#redemptoris mater | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 4 months

Text

С поглед към отминалата 2023- част I

Не е възможно да се обхване всичко в изминалата година, в която извън щастливи моменти в изкуството, ни напуснаха и страхотни личности, но остава творчеството им и посланието им, че културата, познанието за нея ни прави свободни хора. Никакви патриотарски вопли, непризнаването на артистичното въображение, лошото администриране на културните процеси не могат да спрат или санкционират изкуството. То е по-силно! ВЪПРЕКИ!

Винаги, както сме писали в нашите обзори през годините не подкрепяме класациите за изкуство, затова споделяме само свои гледни точки и това, което ни е направило впечатление. Това разбира се, са и културни събития и произведения, но и /не/културни случки, които влияят. 2023 беше една много силна година за българската култура. Но, като че ли светът ни оценява повече, отколкото ние самите. Няма да коментираме нечии грозни реакции по повод световни личностни успехи, защото това не в нашия стил – да се занимаваме с клюки, с дребнотемие, с хора, които не умеят да се радват на другия.

Това не е всичко, което се е случило или не в изкуството и културата у нас миналата година. За повечето от акцентите поставяме линкове към текстовете, а за други просто ги потърсете при нас…До преди три години със Стефан Джамбазов (1951-2021) подготвяхме обзора в две части – от него и от мен в различните изкуства. Продължавам…

Добринка Табакова при получаването на наградата

Една от най-хубавите новини в края на ноември беше, че нашата великолепна композиторка Добринка Табакова получи голямата награда на Съюза на британските композитори, който я отличи с наградата за класическа музика „Айвърс“ в категорията „Общност и участие“. Призът, определян от професионалната гилдия на Великобритания, е за пиесата ѝ „Рояк фанфари“, написана специално за младежкия оркестър „Хале“ на Манчестър. Още повече, нейното изпълнение е под диригентството на младата и талантлива българска диригентка Деляна Лазарова /тя имаше великолепен концерт със Софийска филхармония и солист Светлин Русев – б.а./, която с конкурс е в този оркестър. Започнахме с Добринка Табакова, извън всички успехи на Софийската филхармония, на българските музиканти навсякъде по света, специално отбелязваме великолепните фестивали, които се случват в България, и то не само във Варна, Пловдив, София, Русе, но и в по-малки градове.

Финалът на Петото издание на "Неотъпкана пътека", 2023

Пета година се проведе изящният фестивал в Ковачевица „Неотъпкана пътека“. Създаден е от пианистката Лора Чекоратова и нейни съмишленици, които имат добра кариера в САЩ и Европа. Те правят фестивала за камерна музика в Ковачевица, достатъчно популярна дестинация. Ремонтирали са читалището, строено в края на XIX век – оказва се, че нашите майстори са били на високо равнище и залата е с добра акустика. В изминалата година беше петото му издание, а вече плануват и шестото. И факт, който малцина знаят - тази година Лайпциг празнува изключителното 300-годишно музикално наследство на катедралата Thomanerchor Leipzig, където кантор и органист е ��ил самият Йохан Себастиан Бах. На Бъдни вечер в службата преди дни беше включена творбата на Добринка Табакова Alma Redemptoris Mater .

По същия начин се прави друг великолепен камерен фестивал в Арбанаси от Юлита Фъсева, контрабасистка, вече тринайсета година. ММФ „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни в Русе, Пловдивския фестивал “Opera Open” събират европейски елит. В тях присъства с постановки и продължава да ги прави една от признатите за най-добри оперни режисьори в Европа Вера Немирова. От години по различни поводи пишем за Софийската филхармония, благодарение на добрия мениджмънт на директора и диригент маестро Найден Тодоров тук идват световни изпълнители, за които преди време не можехме да мечтаем. Заедно с това, както тръгна отпреди години (и миналата година говорихме за това) – гастроли на Филхармонията в Мюзикферайн във Виена, в Берлинската филхармония. Тази година отново прекрасен концерт в Солун, мини турне, но много качествено в Австрия и в Германия.

Кирил Манолов, Красимира Стоянова и Павел Балев

Незабравим остава концертът Tutto Verdi –както е озаглавил соловия си компактдиск баритонът Кирил Манолов – продукция на БНР. Концертът на именития български вокален майстор (24 06), заедно със Симфоничния оркестър и Смесения хор на радиото, дирижиран от Павел Балев носеше същото заглавие, защото представи това ценно издание с арии, включени в него. Към очакваната програма имаше страхотен бонус – Красимира Стоянова дойде да пее в концерта по молба на Манолов, което прибави към атмосферата в залата и още щастливо напрежение от срещата с тази невероятна певица. Като изключим строежа на програмата, основан на принципа арии и инструментални фрагменти от опери, подредени по стил и сюжет, всичко друго бе неочаквано, бе изпълнена с проникновеност, с динамични събития в музикалното протичане, с възможности за непрестанни открития в познатите текстове.

