#носталгия | Explore Tumblr Posts and Blogs

bodliche · 1 month

Text

Събирам си извадки от писма, за да ме усмихват след време. Надявам се.

Ей така, ще се усмихвам с широката си усмивка. Толкова широка, за да може да побере цялата носталгия, която носи в себе си за всичко отминало и неостанало. Защо не е останало? Защо само се пробваме. Чудя се, когато някой има проблем със запалването на колата си, купува ли си веднага нова или се опитва да я оправи? Започвам нов ред, но не съм особено сигурна къде започва новата ми мисъл. Освен това тъмблр не позволява да започна новия абзац с пръст по-навътре. Харесва ми символиката, че след всяка нова мисъл все по-навътре навлизаме. Но тук форматирането не е важно. Идваме само, за да се обръщаме навътре от време на време. Някои се обръщат навътре; други назад… помощ! Пак обърках посоките. Ялзък за този сребърен медал по ориентиране, който притежавам.

Исках да кажа със заглавието, че животът на красивите момичета е тъжен и самотен. И това не е мит. На умните* и красиви искам да кажа. Някои ги наричат музи. Но какво точно означава муза? Обект на мечти за съвместен живот? Или фантазии? Свързано ли е изобщо с външния вид на човека? Но какъвто и да е отговорът - горкичката музичка. Какво ще прави ако не “фитне” на всичките проекции с които е залята? Как ще се научи да се пази от всичките непостоянни загубили себе си търсачи? Може би по-точен смисъл би им придало да носят името минувачи.

Много е странно. Нямах никаква идея какво ще напиша в този пост, но това е то - красотата да изливаш и да наблюдаваш накъде те води вътрешното течение. Но “всеки, който е пробвал перото си като писател, знае, че първо трябва да се разтвориш, да се отдадеш на писанието и тогава книгата сама започва да ти говори и да се пише”. Да се върна на заглавието пак. Понеже връщането е много типична черта за минувачите. Искам да си запазя тук извадки от писания стигнали до мен през последните месеци. И всяко едно ми разбива сърцето по неговия си начин. Всеки минувач има своята супер сила за разстройване. Но това съм си аз - вечно неразбрана и разстроена. И тук не говоря само за любов. За живота говоря и за това как минувачите се отнасят към него (някои се отнасят, други изобщо не… май от течението зависи). Намирам за важно да отбележа, че тези откровения стигат до мен или след като няколко пъти са понаминали във времето или ако никога не са минавали, а са стояли на някой мост да наблюдават реката как се носи и да пресмятат течението. Но е важно да си кажат мислите, все пак. Не искам никого да обидя. Отнасяме се с уважение и свобода на избора. Просто искам да изкажа недоволството си към хората, които изкарват от себе си без капка мисъл, поемане на отговорност… да не споменавам идеята за постоянство…

• писмо 3 •

“…извинявай. Аз съм си мислел “Това е Ивета Ленева. Ако фитна с нея, моята мисия в живота е приключена.” ��е бъде празник, да дойдеш точно ти. Да се докосна дори за малко точно до теб. Да те прегърна. Аз съм от мъжете, които те обожават! Но явно борбата продължава. Каквото и да става, в мое лице имаш топ-подкрепа. С теб съм! Красива си, много си красива! Обичам те. Знам, че ще ми простиш.”

• писмо 2 •

“… Първоначалната ми реакция на това, да искам да ти обърна цялото внимание сега-веднага, може би идва от страх да не го изгубя. От друга страна това мълчание в момента ми дава възможност да си подредя мислите и да видя кое е правилно и кое не… Единственото което ми се иска е някой ден да може да се видим и се надявам да почувстваме това което почувствахме оная вечер в два през нощта докато си говорихме. За мен то е всичко.”

• писмо 1 •

“…Думите понякога излизат не както искаш и оставят огромни белези. Но времето не може да се върне. Така е по-добре. Моля те, прости ми за това. И ето ни тук сега. Аз мисля, че ти си най-стойностната жена, с която съм имал удоволствието да бъда някога. Постигнал съм всичко, което съм си поставял като цел до момента и вече материалните цели не са ми толкова интересни. По всичко си личи, че следващата ми цел е да успея да изградя едно здраво семейство. И разбира се, че се сещам за теб в този ред на мисли.

