#било
Text
@capricoopla crossover 2
конверзација између два пацова (raincat, alpinist)
#art#character art#fanart#ocs#rain world#rw dp#rain world oc#сећаш ли се оног цртежа тинија ХАХАХАХАХАХХАХХХХ ЕКСДИИ ок није било толико смешно#ишли би на авантуре заједно сигурно#волим rw <3
7 notes
·
View notes
Text
чија је идеја била да у свету треба да постоји петнаест различитих нових варијација песме "Last Christmas", свака блеђа и лелујавија и отпевана са гором дикцијом од оне прошле; јебаћу им матер блесаву гласно и страсно 25ог децембра у ранојутарњим сатима
#на крају крајева зашто ја. Као грађанин Србије.#зашто ја као грађанин србије морам да било куда у јавности слушам милион срање поп песама о једном специфично Америчком доживљају божић#доживљају који шта више није релевантан ни већини самих Американаца#Докле више. Докле више????? ¿????#ацо шаљи твит
2 notes
·
View notes
Text
youtube
Теб ли нежно докосвах те? Може би всъщност не съм... Или всичко било е насън?
Или бе само полъх на парфюм...
0 notes
Text
Чувството за непълноценност най-хапе. Каквото и да си казваш, както и да се убеждаваш, че всичко е наред, не можеш, липсва ти нещо, а няма откъде да го вземеш назаем. Вземеш ли от съседа хляб назаем, сит си сега, но не можеш да вземеш целия, утре пак си гладен. Изпечеш ли свой хляб, ще имаш за днес, за утре, пък имаш и знанието как да си направиш отново.
Тъй е и с човешките емоции, не можеш да си цял ако се надяваш само на чуждото внимание, любов и грижа, а без тях да си наполовина.
Човекът може цял да бъде, когато себе си обича повече от всичко на света и приема, както добрините, така и своята тъмнина.
0 notes
Text
#bulgarian blog#bulgarian#black and white photography#photography#landscape#nature#balkan#българия#българско#български блог#бг блог#black and white#bulgaria#фотография#чернобяло#чернобелое#то било красиво бе#forest#cabin in the woods#woods#photo edit#spring walk#beautiful#just chillin#chill#memories#old#спомени#бг снимка#много тагове бе
1 note
·
View note
Video
youtube
ГРАДИНА НА ПОКРИВА НА ГАРАЖА...?...
#youtube#Направихме тази градина на покрива на гаража защото блока беше изял площите за озеленяване. Получи се ефектно та било то и временно. Така
1 note
·
View note
Text
“Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?”
- Блага Димитрова
441 notes
·
View notes
Text
Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
90 notes
·
View notes
Text
много се чудя дали да започна отново да публикувам тук - дайте знак, ако би ви било интересно да има и по-нови неща от мен из tumblr🫶🏼
20 notes
·
View notes
Text
Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...
Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.
Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.
И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.
Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.
Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…
Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.
"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.
"Край", Мадлен Аспарухова
45 notes
·
View notes
Text
Имам нужда от сън.
Такъв сън, че когато се ��ъбудя всичко да е било сън.
148 notes
·
View notes
Text
малко сјебано како могу да се родим и одрастем ладно у центру своје земље, окружена готово искључиво другим Србима и да се и даље осећам изоловано од своје културе и свог народа нешто нешто Неуродивергенција, нација и припадање бла трућ
#Нек неко други пише есеј ја једва знам где сам у било ком датом тренутку#има ту и других фактора али малтене сам сигурна да је а де ха де имао велики утицај на моју способност да се уклопим#ацо шаљи твит#је л неуродивергенција уопште реч#јебеш га позајмица
0 notes
Text
Walking Vibrator
Pietro Maximoff x plus size reader
After months of pining for each other, the two youngest Avengers give into their urges, much to the Avenger’s chagrin
Warnings: unprotected sex, pull-out method, best friends to lovers, teasing, angry Tony
WC: 1.2k
A/N: I am a piece of trash and used google translate for the translations so they might be crap
Minors DNI
“F-fuck Pietro!” You screamed, your back arching up into his pale muscular chest, your hands digging into your soiled bed sheets, sweat clinging to every part of your body as you fell apart once more, soaking his considerable length in your juices. You thrashed above him, trying to pull away from the overstimulation but he only held your wide hips tighter, squeezing the bruises that he had left there only hours before. The tension between you that had been brewing for months culminated in this, getting your pussy destroyed on your bed by your best friend after he finally kissed you.
