“Човек те търси толкова,

колкото те иска.

Грешка.

Понякога тези, които

най-много искаме,

не ги търсим.

От инат и гордост

може да не ги потърсим с дни,

месеци,

дори години.”

– И.Т.

Не можеш да си равнодушен към несправедливостта.

С нея или се съюзяваш,или воюваш.

-Nev

На улице ужасная духота, выбраться на улице поработать и подышать свежим воздухом оказалось плохой идеей. В моей любимой кофейне я села за последний пустой столик на летней площадке. Я хотела сбежать в тихую и спокойную обстановку, но оказалась в самом эпицентре шума и движения.

По возвращению домой попытаюсь на скорую руку соорудить на балконе рабочее место. Я всë таки не решилась предложить арендаторам квартиры сделать ремонт там, но они сами предложили выбросить весь хлам с балкона. Если бы они ещë предложили купить туда новую мебель, то наверное я бы и согласилась.

Мне не хватает места , где я бы могла спрятаться от всех и остаться наедине с собой хотя бы ненадолго.

Просто вид с балкона, ничего информативного. 🙃

Шумни улици

Шума на колите по натоварения булевард така ярко описваха мислите в главата ми.

Подклаждаха демоните, които бяха изпаднали в дълъг покой.

Плашеха ме, а ако не мога да го овладея?

Броях нощните светлини, фаровете се отразяваха в не настъпващия сън....

Лятна ранна утрин,

когато на розовеещото небе

едновременно са

Слънцето и Луната -

будна съм, не спя.

Посрещам деня, изпращам нощта,

хладният въздух ми носи всичко друго,

но не и суета.

Искам да седна на стол до кръгла масичка,

а пред нея, широко отворени,

високи прозорци с бели пердета.

Атмосфера от шум на морски вълни,

плавно блъскащи се една в друга -

усет за бурно спокойствие.

Дишам,

мисля,

чувствам,

копнея.

…

за онези думи, които въздействат така,

както целувката по челото.

Изричани са ми,

изричала съм ги,

винаги от сърце,

никога насила.

- stefiexhoney

жертва съм на собствените си желания- И.И

Животът е твърде кратък за празни уикенди и връзки без секс.

~М.М.

Падналите идоли болят най- много...

Живея в миналото…сред хиляди съобщения…живея в 28.12 в 15 часа, в 29.12 в 17 часа…живея сред хилядите написани думи..живея сред “не мога да спра да мисля за теб”, “искам те”, “желая те”…

Живея сред снимките, които ми пращаше…сред скритите погледи, откраднатите целувки…докосванията ти….

Живея месеци назад…през онези късни часове на денонощието….дългите разговори…откровените споделяния…засрамващите истории…скришните докосвания…

Живея в едно минало,което отдавна не съществува и е просто красив спомен….

Опитах...

Опитах се..! Със този Свят да свикна...

Да бъда част... Да го разбирам...

Но, как със тази злоба да привикна..?

Лицемерно да се смея... Да позирам...

Опитах се..! Душата да подтикна...

Към всеки със Любов да се отнася...

И Ето... Друг проблем възникна...

Лицемерие и завист... Не понася..!

Опитах се..! Повярвайте..! Опитах...

Със хората в тълпата да се слея...

Единствено ритниците изпитах...

И с ножове в гърдите си живея..!

Опитах в този Свят..! Не е за мене...

Свят без Обич..! Свят с омраза..!

Където всеки паднал на колене...

Се смята за прокажен... За зараза..!

Опитах се..! И се поучих...

Как не трябва да живея...

В Свят бездушен се научих...

Да бъда себе си... За да Оцелея .!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

New Beginning

12.02.2023

London

Маршрутите на животите ни всеки ден се разминават с по 5 минути разлика.

Здравей! Аз съм жената, която ще ти вземе мъжа.

"Здрасти, искаш ли да си говорим на “Ти”? Всъщност не ми пука, така и така вече започнах. Позволи ми да се представя. Аз имам много имена и много лица. Мога да бъда Нора, колежката от офиса. Или пък Лили, продавачката на фрешове. А защо не и Антония, онази добра приятелка от детството.

