#дъжд
Text
Дъждът над града е студен и обилен, а аз съм под него смирен и ухилен.
#явката длг#български#среднощни мисли#bg post#bg tumblr#аз и ти#неизживяно#обич#qvkata dlg#дъжд#ухилен
22 notes
·
View notes
Text
Ще ме накараш да се влюбя
във ритъма на дъждовете,
във погледа на всяка пролет
и в пролетта на всеки поглед.
- Недялко Йорданов
#Недялко Йорданов#бг поет#бг литература#бг тъмблр#българска любов#bulgaria#quotes#бг цитати#пролет#дъжд#поглед
28 notes
·
View notes
Text
“ Нека просто седнем тихо и да послушаме
тайните, които дъждът иска да ни каже. ”
- Джон Марк Грийн
#p🦅p#проспер#цитат#мисли#мъдрост#философия#цитати#послание#духовно развитие#дъжд#тишина#цитати бг#живот#духовност#дъждът#бг цитати#Джон Марк Грийн
21 notes
·
View notes
Text
дори и в буря не спирай да търсиш това, което обичаш
#мисли#чернобяло#българия#любов#цитати#не спирай#надежда#вяра#сърце#български блог#bulgarian#love#bulgaria#българско#заспивам#дъжд#вятър#лято
14 notes
·
View notes
Text
не искам да говоря;
като говоря пак вали;
и като чувствам, пак вали;
винаги вали, а не живея в Лондон
19 notes
·
View notes
Text
4 notes
·
View notes
Text
Онова усещане, когато навън вали
и се чувстваш някак си добре от
факта, че ‘изпускаш’ по-малко,
отколкото ако не валеше..
0 notes
Photo
Индивидуалност - пътят към себе си
фотография от Емилиан Примов
Самата дума носи значение. Синонимите са своеобразие, отличителност, самостоятелност. В самостоятелноста не визирам просто умението да се справяш сам, което само по себе си не значи да нямаш нужда от някой или напук да не искаш помощ когато е нужно, а значи да стоиш сам изправен без да бъдеш подпрян от никой, освен себе си, значи да имаш вътрешна опора, а тя се изгражда.
Намирането на отличието в себе си от другите е път навътре. Досега съм търсела навън не малко, но намирам само другите, но не и себе си. Намерих и пътеводител към себе си. Не е грешно да търсиш навън, до момента в който не намериш това което си търсил и тогава е време да погледнеш навътре.
Вътре е наука, точно колкото и отвън. Начина по който изучаваме външния свят са еднакво приложими и за вътрешния ни свят. Един от законите на Хермес Трисмегист гласи - каквото е горе, такова е и долу. Тоест двата свята са подобни, огледални за да сме по-точни, има и български шевици запазили символно това послание. И сега като си представя колко е безкраен физическия свят започващ с нашата слънчева система, а после галактика, други такива до безкрай, си задавам въпроса, ами как е възможно отражението на това да е вътре в нас? а още по - интересното е, че аз съм открила едвам някаква точка от това в себе си. А дори до сега не ми е хрумвало, че всичко вътре е едно преживяване а аз съм наблюдател, което значи че ако се отделя от мислите си и от чуствата си, заблудите, желанията, копнежите, грижите, абе всичко, ако махна всичко, пак имам себе си, тоест съм отделна от тези неща, както отвън имам тяло и то е отделено от околната среда, така навътре. ...
Незнам от къде даже да започна, чуствам и виждам безкрайноста на вселената вътре в себе си, и благодаря за това преживяване. То е като онова мечтаното пътуване, толкова красиво, само че и безкрайно. Замислих се как се ориентираш в безкрая? Първо се връщаш и почваш от себе си, от точката в която си сигурен и това си ти. А после определяш посоката
0 notes
Text
Най-простите неща така болят!
Любов до синьо. Обич до припадък.
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял,
животът – сладък.
Играем роли в евтин водевил,
където се намразваме до вечност.
Обноските ни предполагат стил,
изгубен със самата ни човечност.
Но именно в нелепата среда,
която припознаваме за своя,
крещим безумно между „не“ и „да“:
„Най-истинската истина
е моята.“
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял, животът – сладък.
Болят най-простите неща, болят!
Любов до синьо.
Живи –
до припадък.
