#Глезене | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 4 years

Text

РЕФЛЕКСИИ: Щурият, талантлив Шон Пен става на 60

Синеокият Шон Джъстин Пен (роден на 17 август 1960) не е красавец, но избръснат или брадясал, с рошава или зализана коса, със слънчеви очила или не, е един от най-енергийните, щури и магнетични филмови и телевизионни актьори на нашето време. Написа за „въпреки.com“ кинокритичката Геновева Димитрова по повод 60 години от рождението му.

Известен е още като режисьор, сценарист, продуцент, активист. И е писател – наскоро и у нас излезе дебютният му роман „Боб Хъни, който прави разни неща“. Шон Пен е нонконформист. Понякога – хулиган. Не си поплюва с журналисти и папараци. Не се бои да си създава врагове. Както сам казва, „обичам човечеството, ненавиждам хората”. За нахвърляне върху нахален журналист попада в затвора за месец и един ден. През 2002 купува за 56 000 щ. д. рекламно пространство в „Washington post“, за да публикува отворено писмо до президента Буш - младши, в което моли да бъде намалена офанзивата към Ирак. Споменава, че е баща на две деца и син на ветеран от Втората световна война.

Том Круз, Тимъти Хутън и Шон Пен в “Кадети” - тук актьорът е на 21 години

Самият Шон Пен посещава Ирак преди и след инвазията през 2003, а през 2005 отива в Техеран като специален пратеник на вестник „San Francisco Chronicle”. През 2007 се среща с Уго Чавес във Венецуела и стават приятели, а през 2008 прави първото чуждестранно интервю с Раул Кастро. След урагана Катрина, който потапя Ню Орлиънс под вода през 2005, Шон Пен отива на мястото на трагедията, качва се на лодка и започва да вади жертвите на наводнението. През 2010, след като Хаити е изравнен със земята след опустошително земетресение, той каца в Порт-о-Пренс с 1 милион щ. д. помощи, нулев опит в неправителствените организации и основава J/P HRO.

Шон Пен и Робърт де Ниро

„Станах актьор заради Робърт де Ниро.“ Двамата са родени на една и съща дата, но Шон Пен става на 60, а Де Ниро – на 77. Син е на актрисата Айлийн Раян (ирландка с италиански корени) и на режисьора Лио Пен. Баба му и дядо му по бащина линия са еврейски имигранти от Литва и Русия. В Ню Йорк са имали лавка за еврейска храна. Шон Пен учи в гимназията в Санта Моника. Брат му е актьорът Крис Пен, починал от инфаркт през 2006. Шон Пен: „Мога да опиша детството си с една фраза – Хъкълбери Фин със сърф“. Първите му роли са на самонадеяни момчета. На 25 години Шон Пен изиграва Долтън Лий в драмата „Соколът и снежният човек“ на Джон Шлезинджър. През 1986 играе с Мадона в „Шанхайска изненада“ на Джим Годард. После се женят. Четири години по-късно се развеждат, а пътят на Шон Пен в киното се развива стремглаво, за разлика от този на Мадона. За юбилея избрах 9 от 58-те му екранни превъплъщения.

Мадона и Шон Пен в “Шанхайска изненада”. Тук Шон е на 26 години.

Криминалната драма за любовта към ближния „Осъденият на смърт идва“ (1995) на Тим Робинс е създадена ��о едноименните мемоари на римокатолическата американска монахиня и активист срещу смъртното наказание Хелън Прежан, публикувани през 1993. Сестра Хелън (Сюзън Сарандън, с награда Оскар за главна женска роля) е и учителка в село в Луизиана. Неочаквано получава писмо от Матю Понселет (Шон Пен, номинация за „Оскар“) - осъден на смърт, който скоро ще бъде екзекутиран по обвинение в убийството на млада двойка.