Казваш, че не е от изпепеляваща любов този мой мотив и съм съгласен. Дори сега поглеждайки го ми се струва по-скоро прагматично. Което би могло да прозвучи като ужасна скука ако не се бях убедил след толкова години, че влечението у мен към теб е живо. И съм сигурен, че не в една или две паралелни вселени намираме своя път заедно.

(А пък и в моя опит изпепеляващите любови са краткотрайни.)

Исках да излея тези мисли и не очаквам нищо в замяна.

Ако искаш да кажеш нещо си добре дошла.

Ако не искаш - ще те разбера.”

• послепис, песен и снимка •

Мисля си, че тази любов… пардон ВЛЕЧЕНИЕ ще си отиде по течението на реката - досъщ както новия ред и единия пръст по-навътре.

https://youtu.be/0snnv3v_rbo?si=wQzjE5qUrObWyfU4

0 notes

whowasnoone · 1 month

Text

Задаваш ли си понякога въпроса "защо така стана?"

Аз вече не, но знам че ти ще си го зададеш един ден

Далеч е сигурно, някъде в бъдещето.

След години ще ми чуеш името, ще се сетиш.

През ума ти ще прелетят хиляди спомени, моменти

Ще усетиш носталгия и тогава...

Тогава ще си кажеш

"Ех защо така стана?"

Няма да ти повлиае изначално. Няма да го мислиш повече. Ще те разсее нещо и пак ще забравиш да отговориш.

Ще дойде друг ден в който пак ще се сетиш, но този път ще ти залипсвам. Ще се чудиш и ще мислиш, дали да ме потърсиш.

И тогава вече ще осъзнаеш

Така стана защото не ме потърси по-рано.

0 notes

trudenstart · 5 months

Text

В този проект няма да видите нещо модерно‑ напротив. Тук целим да построим една своеобразна капсула на времето без къси клипчета с бързо сменящи се картинки и малко надписи. Вместо това, ще се стараем по иновативен начин да отразяваме интересни за нас неща, които могат да привлекат и вашето внимание и евентуално да го задържат. Имайки това предвид, за нас е чест да ви покажем началото на една (надяваме се) дълга поредица, пълна с вълнение и малко носталгия.

0 notes

1timelessnorth · 7 months

Text

Някъде високо в небесата

някъде високо в небесата

откровенията са в зелено

лека носталгия в листата

композиция в жълто и червено

с теб започва моят ден

и радваме се на лъчите

каква незабравима есен

искрящи цветове в очите

ще дойде следващото лято

с въздишки нови и копнежи

ще полетим към морето като ято

да търсим топлите крайбрежия

сядаме на чай или кафе

под звуците на латино песни

и знаем колко е добре

когато настроението е чудесно

#poetry #photography #love

0 notes

magdalendia · 8 months

Text

Урок по американска история в Бостън на чаша чай

Всеки път, когато чуя името на този град, у мен се поражда едно неописуемо чувство, за което съм сигурна, че не съществува дума. Някаква комбинация от носталгия, вълнение и гордост. Носталгия, защото го посетих преди 7 години, когато бях млада и зелена студентка на бригада. Вълнение, защото беше първият голям град от космополитния запад, който видях с очите си на живо. Гордост, защото винаги, когато го видя на заден фон в някой филм, винаги възкликвам ентусиазирано "Аз съм била там!"

Да се разходим заедно из Бостън!

За какво се сещаме, когато чуем Бостън - Бостънското чаено парти, Харвърд, Масачузетския технологичен институт, бостънския крем на поничките Dunkin' Donuts? Аз лично се сещам за първото си посещение в голям американски град с високи сгради със стъклени прозорци. Да, той е далче от парадиращия с блясък и амбиция колоритен и разнообразен Ню Йорк, но все пак остана в съзнанието ми като космополитен център. Бостън е столица на щата Масачузетс. Този щат заедно с още няколко североизточни щата - Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд и Върмонт - съставят географско-историческия регион Нова Англия, разположен в североизточната част на САЩ, на брега на Атлантическия океан. На това място преди 4 века стъпват първите англичани - пуританите с кораба Мейфлауър и основават своя колония. И така започва младата история на САЩ.

Какво общо има религиозната ситуация през 17в. в Европа с Бостън?

За Бостън се казва, че е най-европейският град в Щатите. Това не е случайно, все пак той е основан от кореняци европейци през 1630г. - от английски пуритани, напуснали Майката Европа в търсене на свобода и личен избор. Но защо?

