Strongly recommend 🥲

保加利亞吃甚麼

保加利亞曾經被鄂圖曼統治過幾百年，所以在這裡可以看到不少土耳其料理的影子，也有一些料理是巴爾幹這些國家都有的，不過這裡用很多紅椒入菜，我還蠻喜歡的。

紅椒醬 (lyutenitsa，лютеница)，有各種口味，可以配任何東西，可以抹麵包，也可以配烤肉，就跟優格在這裡一樣。

一般家庭的午餐可能就是這樣，麵包和烤肉或烤香腸，配上一點醃菜和紅椒醬。

炸麵球 (mekitsa，мекица)，要灑上糖霜吃。

傳統麵包 (pita bread，пърленки，發音parlenka)，有點像披薩的圓形，通常可以選一般口味、大蒜口味(п ърленки с чесън)、或像照片裡面一樣，加白和黃兩種起司(пърленки със сирене и кашкавал)。

普通麵包，如果桌上有這種粉，是可以沾著粉來吃的。

保加利亞傳統沙拉 (shopska salad，шопска салата) 就是番茄、黃瓜、洋蔥再鋪滿上保加利亞起司 sirene。

牛肚湯 (tripe soup，шкембе чорба，發音shkembe chorba)

牛舌冷盤 (cold beef tongue，студен телешки език，發音studen teleshki ezik)

一種番茄和雞蛋加保加利亞起司的燉鍋，(hotchpotch，сирене по шопски，發音sirene po shopski)

馬鈴薯起司烤盤菜 (potato casserole，запеканки，發音zapekanki)，可以選擇雞肉和培根或蔬菜。

烤盤肉 (clay，сач，發音sache) 注意份量，菜單上都會標註多少公克，適合兩人以上一起分享。

洋蔥雞肝 (chicken livers in country style ，пилешки дроб по селски，發音pileshki drob po selski)

香腸配燉大豆 (beans with sausage，боб с наденица，發音bob s nadenitsa)

保加利亞肉餅 (meatballs，кюфтета，發音kyufteta)

裡面塞滿碎肉和米飯的紅椒 (stuffed pepper，пълнени чушки с ориз и кайма)

桃子餅 (Peach Cookies，Сладки Прасковки，發音sladki praskovki) 像桃子形狀的甜點

巧克力香腸 (chocolate salami，шоколадов салам，發音shokoladov salam)

杏仁粒布丁

banitsa也有甜的

Сирене по шопски

Рецепта за приготвяне на сирене по шопски Сирене по шопски Сирене по шопски е една изключително лесна и много бърза за изпълнение рецепта. Простотата в приготвянето и малкото на брой необходими продукти са само една част от плюсовете на това ястие. Не на последно място стои ненадминатият вкус. Ingredients

500 гр. краве сирене;

4 бр. яйца;

80 мл. олио;

4 бр. домати;

4 ч.л. чубрица;

4 ч.л.…

View On WordPress

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

Сръбска колонизация със сръбските колонисти във Вардарска Македония

През различни периоди от историята на Сърбия, на сърбизация чрез сръбските колонисти са подлагани предимно онези етнически групи в страната, които изповядват православието, като българите, власите, циганите, румънците и други. Макар хърватите и бошняците да са езиково много по-близки до сърбите, тези малцинства по-трудно са подлагани на сърбизация поради католическата си и мюсюлманска религия. По време на Кралството на сърби, хървати и словенци правителството му прави опити за сърбизация спрямо българите във Вардарска Македония, като ги обявява за прави срби, а вардарския дял на Македония за Южна Сърбия. Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент "Иван" - доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия... Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско - Ангел Джамбазки, основа самозван "Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония", в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к "Труд" - Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити "Фермата" - Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от "Сите българи заедно", Петър Низамов (Председател на "Български юридически комитет" и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. "Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония" е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа... Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.    Българските диалекти в Поморавието и Повардарието са обявени за диалекти на сърбо-хърватския език. Заедно с това е забранено говоренето на местния диалект в училищата и в останалите обществени дейности, като използването му е подлагано на наказания. Същевременно в Западните покрайнини са намалявани часовете по български език , забранявани са българските окончания на фамилиите на жените, затваряни са родилните отделения, и по този начин българите са принуждавани да се записват като сърби при раждане в други места във вътрешността на Сърбия. Процесът на сърбизация на българите в Западните покрайнини продължава почти до началото на 21 век, когато пада режима на Слободан Милошевич, който провежда националистическа политика. По модела на македонизацията на българското население в Повардарието, в опитите си да наложат друга национална принадлежност на българите в Западните покрайнини, се правят опити от властите да ги обявят за шопско или торлашко малцинство. За целта на сцената на Царибродското читалище са представяни театрални представления от български класици на „шопски език“. Сръбска колонизация във Вардарска Македония — държавна политика —

