#ти сън ли си
Text
8 notes
·
View notes
Text
БЯСНА СЪМ
Просто не проумявам как може цял ден да не правиш нищо, спиш до 10, 11, 12 часа на обяд, будиш се и си хващаш телефона, 15-20 минути в тик ток преди още да си повдигнал/а главата си от възглавницата, ставаш от леглото, пушиш половин цигара и отиваш в тоалетната, където 30 минути бозиш тик ток, докато с*реш, после си пускаш кючек или Теди Александрова, или някаква по-softcore чалга, докато си миеш лицето и зъбите, после се връщаш, допушваш си цигарата и лягаш обратно в кревата, с нос, потънал в мрежата и екрана, облъчен/а си, но си окей с пониженото си настроение, то не изисква нищо от теб, телефона не изисква нищо от теб, само да го гледаш през следващите 8 часа, да, през следващите 8 часа ти ще лежиш в кревата, ще гледаш тик ток и простотията, която ти поднаса алгоритъма, толкова си облъчен/а, че ще те мързи да станеш да ядеш нещо, да идеш до магазина на 50 метра, за да си вземеш кафе, изобщо те мързи да си размърдаш задника, готов/а си да пренебрегнеш базовите си физиологични потребностите за сметка на това да не помръдваш това тяло, като изключим палеца ти, разбира се, той е от съществено значение за скролването в тик ток, добре, че не можеш да скролваш с очи, тогава и палците ти ще закърнеят, да не говорим, че няма да прочетеш нищо стойностно на тоя телефон, тъкмо напротив, облъчен/а си с лесно достъпен, отвратително извращаващ, погубващ волята ти за движение, за постижение, за живот, допамин, гледаш видеото и си мислиш, че това е постижимо, имаш чувството, че е толкова лесно, че даже вече си го постигнал/а, мозъка ти това отчита, но напротив, ти си в кревата, и си толкова затънал/а в него, и не само в него, а в себе си, удавен/а в безразличие и емоционална изравненост, че даже не можеш да се усмихнеш на предполагаемото забавно съдържание, или това, което ти отчиташ за забавно, нищо не може да те накара да се засмееш, разбираш ли, нищо не може да те раздвижи, замисли се, човеко, останала ли ти е воля за живот някъде, съживи я, ако я откриеш.
Защото след тия 8 или 10 часа на телефона ти пак ще легнеш да спиш и денят ще е приключил, и ще е цяло чудо, ако изобщо си се изкъпал/а, и една мисъл ще мине през главата ти за точно един миг, 'пропилях деня', и ще потънеш в блажен сън, и утре отново.
До утре по обед, ще се видим в мрежата.
19 notes
·
View notes
Text
Че кой ви иска лукса?!
Различни са ни били разбиранията за такъв явно.
И докато вие умирате за перфектни тела, скъпи дрънкулки и изкуствени отношения, аз бленувам за простички неща. С вложен смисъл.. И продължение..
Верността лукс ли е?
А уюта в нечие сърце?!
Любовта ако скъпа ви излиза, любов ли е?
И защо ми е да е Топ за всички, ако не е моя Топ?
А ако не ме изпълва мене, значи пълни нечий чужди мечти.
И да не е най-вървежен - за мен да е Важен!
Това, което е в мене, това ще търся и на вънка.
Да има кой да ми звънне кога ще се прибирам, че ме чака.. По премрежения поглед да знае, че съм имала скапан ден, да не пита как съм.
Достатъчно е чашите с любимото ми вино на масата да са две.
И след душ да ми дойде музата за говорене, за споделяне, за усмивки.
Да има в кой да се сгуша в отговор на целувка по челото.
Не ми трябват скъпите ви вечери.
Хляб и сол ще ям, ама в смях да е. И където си постеля, там да легна обичана.
Сутрин да се събуждам любима.
Какъв ти приказен сън, какви каляски?!
Моят сън ще се сбъдне ако има на кой да кажа "благодаря, че те има и ме търпиш"!
Лукс ли е?!
Нека бъда богата тогава!
9 notes
·
View notes
Text
Грешна нота пак държи ни будни, хващаш тона ми в последните минути.
Сън ли си или кошмар, аз не знам, само знам че тази вечер лягаш сам.
Чуваш ли, звуци от китара, карат мене всичко с тебе да забравя.
Мислиш ли, че все още съм цяла, колко нощи не съм спала, будна съм стояла.
Знай, кошмар си ти ...
#bg post#bg blog#бг пост#bg quotes#bulgarian quotes#bg tumblr#цитати#love quotes#бг блог#бг поезия#bg text#bulgarian blog
10 notes
·
View notes
Text
Когато те видях за първи път, сърцето ми не трепна. Не усетих пеперуди в стомаха, не усетих дланите ми да се потят, не усетих нищо по различно от това да се запозная с когото и да е. И въпреки това нещо в теб ме накара да искам да те опозная, нещо в теб ме накара да поискам да остана.