Ситуацията в Западна Европа през 17в. е следната - религията се ръководи от монарха на чело, а всеки, който се осмели да оспорва неговия авторитет или да отправи критика, бива преследван. За да разберем как се е стигнало до тук, ще ви върна в 15в. - времето на Реформацията на Мартин Лутер и неговите 95 тезиса, населението на западната част на континента е разделено на две религиозно-философски групи - католици и протестанти. Последните, както името подсказва, протестират срещу някои от практиките на католическата църква, например индулгенцията - събирането на парични средства в замяна на опрощение на греховете и претендират, че спасение на душата може да се постигне само с вяра в Христос. С две думи, те искат Църквата да преосмисли доктрините си и да се върне към старите учения на Библията, но от едно искане за отмяна на индулгенцията, се стига до цяла революция.

Реформацията се случва на три места, годе-долу по едно и също време. Първо започва в Германия с Мартин Лутер, по-късно в Швейцария с Жан Калвин, а третата вълна е в Англия, по време на управлението на крал Хенри VIII. Сега сигурно се чудите защо ви говоря за история на християнството, но искам да ви изясня ситуацията из основи.

През 1527г. между английския крал крал Хенри VIII и тогавашния римокатолически папа Климент VII възникнала кавга. Причината била, че кралят пожелал брака му с първата му съпруга Катерина Арагонска да бъе анулиран, но за целта му било необходимо одобрението на папа, който категорично отказал. Тогава краят на Англия се самообявил за папа на английската църква и дал начало на третата реформаторска вълна.

Всъщност управленческият модел на Хенри VIII става общ за всички протестантски страни - държавният глава е отговорен и за църквата в страната. Така се решава един проблем - държавата е свободна от авторитета на Църквата, а държавния глава сам решава какво е най-добре са неговите поданици. Но с решението на един проблем, се създава нов - някои вярващи намират за недопустимо краля да е и командващ на църковните дела и религиозните въпроси, тъй като това е огромно влияние, концентррано в ръцете само на един човек. Във Великобритания тези бунтари се наричат пуритани, тъй като искат да "пречистят" Църквата (от английския глагол purify - пречиствам).

В допълнение към това през 1622г. крал Джеймс позволил на сина си да сключи брак с френска принцеса - католичка и това притеснило английските пуритани. А когато синът му Чарлз I се възкачва на трона през 1625г. и започва да практикува католицизъм, най-големите им страхове се оказват истина. В търсене на свобода за религията си. те се заинтересуват от нови места, където да практикуват вярата си необезпокоявани. Това място се оказва Америка - страната на неограничените възможности, както се твърди. През 1620г. те стъпали в Плимът и се настанили там. Сега Плимът е градче, което пази началото на американската история, колкото и нова и кратка да е тя. На път с автобуса към Бостън минахме покрай него.

Чаеното парти в Бостън и раждането на една нова страна

Както и да извъртаме нещата, пак се стига до революция. Макар и често да са съпроводени с насилие и смърт, те все пак са двигателя на социалните идеи и прогрес. Сигурна съм, че все някъде сте чували за така нареченото Бостънско чаено парти, което очертава възникването на една особено значима революция и няма нищо общо с парти. През 18в. чаят е екзотична и търсена стока, а търговията с него е достъпна и печеливша. През 60-те години на 18в. Британския парламент системно налага различни данъци на американските колонии, при положение, че те нямат свои представители с пряко участие в парламента на острова. Връхна точка се достига с Чаено постановление през 1773г., наложено от Великобритания, за да спаси от фалит Британската източноиндийска компания. До тогава британците продавали чая на американски търговци, които го занасяли в колониите отвъд океана, но търговците осъзнали, че без посредник се намалят разходите по транспортирането и съответно финансовата загуба на комапнията. Постановлението успява да намали данъците върху чая, но това възпрепятства други търговци на чай и нажежава обстановката като напрежение и гняв се трупат месец след месец и година след година. Търговците внасят контрабанден чай и не декларират продажби на компанията. По това време група патриоти планират начини да протестират и саботират британската политика по отношение на търговията с чай и данъците. Техните водачи се нарекли "Синовете на свободата". През 1770г. три британски кораба, натоварени с чай, акустират в залива край Бостън. Но на сушата положението е опасно - гражданите протестират и отказват чаят да бъде разтоварен на пристанището. "Синовете на свободата" се промъкват на корабите и изхвърлят 342 варела с чай от палубата на корабите в морето. Загубите се оценяват на 1 млн. долара в днешни пари. Това събитие е известно под името Бостънско чаено парти.