Не пренебрегваме и академиите по изкуствата. Понеже говорим за музика – специално Музикалната академия „Панчо Владигеров“ с нейния ректор – артистичния и талантлив професор Сава Димитров, там всяка седмица има прекрасни концерти, с млади хора, с дискусии, майсторски класове. И по този начин може да следим и развитието на най-младите. Разбира се, продължават и бутиковите прояви да се навлиза в съвременната камерна музика като фестивалите „Пиано Екстраваганца“ и „Камералия“ на талантливия и неуморен Людмил Ангелов, както и много други места. В края на годината маестро Ангелов беше удостоен с едно от най-високите отличия на Кралство Испания - орден Офицерски кръст на ордена Исабел Католическа, присъден от Н. В. Краля на Испания Фелипе VI.

Людмил Ангелов

Припомняме, че тази година на 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ традиционно акцент в програмата беше музиката. И Людмил Ангелов традиционно присъства, както Пламена Мангова, Александър Сомов, Албена Данаилова /само маркираме, че тя от 2011 година е първата жена сред концертмайсторите на Виенска филхармония и тогава АФП отбеляза новината в червено. Така че „сензационните“ съобщения за Новогодишния концерт на знаменития оркестър тази година си беше от поредицата copy paste./, Никола Таков, Румен Цветков и още и още знаменити музиканти… Тези камерни концерти, биха били приети и аплодирани на световни фестивали.

Албена Данаилова, Румен Цветков /ц/ и Александър Сомов на "Аполония", 2023

Липсва ни фестивал от ранга на Международния фестивал с конкурсен характер „Джордже Енеску“ - най-големия фестивал за класическа музика в Румъния и един от най-важните форуми от този вид в Европа. Миналата година той се проведе в Тимишоара. Първото издание на фестивала е през 1958 г. Но подобно ярко събитие в съседната ни страна се прави с изключителната финансова подкрепа на държавата. Дълга тема…

Едно от моите лични събития беше шансът, че на „Аполония“ присъства нобелистката от 2015 г. Светлана Алексиевич. Изключителна жена, която избягва срещите. Идвала е в България, неформално. Но познаваме книгите ѝ. И благодарение на „Аполония“ и на Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН на правата на човека в Русия, тя е сред основателите на наградата на името на Анна Политковская. Бяхме сред гостите на „Аполония“, които имахме възможност да се срещнем с нея, да разговаряме. В контекста войната на Русия срещу независима Украйна, като познаваме и нейните книги, тя каза нещо, което беше вълнуващо преживяване с болката и тъгата си: „Аз исках най-после да напиша една книга за любовта, а отново трябва да пиша за войната“. С днешна дата това звучи още по-болезнено…"Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа" беше темата на срещата разговор със Светлана Алексиевич.

На срещата със Светлана Алексиевич до преводачката /д/, Георги Господинов и Мариана Кацарова

"Сложно е да обичаш човека днес. Той прави много неща, които човек, който има обичащо сърце, не може да приеме. Но аз смятам, че писателят днес трябва все пак да работи в името на любовта. Да помогне тази малка свещица, която Господ е запалил в душите ни, все пак да не загасне. Светът се преобърна. И да намериш някакви точки - точки, за които можеш да се хванеш, в нашия свят е наистина много сложно. Но трябва да се хванем за нещо. Да запазим в сърцата си любов и да изгоним от сърцата си омразата. Защото в нашия свят омразата тържествува. Омразата е много.Тя върви и някак обхваща всички държави. За известно време, трябва да си призная, демокрацията търпи поражение. Но аз мисля, че това е временно поражение. Всеки от нас трябва да се съпротивлява на това", каза още Алексиевич…

Светлана Алексиевич

Театралното събитие на годината е спектакълът на Галин Стоев „Хага“ в Народния театър „Иван Вазов“. То е много повече от театрално – не само, защото тръгна малко по-рано. В края на сезона, юли, от Народния театър и главно Галин Стоев, режисьорът, бяха почти готови и представиха предстоящата премиера в средата на септември. В цялото експозе на Галин Стоев, който си бе взел отпуска като директор на престижния театър в Тулуза (както знаем, имал е ангажименти и в Комеди Франсез и т.н.), той направи нравствен анализ защо е избрал и как е стигнал до тази пиеса, как гледа на срещата си с авторката Саша Денисова в Полша и, че не би могъл да не направи този спектакъл. С него Галин Стоев, както при нас написа театроведът проф. Николай Йорданов, режисьорът промени представата за политическия театър. Това идва и от драматургията – всичко е през погледа на едно дете.

