Dgo, Mex - AGHS

Продолжена градежна сезона: Граѓаните покрај во Виница добиваат нови улици и во сл. населени места

Продолжена градежна сезона: Граѓаните покрај во Виница добиваат нови улици и во сл. населени места

Поволните временски услови овозможија продолжување на интензивната градежна офанзива на територијата на општина Виница. Со почетокот на новата работна недела започнаа изведбените работи на терен на нова улица во село Блатец, што претставува вовед во реализација на изградба и реконструкција на повеќе улици во градот Виница и повеќе села во општината. “Денес во с.Блатец започнаа градежните…

View On WordPress

Нов времен режим на сообраќај на улиците „Македонски Просветители“ и „Димитар Влахов“

Нов времен режим на сообраќај на улиците „Македонски Просветители“ и „Димитар Влахов“

Се известуваат сите учесници во сообраќајот дека од 23.05.2022 (понеделник) на дел од улицата „Македонски Просветители“ и на дел од улицата „Димитар Влахов“ ќе се воспостави нов времен режим на сообраќај заради интензивирање на градежните работи на улицата „Македонски Просветители“. На улицата „Македонски Просветители“ на потегот од крстосницата на оваа улица со улицата „Даме Груев“ па се до…

View On WordPress

Камелия Тодорова, Ирен Кривошиева и Ваня Цветкова разгледаха изложба за Стара София

Камелия Тодорова, Ирен Кривошиева и Ваня Цветкова разгледаха изложба за Стара София Джаз иконата Камелия Тодорова и легендарните актриси Ваня Цветкова и Ирен Кривошиева с интерес  обходиха с поглед художествените снимки на Кайя Христова и Йоана Ангелова от изложбата „Стара София – детайли от софийските улици“.  Камелия Тодорова, Ирен Кривошиева и Ваня Цветкова разгледаха изложба за Стара…

View On WordPress

...Но е ужасно да не те загубя.

И аз те губя - губя те по улици

и влакове със някакво неистово,

прекрасно разточителство. По влакове

и улици... Сеячът аз на твойте

сълзи съм... Ще умра от изумление.

Какво да съхраня?

Несъхранимото?

…

… “

- Христо Фотев

Дали, когато идеш във съня ми,

аз те нагостявам в твоя?

Дали, докато се въртя леглото,

в мислите ти всъщност бродя?

Ядосана ти бях насън,

а може би ядосана съм будна.

Горчилка постоянно плюя

и още болка има в мене.

Тъгувам и тъгувам аз по тебе…

…

Забрави ме, забрави ме,

пусни ме да си тръгна!

Не кварталът -

градът пропит е с твоя призрак.

Кафенета, улици и тротоари

нашепват само твойто име

и светлите ми спомени съсипват.

Дрехите ми, чашите…

не смея още да ги ползвам.

Клетките на кожата ми

само тебе помнят…

…

Тежиш ми…

Не мога с тая тежест да живея.

…

Забрави ме, забрави ме,

пусни ме да си тръгна.

Моля те.

Колко ли истории щяха да разкажат улиците на Пловдив, погълнали стъпките на хора в тежки и леки времена, крачещи из калдъръмите, всеки със своите надежди и терзания.

Заслушвали са се в ехтящото тропане на копита, искри от саблени удари, аромат на току що запален барутен прах, крясъци на млади и стари, ръмжене на двигатели. Улиците под тепетата със сигурност са били свидетел на стотици спомени, които биха били кой от кой по-романтични.

Ама не могат да говорят, те са просто улици, те са просто свидетел на времето. Е, нищо, радвам се, че и ние имаме няколко истории, които споделяме с тези улици.

С оковани крила днес земята ни ражда, оковани с неволя и делнични дни, а гори сред душата ни вечната жажда за простор, красота, висини. Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни мечти. Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на ��тихийни вълни, свободата зове непрестанно сърца ни към лазура на нови страни. В миг крилата за полет безумен потрепнат, в миг в очите искра заблести, и акорди на музика странна зашепнат: "Полети! Полети! Полети!" Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса. А в пожара на тия копнежи сърдечни свободата за пристъп звъни, и отекват гърмовно простори далечни: "Светлина! Красота! Висини!"

Към Висини

Христо Смирненски

списание "Младеж", 9. юни 1922

Някой път се чудя на собствения си акъл. Но пък такива истории излизат от там...

За човека, който ми каза "... ама ние не сме такъв тип бар" и как от едни шотове се роди невероятен спомен.

"Няма проблем, този крак ми е дървения и без това"

Понякога да се разходиш из централните улици и да споделиш на напълно непознат историята си, може да е магично. И повече никога да не го видиш. Но завинаги да го помниш като "ей тази глътка свеж въздух"

☀️

Улица № 1

Вятърът неуморно вие. Мислите се ронят бавно и тъжно, капят по студения под. Тишината е оглушителна. Симфонията на съществуването достига своете кресчендо.