В метрополията крал Джордж III е вбесен и налага пълна забрана за внос и износ на стоки през пристанището на Бостън, докато нанесените финансови щети не бъдат изплатени. В други колонии в Северна Америка гражданите, вдъхновени от бостънците, изхвърлят чай през палубите на корабите. Американските колонии и Великобритания са на много остър нож в продължение на няколко години, когато през 1776г. не се стига до съдбоносна война, която ще даде началото на цяла нова държава.

Бостън в наши дни

В днешно време в Бостън живеят около 675 хил. души. Икономиката на града разчита силно на финанси, технологии и образование. Там се намират две от най-известните на световно ниво образователни институции - университета Харвард и Масачузетския технологичен институт.

Харвардския университет е основан през 1636г. и е най-старият в страната. Там са завършили 8 американски президенти и 75 носители на Нобеловата награда.

Масачузетския технологичен институт е основан през 1861г. Едни от най-големите научнотехнически постижения през последните два века са дело на негови студенти, например първата компютърна игра, GPS, технологията за гласово разпознаване.

Още щом пристигнахме там, намерихме начин да се сдобием с карта на града от един продавач на сувенири в каравана. На картата са обособени няколко различни квартала. Ще ви разкажа за тези, които обиколихме с моята приятелка, която ми беше спътник в това приключение.

Fort Point. Там се намира Южната автогара, от която излязохме някъде около 8-9ч. сутринта. Именно от там започна нашата обиколка около този град. На фона на спокойното крайокеанско градче в Кейп Код, от което не бях мръднала вече цели два месеца, а и в сравнение с българските големи, градове, които познавах, Бостън ми се стори огромен и динамичен. Когато излязохме от гарата, попаднахме в един съвсем различен свят. Заобградени бяхме от високи по 30-40 етажа сгради с лъскави сини прозорци, извисяващи се над нас, та чак вратовете ни се схващаха да ги гледаме от долу. Всякакви хора минаваха хаотично, но и целеустремено край нас, вероятно по работа. Нямахме план, просто тръгнаме напред по улицата.

Waterfront. В един момент след като си походихме малко, попаднахме тук. Това е зоната около брега на река Чарлз, която малко по на изток се влива в Атлантическия океан. Първата ни спирка се оказа точно в тази част - Аквариумът на Нова Англия, където видяхме всякакви чудеса от дълбините на реките, моретата и океаните по цял свят - морски звезди, морски костенурки, октопод, тропически рибки, а дори и пингвини.

North End. На път за Музея на науката, минаваме през този квартал. Той е най-старият в Бостън

Cambridge. Кварталът, където се намира университета Харвард и поради което там силно се усеща студентския дух. Сградите на университета са пръснати навсякъде, а между тях се придвижваш по красиви паркчета, алеи и поляни. Имат и магазинче с артикули на университета - чанти, шапки, тениски, суичъри. Аз и до сега си нося тениската, която си купих от там за спомен.

Beacon Hill. Стар и исторически квартал, чиято архитектура много напомня на викторианската. Там се срещат и църкви в стил готика, който е разпространен във Франция, Великобритания, Германия. Разхождайки се по павираните улички на този квартал, човек се чувства като в европейски град, само че в Америка.

Back Bay. Този квартал също има европейски дух и викторианска архитектура. Там се намират и две от най-високите сгради на Бостън - 60-етажната John Hancock и Prudential Tower, на чиито 52-ри етаж можеш да се качиш и да се насладиш на 360-градусова панорамна гледка на града.

Downtown. Централната част на града, където се намират офиси, кафета, ресторанти, магазини.

Chinatown. Вече на стъмване, точно преди да се отправим км гарата, за да си хванем автобуса за прибиране, попаднахме в китайския квартал на града, където бяха наредени множество азиатски ресторанти с неонови надписи и табели. Бостън е единственият град в цяла Нова Англия, който има запазена стабилна китайска общност.