Галин Стоев и Саша Денисова

Актьорите бяха великолепни. Усещаше се много силна нравствена мотивация, по темата за Украйна и какво прави Русия, и продължава да го прави. Не може да не се вземе страна, няма как да не се вземе страна! Представлението не морализаторства, то разказва една фикционна история – дай, Боже, да се случи. Да проследим нещата от 24 февруари 2022 година. Да не говорим, че те биха могли да се проследят и от 2014 г. след анексирането на Крим. За каква страна става дума, в което някои обвиняват режисьора. Точно това говорѝ на тази среща Галин Стоев – че човек в един момент е изправен пред избор: доброто или злото. Говорим като нравствени, като политически, като философски, като човешки категории. И това за мен е най-силното в спектакъла, извън разбира се, майсторството на един режисьор като Галин Стоев. Той е ученик на незабравимия театрал Крикор Азарян – с неговата нравственост, с неговата доброта, с това Чеховско отношение към света, не без присъствието и на Бекет…В края на януари предстои гостуване на спектакъла на сцената на театъра в Тулуза.

Иван Вирипаев и Галин Стоев

По-малко от месец преди това през юни в Народния театър, в рамките на третото издание на фестивала New Stages Southeast, организиран от Гьоте-институт България, между световноизвестния драматург Иван Вирипаев и режисьора Галин Стоев се проведе разговор на тема „Театър и политика – полета на пресичане“ с публика, предимно професионална и желаещите журналисти. Познат в България още с първата си пиеса „Сънища“, поставена от Галин Стоев под заглавието „Археология на сънуването” като продукция на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през 2002 година, Иван Вирипаев е автор на над 26 пиеси, играни в повече от 250 театъра (още от заглавията, поставяни в България, са „Танцът Делхи“, „Пияните“, „Кислород“, „Валентиновден“, „Илюзии“ „Непоносимо дълги прегръдки“ и др.). Режисира повече от 20 театрални постановки и девет филма, като „Еуфория“ е награден с малък „Златен лъв“ във Венеция през 2006 година. В един и същ момент за Вирипаев – през юни 2023 година – се открива Teal House – пространство за театър и срещи, място за подслон за бежанци от войната в Украйна, и също така той е задочно арестуван по дело в Московски съд за разпространение на фалшиви новини за войната в Украйна. Самата среща не само, защото беше в камерната зала на театъра „Апостол Карамитев“ и създаде усещане за документален камерен спектакъл.

Радина Вълканова (Путин) и Кремена Деянова (момичето)

Смятаме, че важно, коментирайки случилото се в изкуството и културата ни да не подминаваме темата за войната в Украйна. При представянето на 26 –и брой на списание Homo Ludens в дните около 27 март – Международния ден на театъра проф. Николай Йорданов, водещ на изданието заедно с театроведката проф. Венета Дойчева каза на премиерата му: „Тук виждам колеги и приятели, които присъстваха на представянето на миналия 25-и брой. Може би си спомняте, тогава, тъкмо беше започнала тази ужасна война на Русия срещу Украйна и тази година, която измина, естествено, наложи фокусът да бъде в тази посока.“ И продължи: „Намерили сме две украински театрални изследователки, които описват какво се случва със самия театър по време на войната. Едната е Майя Харбузюк , а другата е Ирина Волф, която представи конкретни спектакли. Аз имах среща и с директори на театри в Украйна, които ми казаха, че въпреки бомбите театралният живот продължава, макар и в подземията. Това е, наистина, нещо уникално, като демонстрация на дух и като демонстрация какво може да направи театърът по време на война. Първата статия е „Театърът като хуманитарна мисия. Опитът на Украйна през 2022“, защото театрите се оказаха като разрушения театър в Мариупол, но там, където сградите са останали здрави, те понякога се превръщат в убежище за хора, които бягат от войната, за медицински центрове…Това са други измерения на театъра – освен, че той продължава да съществува и като изкуство. Тук са представени два спектакъла, които са създадени по време на войната в Украйна.“ Тези споделени разкази показват и духа на украинския народ, който защитава родината си като свободна и независима страна и то на жестока цена…“

Жанна Кадирова "Руска ракета"

Темата за Украйна по особен и различен творчески подход, но талантливо осмислена присъстваше и във визуалните изкуства през изминалата година. Първата през септември се откри в Пловдив – „Войната свърши“, която е 29-о издание на Сдружението за съвременно изкуство на Емил Миразчиев, което познаваме от години. Имаше много артисти от България, от Украйна, от Беларус, от Русия. Защото, когато са го планирали, са мислели, че войната ще е свършила, но тя съвсем не свършила, напротив!

