„Ти мойто вчера няма да го бараш! Вън!“

- Георги Русев, "Вчера" (1988)

ВЛЮБЕНАТА ЛЯСТОВИЦА

Един ден една Лястовица се влюбила в един мъж. Спряла пред прозореца мy, пооправила си перата, огледала се в стъклото и след като се убедила, че е красива, смело с клюн… Тък… Тък… Тък… Човекът вдигнал глава към прозореца, но толкова много бил зает, че само погледнал птицата и отново продължил да се занимава с работата си. Лястовицата с трепет в сърцето поела дълбоко въздух и бързо изредила думите предварително обмислени:

– Хей човече, аз те обичам, не ме питай защо, дълго време те наблюдавам и едва днес намерих смелост да ти го кажа. Моля те отвори прозореца и ме приеми, за да живеем заедно.

Мъжът ядосано казал, че не може да я приеме и причината била много проста - как птица може да се влюби в човек!? Лястовицата обидено навела глава, но не се отказала и след време отново кацнала пред прозореца и казала:

– Човече, човече разбери обичам те! Отвори, приеми ме при себе си. Ще ти бъда приятел, обещавам няма да ти преча, ще ти е весело с мен.

Но човекът отново не й обърнал внимание и й казал грубо:

- Имам работа, не мога да се занимавам с теб!

Минало време лястовицата отново за последно се появила на прозореца и с молещ глас казала:

– Виж, отвори прозореца и ме приеми. Наближават студовете, а аз само на топло мога да живея и ако не ме приемеш ще се наложи да отлетя по топлите места. Знай, че ще ти е приятно с мен! Ще се храним заедно, ще те веселя, пък и няма вече да си сам и няма повече да ти е скучно.

Да се споменава, че е сам не му се харесало и мъжът ядосано ревнал:

- Аз съм доволен от самотния си живот и не ми трябваш, остави ме!

Лястовицата си тръгнала, но след време човекът се осъзнал, взел да съжалява и си казал:

- Какво направих?! Ех, че съм без мозък! Сега цяла зима ще съм сам, а пък с нея щяхме да си говорим и хубави дни щяха да бъдат...

Той много съжалявал и едновременно с това се успокоявал, че напролет отново ще се появи. След време пролетта настъпила, времето се стоплило, лястовиците пристигнали, но неговата я нямало. Чакал да се появи, но напразно. Познавал един мъдър човек и решил да сподели с него. Мъдрецът след като го изслушал вперил очи и му казал:

- Чакаш напразно! Понякога в живота има моменти, които много рядко се появяват и ако ги пропуснеш изчезват завинаги. Има и хора, които само веднъж застават пред нас и ако не ги оценим, както трябва, те си тръгват и никога не се връщат...

~ неизвестен

Дай ми твоето добро утро..

Дай ми твоето лека нощ..

Подари ми себе си..

И обещавам да ти покажа как се обича за последно.

Един ден една Лястовица се влюбила в един мъж. Спряла пред прозореца мy, пооправила си перата, огледала се в стъклото и след като се убедила, че е красива, смело с клюн… Тък… Тък… Тък… Човекът вдигнал глава към прозореца, но толкова много бил зает, че само погледнал птицата и отново продължил да се занимава с работата си. Лястовицата с трепет в сърцето поела дълбоко въздух и бързо изредила думите предварително обмислени

– “Хей човече, аз те обичам, не ме питай защо, дълго време те наблюдавам и едва днес намерих смелост да ти го кажа. Моля те отвори прозореца и ме приеми, за да живеем заедно”.

Мъжът ядосано казал, че не може да я приеме и причината била много проста - как птица може да се влюби в човек!? Лястовицата обидено навела глава, но не се отказала и след време отново кацнала пред прозореца.

– "Човече, човече, разбери обичам те, отвори, приеми ме при себе си, ще ти бъда приятел, обещавам няма да ти преча, ще ти е весело с мен." Но човекът отново не й обърнал внимание и й казал грубо:

"Имам работа, не мога с теб да се занимавам”.

Минало време лястовицата отново за последно се появила на прозореца и с молещ глас казала

– “Виж, отвори прозореца и ме приеми, наближават студовете, аз само на топло мога да живея, ако не ме приемеш ще се наложи да отлетя по топлите места, знай ще ти е приятно с мен, заедно ще се храним, ще те веселя пък и си сам - няма да скучаеш вече." Да се споменава, че е сам не му се харесало и мъжът ядосано ревнал:

- "Аз съм доволен от самотния си живот и не ми трябваш, остави ме насаме."