Открадвах си по няколко погледа към лицето ти, тайни, кратки мигове, все едно правя нещо нередно. И това ми харесваше, и не исках да спирам...
И тогава ме погледна...
Мамка му. Сега какво?
Въздухът ми спря и не знаех как да реагирам.
Погледите ни се срещнаха. Мамка му тези очи. Можех да ги гледам вечно. Исках да потъна в тях. Взирах се за момент и не исках да спирам.
Дръпнах се разбира се, какво се очакваше да направя? Нямаше как да съм притеснена, нали?
Нямаше как до момента, в който ме целуна... Тогава вече не знаех какво да направя. За теб може би просто целувка, за мен също, мислех си тогава...
...но всичко започна с нея...
След това се стигна до тялото ти голо до моето, от което със сигурност не се оплаквам, до ръката ми в твоята, която ме държи така сякаш никога няма да ме пусне. И всичко беше перфектно и всичко беше просто като един сън, от който не исках да се будя.
Но за жалост не можем да спим вечно.
Реалността ме блъсна като товарен влак. Защо ти трябваше да ме целуваш по челото и защо ти трябваше след време да ме наричаш своя? Защо по дяволите ми даваш това, за което съм се молела с години на някой друг, просто ей така? Защо ме храниш с празни надежди, и защо аз продължавам да взимам всичко, което ми даваш и да се надявам на още. Защо ме караш да се влюбвам в теб с всеки изминал ден..?
Не е честно, не можеш да ми причиниш това. Най-вероятно преигравам, но мразя това, че в теб виждам нещо повече от 'просто приятел.. А за теб съм просто... "Моята малка сладурка"...хах
Жадна съм за любов, жадна съм за близост, жадна съм за теб.
Един от двамата ще е прецакан, знаех го и тогава, знам го и сега, сега обаче ми е ясно кой от двамата точно... Знаех, че ще се опаря и знаех, че ще ме боли. Смешното обаче, е че не ме е страх от огъня...какво ли не прави един счупен човек, за да почувства поне малко топлина.
Xax, simple crush мислех си тогава, мисля си го и сега, но все повече започвам да се съмнявам...
8 notes
·
View notes
Text
ОБЕЩА.НИЕ
Не мога да ти обещая, че никога няма да те нараня, макар да знам колко много те е страх да не ти се случи отново. Истината е, че когато двама души се обичат, болката е неизбежна. Замисли се, дори в най-перфектния и съвършен възможен вариант, в който остаряваш с някого заедно, накрая единия си отива пръв и оставя такава дупка в душата на другия, която не би могла да бъде запълнена никога. Поне докато отново не се срещнат, някъде другад��.
Мога да ти обещая, че ще те науча да играеш на Плейстейшъна. Да, в началото непрестанно ще гледаш джойстика, за да търсиш правилното копче, но набързо ще свикнеш и няма да се налага да те чакам по нивата, а ще се движим заедно.
Не мога да ти обещая, че винаги ще си на първо място. Понякога ще поставям моите си нужди и желания пред твоите и това е нормално. Не очаквам нищо различно и от теб.
Мога да ти обещая, че винаги когато имаш нужда ще хвърлям телефона настрана и ще те слушам. Без да опитвам да ти решавам проблемите, без да те съдя, без да ти давам акъл. Просто ще бъда там.
Не мога да ти обещая, че никога няма да ти изневеря, защото никой никога не може да бъде сигурен, че ще изпълни такова твърдение. Днес не бих докоснал друга жена и за всички пари на света, но откъде да знам как бих се чувствал след десет, петнайсет, двайсет години?
Мога да ти обещая, че няма да ти се сърдя, когато се случи да се прибереш посред нощ на три чаши вино от женска вечер и ме събудиш, шумно и нескопосано събаряйки каквото ти се изпречи на пътя. Няма проблем, наистина. То и без това сън ли е, когато не си до мен?
Не мога да ти обещая, че всичко помежду ни ще бъде цветя и хармония, защото със сигурност няма да бъдем първите, които да усъвършенстват тънкостите на човешките взаимоотношения. Предстоят ни множество съвършено безсмислени спорове и скандали, които ще ни отблъскват на моменти.
Мога да ти обещая да лягаме посред нощ на плажа, да се взираме в звездите и да осъзнаваме колко сме малки и незначителни, но да се чувстваме огромни, че сме се намерили.
Не мога да ти обещая, че никога няма да те предам, защото смея да твърдя, че неведнъж съм предавал себе си. Знаеш ли, че на съвестта ми тежат на 8139 лъжици сладолед, които са дошли след онази „последната“? Не знаеше, но ето – след години излизам начисто.
Мога да ти обещая, че където и да сме, винаги ще съм готов да тръгнем нанякъде без посока и да приключенстваме. За мен е без значение какво ще правим – гледката си я водя с мен си.