“You can take it draga.” (darling) His accent had gotten heavier as he grew closer to his own end. His face was buried in your neck, mouthing at the blemished skin, his scruff creating a wonderful burn against you, thrusting up into you. Your ass met his thighs with a wet smack. You groaned and buried your fingers in his silvery hair, tugging harshly on the roots. Pietro groaned, his hips jumping, his teeth clamped down on your pulse point. Your body was vibrating with pleasured pain, your pussy burned as he stretched you.
With a quick move, Pietro pulled you closer to him so your soft stomach was pressed against his abs and your thick thighs locked around his waist. His swollen lips met your own in a messy kiss, tongues and teeth clashing as he desperately punched into your warm cunt. Sokovian bled from his lips, you assumed he was praising you but he was speaking too fast for you to catch and your foggy mind could do no more than be hypnotised by the thin sliver of blue around his blown pupils.
You felt his muscles flex beneath your fingers as you clung to his broad shoulders. “Piet, I need you to cum please.” You begged, your voice hoarse from screaming. “било шта- било шта за тебе.” (anything- anything for you) You shuddered on top of him, going limp in his arms as he gave three, four more thrust before pulling out and spilling his cum all over your big tummy.
“било шта, било шта за тебе.” (Such a good girl for me, darling) He whispered in your ear, pressing a quick peck to your lobe. A shiver rolled down your spine at the loving tone he spoke in. “Don’t speak to me like that.” He chuckled and rolled over so you were both lying on the bed, facing each other. “Why not draga?” He teased, laying his palm on your thick waist as he stared into your eyes with such intensity, you felt like shying away.
“Because it makes me want to go for another round.” You purred, not outright saying the truth, that every time he praised you in that silky voice of his, you just wanted to blurt out those three words that you were so afraid to say. But he knew, because he felt the same. Pietro chuckled and kissed your sweaty forehead. “Ve can go another round if you can stand on your own.” “Challenge accepted.” You said firmly.
Scooting to the end of the mattress, you gave the speedster a smug look before placing your feet on the carpeted floor and standing up… and then immediately collapsing to the ground as your knees buckled. Pietro threw his head back and howled with laughter, his whole body shaking. You shook your head in mock anger but could not suppress the smile that came from watching this beautiful man be truly happy. “Shut up and help me, you dork.” You hissed with no real malice.
He was still chuckling as he pulled you back into his arms and walked to your ensuite.
——————
You emerged several hours later, actually able to walk now, even if it was very gingerly given how sore you were, dressed in one of Pietro’s incredibly warm tracksuits. The kitchen was eerily silent, especially considering all of the Avengers save for Wanda and Vision were gathered around the huge marble countertop. They all seemed to be in various stages of shock, except Natasha who had a smug grin on her face.
“Please don’t tell me there’s another robot army coming to destroy us.” You tried to joke but none of them made a sound, avoiding eye contact with you. You were getting worried now, did something happen? But then your gaze clocked the great Captain America.
Steve was hunched over the table, eyes locked on the newspaper in front of him but he wasn’t reading it, that much you could tell. He looked zoned out but the almost tomato red colour of his complexion told you everything you needed to know. They had heard everything.
Heat crawled up your neck as the embarrassment set it. You looked away shamefully, shuffling your feet, unsure of what to say. But before you could splutter out some excuse, Tony threw his hands in the air in aggravation, the usual dark bags underneath his eyes now a violent purple. “Y/N middle name I’ve forgotten Y/L/N, care to explain yourself?”
“Tony.” Steve muttered, trying to avoid any kind of confrontation about this. “No! No! We are discussing this!” You curled in on yourself, feeling like you were getting a scolding from your parents but only so much worse. Tony pointed a finger at you. “Him?! Really?!”
“That’s your problem with this?!” Sam yelled, knocking over his empty coffee mug. “They spent all night fucking so loud it literally kept us all awake and your issue is who she did it with?!” He screeched, prompting the entire room to explode in a screaming match. You stood to the side, completely slack jawed at these grown adults yelling about your love life. Suddenly, a slim arm wrapped around your shoulders and Natasha’s voice whispered in your ear.
