твоята усмивка.
Усмихвай се винаги. Първо ти.
Промени се и бъди промяната.
- stefiexhoney
25 notes
·
View notes
Text
Всички ние сме различни цветове. Различни, но и толкова еднакви като парченца от пъзел.
Всеки е бил добър за някого, но въпреки това, все ще се намери и един да каже за него, че е точно обратното.
Ежедневно се борим с проблемите си и вглабени в тях, търсейки решение, забравяме за най-хубавите емоции които можем да изпитаме.
Забравяме, че навън е лято и цяла зима сме го чакали.
Забравяме, за прекрасните съвети които даваме на приятелите си, но не живеем по тях.
Забравяме да се обадим на приятел, за който често мислим, но все "не ни достига" време за това обаждане.
С годините сякаш забравяме честичко да се усмихваме.
И е толкова хубаво да имаш някого пред когото можеш да свалиш всички маски и цялата сила която носиш на раменете си. Без значение мястото.
Дали на масата в кухнята или на пейка в парка.
Важен е човека, който е срещу теб.
Да се довериш и да повярваш в някого е най-големият комплимент.
Не се страхувай, на никого живота не е перфектен.
И когато нещо, което се е случило не по твое желание и не можеш да го промениш, ти не си слаб.
Не се срамувай.
Просто бъди това което си.
Правилните хора ще те приемат и подкрепят под всякаква форма.
Усмихвай се и по-често вечер поглеждай към звездите.
0 notes
Text
" Дишаш ли?
- Дишам!
Движиш ли се?
- Движа се!
Ходиш ли?
- Ходя!
Виждаш ли с очите си?
- Виждам!
Държиш ли нещо в ръцете си?
- Държа!
Усещаш ли вятъра в косите си?
- Да, усещам го!
Говориш ли?
- Да, говоря!
Това е дар, който трябва да цениш, защото има хора, които тези неща ги нямат!
Уважавай всяко едно живо същество, ако теб не те уважават, това не е твой проблем.
Това е техен проблем.
Хората са пътници в нашият влак, качват се, разглеждат, слизат.
Ти страдаш ли?
- Да, страдам!
Недей да страдаш за хората, които не те ценят, продължи напред, усмихвай се, мечтай, запази се."
Йолина Костадинова
#бг пост #бг мисъл #бг цитат #чувства #емоции #сила #любов #българия # follow me
@black-rose13
3 notes
·
View notes
Text
Self-Para|| Dreams are a wish your heart makes
Kit didn’t dream, he didn’t even remember when he stopped dreaming. He even forgotten dreaming was a thing, until someone would bring it up. He was eleven the time he realized he wasn’t normal. He went to sleep, it was blank and then he woke up, and then at breakfast his brother mentioned his latest dream, he asked him if he had them every night. The whole table looked at him as if he grown another head. By Twenty-fire he was used to the blank, emptiness. He looked forward to it at the end of the day. It was almost peaceful, before the dreams stop he had nightmares.
All of that contributed to his confusion as he walked around the village. He had been back in decades, too many bad memories. Yet here he was, was he here to save a creature? His mind was fuzzy, though he knew he couldn’t have been drinking. Though he did go to see his brother, and he always talked him into a few drinks. But was he so drunk he apparated all the way home.
His heart clenched at the word. He wouldn’t call it home, yet it was the one place he missed more than anywhere else in the world, and wasn’t home the place you missed once you left? He wasn’t sure anymore, but he didn’t seem to be so out of place here, everyone smiled at him. A little girl ran up to him handing him a flowers. He smiled at her, bending down to thank her. “здравей, мишенце.” He froze at the words, slowly rising to his feet, turning around to see someone that shouldn’t be there. His mother.
Yet there she stood, smiling at him. “няма ли да прегърнеш майка си?” She asked still smiling at him, this time with her arms open. Even in his confusion he didn’t want to disappoint her. “Денят, в който отказвам прегръдка, е денят, в който губя ума си.” He said running into her arms hugging her tightly.
She still smelt the same, like fresh baked bread, and soil. “Майко, липсваше ми.” He whispered, grinning as he hugged her. He didn’t understand what was going on, it was impossible for her to be here, yet here she was, as if reading his mind she spoke. “ нищо не е невъзможно, мишочко.” He opened his mouth to tell her she was wrong, but he looked at her face and he couldn’t be his cold snappy self, not to her.
He wanted to question why she was here, how she is here, but he didn’t want to ruin the moment. Or he was afraid if he questioned it, things would change, she would fade away and he would be alone. He knew he had friends, and he had family, but his mother was his best friend, she understood him more than anyone else in the world. “ толкова си израснал. Гордея се с теб, мишенце.” He smiled softly at her, kissing her forehead. “ That is what happens, mother.” He spoke in English. “ We grow up, but I don’t think I’ve done anything for you to be proud of.” He sighed as he squeezed her once more. “ Не, аз винаги ще се гордея с теб, аз съм майка ти.”
Leave it to his mother to reduce him to tears in just one sentence. He sobbed as he hugged again. “ Съжалявам, че не те спасих.” He should have saved her, he should have used his magic, his powers something. “ Не. Не казвай това, ти беше дете, аз с удоволствие отново давам живота си за твоя.” He chuckled. “ A child that could have done more.” Even in a dream he couldn’t let himself off the hook. “ A child that died with his mother.” He whispered.
She smiled softly at him, kissing both his cheeks. “ My sweet, boy. My darling little mouse. You are my light. You must stop holding on to the past, you will miss the future. Be kinder to your brothers, be nicer to your friends, and please.
Усмихвай се повече.” She said before stepping back from him. He reached out for her, chuckling though his tears. “ Аз ще майка.” He said.
He woke up with a start, covered in sweat. Gasping as if he was drowning, he didn’t know what was happening to him. The dream was real, too real. He shakily got to his feet, stumbling into the wall. He must be losing his mind, but he wasn’t afraid, not if it allowed him to see his mother.
He grasped the charm around his neck, kissing it softly. “ Обичам те, мамо.”
#inner workings of a madman| S.P.#Dreams are a wish your heart makes | self-para#Looking too closely is dangerous | Muse aesthetic
1 note
·
View note
Text
Искам много. Но не мисли, че е кой знае какво. Искам много от най-малките жестове - усмихвай ми се, често ме целувай и винаги ме гледай с топли очи. Изглежда просто, но всъщност е безумно сложно, когато прибавя и единственото си условие - бъди искрен.
129 notes
·
View notes
Text
Годишните времена са уроци и усещания.
Какво научих аз?
Не нарушавай тишината на никого;
не руши чужди стени;
не присъствай там, където отсъстваш;
усмихвай се широко на лъжата;
давай, без да позволяваш да те грабят;
пази душата си светла и чиста;
не пускай никой да стъпва по сърцето ти;
Обичай себе си!
Irina Gabrovska
0 notes
Last Seen Blogs
tiffanydraco
Tiffany Draco
kcwritesthings
KCwrites
satakentia
Satakentia
mabaarts-blog
MABAarts
kosmonauttihai
Cosmonautsharking