Не мога и не искам да ти давам нереалистични обещания. Мога само винаги да ти казвам истината, дори понякога да не е много приятна. И да опитвам да бъда най-добрата си версия. За теб. И за нас.
1 note
·
View note
Text
Чет Бейкър
Ти имаш дарба
да забравяш,
имаш тъничка
хартиена ръка.
Разполовяваш
сънища
отдавна.
Бавно
връщаш
малката стрелка.
Минутите
при тебе се прибират
след разходката си
в паметта.
Не зная
пазиш ли
бижутата,
привързваш ли се
към неща?
Надявам се да видиш
най-красивите места.
Желая топло време
и спокоен сън.
Носи подробна карта
на злините вън.
И нека весел вятър
да насочва твоя кораб.
Усмихни се днес, когато
побеждаваш в спора.
И когато губиш също –
няма да ти навреди.
Срещни се с много
интересни хора.
После и от тях
си отиди.
Разгледай
всичките музеи.
Напълни догоре
със изкуство
тая празнота,
за да не зее.
Татуирай тялото, да не е
пусто.
Снимай и рисувай.
Пей –
но ти избирай песента.
Аз няма да рискувам
и да спомена Чет Бейкър,
есента
и дървените пейки.
Входната врата.
И няма да напомням
оня път
във кехлибара на момента,
Вонегът,
говоренето,
ние –
обща плът.
Кръжат
софийските линейки
като лешояди.
Ти внимавай
и не стой задълго
по площадите,
не ставай
очевидна плячка.
Няма как да знаем
плана на предачките,
кога е
обедната им почивка,
твърда ли е нишката
на Клото
и каква е
канавата на живота.
Черен ли е, или бял?
Когато пак се видим
на Кристал,
ще ти се сторя малко блед.
Защото Бог обича всички,
аз – напротив – само теб.
И прочие баналности.
Прахът е намек за история,
за връзки, каузалности,
а може би това, което
не напуска стаята –
това си ти.
И делникът навярно е безкраен,
my funny valentine.
Каквото досега е
оцеляло,
то е късно да умре –
то е умело
закъсняло.
На същия принцип
и аз съм добре.
Щастлив съм,
че в твоето име
все още
няма тире.
Щастлив съм
за твоите възгледи
обновени
и за света като цяло.
За днешното време,
за редките видове –
застрашени и не-
застрашени.
Бъди щастлива и ти
за мене.
Стани
на Слънцето протеже.
От сърце поздравявам
всичките ти мъже
и слизам до магазина –
щастлив – да си купя
��втино вино,
някакъв плод
и късо, щастливо
въже.
* * *
#иван ланджев#бг българия#бг поема#бг пост#бг поезия#бг автор#българска поезия#бг думи#bg text#чет бейкър#chet baker
2 notes
·
View notes
Text
Вечер е, цветята спят,
а аз блуждая в светлината
на притихналата
във жълтия си цвят
лампа от звезди
осветяваща тъмата.
Но къде си ти?
Къде?
Къде си в тази вечер?
Вечер без луна, звезди,
без сън да ни лови.
Къде си? Спиш ли?
Почиваш ли сладко във леглото?
Прегръщаш ли?
Или те целуват...
Зави ли се добре в хладна вечер?
Кажи. Къде си?
Идваш ли си вече?
~М.М. /16.08.22/ 01:14
6 notes
·
View notes
Text
Откакто те сънувах
Откакто те сънувах аз не спя,
откакто те сънувах все шептя,
името ти с устни на нощта
и на звездите… звезда подир звезда…
Откакто те сънувах бродя сам,
откакто те сънувах веч' не знам
къде съм и дали бълнувам,
кой съм, ако съществувам…
Откакто те сънувах… а сънувах ли?!
или беше истинско и беше ти?!
Нима мечтите ни са само сън,
нима илюзия сме и извън…
Но пък те сънувах и си там,
но пък те сънувам и си знам,
че те има в моята душа…
и вечна си, като любовта…
Краси Ортакчиѣвъ
#bg post#bg tumblr#бг пост#бг блог#bulgaria#бг цитат#бг текст#бг мисли#bg quotes#бг автор#бг любов#bg love#bg author
1 note
·
View note
Text
Еликсирът, който ни омайва
Книгата на Капка Касабова „Еликсир“ е поезия в проза. Една амалгама от поетични орнаменти в разказвачеството, която те омайва. Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.
Книга, която започва със следният поетико-наративен слог не може да не е обещание, че ще разгърне душата ти и за най-деликатните отсенки на словото:
„ Слънцето залязваше над Долината и поръбваше всичко в златно. Огромните планини на запад и на изток, магарешките бодили с човешки бой, стърчащи из опалените ниви, където една кобила и жребчето ѝ внезапно вдигнаха глави, сякаш чули далечен звук, дори разбитият път – всичко блещукаше от златната мараня. Беше тихо, като че цялото човечество спи следобеден сън. Щурците вече репетираха.“
Капка Касабова умее да говори на сърцата ни чрез всичките ни сетива – да видим, да чуем и като че ли всеки момент ще докоснем тази картина. На едно място в книгата си тя казва, че селото е като „гоблен от къщи хвърлен върху стръмните тераси“ на местността.