Вчера, днес, утре - едни и същи мигове, които обгръщат една тъга. Поставили сме мечтите си в ъгъла, педантично прибрани и завити, покрити с тънък слой прах. Не смеем да ги погледнем дори, но те са там.

Тежестта в гърдите, която е последното нещо, което ни изпраща вечер и ни посреща сутрин. Самотната сълза, която се търкулва изневиделица от окото ни. Как се случи всичко това? Как позволихме?

Прах, всички ние сме космически прах. Незначителна прашинка във вселенското космическо поле. Гологлавите ангели въртят своето космическо динамо, но светлината не стига до нас. Кухите хора са си отишли. Вече нямаме глас за да вием срещу смъртта на светлината.

Светлина няма.

Вратата се хлопва, ние излизаме. Светът е чужд. Тези улици са чужди. Всичко е същото, но някак различно. Ставаме свидетели на смяната на епоха след епоха, но ние някак успяваме да останем все същите. Грижливо прибираме тъгата дълбоко, наистина дълбоко в душите ни.

Вървим без посока, без причина. Механичното движение на краката ни се опитва да ни отдалечи от погнусата, която ни следва по петите.

И така, ден след ден, ние върим по тези нощни улици на лудостта.

4 наслова препорачува...

...Ана Алексовска (режисерка) Филм: „Друга страна свега“, Мила Турајлиќ - Едноставно, бидејќи се стремам да правам такви филмови; Мила умее да го најде точниот баланс меѓу хуморот, болката, интелектот и разционализацијата, и сето тоа со многу точен и возбудлив визуелен јазик кој, уште повеќе што воодушевува, никогаш не излегува од семантичкото поле на симболите кои темата ги наметнува. Сѐ делува толку органски и природно, а толку математички прецизно. Воодушевува чувството за ритам со кое ги дозира емоциите и информациите. Во точно време и во одллично измерен интензитет; Овој филм е прекрасен портрет на нејзината мајка која е маркантна фигура во српското општество, но во позадината на тој топол и емпатичен приказ, обид на ќерката да ја разбере својата мајка, има слика на три генерации, болката од нивните јазови, но и надеж и воодушевување кон нешто поголемо, трансгенерациско и суштински човечко. Филмот многу неосетно, како спирала се одвиткува и од портрет на една жена, станува портрет на политичката состојба на една земја, кој воопшто не е медиски прикажан претходно. Го поставува прашањето кое мене ме буди и заспива годиниве: дали сме немоќни против политичките сили, или пак, изборите кои ги правиме во тие мигови - нè дефинираат? Книга: „Погребан џин“, Казуо Ишигуро - Неговиот стил може да им се види тежок на оние кои сакаат да бидат зграбени од првиот пасус и втурнати со помош на добро познатата јадица во имагинарниот свет и неговите правила. Казуо Ишигуро не се труди да заведе. Не се труди да намами. Тој почнува да раскажува како да е пред него сето време на светот - сѐ додека не се фати читателот за таа една емоција која е нишка на неговите редови. Кога ќе ја препознае таа нишка и во својот живот, романот за читателот станува брз и возбудлив, a page turner. Казуо секогаш пишува со огромна ематија и искреност за многу универзални емоции, како нарушена блискост или, пак, потреба да се биде прифатен, и иако контекстите се футуристички или, пак, векови зад нас, сепак, тој прави сè да пулсира од емотивен реализам. Токму тука е неговата писателска умешност, и, читајќи го, можам да сочувстувам со робот од иднината или пензиониран средновековен витез со загубена меморија. Во Burried Giant (кој се наоѓа на листава бидејќи беше романот со кој го открив овој автор) токму тоа е приказната - за витез од некоја дамнешна Англија, кој не знае како и кога неговиот дом и село се напластиле со магла. Метафорички маглата е и во нивните умови - тој и неговата сопруга не можат да се сетат каде е нивниот син. Чувствувајќи дека се пред крајот на животните сили, тие решаваат да се обидат да го пронајдат, бидејќи, кој знае, можеби е некаде жив и ги очекува - ни самиот тој не можејќи да се сети каде се и кои се. Прекрасна сага за брачната љубов, со поетски слики кои вечно се врежуваат кај читателот