Лястовицата си тръгнала, но след време човекът се осъзнал, взел да съжалява и си казал:

– “Какво направих, ех че съм без мозък, сега цяла зима ще съм сам, а пък с нея щяхме да си говорим и хубави дни щяха да бъдат”.

Той много съжалявал и едновременно с това се успокоявал, че напролет отново ще се появи. След време пролетта настъпила, времето се стоплило, лястовиците пристигнали, но неговата я нямало. Чакал да се появи, но напразно. Познавал един мъдър човек и решил да сподели с него. Мъдрецът след като го изслушал вперил очи и му казал:

"Чакаш напразно, лястовиците живеят само 6 месеца."

Понякога в живота има моменти, които много рядко се появяват и ако ги пропуснеш изчезват завинаги. Има и хора, които само веднъж застават пред нас, ако не ги оценим както трябва, те си тръгват и никога не се връщат...

Автор неизвестен

Седни до мен.

Нека помълчим.

Изчерпахме се, нали? Казахме си всичко предполагам.

Вярно, щяхме да мълчим, добре.

Седни до мен, само 5 минути.

Само 5 минути и си тръгвам,обещавам.

Помниш ли..?

За бога какво правя..щяхме да мълчим, да, да.

Познаваш ме, не спирам да говоря ,хайде кажи нещо, толкова обичам да те слушам..

Добре ще започна аз ..

Помниш ли когато за първи път ме хвана за ръка ? Исках да остана в онзи момент възможно най-дълго.Или пък когато ме прегърна? Копнеех за следващия път,в който ще имам шанса да те усетя толкова близо до себе си. Чакай ,чакай,а помниш ли когато ме целуна? Все още мога да усетя допира на устните ти.

3 минути? Достатъчни са.

Бързаш ли? Разбирам трябва да тръгваш..аз също.

Само още малко,седни,нека за последно да усетя какво е да си до мен. Доста драматично се получи,не е в мой стил,нито пък в твой ,в това съм сигурна. Няма да те забравя ,чуваш ли? И ти недей. Спомняй си за мен понякога ,не ме оставяй да избледнея.

2 минути? Колко бързо мина времето. Сякаш винаги беше срещу нас ,дори сега изтича безпощадно бързо. Липсваш ми.Не очакваше да го чуеш от мен нали?Почти всеки ден мисля за теб,добре де..всеки ден е. Не искам да те пускам,но знам,че трябва. Хайде кажи нещо,защо мълчиш?

1 минута?Ако можех да се върна назад ,бих направила всичко за да ни спечеля още малко време.

Да,да ,знам,трябва да тръгваш,аз също ..само още нещо. Няма да приключа със ‘сбогом’,защото това не е края. Знам,че ще те видя отново. Спомням си преди време ,някой беше казал,че когато хората били нещастни или наранени ,ставали необичайно тихи.Само един последен въпрос..

Ти защо мълчиш?

-Деница.С.Анд.

Обещай ми,че няма да обещаваш.

Няма да оставаш.

Ако се събудиш до мене.

Смятай го за последно.

Обещай ми да няма обичане.

Да няма пропадане.

Нито отлагане.

Да няма препъване,

нито надлъгване.

Обещай ми.

Ако до мен се събудиш.

Да ме помниш луда.

По тебе.

Да няма "заклевам се".

Да няма "разделям се".

От това боли.

Да си сам и по сълзи.

Някъде не спира.

Името ти да пулсира.

Обещай ми.

Да не се смалявам.

Обещавам!

Без теб е..

Тихо.

Признавам.

Иси /Isi /

Но стой! Застани някъде и се скрий, бързо! Виждам силуетът на позната любов и искам да избягам. Но какво говоря за позната любов като ти си единствената любов, която съм изпитвала към някого. Скъпоценно синьо. Толкова е късно! Искам да си ходя и да се престоря, че нищо и никого не съм срещала... де да беше така лесно. Вятърът раздухва пясъка в косите ти, а аз продължавам да се крия. Същият, какъвто те помня, но малко по-иначе, но това си ти, все пак, нали? Толкова си красив, че чак ми е мъчно. Чертите ти се размиват от морските вълни и помня смеха ти и ръцете ти. Обвити около мен, държейки здраво, не ме пускаше. И как не искам да съм тук! И как желая да не те бях видяла! Но ти си тук и аз те обичам. И като те няма пак те обичам. Положението е страшно...споменах ли, че си тръгвам? Ами да, ей сега! Веднага дори! Само да те погледна за последно и заминавам, чуваш ли, обещавам!