Капка Касабова ни разкрива и безпощадно, и наред с това деликатно, душевната причина да предприеме това пътуване по река Места. Това донякъде ѝ напомня за реката в нейната Шотландия. И тя ще каже, че тези реки текат и ти въздействат, докато не те огладят като речно камъче. А това си е чиста проба Дзен. Но и на нея самата, и на читателя става ясно, че тук в това предприето пътуване се е намесило да я води нещо много по-силно – а това е инстинктът.
Капка Касабова ни спечелва да ѝ се доверим и да ѝ повярваме, защото не можеш да не почувстваш духовна близост с човек и творец, който така, с всичките си сетива, възприема дъжда, лежейки на чардака на къщата, която е наела и да е разтворила душата и тялото си за всичко земно-неземно, което се случва в този момент. Това сливане с природно-духовната стихия не се случва всеки ден. Това е върховен момент, защото ние самите сме съчетание от тези пет стихии – дърво, огън, земя, метал и вода:
„…бурята гърми над Долината с оръдейни залпове. Топъл дъжд бие тиклите на покрива.. Снопове светлина пробиват облаците като пророчество. Но никой не знае накъде сочи това пророчество – напред или назад…“
Капка Касабова
И Капка Касабова в тази книга ще направи точно това – ще ни връща и назад в миналото, а ще гледаме и напред в перспективата на този невероятен край на страната ни, който според авторката, е все още най-екологичният в рамките и на Европа. Стихиите ще ни напомнят за бог Перун, еквивалентът на древногръцкия Зевс, ще преминем през социалистическия лозунг, че ще победим природата, защото сме по-силни от нея, ще пътуваме във времето на чалгаджийско-мутренските времена и ще съхраним оптимизма си за един, по европейски маниер, екотуризъм.
През цялото време докато четях тази част от книгата на Капка Касабова, настанила се в тази „къща за гости“ имах асоциациите за Джеклондовската „Малката стопанка на голямата къща“.
И авторката ще ни покаже, че сред тази невероятна природа най-ценното, безспорно, са хората. Този специфичен етнос – помаците, чието име не се знае със сигурност дали значи „измъчени“ или „помагачи“, които са се запазили като прослойка само в нашата страна, са хора работливи и с изключително достойнство, без то да се демонстрира и парадира с него. Хора, говорещи български език, а с вкоренена мюсюлманска религия. Хора, преминали през нееднократните скудоумия на уронване на достойнството им от социалистическите приумици да бъдат интегрирани в рамките на народовластието. Капка Касабова ще допълни: „В България така и не е имало процес на изясняване и помиряване след комунизма, както примерно в Южна Африка след Апартейда, или за осмисляне на миналото, както в Германия след нацизма.“ А тук, в този район се стъпва върху десетилетия натрупани травми.
В книгата на Капка Касабова приветливо съжителстват екоидеите, детайлните тълкувания на билките, които в България са седемстотин четирийсет и два вида, езотеричните навеи, Вселенските закони, местният фолклор, магическите енергийни камъни и още, и още. И всичко това се разгръща чрез автентичните истории на нейните герои, сред които и тя се вписва наравно като персонаж, в една невероятна драматургия. Точно защото разказаните истории са лично преживени от авторката, те носят този неподправен автентизъм.
Някои автори сравняват книгата ѝ със симфония. На мен тя ми напомня повече отделните теми на джаза, които си партнират и наслагват в рамките на една обща тоналност.
Капка Касабова, член на журито, при връчването на Дъблинската литературна награда, 2017
А героите ѝ са невероятни – по домашному близки и наред с това извисени с достойнството и трагизма си, като герои от антична трагедия. Дали това ще е един от най-вещите и може би последни познавачи на лечебните растения Роки Омайничето, който разговаря с растенията или групите роми, най-отдадените събирачи на билки или Ариф, баба Асиве – една от „жриците“ на Камъка, която ще разговаря с Камъка – лечителя и помагача, или поетът от Лещен, който ще напише незабравимото стихотворение за глухарчето – това са все съдби на реални хора, сраснали се с родопската природа.
След Долината, ще продължим да се изкачваме нагоре по Родопа планина. Виждаш тя „как ни е приела с отворени обятия, как ни е хранила, поила, лекувала, подкрепяла, …и как сигурно един ден ще ни изпрати.“ Писателката нарича Родопите „миметолитна“* – имитираща и имитирана, планина хамелеон. Планина, която е предусещала човешката психика и сама се е оформила такава. Само това последното прозрение да бе написала Капка Касабова, то би говорило за тази невероятна сензитивност на авторката като човек и писател и за нейния талант да облече съдържанието в такава пластичност.
През цялата книга се чувства стремежът на авторката да усеща и приема света холистично, което изначално значи „в цялост“.