Бостън остава завинаги в съзнанието ми като първият голям град по западен модел, който посетих. След месец отново го посетих за един ден, но истината е, че за да разгледаш всички забележителности и да се разходиш из всички кварталчета, ще са ти необходими поне 3-4 дни. Вероятно това е и най-добрият американски град за първо посещение за човек като мен, който в своите дестинации търси история и култура, а тук има и от двете. Все пак да не забравяме, че Бостънското чаено парти е детонатор за избухването на революция и война, в следствие на които възниква държавата САЩ.

Изпращам ви със снимка на градската панорама на Бостън, където отражение на светлината от залязващото слънце се среща с кулата John Hancock. Вдясно от нея пък е Prudential Tower, от където зърнахме града през птичи поглед. На преден фон остава река Чарлз.

Това беше от мен, драги приключенци! До скоро! ;)

#capecodma #history

0 notes

rugbypodbg · 8 months

Text

Ирландия се отправя към Франция, изпълнена с очаквания и усещане за съдбовност

Ирландия се отправя към Франция, изпълнена с очаквания и усещане за съдбовност Това не приличаше на състава, който Анди Фарел обяви вчера, а по-скоро на първата чернова на стратегията.

Garry Doyle Това не приличаше на състава, който Анди Фарел обяви вчера, а по-скоро на първата чернова на стратегията. Защото, ако очакванията се оправдаят, това Световно първенство през 2023 г. ще бъде запомнено в Ирландия завинаги, а с това и имената на тези, които са играли в него.Ирландия е страна, пристрастена към спортната носталгия, режисьори и вестници вечно се ровят в архивите, за да…

View On WordPress

#Анди Фаръл #Джони Секстън #Ирландия #Лейнстър #Ръгби

0 notes

deiphobahileev · 8 months

Text

This is the end of the river, all right

За първи път чух името, което не искам да си спомням, на кандидата за кмет на София на левицата от анархосиндикалист, за когото си спомням с носталгия. По онова време тя агитираше за прехвърлянето на парите за втората пенсия на родените след 1959-та от частните фондове към държавния. Не разбирам нищо от финанси, но като роден преди 1989-та не го направих. След има няма десет години ще разбера…

View On WordPress

0 notes

naeyomy · 3 years

Text

Коледа.. Смирение и светлина. И желание да бъдем по-добри. Да помагаме и разбираме. Да развиваме. Да действаме и да вярваме. Да реализираме. Да не мразим и да не завиждаме. Да споделяме и обичаме. Да живеем и да се усмихваме. Да бъдем хора и да си прощаваме. Да сме заедно. Дано.

Обичта няма минало време. Никой не е обичал някога. Обичам е само сега. Завинаги. Другото е между другото.

Галя Вазова

Когато се появи, разбрах, че Съдбата е прочела черновата на Душата ми. Само там те имаше.

Надежда Тошкова

Кажи ми как се забравя някой, за който не спираш да мислиш? Само питам. Любомира Димов

А може би думата завинаги никога не е била предназначена за хората, а за спомените.... Ако някъде, някога се срещнем отново, знай, че някога, някъде те обичах - вярно - не завинаги, но достатъчно, за да е вечно....

Ако можеше да се изчисли тъгата ми, то тя щеше да бъде равна на твоето отсъствие.

Любомира Димов

Едно отсъствие може да е пълно с очакване или с безнадеждност. Зависи дали като кажеш: "липсваш ми", ще отвърне живота или смъртта.

Надежда Тошкова

,,Дишам" Уж дробовете пълни, а се задушавам. Без теб се оказа непосилно да остана жив.

В.Ивов

Тишината татуира само една дума - името ти. Тя най-добре знае как се пише точка на сърцето.

Надежда Тошкова

Избор Болката ти не е оправдание. Да се превърнеш в нея. Виждала съм хора на парчета. Да залепят. Чужди сърца.

Свиква се Без мен. Без него. Без нас. Без тях. Отминава ден, два. Седмица, две. Месец, два... Година. Свиква се. Не защото искаме. Защото така трябва..

Напомняне “Дишай дълбоко, всичко ще е наред”

Да вдишам дълбоко винаги ще има само едно значение - да притисна нос в гърдите ти да ме обвиеш плътно с ръце да ми целунеш челото и скрита в теб, и в шепота на собствената си любов точно преди да потъна да си поема дъх за първи път...