Карта на Сръбската колонизация в Македония Карта на Сръбската колонизация в Македония Място Вардарска Македония, Кралство Югославия Дата 1919 - 1941 г. Сръбската колонизация в Македония е целенасочена политика на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Кралство Югославия, за променяне на етническия състав на населението в окупираната през 1913 година Вардарска Македония чрез намаляване на относителната тежест на българския елемент. Това заселване, пише в 1922 година Едмон Бушие дьо Бел, „съчетано с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта“. След избухването на Първата световна война в 1914 година Сърбия създава така наречения Четнически комитет със седалище в Скопие, на който се възлага задачата успоредно с армията и жандармерията да „пази реда и спокойствието в Македония“. В комитета влизат сръбските войводи Цено Марков, Василие Търбич, Йован Бабунски, Йосиф Дякович, Стефан Келеша, Вангел Йованович, Михаил Борянец и Михаил Коневич, на които сръбското военно командване дава на разположение по 100— 150 четници. В Първата световна война сръбската армия е напълно победена от Централните сили (сред които и Бълга��ия), но след края ѝ те се нареждат сред печелившите като съюзници на страните от Съглашението и България губи отново Вардарска Македония. Сръбската кралска династия е обявена за глава на създаденото в 1918 година Кралство на сърби, хървати и словенци преименувано в 1929 година в кралство Югославия. Населението на Вардарска Македония е официално обявено за „южни сърби“, а самата територия за „Южна Сърбия“.

История на заселването на сръбските колонисти

Законова рамка

Териториално разширение на Сърбия след Балканските войни Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от тяхната продажба се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Самият крал Александър заграбва в Демир капия имение с 700 хектара земя, както правят и всички видни сръбски политици. Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович - със земя в Македония. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името „Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа”. За Македония обаче тази наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Още по-привилегировани са четниците, участници в Сръбската пропаганда в Македония, като с решение на правителството от 1921 г. те получават по 20 хектара земя на човек. Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 г. открито се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването ѝ за колонисти. Според статистически данни до края на 1925 г. във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти. Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици.  Според данни от 1928 г. в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 хектара (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета), а с останалото злоупотребяват местните власти. Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения. Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент – албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени. На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на кралството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други. Прилагането на тези мерки е възпрепятствано от Първата световна война (1914 – 1918), но след войната те отново излизат на дневен ред. Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от продажбата на чифлишките имоти се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович спекулира със земя в Македония. На 6 януари 1919 година в манифеста на регента Александър Караджорджевич към народите от Сърбо-хърватско-словенското кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения“. Земята ще се раздели между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици“. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. За Македония обаче Предходните наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Read the full article

Abagar Quartet - Шопски припевки

I went on another round of listening to the Abagar Quartet while writing this morning. 

Sorry, че не ти лафим на шопски.

Възхвала на г-н Ректора на Частен университет

Възхвала на г-н Ректора на Частен университет

  Гусин ректор случайно научих Че сте станали ректор не знам как е На разградски евала затова На шопски еваларка копеле Ти си господаря на пръстените На ченгетата и архивите им Ти си господаря на поезията На архивите и ченгетата им Ти си господаря на пръстените На ченгетата и университета им Ти си господаря на поезията На апаратчиците и ченгетата им Ти си господаря на пръстените На пръстените от фирми на…

View On WordPress

Брынза по-шопски, фото рецепт

New Post has been published on https://delicias.ru/brynza-po-shopski-foto-recept/

Брынза по-шопски, фото рецепт

Если вы – любитель вкусных и необычных омлетов и яичниц, соленого сыра, например, брынзы, а также овощей, приготовленных различными путями (на пару, в духовке, жареные на сковороде и так далее), то этот удивительный рецепт специально для вас!

Если вы – любитель вкусных и необычных омлетов и яичниц, соленого сыра, например, брынзы, а также овощей, приготовленных различными путями (на пару, в духовке, жареные на сковороде и так далее), то этот удивительный рецепт специально для вас! Сочная и ароматная брынза, пропитанная соком помидора, болгарского сладкого перчика и специй и покрытая хрустящей яичницей-глазуньей, принесет массу удовольствия вам, вашей семье или гостям, для которых вы приготовите яйца в духовке с брынзой.