Още на много места ще ни заведе Капка Касабова в книгата си, ще ни срещне с много хора и съдби. Но аз си мисля, че след прочитането на тази книга, наистина, оставаме „смаяни от нищожните си познания за Космоса, за всичко“.
Но оставаме с удовлетворението и почудата от всичко, което е събрала авторката в „Елексир“. И това дава надежда.
*миметолит - камък или скала, напомнящи жива форма в природата - най-често лице на човек или муцуна на животно. - Б.р.
Текст: Росица Чернокожева
Книгата „Елексир“ на Капка Касабо��а е издадена от „Жанет 45“, 2023, превод от английски Мария Змийчарова, Капка Касабова, оформление Люба Халева, редактор Красимир Лозанов. Тя е най-новата от трилогията на авторката, посветена на Балканите, включена в поредицата на издателството „Отвъд“ – „Граница“ (2017), „Към езерото“ (2020).
„Сетивна и въздействаща проза. Предишните две книги (на Капка Касабова), „Граница“ и „Към езерото“, бяха незабравими пътувания, преливащи от богата история и вълнуващи персонажи. „Еликсир“ е стъпка още по-напред, най-хипнотичната и органична от всичките ѝ творби дотук. Също като балканската флора, прозата на Касабова с времето става все по-скъпоценна.
– World Literature Today≈
Манол Пейков, Капка Касабова и Марин Бодаков (1971-2021) при представянето на книгата ѝ "Граница", 2017
P.S. на „въпреки.com”: Първата ни среща с Капка Касабова беше през април 2017, когато тя дойде в София за премиерата на „Граница“. Разговорът с нея може да прочетете тук. Същата година през юни се видяхме в Дъблин при връчването на Дъблинската литературна награда и тя беше член на журито. Дъблинската литературна награда се връчва от 1996 година. Право да участват в конкурса имат както англоезични автори, така и автори, пишещи на други езици и преведени на английски. Предложенията по статут се правят от библиотеките в различните страни.
„въпреки.com”
Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021)
0 notes
Text
#bulgarian poetry#bg poetry#poetry#bulgarian post#bg post#бг поезия#българска поезия#поезия#павел матев#ти сън ли си
7 notes
·
View notes
Text
10 факта за тълкуване на сънищата, които може би не знаехме
Сънищата винаги са били предизвикателство за нашето разбиране и тълкуване. От древни времена хората са се занимавали с гадаене на символиката на сънищата и техния потенциал да ни разкрият нещо повече за нашето подсъзнание. Разбирането на сънищата е много индивидуален процес и съществува множество аргументи и примери, които подкрепят значимостта им. Нека да се запозна��м с 10 факта за тълкуването на сънищата, които може би не сте знаели.
Често сънищата ни са свързани с нашите емоции
Наблюдавано от психологическа перспектива, сънищата имат тясна връзка с нашите емоционални състояния и вътрешни преживявания. Например, ако сънувате, че падате, това може да отразява чувството ви за загуба на контрол или страх от неуспех.
Падаш ли от високо в съня си, ще се провалиш, ще претърпиш неуспех. Сънуваш ли, че падаш от високо и няма за какво да се хванеш, значи че си в тежка ситуация, заради нещо и се чувстваш много несигурен.
Сънищата имат индивидуално значение
Сънищата, този уникален и тайнствен свят, те носят със себе си индивидуално и лично значения за всеки от нас. Всеки образ, детайл или емоция в съня може да бъде ключ за разбиране на индивидуалния ни опит и емоционално състояние. Въпреки че съществуват общи символи и тълкувания, всеки сън е уникален за всеки отделен човек, който го изживява. Това също може да бъде свързано със нашето ежедневие.
Фото: Matheus Bertelli
Символите в сънищата могат да се променят с времето
Един символ може да има различно значение в различни фази от живота ни. Например, за някои хора кучето може да представлява лоялност и приятелство, докато за други може да символизира страх или агресия.
Видиш ли насън куче, значи имаш зложелател. Сънуваш ли вой на куче, предстои ти опасност, а също така и за болест.
Видиш ли в съня си кучка с кученца, ще помагаш на беззащитни приятели или ще се сдобриш с неприятелите си.
Често в сънищата ни се появяват хора от нашето минало
Това може да бъдат бивши партньори, приятели или хора, които сме изгубили. Тези сънища могат да отразяват неизречени проблеми или недовършени отношения.
Ако сънуваш моменти от миналото си, това е знак, че имаш някакъв проблем в настоящето, който е свързан по някакъв начин с нещо в миналото ти.
Цветовете в сънищата имат значение
Например, червеният цвят може да символизира страст и енергия, докато синият цвят може да бъде свързан с мир и спокойствие. Интерпретацията на цветовете в сънищата е силно свързана с индивидуалното възприятие.