Лола

Такава съм... Обичам да обичам, дори да е грешка. На всекиго всичко раздавам,. не ме интересува, дали след това , ще имам ,,болежки,,. Такава съм... Старомодна ... от най старомодните, дето още вярват в магии, в любов и приятелство, но лицемерите винаги ги откривам. Такава съм... Можеш да ме четеш , като отворена книга, но и малко загадъчна , като леко нагарчащо вино. Такава съм... Обичам всичко, да пресявам през ситото , а там остава само това ,което обичам. Винаги истинско.

Биляна Хронопулос

Забравих Себе си, но не и теб. Всичко, от което съм сътворен носи твоето име.

В.Ивов

Мъжката душа е. Толкова корава. Колкото едно. Женско име. Може да я прекърши.

Еньовден... Ти - моята билка за рани, болки и уроки... Аз - твоята сбъднатост, обич и нежна магия...

.. нещо като последната мисъл преди да заспим, ... нещо като огън в който горим ... нещо като последната обич, ... нещо като нещата за които мълчим!

Пораствам, а с мен и тя става все повече, все по-голяма, всепоглъщаща.. Като свръхнова

звездна експлозия, която избухва в тъмнината А след нея е тихо и всеки дъх оттеква Но ти дишай, това е само любов

Лола

Ти просто си такава. Позволяваш да те докосне само онзи, чиято душа гори по-силно от твоята.

Цялото ми време си... как да те говоря в минало и да е свършено?

Валентина Йоргова

Понякога мълчим и пак копнеем да ни чуе някой. Къде отидоха онези, които умеят да чуват тишината?

Ирония... Добра съм в това да обичам хората... ала не мога да обичам така самата себе си.

Obsiana

Не те виня... Любов като тази е трудно да приемеш, а камоли да й отвърнеш....

Стон... Мълчиш ми толкова силно, че чувам как ме забравяш... ~Д.Каранова

Най-големият ми страх не е от високо, от дълбоко, от змии. Най-големият ми страх е да те прегърна, и после да те пусна, защото никой, никога не успя да ме спаси от това, което изпитах към теб. Това ти стига. Любомира Димов

Ти си моето "нищо"... когато хората ме срещнат с изгубен поглед ме питат: "За какво си мислиш? " ~Паоло Неруда

Иска ми се да те бях запомнила такъв,какъвто си. Не какъвто съм си те измислила,обичайки те. Защото сега твърде много ми липсваш,твърде малко си спомням и изобщо страшно много носталгия има по устните и сърцето ми.

Силвия Желева

Когато опира до хора, нещата са ясни и прости – или са до теб безусловно, или те оглозгват до кости!

Душата ми е уморена... от хиляди несбъднати искри. От пориви изпепелени, от нощи до безкрай сами. Душата ми е уморена... от хулите на чуждите тъми. От влизането с взлом сломена, душата всяка нощ кърви. Поспри душа не се раздавай, за всеки който приближи. Знам, имаш нужда да си цяла, но още малко потърпи. Парчетата разпръснати в безкрая, ти нежно всяка нощ пази и някой ден ще дойде зная любов, която да ги залепи. ~ Just me

,,Дишам" Уж дробовете пълни, а се задушавам. Без теб се оказа непосилно да остана жив.

В.Ивов

Когато някой те обича,той произнася името ти различно.

When someone loves you, they pronounce your name differently. ~Albert Camus

НАЙ-ТРУДНАТА РАЗДЯЛА да си отидеш от някой в който е останало сърцето ти

Казват, че ако често мислиш за конкретен човек, това означава, че той също мисли за теб, защото му липсваш. Ако престана да те мисля, по-малко ли ще ти липсвам? Просто питам

В съня си, се влюбвам всяка нощ и винаги намирам теб, в една прегръдка обич...

"Твоите недостатъци са идеални за сърцето, което е писано да те обича." Трент Шелтън

"Когато се докоснеш до нечия душа, бъди внимателен. Това, което ще и дадеш, оставя отпечатък, това което ще и вземеш - оставя белег..."

"Обичай си ръбчетата... Те драскат само грешните; на правилните са им милувка." Donika

"Винаги ще има някой човек, който да не вижда твоята ценност. Важното е този човек, да не бъдеш ти. Да не се оставиш да вярваш, че не заслужаваш. Каквото и да е било."

