loveisexhausting - Tumblr blog

loveisexhausting · 3 years

Text

Тя е като слънцето

Изчезва ѝ се

От време на време

Всеки ден

За да се появи отново

На следващия

И да освети

Живота ти)

31 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

Когато я видях ми напомни на

Любимата глинена ваза на баба.

Тя все ми казваше, че жените

приличат на вази и аз все не разбирах

за какво точно ми говори.

В началото си мислих, че говори за формата на тялото, че извивките им са като тези на вазата.

И баба все ми казваше "Един ден ще ме разбереш" и беше права.

Видях я такава щастлива от самосебе си.

Някак от душата ѝ избликваше дъга от цветове.

Външно имаше някои белези и малки рани, но това я правеше неповторима.

И тогава разбрах баба какво ми казваше за вазите и жените:

Може и да са леко очукани и пропукани от употреба, но те продължават да украсяват живота ти с цвет(я)ове.)

А.П.

#love #i love you #love quotes #only lovers left alive #lovely #self love #??????????? ?????#????????? ?????#?? ?????#heart

3 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

Peter: If you divide 2020 by 5, you get 404, so basically this entire year is an error message. There is a glitch in the matrix. Tony: … Tony: A part of me is worried, but honestly, I’m more curious as to where the five in that equation came from.

3K notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

#love #love quotes #only lovers left alive #lovely #i love you #drama #bookworm #hollywood #interiors #kodak

4 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

This poem is so beautiful, I can't stop reading it.

Beautiful Butterfly

here, take my hand, take my love, take my...

stars to keep you brilliant company

the sun to light the moon at night

arms to engulf, surround and hold you tight

golden skies to set the world right, tonight

here, please be gentle, my love, as i give you

this heart, this trust that has been broken too

many times, let your warmth shield me from

this endless winter's night,

let the obsidian

darkness be pierced by your light,

let the warmth of your love

surround me as night

surrenders to dawn

here, between my fingers, my trembling hands,

my grasp

might I keep you free to be the beautiful

butterfly, you are, without a clasp

born from a dormant cocoon of love

your kisses alight my lips, flutter my heart

like stained-glass wings

your angelic magic is a choir that sings

let us be united with twin emerald rings

here, nestled in this heart, our nascient hopes

grow, while the color of a thousand rainbows

dance through the leaves as we lie together

under the sky, free to love, free to soar

together, oh my love, hold me tight, bring your

lips to mine, seal with a kiss what has been

yours from the start ,

when you ignited this fire in my heart,

the first time you took my hand

never to part

here, in this dream within reality, love

is every drop as magnificent as it seems

emotional passion between you and me

high together, floating, soaring naturally

stars and moons, sunset skies ignite fiery seas

spending the splendor of foreverness

hearts entwined for eternity

This is a first collaboration between:

@heartofmuse & @followcb

Copyright March 20, 2020

I'm blessed to have had this opportunity to write alongside the amazingly talented and super-kind Eva:))

179 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

С всяка намирах по нещо общо.

С едната беше закуската, с другата цветовете, с третата стила музика.

Но с нея никоя не може да се сравнява. Някой ще каже, че сме коренно различни, че не сме един за друг, но аз пък ще кажа, че гледат само повърхностно.

Нейната душа е като палитра с цветове.

Моята е сиво - черна.

И ето тук си приличаме. Заедно успяхме да придадем еднакви нюанси на душите си.)

44 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

Нормална вечер. Вечеряхме и си легнахме в спалнята. Почти никакви разговори. Гледах я, тя мен също. Знаех, че нещо я тревожи. Легнахме. Един до друг сме. Прегърнах я. Тя хвана ръката ми. Заспахме.

Сънувам. Днес сънят ми наподобява една смесица, каша от събития минали, случващи се в настоящето и такива, които си помислих, че са от период в бъдещето. Стреснах се, но не се събудих. (Още лежи така както заспа преди часове - усещам я до мен.)

Пак сънувам. Ох, онези гадни сънища, в които имаш чувството, че падаш от сграда например или в някаква яма. Мразя ги. Отпускам се съвсем. "Потъвам" в съня си. Приех го. Всичко беше наред. Бяхме двамата разхождахме се в градината в двора на двуетажната ни бяла къща. Децата играят близо до нас. Чуват се детски смях и гласове. Всичко е прекрасно. В края на двора сме. Има една роза. Вижда се, че не ѝ се живее. Трябва да я махнем от там. Да не скрива гледката. Зад нея няма ограда. Дворът свършва. (Усетих, че тя премести левия си крак. Още държи ръката ми.)

И отново този сън. Започвам да се чудя кога ще падна. Неизвестното е най - коварното в този вид сънища. Но аз трябва да знам кога. Имам планове. Искам да поиграя с децата си. Да съм с нея. Да откъсна любимото ѝ цвете от нашата градина. Кога? Стоим до мъртвешката роза в края на двора. (Помръдна се, сигурно и тя сънува странен сън и се опитва да се увери, че не е сама. До нея съм. Прегърнал съм я все още.)

Тя забеляза нещо. На полуживата роза имаше тъкмо разцъфтяло цветче. Гледаше го. Все едно не беше виждала как цъфти роза преди. Чува се детски смях. Малките хлапета са в другия край на двора. Близо до чешмата. Пръскат се с вода. Забавляват се. Големи усмивки на лицата им се откриват. На нас също.