Много хора сънуват, че падат, и това състояние се нарича "хипнически скок"
Това е нормално явление и се счита, че е свързано с преминаването от една фаза на съня към друга. Въпреки че е страшно преживяване, няма научно доказани причини за това.
Сънуваш ли, че падаш от високо и няма за какво да се хванеш, значи че си в тежка ситуация, заради нещо и се чувстваш много несигурен.
Може би нямаш достатъчно самочувствие, трябва да се погрижиш за намерение, което криеш от доста време в себе си, да си дадеш сметка дали правилно оценяваш силите си.
Фото: Ron Lach
Действията, които извършваме в сънищата, могат да бъдат отразени в реалния живот
Наприме��, ако сънувате, че печелите някаква награда, това може да ви подсказва, че имате потенциал за постижения и успехи в реалността.
Сънищата могат да ни предупредят за предстоящи проблеми
Понякога нашето подсъзнание разпознава опасност или рискови ситуации, които още не сме осъзнали на съзнателно ниво. Такива сънища могат да ни предупредят и да ни подготвят за предстоящи предизвикателства.
Сънуваш ли, че страдаш от венерическа болест, значи, че в реалния живот трябва да се пазиш от несигурни и различни интимни партньори.
Повтарящите се сънища имат специално значение
Ако имате същото сънуване повече от веднъж, то може да се свърже с важни теми или проблеми, които трябва да разгледате и разрешите. Повтарящите се сънища представляват феномен, който често носи специално значение в психологията на сънуването. Такива сънища могат да бъдат ключови за разгадаване на скрити аспекти от нашето подсъзнание. Вместо да бъдат просто случайни фрагменти от нощния ни живот, тези сънища може да се окажат портал към по-голямото ни разбиране за нас.
Тълкуването на сънищата е субективно
Не съществуват универсални правила за тълкуване на сънищата. Това, което е важно, е да се фокусираме върху личното си вътрешно разбиране и интуиция, за да намерим смисъла, който сънищата имат за нас.
Тълкуването на сънищата е сложен процес и тези факти помагат да разширим нашето разбиране за тях. Независимо дали сънищата ни са свързани с нашите емоции, с миналото ни или ни предупреждават за предстоящи проблеми, те предоставят ценна информация за нашето подсъзнание. Предлагам да се отнасяме с любопитство към сънищата си, тъй като те могат да ни помогнат да открием по-дълбок смисъл и разбиране за себе си.
В случай че статията Ви харесва и мислите, че би могла да бъде полезна за приятелите Ви, подкрепете я чрез споделяне.
Тази статия има информативна цел и не представлява научен труд или доказателство!
Read the full article
0 notes
Text
Сънувах те тази вечер
Поговорихме си само, срещнахме се случайно. Не помня ти ли седна при мен или аз при теб, но бяхме заедно на една маса.
На масата бяхме сами, в заведението - не.
Беше толкова истинско, толкова реалистично.
Разказа ми всичко което се случва в твоя живот, аз ти разказах за моя.
Наваксахме си дори и най-малкия детайл.
Говорихме с часове, цялата нощ беше един цял сън изпълнен в разкази, съвети, истории, усмивки, смях.
Когато дойде време да се събудя и двете се погледнахме с тъжна усмивка и леки сълзи на очите.
И двете знаехме че това е единственото място на което всичко е наред и ще се видим.
Нито една от нас не стана от стола си, просто се погледнахме за последно, в тишината която настана между нас. Насладихме се на момента.
И се събудих.
0 notes
Text
Ще те впечатля..!
Ще те омая..!
Ще направя всичко, което е по силите и възможностите ми, за да те вкарам в леглото си..!
Ще го постигна с хитрост, научени номера и похвати..!
Ще ме избереш..!
Ще правим секс..!
Ти ще си кажеш:
,,Излъгах го, прави ми се секс..!"
Аз ще си мисля същото..!
Ще бъде страстно..!
Ще е вълнуващо..!
Ти ще си играеш с мен...
Както и аз с теб...
Ще се наслаждавам на тялото ти...
Ще те предразполагам...
За да изживея една вълнуваща и незабравима вечер с теб..!
Ще се наслаждаваме един на друг и ще изливаме страстите си... без задръжки и ограничения..!
И ще си повтаряме през цялото това време:
,,Получи се..! Аз получих това което исках..!"
Ти ще си излъгала мен...
А аз теб...
И след тази вълнуваща нощ, на страсти и оргазми, след която всеки ще тръгне по своя път...
Отново ще бъдем... празни..!
Ще бъдем сами..!
Ще си останем същите двама... самотници..!
И тази нощ...
Нито ще превърне мен в повече Мъж...
Нито теб в повече Жена..!
И ще си спомняме тази нощ...
Ден, месец, година..!
Но с времето всичко ще се заличи..!
Усещането, страстта и изживяното..!
Ще се превърне в сън..!
Ще се опитваме да си спомним лицата, очите и телата си..!
Ще се превърнем в силуети...
В нещо, което някога ни се е случило...