Малко истини разбрах от многото. Много видях от малкото... Беше ми нужно-нужното, но непризнатото и неосъзнатото от други. Опитах се, но не знам дали се справих, защото хората виждат единствено това, което искат да видят... Много необясними мисли, много злобни действия от страна на човеци. Аз живея моя малък хаос и не допускам фалшиви лица с фалшиво напудрен характер. Но защо получаваш удари, когато си с широко разтворени ръце за прегръщане?

buchittaa

"Проклета съм! Имам принципи и трудно променям мнението си, а понякога направо съм като магаре на мост. Животът ме научи,че не можеш да контролираш лоялността на хората, няма значение колко си добър към тях.... И накрая разбираш, че е достатъчен само един човек, който да пази сърцето и душата ти... и да пътува с теб..навсякъде! Та в този ред на мисли ... извинявам се от цялото си сърце, но нямам намерение да се променям... "

Урокът е в битката. Не в победата. Победа няма. Победител е този, който е научил урока си !!!

Спирам да засаждам цветя в сърцата на хора,които нямат вода да ги поливат...

Не можеш да промениш началото, но можеш да започнеш отново и да промениш края...

В края на краищата най-важни остават хората, които дават криле на душата във време, в което е страшно да се лети.

Силвия Крумова

"За да имаш ангелски характер, трябва да притежаваш дяволско търпение." В. Кафанов

"Не мислете, че другите са по-щастливи от Вас, защото имат повече. Понякога има толкова много празнота у тези, които притежават всичко и толкова много богатство у тези, които притежават само сърце."

"Целият свят е вътре в нас, а всички се крием отвън" Няма значение в какъв свят живеем... Важно е какъв свят живее вътре в нас

"Само онова, което обичаме, може да ни унищожи. Всичко останало са само драскотини."

Не изтривай сълзите от очите си, те ти помагат да виждаш по-ясно, защото сълзите измиват душата. Изтрий с благодарност онези хора, които ги предизвикват, защото те вече са те научили да виждаш душата си.

Цветелина Петкова

Не оставай там, където ще бъдеш само въздишка. Стигни дотам, където ще бъдеш нечие дихание.

И се питам как сърцето ми остана толкова наивно, в свят, в който всички го учеха да не е.

And I wonder how my heart has remained so naive in a world where everyone has taught it not to be

~Lubomira Dimova

Малко могат да намерят многото в теб. И точно те са тези, от които имаш нужда....

Ще спреш да се впечатляваш от хората, които спират дъха ти тогава, когато срещнеш някой, който те кара да дишаш.

You will stop to impress from the people that take your breath away then, when you meet someone who drives you to breathe

~Ariadna

Лекувай болните места в своя ум... лекувай раните в душата, за да не потръпваш всеки път когато някой ги докосне

Престани да смаляваш себе си, за да паснеш на места и хора, които отдавна си надрасналa

Излишно е да се страхуваш, че може да загубиш някого. Правилните хора не си тръгват. Дори вече да ги няма...

There is no need to fear that you may lose someone. The right people don't leave. Even if they are no more...

Nadezhda Toshkova

Ще трябва да премина през това изпитание сама Ще трябва да проумея най - накрая, че битките са между хората Ние сами си причиняваме мъките Самите ние създаваме ада и рая, а търсим Бог за отговори...

I will have to go through this ordeal on my own I will have to finally understand that the battles are between people We cause ourselves suffering We ourselves create hell and heaven, And we seek God for answers... ©

Никой не се плаши от височините...страхува се от падането! Никой не го е страх от играта... страхува се от загубата! Никой не го е страх от тъмнината...страхува се, от това което крие тя! Никой не страхува от огъня... страхува се да не бъде изпепелен. Никой не го е страх да каже „Обичам те!“... страхува се от това,дали го казва на правилния човек и дали ще получи същите думи в отговор...

Мислех, че искам някой да ме обича. Но истината е, че искам да обичам себе си, преди да ме обича някой друг. Илияна Дадарова

Не можеш да бягаш от това, което чувстваш... не можеш да се преструваш, че то не съществува. И когато сърцето издава заповеди, когато сърцето обича, няма друг път, няма мир и няма друго убежище, освен в прегръдките на този, който ти е взел душата.

Толкова много предатели съдбата дава само на силните. На останалите им изпраща лакеи. И пари. За да си ги купуват.