Откакто си казах, че спирам да пиша,

за любовта ни и главно за теб,

Без да искам сърцето ми престана да диша,

тогава реших да ти посветя последен куплет.

И помни, любов, и помни ...

Че когато и последният лед се стопи,

тогава ти сбогом с устни кажи.

А мен за последно силно прегърни.

Мислите си аз не смея на глас да изричам,

бъдещето не се научих да предричам.

Тогава ти между редовете да четеш се научи,

и финалните куплети заедно с мене допиши ...

Ето, че дори кръговратът се обръща,

дяволът жесток в ангел се превръща.

Без дори да знам защо става така,

обещавам, от теб не ще си тръгна точно сега ...

Януари

Януари съм... Господи, тъкмо започвам тази толкова нова и чиста година... С обещания – много. До последно – безсрочни. Всъщност май като тях ще премина... И съм снежна, снежинкова, толкова бяла, че почти с хоризонта се сливам... И валя... И съм твоя... И съм истинска... Цялата... Ту внезапна... Ту адски щастлива... Януарска... Какво да ти кажа, жена съм. И се сменям в безкрай настроения... Че нали в тоз живот, точно тъй, за това съм ураганност и нежно вълнение... В този месец, когато годината почва обещавам: Ще бъда в наличност. И стихия, и снежна, и тиха... Нарочно. Ти нали за това ме обичаш.

Мира Дойчинова - irini

КАК ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА БЯЛАТА КОЗИНА

Различава ли се грумингът за бяло куче?

За всички любители на домашните любимци. Важна част от поддържането на добър външен вид е красивата козина. За съжаление, белите любимци са предразположени към замърсяване.

Технически да, защото кучетата с бяло покритие могат да се оцветят по-лесно и козината им може да пожълтее или посиви с течение на времето. Бялата козина е почти като руса коса, така че е най -добре да я третирате с малко TLC!

Уестън технически е кремав френски булдог, но козината му е много много бяла с кремави петна. Също така е много по -фин в някои области и не е толкова груб, колкото козината на Фира. Fira е истински крем с дебела козина с пясъчен цвят.

Честно казано не къпя Уестън + Фира твърде много, защото не обичам да изсушавам кожата им или да им причинявам повече безпокойство (те обичат бани), така че в крайна сметка това е на всеки 4-6 седмици. Искам да кажа, че по принцип спряхме да ги водим към грумерите заради СТРАХА на Уестън. Сякаш го оставихме в къщата на сериен убиец – той толкова силно се разтресе и се опита да скочи обратно в колата.

Чувал съм за някои собственици на френчи, които къпят малките си всяка седмица! Това е твърде уморително за мен, хаха.

И така, опитах нов набор от козметични продукти за малките и OMG, влюбен съм. Взех Остров на кучета №16 White Coat Evening Primrose Oil Shampoo, който е специално създаден за бели/светли палта. Той е супер безопасен и не съдържа оцветители и избелващи агенти.

Преди да ги изкъпя, избърсвам ги бързо, за да сваля отпуснатите кожи. Не че наистина прави нещо – те се отделят като луди по време на и още по -лошо след банята. Никога не свършва!

Сега върху ваната … цветът на този шампоан е изненадващо син! Това ми напомня за използването на лилави тонери и лилави шампоани за руса коса, за да анулирам всички портокали или червени. Тази синя формула ще направи белите изключително блестящи!

Намазах го с пяна и ги оставих да престоят няколко минути, надявайки се на ярко, перлено палто. След това нанесох върху тях тази дебела, концентрирана маска за коса и я оставих да престои и няколко минути. Не знам как да опиша аромата, но е много приятен като мед + леко пикантен като празнична свещ? Иска ми се балсамът ми да мирише така.

Направих снимка преди + след, за да покажа резултатите и това е НЕДЕЛИЧНО, обещавам. Можете да видите в After, козината е малко по-ярка и определено по-хладно тонизирана.

Какво мислиш?