Ще има моментни, в които даже ще се замисляме, дали изобщо се е случило..!
И знаеш ли...?
По-добре да няма такава нощ и да не ни се случва..!
Не защото не я искам или не я желая, или не ми липсва...
А защото зная, че един ден ще бъде забравена...
От теб... И от мен..!
Но, ако всичко това, което описах, е придружено със зрънце... Любов...
Ще остане завинаги в нас..!
И ще го преживяваме, усещаме и чувстваме...
Сякаш е било снощи...
Завинаги.!!!
Калоян Христов©️
(Chris Heart)
New Beginning
13.10.2020
Бирмингам
1 note
·
View note
Text
Когато някойте прави свой отвътре,
има ли смисъл да крещиш
смешното си "Не!"?
Ariadna
https://youtu.be/0dlBnQnHp8I
Аромат на жасмин.
И къси ръкави.
Кожа, зачервена от слънцето.
Сол по устните.
И полет на чайка.
Разтворена книга на сянка.
Вятър горещ.
И окосена трева.
Целувки под дъжд неочакван.
Вкус на смокиня.
И широки усмивки.
Огледало в очите насреща.
Нощно небе.
И светулки по здрач.
Песен на щурците в полето.
Мислех, че е лято.
А е любов.
С отпечатък от бъдещето.
Надежда Тошкова
Чаках дълго да започнеш да броиш
дните ми които НЕ успя да нараниш….
Времето избрало е мигът да спре,
нека го оставим то само да избере….
липсва ми… липсва
онази красива емоция… волност
да бъдеш където
поискаш
да правиш каквото си искаш
с финес… неподвластна на болка
тъга и сълзи
и тогава съм… всичката нежност
любов
неживяна все още
и всичко… което ще бъде напред
предстои
и ми липсва… и липсва
все повече дързост да тичам
пред времето
то… ме събира в черупка сега
и не търся пътеките вече
а тихи треви… където да спра
като
малка светулка
във влюбеност нежна стаена
за лято събудена… тиха
по-тиха
от сън
mariniki
Някой те обича.
Точно теб.
С всички Да и Не.
Такъв какъвто си.
Несъвършен.
Irina Gabrovska
И когато спреш да напомняш за себе си, разбираш че не си бил нито важен, нито необходим.
Irina Gabrovska
ТАМ….
" Там, при тебе, е толкова хубаво,
че замират от страст зверовете…"
Тук, при мене, е тихо и диво.
Само вятърът шепне в тревите.
Нощем Луната нехайно разлива
куп светулки. И песни на птици.
Тук, при мене, са всички сезони.
Имам длани от лято. И ухая на сняг.
Имам есен в очите. А в устните - пролет.
Разцъфтявам неистово.
Безутешно валя.
Тук умират звезди и се раждат Вселени.
И не гасне това зарево…
Тук, при мене, е краят на Времето.
Тук, при мене, е просто… Любов.
Caribiana
Защото
Тишината
С Теб
Ми е
По-сладка
От шума
С всеки друг…
М. Николова
Аз съм във всичките онези дълги мигове,
в които дъждовете се събличат.
В пропуснатите страници на книгите.
И в кратката целувка на лъчите.
В ръцете ти, когато уморени
притварят длани и сънуват тишина.
Във капката по бузата на времето.
И в сънения поглед на Нощта.
Аз съм в прозореца на къщата отсреща.
В зениците на котката на двора.
И все мълча.
А исках да ти кажа нещо.
Несбъднатата обич не говори…
Caribiana
И понякога в най-тъжните часове си задаваш въпроса:
„А бих ли се върнал отново там,откъдето не можах да си тръгна?
И всъщност ,тръгнах ли си наистина?“
Валентина Йоргова
…и сънувам най-тъжните сънища
Знаеш ли как ми се плаче,
когато заспивам сама…
До мен ляга тихичко здрачът
и нежно ме гали със длан.
Но той е ужасно безплътен.
И няма ни пулс, нито дъх.
А аз се разтварям в гласа ти,
далечна и тъжна. Мълча…
Представям си само ръцете ти,
които рисуват по мен.
Свенливо Луната просветва
(и тя разделена на две).
Не знаеш, но страшно тъгувам,
когато заспивам сама.
Най-тъмният здрач ме целува
и после поглъща света.
Caribiana
Ти си навсякъде,но не и до мен.
Ти си докосвал устни,но никога моите.
Целувал си носа й със смешните лунички,но никога не видя моите.
Бил си в много сърца,но никога не си имал дом както в моето.
Видя грим,видя студенина и моят поглед,който никога не търсеше твоя.
А всъщност аз те бях намерила.
Беше ме изпълнил с вярата,че ми се сбъдваш.
Обичан си.
А аз съм била много неща,но не и твоя.
И боли.
Силвия Желева
До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря.
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.
Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.
Аз моля те, поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.
Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба…
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.
Ала вървя до тебе и няма сила,
която да успее да ни раздели.