Мария Лалева

"Преди теб бях малко момиче в тялото на жена. След теб съм жена, можеща да постигне всичко. Има пътища по които могат да вървят само смелите. За да срещнеш такива хора, трябва първо да се научиш да ходиш като тях..... "

Не вземайте огледалата на сериозно... Истинското ви отражение е в сърцето.

Само веднъж се обича наистина.. когато с някой разбираш, че преди него само си се влюбвал... а след него няма да можеш даже и това

Николай Владимиров

Не спирай да светиш, тези, които ги дразни светлината ти ще угаснат от собствения си мрак. Другите са важните. Тези, заради, които създаваш вселени. Любомира Димов

Стигни толкова далече, че да спреш да се страхуваш, че няма да се върнеш. Казвай "не", когато не искаш да направиш нещо. Казвай "да", ако имаш силни инстинкти, дори всички около теб да изразяват несъгласие. Бори се за нежност. Обичай колкото обичаш. Плачи колкото ти се плаче. Не бързай. Движи се бързо колкото ти се бърза, стига това да си е твоята скорост.

Ева Енслър

"Някои неща са толкова скъпи, че не се продават. Само с обичане можеш да ги имаш. Но обичането е толкова възвишено, че не се учи - можеш го или не го можеш по рождение. "

Ако някой не ти е по силите и слабост да ти е... любов не е

Николай Владимиров

"Когато едно чувство е истинско, разстоянието не разделя, времето не отдалечава и никой никого не заменя. Никога."

Weaknesses.. Aко любовта ти тежи не я пускай научи се да я носиш...

Да си високо в желанията си. Да запазиш мислите си. Да замълчиш пред своеволията на глупака. Да съумееш да напомниш присъствие, преди да затвориш след себе си. Нищо не говори повече за теб, колкото умението да си над мъдростта, която не е твоя. Никъде не си по-желан, колкото там, където липсваш. Няма нищо по-значимо, което да те събужда сутрин, освен топлината на гласа, който ти казва "добро утро!" " Мария Никова

Научих, че може да се търси нов смисъл на живота, когато някоя стихия ти счупи и разпилее на нищожни парченца стария. Търся. Без да (се) питам дали някой някога е успявал, или всички, дето са били там, милостиво премълчават нещо. Сега търся. После ще (раз)кажа истината.

Надя Костова

Истината е такава, че не знаех как да те обичам. Разликата е там, че докато ти се отказа, аз никога не исках да спра да опитвам, за да се науча как....

Всичко, което е твърде завладяващо, е адски нестабилно...

Колкото по-дълбоко е стъпил човек в душата ти...толкова по-дълбоки са следите, които оставя след себе си...

Ако той не може да нахрани твоя ум няма как да нахрани и твоето тяло. Гладът винаги ще остане, ако избереш само едното....

Твое не е това, без което не можеш. Твое е това, което не може без теб...

В живота има много неща, които няма да си позволя, но няма нищо, което да ми бъде забранено ...

Когато те нападнат спомени и не можеш да ги спреш... Най - добре ги пусни ! Нека влязат , нека ти разбутат ума... Да те заболи душата , да ти се свие сърцето. Остави ги , нека вилнеят и превземат всяка останала , здрава частица ...от теб.... Най -добре се свий в ъгъла и се наплачи ...пусни всичката болка навън... Ако трябва крещи , блъскай , мрази... Не оставяй само тъжните спомени ........в теб Излей , превърни ги в сълзи . След това изтрий очите , залепи усмивката и се изправи.

Аз просто си ��ивея живота… МОЯТ ЖИВОТ! Не плета интриги, защото не ги обичам! Не завиждам, каквото искам сама ще го постигна! Не злобея, не е присъщо за мен! Не критикувам, не съм безупречна, не бих си позволила да изпитвам недостатъците на другите! Не мразя хората, които мразят мен, защото съм заета да обичам тези, които ме обичат! Не съм ангел! Не съм идеална! Понякога греша! Старая се да бъда човек! Винаги... добър човек!

Многоточията най-добре ме обясняват... Никой не може да сложи точка след това което съм....

Ива Спиридонова

Не се опитвай да си играеш с пеперудите в стомаха ми Добре съм ги опитомила Сузана Йорданова

Накрая всичко се свежда до това дали си там, където си щастлив.

"Мечтите се сбъдват, когато успееш сълзи да прогониш от тъжни очи, когато чрез теб някой друг заживее и теб за сънува, когато заспи"

1 note · View note