Шон Пен и Сюзън Сарандън в “Осъденият на смърт идва”

След като се срещат, монахинята се съгласява да му бъде духовен съветник и да се бори срещу присъдата. Но твърденията на спретнатия и татуиран Матю с дълги бакенбарди, мустаци и брадичка, че е невинен, изглеждат неубедителни - той е расист, без морал. Когато става ясно, че изпълнението на присъдата му е неизбежно, сестра Хелън се опитва да го поведе по пътя на божествената прошка. През фантастичните изпълнения на Шон Пен и Сюзън Сарандън филмът проследява сеизмичните отношения затворник - посетител и зверските усилия на Матю да оцелее.

Шон Пен и Робин Райт Пен в „Тя е толкова прекрасна”

Покъртителната с лудостта си любовна драма „Тя е толкова прекрасна” (1997) на Ник Касаветис събира на екрана Шон Пен и тогавашната му съпруга Робин Райт Пен. Сценарият е писан от покойния Джон Касаветис специално за актьора. Морийн (Робин Райт Пен) не може да диша без щурия си съпруг Еди (Шон Пен, Награда за мъжка роля от Кан ‘97). Те са двама млади маргинали, без чувство за хумор, но с ��заимна любов за цял квартал. Пият, пушат, гледат се... Той все изчезва, тя преплита дългите си крака на високи токчета, пада, става и тича подире му. Тлъстият им съсед я примамва с уиски, после я пожелава, тя се дърпа, той я пребива, Еди се появява и му го връща тъпкано. В уплахата си Морийн извиква бърза помощ, а когато белите престилки идват, необузданият Еди поваля една. И го затварят в психиатрия. Десет години по-късно Морийн е добре гледана съпруга на бизнесмена Джоуи (Джон Траволта) и грижовна майка на три момиченца (най-голямото е от Еди). Къщата им е просторна, но изведнъж става ужасно тясна за нея - Еди излиза от клиниката. За него животът е спрял. Изглежда остарял наивник. Морийн захвърля просперитет, спокойствие и деца и се закълчва с предишната несигурна походка към таратайката на Еди.

Дженифър Лопес и Шон Пен в „Обратен завой“

„Обратен завой“ (1997) на Оливър Стоун, решен като film noir, мощно укрепва имиджа на Шон Пен като идеален актьор за ролите на дребни престъпници. Тъмнокосият чаровен комарджия Боби Купър (Шон Пен) пътува с много пари към Лас Вегас да се разплати с кредитор. Заради повредена радиаторна тръба на колата е принуден да отбие от магистралата по затънтен път. Оказва се в полуизоставения град Супериър, където е обран до шушка и среща Грейс (Дженифър Лопес) – коварна красавица, която иска да убие съпруга си (Ник Нолти). Те го въвличат в опасен пъзел от секс и безумие. Заснет като трескав сън и със залпове черен хумор, филмът е пълен с обрати и напрежение, а неспокойните сини очи на Шон Пен пронизват мрака на ситуацията. „Обратен завой“ е по романа „Stray Dogs“ на Джон Ридли.

„Тънка червена линия“

„Тънка червена линия“ (1998) на повелителя на американското независимо кино Терънс Малик по едноименния роман на Джеймс Джоунс е поетичен трактат за измислена история за войските на САЩ по време на битката за остров Гуадалканал през 1942 – преломен момент във Втората световна война срещу експанзията на Япония и една от най-сложните и решаващи операции на ХХ век. Сред яркия актьорски ансамбъл Шон Пен е старши сержант Удуард Уелш с каска, автомат и изопнато лице.

Шон Пен и Кевин Спейси в „Хърли Бърли”

Независимата история за холивудски неудачници „Хърли Бърли“ (1998) на Антъни Дрейзън е създадена по пиесата на Дейвид Рейб, играна успешно на Бродуей. Главните герои са бъбривият, романтичен, непрестанно смъркащ кокаин кастинг режисьор Еди (Шон Пен, купа „Волпи“ от Венеция) и дистанцираният му интелектуален съквартирант Мики (Кевин Спейси). За Еди само една жена има значение - Дарлийн (Робин Райт Пен). Тя много го харесва, но вижда колко далече отива с кокаина и се оглежда за друго пристанище. Търсенето на самочувствие чрез дрогата, интензивният диалог от шокиращи реплики и хипнотичното надиграване между актьорите превръща филма в един от алтернативните пикове от края на 90-те.