От мига, в който си ме родила,
орисала си ме да съм до теб, нали?
Аз много, много те обичам, мамо,
прости, че рядко казвам тези слова.
И ако днес добра съм, то е само -
от теб, защото наследила съм това.
Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стихът ми те разплака,
но с него казвам ти БЛАГОДАРЯ
Ще спреш
да се впечатляваш
от хората,
които спират дъха ти
тогава,
когато срещнеш някой,
който те кара
да дишаш.
Ariadna
1 note
·
View note
Text
ОБУЩАРЯТ И НЕГОВИЯТ ГОСТ
Живял в едно малко градче беден обущар. Добър човек бил, трудолюбив и почтен. И силно вярващ. Ходел редовно на църква и във всичко се ръководел от Божието слово. Но една година се случило така, че точно преди един голям църковен празник човекът се разболял. Не било нещо много сериозно, но лекарят изрично му казал да не излиза от вкъщи. Пък и църквата била далече от дома му.
„Ех, колко жалко, че няма да мога да отида в храма“, помислил си обущарят и с натежало сърце си легнал да спи. А през нощта му се присънило, че чува един тих и кротък глас да му казва: „Не се тревожи. Щом ти не можеш да дойдеш в този ден, аз ще дойда при теб“.
Събудил се човекът и го обзело радостно вълнение. „Ами да, това беше Господ – казал си той. – Какво щастие! Самият Господ ще ме навести!“
Станал от леглото, облякъл си най-новите дрехи, подредил дома си колкото му позволявали силите, наредил празнична трапеза, отворил широко прозорците да влезе свеж въздух и зачакал.
По някое време отвън дочул детски плач. Показал се на прозореца и видял едно детенце, което седяло на тротоара и ридаело.
– Какво има, дете? Какво се е случило? – попитал разтревожено обущарят.
– Мама ме изпрати да купя хляб и малко храна, а аз изгубих парите... Това бяха последните ѝ пари и не знам как ще ѝ кажа – хлипало през сълзи детето. – Сега два дни няма да има какво да сложи на масата.
– Не плачи, момчето ми. Ей сега ще ти сложа в една торба от всичко, което имам в килера. Не е кой знае какво, ама ще изкарате два дни. – Човекът напълнил торбата и я подал на детето през прозореца. – Ето ти и малко бонбони, за празника... Хайде, тичай при майка си и не плачи повече.
Зарадвало се момченцето, изтрило сълзите и радостно хукнало към вкъщи. А човекът седнал и отново зачакал своя скъп гост. Денят почти се изтърколил, а него все го нямало.
Някъде в късния следобед някой почукал на вратата. Била една бедна жена, която често носела обувките си на поправка при него.
– Извинявай, майсторе, че те притеснявам на празника, ама днес ми се скъсаха и последните обувки и вече нямам какво да обуя, пък май ще започва да вали... Дали ще можеш малко да ми ги позакърпиш... колкото да не ходя боса и да са ми сухи краката?
– Влез и поседни – казал обущарят. – Ей сега ще ги оправя. А ти през това време си вземи нещо от трапезата и си хапни, да се подкрепиш.
– Ами има и нещо друго, майсторе – притеснено казала жената. – Може ли да ти платя за поправката другата седмица, че сега ми е много трудно.
– Не се притеснявай за парите. Нищо няма да ми плащаш. То това е толкова дребна работа...
Закърпил обувките на жената, тя му благодарила и си тръгнала доволна и спокойна.
Вече паднала нощта, а гостът още го нямало. Обущарят решил, че явно няма да дойде и се приготвил да си ляга. „Е, ще го почакам още малко... кой знае, може да обърка къщата...“, казал си той и се подпрял на отворения прозорец. В този момент по тъмната улицата се задал някакъв непознат, който, като го видял, се спрял и го заговорил:
– Извинявай, добри човече, дали ще можеш да ме подслониш за през нощта? Цял ден съм на път, но замръкнах във вашия град, а не познавам никого тук и няма къде да отседна по това време.
– Ами, добре, заповядай. То и аз тъкмо щях да си лягам. Имам едно свободно легло, ела, ще ти постеля... – казал обущарят и поканил непознатия в дома си.
После му предложил да хапне, настанил го и си легнал и той. А докато се унасял в сън, си помислил: „Щом Господ не дойде при мен на този празник, явно още не съм достатъчно добър християнин, за да ме удостои с тази чест...“ А когато заспал, в съня си отново чул същия тих и благ глас. Този път той му казал: „Днес дойдох при теб три пъти. И всеки път ме посрещна топло и радушно“.
"Каквото направите на нищите свои братя, за Мен го правите." - Иисус Христос
~ Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"
0 notes
Last Seen Blogs
chrend-blog
Life is a Circus
not-a-lady-killer-blog
Klein's Home~
m3dicalmischi3f
MedFet37
devastatine
I am fortune's fool.
satinmac
Untitled