Тук имената, професиите и статусът не са толкова важни. Важното е едно – тук съм, за да ти взема момчето и ще го направя съвсем несъзнателно, без да го искам. Защото аз не съм лошо момиче, не съм кучка, не съм зла жена, която краде съпрузи и гаджета.

Но аз ще направя възможно най-лошото нещо на твоя човек – ще му взема ума. Не, аз няма да спя с него, дори няма да го целуна. Но той ще ме сънува. И ще си мисли за мен, докато целува теб. Ще се чуди какъв е вкусът на устните ми и ще изтръпва всеки път, когато долови аромата на парфюма ми.

Аз може и да не го докосна никога, може дори да не си стиснем ръцете, но ще докосна душата му. Със звънливия смях, с начина, по който небрежно развявам косите си, с непохватната ми същност, с наперената ми походка, с начина, по който сбръчквам нос, когато не съм доволна от нещо.

Той ще започне да забелязва всички тези малки неща у мен. Ще види онази луничка над дясната ми вежда и срамежливата трапчинка, която се появява на бузата ми, само ако нещо е много, много забавно. Ще търси все по-близък контакт с мен, ще ме мисли, ще очаква да ме види с трепета на влюбен седмокласник.

Знаеш ли, аз дори няма да знам, че това се случва. Аз просто ще върша ежедневните си задължения, ще дишам и издишам, в повечето случаи ще минавам покрай него, без дори да го забелязвам. И така неусетно ще ти го взема, мислите му ще бъдат мои, макар и да не сме си разменили повече от 20-30 думи.

И вината ще бъде само и единствено твоя. Мъжете започват да се заглеждат в чуждото по две причини – просто са свине или им липсва нещо в настоящата връзка. Ти си знаеш, че момчето ти не е свиня, така че оставаме с една опция – не му даваш всичко, от което има нужда.

Признай, ти го прие за даденост и не се бориш за любовта му, не се стараеш да го печелиш всеки ден, отново и отново. Често обвиняваме, че мъжете престават да се стараят, когато получат момичето, но дали и ние не сме виновни за същото?

Кога беше последният път, когато направи нещо мило за него? Когато си купи ново секси и супер непрактично бельо? Когато му приготви любимата вечеря? Или просто му направи комплимент?

Имаше време, в което само ти беше в мислите му, само ти му беше интересна. Но сега аз съм на твоето място в главата му и вината за това може би е твоя. Имаш още малко време да го спасиш. 1…2…3…

Ако не натегам, няма да успея Ако не успея, значи губя време Ако губя време, тряя' преразгледам Всяка грешна стъпка, която предприемам Ако не натегам, значи нямам история Ако нямам история, няма за кво да пиша И ако не пиша ми се насъбира И избива на места, на коит’ не бива А избие ли така, разочаровам Само моите близки, само моите хора А разочаровам ли ги, ше' ме избягват А когат' съм сам, най-лесно полудявам А полуделя ли, не ми се вярва Няма мои-твои, бате всичко газа А в тая фаза ставам най-токсичен Ставан най-наивен, ставам най-безсилен Докато си мисля, колко много съм прав И другите грешат Гледам само аз Какво ми изнася и какво не ми За тва’ всяка стъпка тряя' се провери Ако не натегам, няма да съм щастлив Ако не съм щастлив, муза липсва ми Ако ми липсва муза, почват оправдания Ако те започнат, няма изходи Ако не успея, значи няма лев Ако няя' лев, няма да се яде Ако жена ми и синът ми не ядат 'Секви мисли ще ми минат през ума И ако е така реша да оставя нещата Значи няя' смисъл да съм на земята Ако не съм мъжа, ако не съм бащата Който заслужават, тогава ква' е файдата Ако не съм уверен, значи нямам дума Ако нямам дума, значи нямам мнение Ако нямам мнение, значи нямам глас Ако нямам глас, няям' Ако не натегам, не съм никъв пример Ако не съм пример, значи не съм аз Ако не съм аз, няям' идея кой съм Губя се, но тряя’ се намеря пак Ако не натегам, няма да съм най-добрия Ако съм посредствен, дай направо да спирам Ако се откажа, отново давам пример За човек, който целта не стига Ако тва' не става, тряя' нов план Не едно и също като пробвам И очаквам нов резултат Нема как и тва' да не е провал Ако пробвам нещо ново и рискувам Ако не рискувам, значи сили губя Всичката енергия и потенциал В нещо, което не си струва Търси полуки, не търси пролуки Грешките са изумруди, от коит' се учим Не ги приемам като загуби А като нещо, което явно тряя' ми Както колелото да се завърти Май ясно, тва' ще е съдбата ми Ако няма начин, тряя' намеря начин И ше' го намеря, обещавам си Повтарям си, ако не става с правилна нагласа Всеки от нас ще види, че може Ако съм на прав път И ми остава още малко Тряя' натисна още