Чтобы приготовить по рецепту брынзу по-шопски с фото, понадобится не более 30 минут свободного времени и следующий списочек ингредиентов для приготовления двух порций брынзы по-шопски, которые можно найти в холодильнике у любой хозяйки.

Ингредиенты:

Одна помидорина среднего размера или две маленькие;

Пара куриных яиц;

50 грамм сливочного масла;

Красный сладкий перец;

200-250 грамм брынзы.

Способ приготовления:

Подготовив все необходимые ингредиенты и запасшись нужным количеством времени, можно приступить к приготовлению по рецепту брынзы по-шопски с фото. Ну что ж, начнем!

Тщательно вымоем овощи проточной водой, вычистим из перца семечки и плодоножку, а у помидора снимем кожицу.

Брынзу и помидор режем на небольшие кубики, а перец шинкуем на тонкую не длинную соломку.

Горшочки, в которых будем выпекать яйца в духовке с брынзой, смазываем маслом. На дно укладываем кубики брынзы.

Поверх сыра аккуратно выкладываем порезанный небольшими кубиками помидор. Сверху помидоринки кладем соломку из красного болгарского перца, аккуратно всё разровняв.

Поверх всей этой «конструкции» разбиваем яйцо и укладываем по парочке небольших кусочков оставшегося сливочного масла.

В предварительно разогретом до 180 градусов по Цельсию духовом шкафу выпекаем яичницу не более двадцати минут, иначе она не получится глазуньей и брынза пригорит на дне горшочков.

В горшочки, помимо вышеописанных ингредиентов, можно добавить острый перец, разновидности лука (репчатый, фиолетовый), зелень, какие-нибудь пряности. Все зависит от вашей фантазии и вкуса.

Вытащив брынзу по-шопски из духового шкафа, сразу же, не медля ни секунды, подавайте это вкусное блюдо к столу. Ваши знакомые и близкие люди по достоинству оценят столь чудное блюдо, приготовленное вашими руками. Радуйте себя и свою семью!

Приятного аппетита!

Печено сирене по шопски

Рецепта за приготвяне на печено сирене по шопски Печено сирене по шопски Recipe Type: Печено сирене по шопски Кулинарна рецепта за приготвяне на ароматно печено сирене по шопски Ingredients

400 г. сирене

1/2 чаена чаша разтопено краве масло

4 яйца

1-2 глави кромид лук

2-3 домата

4 чушки

червен пипер

Instructions

Лукът се почиства и се нарязва на дребно.

Задушава се в част от разтопеното…

View On WordPress

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

Сръбска колонизация със сръбските колонисти във Вардарска Македония

През различни периоди от историята на Сърбия, на сърбизация чрез сръбските колонисти са подлагани предимно онези етнически групи в страната, които изповядват православието, като българите, власите, циганите, румънците и други. Макар хърватите и бошняците да са езиково много по-близки до сърбите, тези малцинства по-трудно са подлагани на сърбизация поради католическата си и мюсюлманска религия. По време на Кралството на сърби, хървати и словенци правителството му прави опити за сърбизация спрямо българите във Вардарска Македония, като ги обявява за прави срби, а вардарския дял на Македония за Южна Сърбия. Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент "Иван" - доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Българските диалекти в Поморавието и Повардарието са обявени за диалекти на сърбо-хърватския език. Заедно с това е забранено говоренето на местния диалект в училищата и в останалите обществени дейности, като използването му е подлагано на наказания. Същевременно в Западните покрайнини са намалявани часовете по български език , забранявани са българските окончания на фамилиите на жените, затваряни са родилните отделения, и по този начин българите са принуждавани да се записват като сърби при раждане в други места във вътрешността на Сърбия. Процесът на сърбизация на българите в Западните покрайнини продължава почти до началото на 21 век, когато пада режима на Слободан Милошевич, който провежда националистическа политика. По модела на македонизацията на българското население в Повардарието, в опитите си да наложат друга национална принадлежност на българите в Западните покрайнини, се правят опити от властите да ги обявят за шопско или торлашко малцинство. За целта на сцената на Царибродското читалище са представяни театрални представления от български класици на „шопски език“. Сръбска колонизация във Вардарска Македония — държавна политика —