Шон Пен и Алехандро Гонзалез Иняриту по време на снимките на “21 грама”

Прекрасният и също независим „21 грама“ (2003) е първият англоезичен филм на мексиканеца Алехандро Гонзалез Иняриту. Заснет изцяло с ръчна камера, той притежава лунатична монтажна структура и троен коментар върху събитие. Трагичен уличен инцидент съдбовно свързва трима непознати: свещеника и бивш затворник Джак (Бенисио дел Торо), Кристина - щастлива майка и домакиня, загърбила наркоманията (Наоми Уотс), и професора по математика в очакване на сърдечна имплантация Пол (Шон Пен, купа „Волпи” от Венеция). И тримата актьори са страхотни, но Шон Пен е направо извънземен като смъртно болния Пол, спасен от сърцето на загиналия съпруг на Кристина и не знаещ как да живее с него, защото се влюбва в нея... „Колко живота изживяваме? Колко пъти умираме? Казват, че всички губим по 21 грама точно в момента на смъртта ни. Всички. И колко са 21 грама?“

Шон Пен и Тим Робинс в “Реката на тайните”

„Реката на тайните“ (2003) на Клинт Истууд е мрачен, обстоятелствен и въздълъг побратим на поне дузина трилъри на тема „разследване убийството на невинна девойка в Америка“. Шон Пен („Оскар“ за мъжка роля) е неистов, както обикновено, с тези негови стъписващо сини очи (изпод черните очила), щръкнала коса и безразборно щуреене. В „Реката на тайните“ обаче той надскача лимитите на досегашните си симпатични катили - героят му е серийно-таен убиец, влязъл в правия път, от страдание по изгубената си дъщеря, хлътнал обратно в поредното престъпление... като грешно наказание и все пак останал с легитимно вирната глава. А иначе става дума за три мъжки живота, разделени от срам и събрани от смърт.

За ролята си в “Милк” Шон Пен получи втория си “Оскар”

„Милк“ (2008, награда Оскар за оригинален сценарий на Дъстин Ланс Блек) на Гюс ван Сант показва Шон Пен (Оскар за главна мъжка роля ) като невъзможно прекрасен. Филмът е фокусиран върху реална историческа фигура – храбрият Харви Милк. През 1977 той се преборва с предразсъдъците и става първият гей, избран на солидна обществена длъжност в Щатите – градски съветник в общината на Сан Франциско (оттогава градът има славата на най-либералния в страната). Филмовият разказ е тръпен, репортажен, а нагласите и реалиите са пресъздадени с прецизен автентизъм.

Шон Пен в “Милк”

През 1972 Милк (Шон Пен) е в Ню Йорк и се запознава в метрото с младеж. В едър план – целувка, очи, носове, профили, прегръдки, креватно глезене... Следващият епизод ни отвежда в Сан Франциско и тамошната гей-общност – дълги, чорлави коси, бради, клош дънки, фотоапарати... Върху задкадровия глас на Милк се намества видеоизображение – черно-бели стопкадри. Милк говори вдъхновено и безпардонно за американската мечта. С харизмата си увлича хомо- и хетеросексуални, старци и деца... 1977 – победата му в местните избори. Еуфория. 1978 – зад кадър Милк се заклева, а на екрана го виждаме да се изкачва по стълбите на общината... Спокойно, ала неотстъпно той спори с консерватора Дан Уайт (Джош Бролин), негов предшественик на поста. После онзи нахлува в общината, застрелва кмета и Милк, превръщайки го в икона на борбата за равноправие...