08.02.2023

Как ли ще реагирам, ако тя се върне, ако тя ме потърси. Да съм студена и дръпната или мила и приемаща…Искам ли да ме потърси на първо място..и дори да ме, тя какво си мисли за мен. Знае ли нещо повече за мен от това продупчено наранено его, което й показах, носеща го като дрипа върху кокалесто тяло. Докато нея я няма се чувствам толкова свободна сякаш някой е вдигнал от мен дебело палто. Пропито с толкова вода, след като съм плувала в блато, пеещо любовна песен за човек, който имаше очи за толкова други. За нея..дори и нея не мога да мразя. Какво ли бях аз в живота й освен едно кафяво петно, размито, нищо. Какво ли бях аз там, малка водна леща, насред блато, която е полепнала по нея, след като е отишла да си вземе прохладна баня там в един мързелив летен следобед. Така виждах и очите й. Като струпали се сенки, потъмнили водите на блатото, а аз обичах да си мисля, че това е поляна с висока трева, на която ще мога да разпростра цялото си тяло там и тревата да ме обгърне. Но тя никога не отвърна, никой не отвърна. Може би. Чувствам се сама.

Като войник избегнал смъртоносна рана, държащ се за шевовете, които толкова мои приятели са сложили в мен. Толкова много шарени конци из моята кремава кожа. Те са тук, държат ме, а аз будувам в това болнично легло, в моите покои и си мечтая, за един малко по-добър свят към мен и нея. Но нея я няма Дали боговете са на моя страна. Моля ви, бъдете. Не искам да съм сама.., изначално сама съм, от толкова време е така, в мен има огромна пропаст, о богове, бъдете с мен. Някого, смили се над мен..

Смили се над себе си първо, младо пътешествениче. Легни из хилядите памучни цветя и се наслади на това, как космоса се взира в теб. Хаос изливащ се от твоята уста…дали ще успея да подредя това..този текст, ах….

Протегни ръка. Далеч е но е и тук..

Така говорех и за нея…защо се привръзвам все към ярки и далечни неща..

здравейте?

разглеждах си профилчето *tumblr* и се замислих как някой непознат, четейки всяко споделено нещо в страничката ми, би останал с впечатлението, че съм доста “силна”, оправна, балансирана, с ясната представа как трябва да се случват нещата в живота, как трябва да се изпитва всяка емоция, всяко докосване, всяко чувство, момент. Но не. Не знам. Не знам нищо от това. Не знам как се забравят стари любови, не знам как да не бъда затворник на собствените си мисли, не знам как да се наслаждавам особено на живота, не знам как да бъда силна, не знам как дори да бъда себе си. толкова много имам да ви кажа, че не знам от къде да започна… а може би и не трябва.

Среднощни мои размисли и здрасти.

Старинная,мистическая,красивая Прага.Эту атмосферу нужно увидеть и ощутить,14 век,здесь были люди королевской знати,а на площади главного собора проходили суды,решались важные дела и вершились судьбы людей.Это так невероятно.Прага уже покорила моё сердечко.