“Was he really that good?” You smirked and leaned into the Black Widow’s embrace, winding her own thick arm around the older woman’s waist. “He can make everything vibrate. And I mean everything.” Nat laughed and kissed the side of your head. “Good for you малютка.” (little one)
“Vat are ve all fighting about?” Pietro appeared on the other side of the kitchen with a woosh of air, having just come back from his morning run (well technically late afternoon run now). All of the Avengers locked onto him. “You!” Tony yelled and launched at the young man, just barely missing him as Pietro darted to your side.
“You couldn’t just keep it in your pants could you!” The corner of his lip turned up in his signature smug expression and you braced yourself for the shit storm about to explode before you. “Vell, she just kept begging me for it. How could I say no?”
“Argh!” Tony screamed and the yelling started again, except this time, he grabbed a knife from the counter and went to launch at the speedster before Steve caught his arm and gave you both a look. “You two get out of here please, you’re just making it worse for yourselves.” “Vhatever you say Captain.” And he scooped you into his arms once more, more than happy to have any excuse to get you back into bed.
Marvel Masterlist | Main Masterlist
Join my taglist!
All works
@im-a-slut-for-fluff
@alexxavicry
@ravenwings73
Marvel
@lokiandbuckysdoll
#pietro maximoff x reader#pietro maximoff x y/n#pietro maximoff x plus size reader#pietro x reader#female reader#reader insert#plus size reader#fluff#pietro x you#platonic avengers x reader#smut#pietro marvel#pietro maximoff
859 notes
·
View notes
Text
Благодаря
Благодаря на всички, които от мене се отказаха,
това накара ме себе си да избера...
Че не всеки заслужава частица от мен ми доказаха,
за пореден път трябваше сама да се събера...
Благодаря на всички, които все пак останаха,
въпреки, че не е лесно не пускат моята ръка...
За живота да се боря ме накараха,
в трудностите дават ми най-нужната прегръдка...
Благодаря на всеки, който през живота ми минава,
било то за добро или лошо.
Сърцето ми умее да прощава,
нищо, че често остава само и голо...
27.12.23
Гергана Нейчева
#бг блог#бг пост#bg post#бг мисли#бг текст#bg thoughts#бг цитат#бг поезия#bg poem#bg poetry#бг автор#авторско
28 notes
·
View notes
Text
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти и че който се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства.
С течение на времето научаваш, че да се извини може всеки, но да прости, е нещо достойно само за великите души.
С течение на времето разбираш, че ако си наранил лошо приятел, най-вероятно приятелството никога повече няма да бъде същото.
С времето ще разбереш, че дори и да си щастлив с приятелите си, един ден ще плачеш за тези, които си оставил.
С течение на времето ще разбереш, че всяко преживяване, с всеки отделен човек е неповторимо.
С течение на времето разбираш, че ускоряването на нещата или принуждаването им да се случат по-бързо, ще доведе до това, че в крайна сметка няма да са такива, каквито си очаквал.
С течение на времето ще си дадеш сметка, че в действителност най-хубавото нещо не е било бъдещето, а моментът, в който живееш. Точно този миг.
Но за съжаление, само с времето човек се учи!
- Jesús Quintero -
19 notes
·
View notes
Text
-Зар нема више оваквих планета?
-Не зна се. Можда има, али ми знамо само ову једну. У сваком случају, она је нешто необично ретко и није као Земља. Ми - ми смо обични, ми смо као трава свемира и поносимо се том свеопштом обичношћу. Мислили смо да све може у њу да се смести. То је била схема с којом се смело и радосно кренуло у даљину: други светови! Па добро, шта су то други светови? Овладавамо њима или они нама овладавају; ничег другог није било у тим несрећним мозговима. Ах, не вреди говорити. Не вреди.
-Соларис, Станислав Лем
13 notes
·
View notes
Last Seen Blogs
lilnorthshoreshredder-blog
Lil North Shore Shredder
sybilsherbal
Untitled
happywebdesign
Happywebdesign
innovura
Untitled