Режисьорът Гюс ван Сант и Шон Пен по време на снимките на “Милк”

Героят на Шон Пен е почти неизменно в кадър - ту екзалтиран, ту засмян, ту нервен, ту любовно отдаден, ту самотно вслушан в „Тоска“... Актьорът е неузнаваем в гей-превъплъщението си – боядисана коса, прическа на път, меки жестове, специфично поклащане на ханша, женствена усмивка... Дори очите му са кафяви! Но Милк е толкова обаятелен, че борбата му за равноправие надскача гей-общността. Превръща се в борба за толерантност изобщо, а благодарение на Шон Пен откровено пропагандният филм – в човешко откровение.

Мел Гибсън и Шон Пен в „Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/

„Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/ (2019) на Фарад Сафиния е ситуиран в Англия от средата на XIX век и също е фокусиран върху реални събития. Оксфордският професор Джеймс Мъри (Мел Гибсън) работи по първия речник на английския език. Негов съратник става психопатът доктор Уилям Майнър (Шон Пен) – ветеран от Гражданската война, затворен в клиника за особено опасни престъпници. От болестта си той се спасява в света на книгите, много е начетен и се оказва безценен съучастник в създаването на знаменития Оксфордски речник. И двамата светлооки актьори са неузнаваеми с огромните прошарени бради. И са изумително забавни в дългите си разговори. Филмът за гениалност и лудост е заснет в Дъблин по книгата „Хирургът на Кроуторн“ от Саймън Уинчестър от 1998.

Джак Никълсън в „На кръстопът“

Като мнозина свръхнадарени и мислещи актьори, и Шон Пен се пробва в режисурата. Това прави още през 1991 с драмата „Индианският бегач“, през 1995 снима Джак Никълсън в „На кръстопът“, а през 2001 – в „Клетвата“. Филмът е уникално интелигентна в американското кино адаптация на европейски роман. Разбира се, „алпийското“ действие е пренесено в Невада. След като ни удиви с радикално-екзистенциален поглед към трагичния 11 септември 2001 с новелата си в мултинационалния омнибус „11 септември“ (2002), в „Клетвата“ Шон Пен отново изненадва. Стъпил върху Дюренмат, с помощта на оператора Крис Менгес, на велики филмови лица (все епизодици с изключение на Никълсън) и на изопваща музика той е създал изящен психотрилър, където сантимент, сарказъм и съспенс се гонят по хребетите на импозантни пейзажи.

Хелън Мирън и Джак Никълсън в “Клетвата”

Строгата документалност на разказа и лакомо-сардоничното фиксиране в детайлите са характерни и за феноменалното road movie „Сред дивата природа“ (2007) по едноименната книга на Джон Кракауер. Филмът разказва реалната история на 23-годишния Кристофър Маккендлес (Емил Хърш) от богато семейство, отказал се от материалните ценности, дал всичките си пари за благотворителност и се оказал волен пътешественик из природата - на автостоп с крайна цел Аляска. Две години (от 1990 до 1992) той пътува. Когато стига в Аляска, се заселва в стар автобус сред сурова пустош. Светъл и дълбок филм за хората, мечтата, пътя, природата... Против фалша и консуматорството. Не съм гледала „Последното лице“ (2016) с Чарлийз Терон и Хавиер Бардем. В момента Шон Пен работи върху игралния филм „Flag Day“, където самият играе, и върху документален проект.

“Сред дивата природа”

След смъртта на брат му Крис и развода с Робин Райт през 2010 животът на Шон Пен се обърква. Той изпада в дълбока депресия. Завръща се в публичното пространство с поредна акция за Хаити в средата на 2013, когато призовава за помощ световната общност. Съвсем наскоро Шон Пен се ожени тайно за 28-годишната Лейла Джордж - модел и актриса, с която са заедно от 2016. Децата му от Робин Райт са Дилън, която е с година по-голяма от Лейла, и Хопър – с година по-малък от нея.

Шон Пен - сега и преди...