Карта на Сръбската колонизация в Македония Карта на Сръбската колонизация в Македония Място Вардарска Македония, Кралство Югославия Дата 1919 - 1941 г. Сръбската колонизация в Македония е целенасочена политика на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Кралство Югославия, за променяне на етническия състав на населението �� окупираната през 1913 година Вардарска Македония чрез намаляване на относителната тежест на българския елемент. Това заселване, пише в 1922 година Едмон Бушие дьо Бел, „съчетано с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта“. След избухването на Първата световна война в 1914 година Сърбия създава така наречения Четнически комитет със седалище в Скопие, на който се възлага задачата успоредно с армията и жандармерията да „пази реда и спокойствието в Македония“. В комитета влизат сръбските войводи Цено Марков, Василие Търбич, Йован Бабунски, Йосиф Дякович, Стефан Келеша, Вангел Йованович, Михаил Борянец и Михаил Коневич, на които сръбското военно командване дава на разположение по 100— 150 четници. В Първата световна война сръбската армия е напълно победена от Централните сили (сред които и България), но след края ѝ те се нареждат сред печелившите като съюзници на страните от Съглашението и България губи отново Вардарска Македония. Сръбската кралска династия е обявена за глава на създаденото в 1918 година Кралство на сърби, хървати и словенци преименувано в 1929 година в кралство Югославия. Населението на Вардарска Македония е официално обявено за „южни сърби“, а самата територия за „Южна Сърбия“.

История на заселването на сръбските колонисти

Законова рамка

Териториално разширение на Сърбия след Балканските войни Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от тяхната продажба се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Самият крал Александър заграбва в Демир капия имение с 700 хектара земя, както правят и всички видни сръбски политици. Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович - със земя в Македония. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името „Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа”. За Македония обаче тази наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Още по-привилегировани са четниците, участници в Сръбската пропаганда в Македония, като с решение на правителството от 1921 г. те получават по 20 хектара земя на човек. Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 г. открито се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването ѝ за колонисти. Според статистически данни до края на 1925 г. във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти. Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици.  Според данни от 1928 г. в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 хектара (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета), а с останалото злоупотребяват местните власти. Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения. Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент – албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени. На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на кралството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други. Прилагането на тези мерки е възпрепятствано от Първата световна война (1914 – 1918), но след войната те отново излизат на дневен ред. Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от продажбата на чифлишките имоти се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович спекулира със земя в Македония. На 6 януари 1919 година в манифеста на регента Александър Караджорджевич към народите от Сърбо-хърватско-словенското кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения“. Земята ще се раздели между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици“. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. За Македония обаче Предходните наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Веднага след излизането на Преходните наредби колонизацията започва, а на 24 септември 1920 година излиза и Наредба за заселването на новите южни краища, с която като обект на колонизация се определят свободните държавни, общински и селски земи, които надвишават нуждите на селото, имотите на отметниците – тоест емигриралите и членовете на антидържавните въоръжени групировки. Колонизатори са на първо място чифлигарите, а след това безземлените и малоимотните селяни, като предимство се дава на инвалидитге, вдовиците и сираците от войната, войниците и доброволците. Още по-привилегировани са четниците, участници в Сръбската пропаганда в Македония, като с решение на правителството от 1921 година те получават по 20 хектара земя на човек. Преходните наредби предвиждат да се зават на заселническите семейства в селските райони най-малко по 5, а в градските най-малко по 2 хектара земя. На всеки оженил се член се дават още 4, а на неоженените от 16 до 21 година – още 3 хектара. Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 година открито свързват аграрната реформа с колонизацията, като се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването ѝ за колонисти. Read the full article

БРЫНЗА ПО-ШОПСКИ!!! Sheep cheese with vegetables in pots

Блюдо болгарской кухни. Превосходное сочетание овощей и брынзы. Непременно попробуйте такое блюдо. Это очень вкусно!!! Ингредиенты: 

• Брынза – 300 г 

• Помидоры – 6 шт. 

• Перец болгарский – 2 шт. 

• Яйца – 3 шт. 

• Лук – 1 шт. (крупный) 

• Масло подсолнечное – 2 ст. л.

☾ ☆ ☯ ✓

омг мерсиии

☾ : favourite word from your language

ммм, “такова”? заради многото приложения... не знам, мислих доста и за него се сетих

☆ : give the first lines of a song which is originally in your language

искам да сложа нещо от криско, ама всичките му песни, които знам започват... не особено впечатляващо. представи си че съм сложила нещо яко :Д

☯ : what do you love about your language?

1. мога поне на 30% да разбирам други славянски езици

2. всъщност е толкова сложен за учене като чужд, че се радвам, че не ми се е налагало (не че ако не ми беше роден има голям шанс да ми се наложи да го науча, ама все пак)

3. “бил съм се бил напил” и всички други подобни издевателства 

✓ : funniest word in your language

вчера сс семейството научихме, че “помръжляк” е сладолед на шопски и цяла вечер се хилихме на “цръцни малко помръжляк” (бонус точно щяхме да ядем сладолед като го чухме)