Завършвам ги с малко домашно масло за нос и не на последно място, не забравяйте лакомството! Те получиха тези малки бисквитки, които съдържат глюкозамин + хондроитин в тях за здравето на костите и ставите.

source https://asenanimallover.wordpress.com/2021/09/10/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%b6%d0%b8%d0%bc-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d1%8f%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b7%d0%b8%d0%bd%d0%b0/

Time to say goodbye

Отиде си последна. Изпрати всички, сгъна престилката на стола, заключи старата къща и си тръгна. А, аз дори не можах да ти кажа сбогом. Седях на брега на морето и се давех в сълзи. Проклинах се, че не бях до теб, когато не познаваше никого. Не бях до теб, когато се губеше като малко дете из спомените си. Не бях там, докато бе стиснала живота със зъби и не го пускаше. Проклинах се, защото до последно ме чакаше. А, аз уплашена, страхливо се сбогувах с теб всеки ден. Изпращах те с всеки залез, изплаквах те на терасата с всеки изгрев. Сбогувах се всеки ден по малко. На час по лъжичка. Не исках да те пусна. Отричах до последно, че ще си отидеш. Беше ме страх, че ще остана сама. Самотата е по-страшна, дори и от смъртта.

Подготвяше ме за този момент, откакто се помня. Все повтавяше – един ден, като си отида. А, аз се смеех и ти отвръщах – къде ще ходиш? Я, се спри малко.  Постоянно ти натяквах, че без теб няма да се оправя в тоя пуст живот. Как ще плета чорапи на децата си, как ще бъркам каша, гоблени не мога да шия, дори една печка не мога да запаля. А, ти се смееше от сърце и отвръщаше, че ще чакаш до последно. Научих много, научих всичко от теб. Неща, които правя несъзнателно, без да премигвам дори. Неща, които сякаш са втъкани в мен. Чорапите с оцет, когато кожата му гори. Чистите нокти, чистият праг на къщата. Апартаментът, която ухае на топла храна и дом. Усмивката, когато боли. Превързаното с бинт, когато кърви. Вързаната коса, премерените думи, оправеното легло, дори когато вече няма кой да ми се скара. Подготвяше ме за всичко в тоя жалък живот, бавно, методично, с търпение към коравия ми нрав, с любов към ината ми, с финес към детските ми рани, с обич към всяка моя грешка.

Спомням си, че ти ме прибра от улицата след като татко почина. Хвана ме за ръка, съблече ме, изкъпа ме, изпра ми дрехите. Седя до печката и чистеше въшките в косите ми до полунощ. Приспа ме, зави ме, целуна ме за лека нощ. Минаха дни, а ти успя някак си да изчистиш с лекота кошмарните ми спомени с дъх на водка и тъга. Минаваха дни, а аз вече заспивах сама, рисувах, четях докато не угасеше лампата и не ми се скараше, че ще остана без очи. Прибра ме от улицата и с дядо ми дадохте дом. Обичахте се, обичахте и мен. А аз имах всичко, което можех да  искам на тоя свят.

Отиде си последна. Така ми беше обещала. Заключи вратата на старата къща, поля цветята за последно, премете прага и тръгна. Небето се отвори и те прибра. Остави всичко, което имаш и знаеш в мен. И аз ще го пазя. Обещавам ти – ще се усмихвам, когато боли, ще пазя дома и душата си чиста, ще помагам с каквото мога на всеки, и ще обичам от все сърце, защото на това ме научи най-добре.

Обичам те, целуни дядо от мен.

Колкото и да си обещавам,че ще е за последно,никога не е.

Живея като за последно общо взето всичко вредно ... Бих описал точно кво , но не мисля , че е редно ... Дай ми време да напредна обещавам да е скоро ... Ще е без да се напрегна иии да ще и приседне .. Когато ме погледне казвайки ми че откача и после си отиде без да трябва да я влача .. Богааа ми брааат кажи ми как да се оплача , че съм madafucking ...ЛЕК

Шматката ме хейтва , но това не ме тормози ... Мноо ясно , че ше пуша като ми се кози ... Мнооо ясно , че ги качвам като им се вози ... Не подарявам рози , антиромантик nigaa ... Лъжа ги по - лошо и от политик niggaa.. ........ в тревата оставам класик niggaaa ... Живот като на кино , филм сниман от Тарантино ... BG ARBASUEK AMIGO

“– Кажи ми какво да направя, за да стана добър съпруг. Не искам да съм като татко. Той не те кара да се усмихваш. Не ти помага.