Плоча: „Saxophone Colossus“, Sonny Rollins - Немам доволно познавање од музичка теорија да можам да елаборирам зошто токму овој албум е тој кој го одвојувам. Знам дека кога го слушам, не можам ништо друго да правам освен - да слушам. Сè друго оставам. Има толку детали и брзи пресврти, што чувството е како некој локалец да ме води за рака трчајќи по улиците на град кој допрва го откривам. Секвенците се игриви, со темите експериментираат доволно интензивно и дoволно долго - без никакво претерување и нема шанси да здосади. Ликовно дело: „Плоштад Потсдам“, Ернст Лудвиг Кирхнер - Експресионистичките слики секогаш ми го земаат и задржуваат многу долго вниманието. Серијата слики од берлинските улици на Кирхнер особено, бидејќи ликовите во нив така интензивно го возвраќаат погледот што пренесено е кошмарно но сепак возбудливо чувство. Во оваа слика се доловува емоција на потрага, на жмурка, и фатен е моментот кога веќе нема каде гледачот да бега - пронајден е. Со безмилосни очи жената во сино гледа во нас и не ни дава избор - мораме да влеземе во нејзиниот свет, во нејзиниот Берлин. И додека таа полека чекори кон мене, сфаќам дека штом толку долго ја гледам - изгледа сум веќе таму. Токму оваа способност да ме измести и пропатува низ времето и просторот е она што го ценам во ликовната уметност.

Kъдето и да отида отново е август. Годината повтаря своите въпроси, горещото небе лежи върху нас. Уча имената на нови улици, опитвам се да си спомня своето. 01.08

И жителите на населба Караорман, штипско деновиве добиваат асфалт

И жителите на населба Караорман, штипско деновиве добиваат асфалт

Во рамки на програмските определби на градоначалникот на општина Штип Иван Јорданов, жителите на штипската населба Караорман деновиве ќе добијат асфалт на повеќе улици низ населеното место. Екипи на фирмата изведувач деновиве започна со подготвување на подлогата и тампонските слоеви, по што ќе следува асфалтирање на повеќе краци на улици во вкупен износ од 1,5 милиони денари обезбедени од…

View On WordPress

Има неща, които колкото и да не искаме... трябва да направим, защото така трябва.

Днес аз взех такова решение... Не съм горд с избора си, изобщо дори... защото е това, което съм искал цял живот...

Но така запазвам едно друго щастие, което ми е по-важно от всеки мой щастлив миг... независимо колко съм търсил истинското през всичките тези години. И да - намерих го !!!

Благодарен съм за всеки един разкошен момент... дори да не ме разбраха, дори да не ме оцениха, дори... ох... трудно е.

Просто искам да си споделя с вас...

Толкова години самота... толкова години нужда от любов, знаете, онази, която не ви оставя и за секунда да мислите за друго. Онази, която във вторият ден след нова година.. ви кара да бъркате пътищата по Софийските улици... Която не ви дава нищо друго... освен мечти, нищо друго... освен да искате да направите някак си този човек НАЙ-щастливия в този живот. Най-щастливия на този свят... макар и да има моменти, в които просто не ви разбират правилно... колкото и да ви се иска...

Трудно ми е вече да пиша... толкова студен ме направи тази липса... която един човек запълни с такава сила, че чак... по познати пътища се лутам !!! БУКВАЛНО !!!

Толкова като гръм от ясно небе, че... пф... <3

Но чувствали ли сте се не на място?

Толкова Я обичам, че ще е по-добре без мен.

Толкова пъти го чух... че ще е по-добре без мене.

Години наред се градя и си мисля, че съм на прав път... че всичко, което трябва е едно сърце... пълно с много любов. Не, не се заблуждавайте... не искам да ви заблуждавам... трябва сила. Каква точно... така и не открих. Може би вие сте открили за себе си.

Някой ще го прочете... и ще си каже "Колко лицемерно!" И може би ще е прав, но за себе си... А не трябва да сме егоисти!

И точно защото не съм... по-добре да си остана в мрака... там, където си бях толкова години... сам самичък, без да изпитвам желание за каквото и да е... погълнат от НИЩОТО.. не виждащ розовото , не усещащ... щастието. Не виждащ щастието.. изписано на едно красиво и усмихнато лице, което има такъв смях, че ... мога да Я обичам само заради него !!!

Един приятел бе прав ... " Това ще боли " и то вече боли... и не знам как да го спра. Няма заместител. Няма и да има.

Никой човек на този свят... няма заместител...

Бъдете щастливи ... по който и начин сметнете за добре...

Не правете като мен... това е самоубийство !

„Стара София – детайли от софийските улици” – аналогова и дигитална фотография

„Стара София – детайли от софийските улици” – аналогова и дигитална фотография Кайя Христова и Йоана Ангелова представят „Стара София – Детайли от софийските улици” на 01.11.23г. в Български културен център в гр. София , ул. Веслец №13 от 19.00 ч.. Изложбата ще може да се види до 30 ноември включително. Кайя Христова Кайя Христова е фотограф със специфичен интерес към градската среда и…

View On WordPress

Къде бях тази нощ?При коя жена?

Помня устните само и две колена.

Помня"Стига!Устните ме болят!".

Помня устните си,спящи на гръд.

Помня как зад гърба ми тракна врата,

Помня вятъра,издухващ нощта.

Помня пустите улици,помня празната длан.

И вървях като просяк,от банкери обран.

- Стефан Цанев