Тя отпуска ръката си за момент от моята. Все още се държи, едва. Протяга дясната си ръка. (Отпусна ръката ми. Аз помислих, че се е събудила, за да пие вода. Пуснах я от прегръдката си.) Опитва да достигне розата. Още малко...още малко.... почти. Аз отново се запитах кога ще почувствам, че падам.

Пусна ръката ми изцяло. Успя да докосне цвета на розата. Малко по-близо и ще го откъсне. Надига се на пръсти. Чува се плач. Обърнах се. Малкото от децата ни беше с насълзени очи. Отпуснах ръка. Тя отпусна нейната.

Чух странен шум отново. Усетих тръпки по тялото си. Получих усещането все едно ще падна. Обърнах се към нея. Нямаше я. И розата я нямаше. Погледнах надолу. Бяха там. Държеше в ръката си цвета. Беше успяла. Откъсна я. (Отново се помръдна.)

Нещо липсва. Децата не се чуват. Няма смях. Няма говор, нито плач. Тихо е. Падам. Тихо и неусетно. В бездънна яма. Няма светлина. Тъмно е. Самотно е. Уплаших се.

Събудих се изведнъж. Всичко е нормално. В моята стая съм. Завесите са спуснати. Самотно е. Тихо е. Даже прекалено. Мисля си. Сънувах ли? Проекция на мечта ли беше това? Бъдещето ли е? Ако е сън, какъв е? Кошмар? Комедия? (Отново заспах. Всичко е постарому. Не падам. Няма причина да се притеснявам вече.)

4 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

It is late at night all of us are going somewhere. I am at the window, waching people who are passing through the near park There are some human figures, who attract my attention. They are walking all together. Maybe they are friends or lovers. Who knows? Maybe they don’t even know. Human’s brain and heart are never aware what is going on and when everything will fall apart. Nevertheless everyone must hope for the best option in every situation.) -01:07/06.03.2020

3 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

Is there something that makes you feel genuinely happy immediately after it comes to your mind?)

8 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

И ако той беше палитра с най - различни цветове, то тя беше четката, а заедно се превръщаха в изкуство.)

30 notes · View notes

loveisexhausting · 4 years

Text

Нещо в мен продължава да се чупи.

Само с мисълта за любовта.

Любовта, която в сърцето си тая.

Едничка тя тебе сполетя.

Но отхвърли я без капка ти тъга.

И дори не позволи да се разкрие.

И да сграбчи твоето сърце, обвито с тъмна и сива стена, оковано с хиляди вериги.

Хвана я и я прекърши все едно

малко дете

Но казват хората "на децата лесно им минава."

Значи и на мене ще мине.

Таз любов, чийто плам догаря.

В центъра на моето сърце.

Но помни ме ти, любими мой.

Аз не ще те забравя и с последния си дъх любовта си в пепел няма да превърна.

А ти не тъжи за времето, което пропиля в опит да не ме обичаш.

Някой ден ще дойдеш при мен, ще ме прегърнеш.

И тогава огън с огън ще се докосне

- сърце до сърце и ръка за ръка.)

19 notes · View notes

loveisexhausting · 5 years

Text

Всяка жена е красива и ако ѝ го показваш ще си перфектен за нея.

С повечето жени можеш да започнеш смислен разговор, но не трябва да е много задълбочен, за да не излезеш виновен накрая.

Но с една единствена няма да искаш да започнеш нищо от страх да не приключи.)

139 notes · View notes

loveisexhausting · 5 years

Text

Нека съдбата учука нежното ми тяло Ще се оставя на тежката ù ръка Да ме подбутне, да ме хване, да ме пусне И след това сама да полетя

13 notes · View notes

loveisexhausting · 5 years

Text

Краят на лятото

И в мислите ми всички

Моменти от него

Смяхме се заедно

И всички места,

На които отидохме.

И малките изненади,

Които си правихме.

И най - важният ден

От цялото лято

Когато се скарахме

Естествено за нещо минимално

Но в крайна сметка

Огромната скала,

Която не успяхме да

Отместим по общия ни път.

А ето есента започна,

А ти остана в лятото.)

9 notes · View notes

loveisexhausting · 5 years

Text

neverrrr let your loneliness drive you back to toxic people

106K notes · View notes

loveisexhausting · 5 years

Text

Ich bin das Mädchen,das eigentlich viel mehr Liebe braucht als sie eigentlich zugibt.

12K notes · View notes

loveisexhausting · 5 years

Text

Огледала

Къщата голяма

В почти всяка стая с огледала

Сутрин ставаш

Оглеждаш се и оправяш

Всичко онова, което не е стандартно

Влизаш в следващата стая,

Обличаш се за работа

Оглеждаш се отново

- Как ми стоят?, започваш да се чудиш

Вече идва време за тръгване

Отиваш до вратата и пак се оглеждаш

И така продължава всеки следващ ден

Всяка седмица, месец, година...цял живот

Докато гледайки през чуждите очи и оглеждайки се в изкривени огледала

Изживяваш нечий чужд живот без да си огледал своя дори отдалеч.)

7 notes · View notes