Алла Георгиева на откриването на изложбата ѝ в галерия "ДОЗА"

Малко след това в столичната галерия „ДОЗА“ беше експонирана забележителната изложба на нашата великолепна художничка Алла Георгиева – „Спи, моя радост, спи“. Тя е родена в Харков, там е завършила Художествената академия. По стечение на красиви обстоятелства идва тук с нейния съпруг – прекрасния карикатурист Чавдар Георгиев. Имаше инсталации, живопис, фотографии. И самата тя – говорили сме и сме писали – казва: „Защо така? Каквото и да се случи, винаги тези, които искат война, я правят.“ Изложбата беше разтърсваща, удря в сърцето и образите ѝ не те напускат. Тя е изстрадано напомняне за непоправимите последици на войната и разрушителното ѝ въздействие върху човека невъзвратимо срутва, унищожава живота, смисъла му. Нейните произведения са трагичен разказ за осезаемостта на страданието и загубата, но и ни приканват като хора да се питаме и заедно с това и трудно да си отговаряме как и защо стигнахме дотук в този наш свят.

От изложбата на Алла Георгиева в галерия "ДОЗА"

В този контекст беше и изложбата WE SEE UKRAINE („Виждам Украйна“) в ГХГ в Пловдив, която ще имаме възможност да видим и в София в началото на февруари в едно от пространствата на „Топлоцентрала“ и в галерия „КО-ОП“ е съвместен проект за визуални и сценични изкуства, който пресъздава различните отпечатъци и емоции на хората, които живеят във война в Украйна. Международният проект се базира на опита на обикновени украинци: бежанци или хора, които вече са успели да се завърнат по домовете си - или това, което е останало от тях.Какво дава на хората сила, надежда, гориво да продължат? Какво е да си обикновен човек, извън бойното поле, но поставен в ситуация, която изисква героизъм? Героизъм да си позволиш да изпитваш съвсем нормални човешки емоции и чувства, да имаш силата да запазиш човешкото в себе си. Експозицията събира в еднo шест артиста от България, Хърватия и Украйна, обединени в мисията да покажат силата и надеждата на хората, които живеят в Украйна, тези, които са отвъд новините. В края на годината беше показана и в една от емблематичните галерии в Загреб.

Войните бяха и във фокуса на изложбата "Смелостта на зайците" в галерия „Аросита“ на визуалния артист Еслица Попова. Във въведението си авторката пише: "Когато започна войната в Украйна започнах да сгъвам тези незначителни хартийки. Слушах и сгъвах. Стана тик. Докато слушам ужасии, да сгъвам, докато глупостта спре. Обаче не работи. Войната продължава. Човеците не поумняха. Вече две години сгъвам - писна ми! Спирам! Може пък и те да спрат".

И тази първа част от нашия поглед към отминалата година ще завършим с музика, както започнахме, сега от областта на музикално-сценичните изкуства. През януари миналата година на сцената на Народния театър бяха показани две пиеси на украинския хореограф Раду Поклитару, „Жени в ре минор“ и „Дългата коледна вечеря“. И двата спектакъла на пловдивската балетна трупа преминаха с много голям успех - забелязва се недвусмислено израстване на изпълнителския състав в богата и сложна хореография. Новината, че Раду Поклитару е вече част от трупата, говори за една ясно определена посока на развитие.Той е известен и високопризнат в Украйна хореограф, с много изяви из цяла Русия и редица европейски страни.

Раду Поклитару

През 2006 година основава свой театър с трупа от 16 танцьори „Киевски модерен балет“, с които реализира множество постановки и турнета и бързо печели успех и известност. Той е и главен балетмайстор, а трупата с основание е призната и като Академичния театър за модерен балет Киев. Поклитару е заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, хореограф на церемонията по откриването на Зимните олимпийските игри в Сочи 2014 /в едни други времена, но даващи знак какво замисля Русия срещу независима и свободна Украйна - б.а./, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства. От началото на войната в Украйна, Раду Поклитару е част от екипа на Пловдивската опера и работи активно с балетната трупа, за да постави своите танцови спектакли с международно признание за първи път на българска сцена.

Спектаклите бяха в програмата на 53-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора през есента.

От изложбата на Алла Георгиева в галерия "ДОЗА" - „ Прости ми господи, душата ми е потънала в ненавист", 2023

Тази първа част завършваме с думите на украинския тенор, един от изпълнителите на партията на Герман Едуард Мартенюк в постановката на „Дама Пика“ на Чайковски в Националната опера и балет, режисьор Вера Петрова, с премиера в края на ноември 2022, но представяна с успех и миналата. Той я е изпълнявал на големите оперни сцени в Европа, включително и в Болшой театър каза в контекста на „Дама Пика“, че най-страшните неща се случват от липсата на любов. И тази ужасна война в родината му е и заради липсата на любов…

Следва продължение...≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на фестивалите, Народния театър и Стефан Марков

#Зелма Алмалех #Добринка Табакова #Галин Стоев #Светлана Алексиевич #Критичен поглед #Аполония

0 notes