- Добромир Банев
10 notes
·
View notes
Text
,, Детска мечта "
,, Ако някога изобщо се доверя отново на някого до толкова, че да се омъжа за него, искам да е нещо наистина специално. Но моето специално е различно. Искам да има събитие в небето. Слънчево затъмнение, бяла нощ или нощ на метеоритен дъжд. Това си ми е мечта от дете. Да сме аз и любовта ми с простичко облекло в бяло, няколко маси с почерпка близо до морето, с най-близките си приятели, да се носи приятна лека музика и да сме боси в пясъка. "
Из среднощни размисли нищо че си имам
Лора Н
#ЛораН#Из среднощни мисли нищо че си имам работа#бг любов#бг#бг пост#бг тъга#бг цитат#бг мисли#бг мисъл#душа#лоран#бг болка
6 notes
·
View notes
Text
не живееш в сърцето ми
в кръвта ми си ми ти
разхождаш се по моите вени и артерии
минаваш през белите ми дробове
(оцветени от цигарения дим
който на теб ми напомня)
всеки мускул, всеки крайник
най-внимателно обхождаш
(проследяваш всичките места
които преди сама си целувала)
всеки орган, който ме крепи жива,
със себе си насищаш
(бъбреците ми всичко филтрират
само теб не успяват)
до мозъка ми стигаш
и се разливаш по него
(като божествен дъжд
върху тлееща пустиня)
и накрая стигаш до сърцето
(което с обич те изпомпва)
за да започнеш своя път
във мене
за пореден път
7 notes
·
View notes
Text
Едва сега забелязах безпорядъка в залата. Няколко статива бяха полегнали на пода с разкрачени крака, изпънати нагоре, и незнайно защо, но толкова приличаха на онези ръце от "Герника" на Пикасо върху корицата на каталога, който Маги често разглеждаше с такава вглъбеност, че накрая реших да ѝ го подаря. Гневът на нейната лудост не беше пощадил и платната ѝ, захвърлени на различни страни, с пречупени подрамки и разкъсан лен. А по стените личаха следи от цветни длани и пръсти, които бавно се свличаха надолу като неочакван летен дъжд.
- Не питах за това...
- Не ми се говори - отвърна рязко, - а и няма значение, всичко свърши...
Отговорът ѝ ме натъжи. Усетих, че имам нужда да запаля цигара. Изправих се бавно и отидох до масата, за да взема стъкления пепелник, който винаги беше препълнен с фасове и пепел. Не го открих. В дъното на залата проблясваха натрошени мъниста стъкло. Погледът ми се спря върху дървения скрин наблизо и реших, че някъде из разхвърляните в него вехтории ще намеря стара капачка от буркан, в която някога съм смесвал бои. Очакванията ми се оправдаха. За миг се поколебах дали да взема и бутилката с бърбън, на чието дъно бяха останали няколко пръста от предната вечер. "Какво пък толкова - две-три глътки няма да ми навредят". Понякога изборът се оказва най-лесното нещо на света.
Върнах се при Маги, която седеше с безизразен поглед, дълбаещ стената отсреща. Свлякох умореното си тяло на пода и драснах клечка кибрит. Никотиновият дим ни прегърна с топлата си нежност и разбуди заспалото ѝ безразличие.
- А за мен?
И без да чака отговор, извади цигара от кутията, която потреперваше в ръката ми, после надвеси глава над догарящата клечка кибрит. Пое дълбоко въздух, облегна се върху стената и тънката ѝ шия описа красива дъга.
- Сега ми кажи защо си тъжна... - продължих да настоявам.
- Аз винаги съм тъжна, не си ли разбрал?... - думите ѝ се губеха в неистов смях, който бързо потъна в мълчание. - Не настоявай, Тони, не ме карай да бягам и от теб...
Взе бутилката от ръцете ми и отпи жадно. Устните ѝ горяха.
- По дяволите, как мразя да пия уиски... Повярвай ми, наистина е така, предпочитам вино... Напоследък правя неща, които ненавиждам... И самата аз не мога да се позная...
- От какво бягаш?
Гласът ѝ повтори въпроса ми като ехо.
- От себе си, Тони... Аз играя театър... Тези високи токчета... Усмивката... Походката... Мислят ме за надменна... И силна... Не знаят колко слаба съм всъщност...