– Татко ти работи много, за да изкарва пари за нас.

– Знам, но не може ли да прави и двете? Да изкарва пари и да те кара да се усмихваш?

– Имаш още много да учиш, младежо!

– Научи ме тогава. Искам момичето, което се омъжи за мен, да е щастливо.

Майка му седна и той се настани срещу нея.

– Първо трябва да се научиш да я слушаш. Дори да си уморен, трябва да слушаш какво ти казва. Научи какво харесва, и по-важното, какво не харесва. Винаги когато можеш, гледай да я зарадваш е някоя дреболия – цветя, шоколад, – жените обичат такива неща.

– Татко кога за последно ти е подарявал нещо такова?

– Няма значение. Ти искаш да знаеш какво обичат момичетата, не какво получавам аз.

– Когато започна да печеля пари, ще ти купувам цветя и шоколад, обещавам.

– По-добре си пази парите за момичето, което ще плени сърцето ти.

– Как ще разбера коя е?

– О, ще разбереш!”

– Татуировчикът от Аушвиц, Хедър Морис

Възползвах се от офертата на @sephora.bulgaria - при закупуване на два продукта от Sephora Collection получавате трети безплатно. С Изи имахме нужда от нови спирали - аз си избрах Outrageous Curl, надявайки се да ми хареса колкото Outrageous Volume, която обожавам. Тя пък си хареса Full action заради четката. От доста време обещавам на майка ми да й купя подходящ руж, така че чудесно се получи като й избрах прахообразния Shame on you! No.1, който получих гратис, съгласно промоцията 😉😍 И последно, но не на последно място, адски съм щастлива от разнообразието от козметика в мини опаковки в магазина. Нямаше как да пропусна да пробвам спрея за грим All Nighter на любимите ми Urban Decay. Очарована бях от продуктите, които ми дадоха на касата за тест, в доста прилични размери - хидратиращ крем за тяло с екстракт от диня и Анти-ейдж крем за лице с колаген (отиват при майка за проба) ☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆ #sephoracollection #sephora #mascara #blush #urbandecay #allnighter #settingspray #beautyproduct #beauty #beautyvlogger #bulgarianvlogger #sensenbg

- Светулките светят ли на светло? - пита ме с най-невинния си детски глас тя. Не знам как ѝ хрумват такива въпроси. - Не зная, не съм виждал светулка през деня. Може би пазят светлината си за нощните песни, за щурчетата през летните вечери, какво е музикант без своята публика? - Ох, ами мен ме е страх от тъмното, а ми се иска да видя светулка..Ще ми подариш ли една? - в очите ѝ грейва нетърпеливо пламъче. - Цял рояк бих ти подарил. Но само ако ми обещаеш нещо. - Ще обещая! Но за какво става въпрос? - Обещай ми твоята светлина да свети по-силно от всяка светулка, за��ворена из този свят - било то в буркан, в стара изба или пък в лятната ни вила ... - Обещавам, а сега ще ми покажеш ли светулките? Моля теее - пред този блещукащ поглед всеки би бил склонен да я ощастливи. Извеждам я тихомълком по скърцащите стълби до таванското помещение. Тя ме гледа очудено и пита: - Защо сме тук? Аз исках да ми покажеш светулка ... - гласът ѝ трепери, сякаш всеки момент ще се разплаче. - Но аз точно това ти показвам. Ела при мен, миличка - вземам я в скута си. - Погледни нагоре. Прозорецът гледа право към небето, звездите сияят, а погледът ѝ разпръсква искри наоколо. - Тате, това ли са светулките? Но мама ги нарича звезди! - Ти нали искаше да знаеш дали светулките светят денем? Е, на светло те са просто звезди, пазени от слънцето, луната събужда душата им ... - А татко...моята душа кое ще я събуди? - Ще видим, мила, ще видим.. Сега лягай да спиш, че душата ти лесно се събужда, но тялото трябва да поспи. Обичам те. - Благодаря ти, тате, че ми показа тези светулки. Тя за последно поглежда звездния “пейзаж” и се затичва по скърцащото стълбище. Дали ще мога някога да я стигна? Не зная. Все пак тя е една звездна светулка, страхуваща се от нощта.