Душата ми премина през всички степени на адските мъки. Читателят едва ли може да си представи състоянието ми, ако не е изпадал в същото положение. След като бях изчерпал най-силните си доводи, преминах към молби и най-сетне към сълзи, но когато видях, че всичко е напразно, овладя ме онова благородно негодувание, което възвишава гнева. Ако не беше тъмно, бих могъл дори да ударя гордото чудовище, което можа да ме остави да чезна пет часа в най-ужасна мъка. Изредих й всичките обиди, които измъчената любов може да внуши на една разгневена душа. Обсипах я с ужасни проклятия. Заклех й се, че цялата ми любов се е превърнала в омраза и на края й казах да се пази от мен, защото ще я убия, щом се яви пред очите ми.

– Омъжи се за мен!

– Не!

– Омъжи се за мен!

– НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не – на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни… и тя винаги, винаги отговаря “не”.

Поклаща глава и казва – “Не си готов”.

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска… обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

– Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

– Да, видях…

– Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

– Мхм…

– Добре, да го направим!

– Кое? – викам.

– Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

– Какво?

– Обаче…

– Някак си, си знаех, че ще има “обаче” или “но”… – казах и се засмях.

– Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават…Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата… защото, като се счупи нещо и не го поправят… Ние да бъдем различни… да бъдем… Джентълмени – дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но… – въздъхна – Не искам просто сватба и подпис и пръстен… искам теб. Аз и ти – Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.

– Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

– Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

– Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

– Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш – заяви тя – Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане “съпругата”. Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених – ЗАКЛЕХ СЕ.

Мария Миразчийска – Мариачи

Заклех се!

- Омъжи се за мен!

- Не!

- Омъжи се за мен!

- НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не".

Поклаща глава и казва - "Не си готов".

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

- Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

- Да, видях...

- Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

- Мхм...

- Добре, да го направим!

- Кое? - викам.

- Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

- Какво?

- Обаче...

- Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях.

- Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но... - въздъхна - Не искам просто сватба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.

- Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

- Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

- Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

- Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога.

Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.

Мария Миразчийска - #Мариачи

- Омъжи се за мен! - Не! - Омъжи се за мен! - НЕ! Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не". Поклаща глава и казва - "Не си готов". Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда! Какво да правя? Вече не знам какво да направя! Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно. Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно. И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва: - Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил? - Да, видях... - Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят. - Мхм... - Добре, да го направим! - Кое? - викам. - Да се оженим! Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.     - Какво? - Обаче... - Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях. - Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно  са си казали така но... - въздъхна -  Не искам просто с��атба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли? Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник. - Приемам! Тя се усмихна и обви ръце около мен. - Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон. - Сериозни неща говорим, а ти се закачаш. - Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб! Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.

Мария Миразчийзка

Каменната сватба

на стената

портрет

забравен

сватбата една

била е

и ние

във вечността

заклех се

да те обичам

А не портрет да ми оставиш, на който сам ще се гледам.

- С. Добрев

Държеше ме здраво, усещах човешката му топлина като тънка струя, преминаваща от него в мен. Нищо не можеше да спре това съвършено сливане. От никого не се стеснявах, защото така той обявяваше, че му принадлежа. Заклех се: ако някой, който и да е той, реши да ни засегне, да ни причини болка, щях да извадя всичките си шипове, за да го разкъсам!