Шон Пен е сред най-смислените знаменитости на Америка. Самият смята, че „аз, както и вие, сме от малките точици, които се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва да мисля така“. И още: „Живеем в пуританско общество от лицемери. И това невероятно ме разстройва – дотам, че чувствам ненавист към собствения си живот“. Или: „Ако трябва да избирам между Паркинсон и Алцхаймер, бих избрал Паркинсона. По-добре е да разлееш малко уиски по панталона си, отколкото да забравиш къде си оставил цялата бутилка“. Тепърва има какво да очакваме от Шон Пен. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: архив imdb.com

#РЕФЛЕКСИИ #Геновева Димитрова #Шон Пен #кино #филми

0 notes

smileystylelady-blog · 7 years

Text

Follow my blog with Bloglovin

For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

Здравейте усмивки,

Време е за обзора на първата седмица от годината. Както писах в първия пост от поредицата Best of the week (цък), тук ще споделям всичко, което ме е впечатлило и всякакви новости, които съм изнамерила в Интернет от всякакъв характер

1. Започвам с нещо, което не мисля, че вече не сте разбрали, но аз да потвърдя официално:

Цветът на 2017 – та година е Greenery:

Цветът, свързван с новото начало, възраждането на природата през пролетта и заниманията на открито и символ на връзката ни с природата.

Аз, въпреки че съм зеленоока, не мисля, че имам нещо в този цвят и ми е интересно какво ще предложат модните колекции. Ако ви е интересно, споделям една статия от Fashion Days, където те са качили няколко предложения от техния асортимент:

http://www.fashiondays.bg/the-daily-issue/%D0%B8-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2017-e-greenery/

2. Друга новина, която се завъртя в първите дни на новата година из интернет пространството, е тази, че Urban Decay стъпват на българския пазар. За мен те са известни най – вече с грим палитрите си, които често биват копирани от бюджетните марки, но когато разгледах подробно асортимента, мисля, че има още много да се види и тества. Лошата новина е, че са в по – високия ценови сегмент, но идва 14 – ти февруари, 8 – ми март и още поводи за глезене (надявам се :))

3. Първата книга, която прочетох през годината бе небезизвестната “ Любов по време на холера” на Габриел Гарсия Маркес, и ви я препоръчвам. Не се чете лесно и на един дъх, но дава поводи за размисъл, особено за любовта. Не е някаква приказна любовна история, но е написана с такова майсторство и героите са толкова пълнокръвни, че читателят лесно може да вникне в чувствата им и да разбере мотивите и действията им. За мен лично изплуваха два извода: 1) За любовта няма възраст и тя може да е също толкова силна и на 70, както и на 20 и: 2) Неизживяната любов винаги тлее някъде дълбоко в нас.

Много би ми било интересно да прочета и вашите размисли по темата :)

4. Снежната приказка навън – отдавна в Пловдив не беше валял толкова сняг, а и явно ще се позадържи поне до края на седмицата. Ние с Божидара сме в зимна ваканция и за щастие можем да се радваме на зимните гледки на топло от вкъщи. Аз не съм особено голям фен на студа, но оценявам красотата на зимата. Зимните кадри стават доста красиви.

My daughter’s snow angel :)

5. И за финал: снощи се проведоха Golden Globe Awards и по – долу ви споделям няколко любими мои визии:

От ляво: Джилиан Андерсън, Рийз Уидърспуун и Фелисити Хъфман/From left to right: Gilian Anderson, Reese Witherspoon and Felicity Huffman

Накратко, това бяха нещата, които се отличиха за мен през седмицата и ми се иска да завърша с един страхотен цитат на Чехов:

“Хората не забелязват дали е зима или лято, когато са щастливи.”

Така че…бъдете щастливи, радвайте се на снега и не обръщайте внимание на всички онези неуредици, които понякога зимата ни носи!

Хиляди топли усмивки от мен!♥

Моите впечатления от седмица номер 2 :) Follow my blog with Bloglovin For English you can use the Google Translate Widget on the sidebar →

#best of the week #books #celebrity looks #габриел гарсия маркес #златен глобус #най -доброто от седмицата #gabriel garcia markes #golde globe awards #greenery #цвят на годината #pantone color #urban decay

0 notes