Пое дълбоко от никотиновия дим, повдигна леко глава и издиша обръчи сива мъгла.
- Винаги съм искала да бъда като мама. Не пророни и сълза, когато татко ни напусна. А на мен и сега ми липсва. Самотата е трудна за понасяне... През деня съм най-щастливият човек на света... Но вечер... Слънцето угасва... И аз...
Зарови пръсти в разпилените си коси. Не знаех какво да кажа. Маги се изправи ненадейно и погледът ѝ отлетя през разтворения прозорец.
- Ще тръгвам - каза накрая.
- Остани...
- Не мога, Тони, знаеш прекалено много за мен... Утре ще събера нещата си... Не ме търси повече...
- Но аз...
Тя се надвеси над мен и постави пръст върху устните ми.
- Не казвай нищо... Ще развалиш и малкото хубаво, което е останало...
Тръгна към вратата с неуверени стъпки. Спря на място, за да запази равновесие. Повече от всичко на света искаше да изглежда силна в този момент. Изтри безпорядъка в косите си, прокарвайки пръсти през тях, приглади измачкания плат на роклята, която се спускаше ефирно покрай тялото ѝ, повдигна с престорена надменност глава и продължи, открила отново своята увереност сред хаоса на душата си. Олющеното дюшеме на пода простенваше в равномерен такт под ударите на острите ѝ токчета. Малко преди да излезе, забави стъпки, обърна се леко встрани и каза с безразличие:
- Не идвай утре! Ако някога ти стане тъжно за мен, спомни си за случайността...
7 notes
·
View notes
Text
Безсилен...
Ще ме попиташ... Как си..? Как си днес..?
Както всеки ден... Така ще отговоря...
Добре съм... Макар, че буден бях нощес...
С мислите за тебе... Всяка нощ се боря..!
А след това ще продължиш...
Добре ли си наистина..? Кажи ми..?
Във леглото ли си..? Още ли лежиш..?
Гушвам те... Целувам те... Вземи ме...
Това изсипваш изведнъж...
Сутрин щом очите си отвориш...
Желания хиляда... И въпроси като дъжд...
Не спираш за секунда... Да бърбориш..!
Такова чудо си ми...Ти...
Чудото на чудесата...
Кажи ми..? С тебе, как се спи..?
И как да ми излезеш от главата..!
И това е всяка влюбена... Жена...
Не спира за секунда да бърбори...
И в слабост се превръща за Мъжа...
Безсилен срещу Обич... Да се бори.!!!
Калоян Христов©️
Chris Heart
25.01.2022
London
5 notes
·
View notes
Text
колкото и мрачни да са небесата, не спирай да светиш.
#фотография#залез#да#оливерник#естетика#дъжд#небе#пролет#sunset#sunrise#sky#rain#storm#bulgarian#bulgarian blog#love quotes#life quote#цитат#живот#raindrops#sunset video#photography#landscape#nature#church#цитати#love#българско#българия#огън
2 notes
·
View notes
Text
капките дъжд падащи по лицето ми -
само те са мои.
аз съм беден,
притежавам колкото птицата:
струните на вятъра,
празните редове,
откритото пространство;
там,
където мога да изгубя себе си
всеки ден.
16 notes
·
View notes
Text
И понякога още си мисля за онази перфектна юлска вечер. Беше валяло дъжд през деня и беше хладно, но това някак не ни спря да облечем най-тънките си дрехи. Излязохме, двамата, както винаги, ръка за ръка. Хората говориха но ние не се интересувахме особено. Приятелите ни бяха пияни от евтината водка в дискотеката, но нас алкохол не ни трябваше- любовта ни опияняваше достатъчно. Седяхме на дървената пейка пред дискотеката на плажа, ядохме бисквити и си говорихме за живота ни заедно. За бъдещето, когато мнението на хората за нашите различия няма да има значение. Вечерта беше толкова перфектна, че се усещаше сякаш зимата никога няма да дойде.
но дойде, и не успяхме да се топлим в студа на януари
4 notes
·
View notes
Last Seen Blogs
jennychensblog
Jenny's blog
lovingmidget
Serendipity
lovingmidget
Serendipity
lovingmidget
Serendipity
lovingmidget
Serendipity