#фенове | Explore Tumblr Posts and Blogs

lyutahala · 15 days

Text

Здрач: Гмуркане в фентъзи света, бягство от реалността и равенство между половете

Поредицата “Здрач” на Стефани Майер, която се появи като културен феномен в средата на 2000-те години, пленява читателите с богатата си смесица от фантазия, романтика и свръхестествено. В основата си “Здрач” предлага интригуващо изследване на човешката нужда от бягство и сложността на равенството между половете, всичко това обвито в примамливата обвивка на един фантастичен свят.

“Здрач” кани читателите в свят, в който вампирите и върколаците съществуват редом с хората, представяйки завладяващо бягство от светското. Малкият, вечно облачен град Форкс, Вашингтон, се превръща в фона на необикновените приключения на Бела Суон. За много фенове сериалът предлага убежище от ежедневието, потапяйки ги в царство, където свръхестественото е осезаемо и любовта надхвърля границите на смъртността. Това желание за бягство в свят на магия и мистерия е доказателство за силата на фантастичната литература да осигури утеха и стимул за въображението.

Привлекателността на бягството:

Нуждата от бягство е повтаряща се тема в “Здрач” както за героите, така и за читателите. Бела Суон, главният герой, намира обикновения си живот за преобразен, когато се влюбва в Едуард Кълън, вампир. Тази връзка я въвлича в таен свят, изпълнен с древни истории и безсмъртни същества, далеч от предишното й безпроблемно съществуване. За Бела, а също и за читателите, този нов живот предлага форма на бягство от борбите и баналностите на юношеството. Привлекателността да оставиш след себе си живот на възприемана незначителност за човек, изпълнен с вълнение, опасност и дълбока любов, е централен елемент, който резонира дълбоко с публиката.

“Здрач” също навигира в сложните води на равенството между половете, представяйки както прогресивни, така и проблематични елементи. Бела, първоначално изобразена като донякъде пасивен герой, расте в действие и сила с напредването на сериала. Нейната трансформация във вампир може да се разглежда като метафора за овластяване, което й дава физическа сила и безсмъртие. И все пак сериалът е изправен пред критики за увековечаване на традиционните роли на половете и романтизиране на потенциално нездравословна динамика. Защитното и понякога контролиращо поведение на Едуард контрастира с пътуването на Бела към себеупълномощаване, създавайки дихотомия, която предизвиква дискусия относно ролите на половете в романтичните връзки.

Поредицата едновременно предизвиква и затвърждава половите норми. От една страна, евентуалната самоувереност на Бела и критичната й роля в кулминацията на сериала подчертават прекъсването на традиционната женска пасивност. Герои като Алис Кълън и Розали Хейл също предлагат нюансирани портрети на сила и издръжливост. От друга страна, доминиращите мъжки фигури, Едуард и Джейкъб, често въплъщават традиционните представи за мъжественост, проявяващи защита и физическа мощ. Тази комбинация от прогресивни и традиционни елементи кани читателите да се включат в дискусии за равенството между половете и развиващите се роли на мъжете и жените в литературата и обществото.

“Здрач” остава завладяващо изследване на фантазията, човешката нужда от бягство и сложността на равенството между половете. Предоставяйки завладяващ фантастичен свят, той предлага на читателите убежище от реалността, като същевременно подтиква към критичен размисъл върху ролите и представянето на пола в своя разказ. Независимо дали се разглежда като романтична ескапада или леща за изследване на обществените норми, “Здрач” продължава да омагьосва и провокира размисъл, осигурявайки си място в пантеона на влиятелната съвременна литература.

#twilight #samodivaclub #bulgaria

0 notes

pustro · 21 days

Text

Какво беше първото нещо, което направихме, щом се прибрахме в Сливен при семействата си за празниците? Отидохме до Ямбол. И до Бургас. И до Варна. А какво намерихме там? Коли, естествено.

Първата ни спирка беше Ямбол, макар и тя да беше планирана последна, и по- точно- в същия ден. Община Сливен беше организирала ретро парад, който посетихме с цел шпионаж. Като тайни агенти с Иван многократно обиколихме паркиралите класики, докато зорко се оглеждахме за собствениците им. Уцелихме. Два заека, без един куршум.

Зайци са последните животни, на които бих оприличил два шевролета с абсурдно агресивни за днешните стандарти пропорции, форми, шум и емисии, но схващате идеята. През 2019 година Димитър (собственикът на червеното C3) решава най- накрая да изпълни детската си мечта, като си купи колата от филма “Corvette Summer“, може би се сещате какъв е сюжета.

Стоян, близък приятел на Димитър, толкова се захласва по червената акула, че си купува същата, но в друг цвят.

Та това е. Няма луда история, просто двама приятели споделящи интереси заедно. Единственото необичайно от ситуацията е, че дори и ние, като видни фенове на класическите малки европейски автомобили, останахме запленени от екстравагантността на тези автомобили и останахме с извода, че истински искаме по една и за себе си.

Нищо особено екстремно нямаше и в историята на Росен, чието прекрасно Ауди снимахме във Варна, непосредствено след първия рунд на SoDrift.

Той е моряк, който предпочита предвижването му по земя да е по- бързо от обичайното, но и все така практично.

Затова формулата е ясна- комби с 500 конски сили, раздувки, големи спирачки и какво ли още не. А, и седалки за децата.

Няколко дена по- късно и стотина километра по на юг се срещнахме и с Георги, който също се занимава с кораби. По време на негов престой в САЩ той закупува това 635i от първия му собственик.

Този модел на баварския производител се е продавал за рекордните 13 години и претърпява цели два фейслифта (макар и втория да е само за Щатите).

Конкретно този екземпляр е произведен през 1989 година и е предпоследния, излязъл някога от поточната лини��. Детайлите не спират до тук, напротив.

Моделът съдържа екстри, за които аз лично мислих, че са се появили на пазара преди едва десетина години. Например: двузонов регулируем климатик (и малко хладилниче между задните седалки); хидравлично окачване, реагиращо на товара в багажника; заводски “Nardi“ волан и ”BBS” джанти, и това, което най много ме изуми- памет на регулируемата седалка чрез огромен компютър под нея.

Георги самичък е събирал джантите в продължение на години и се е постарал всичко да е нищо друго освен перфектно. Централните капачки на джантите били адски трудни за намиране, затова той се свързал с един от пенсионираните инженери на BBS, който собственоръчно му изработил метални, досущ като оригиналните. После отишъл до Сърбия за боя на оловна основа, защото с такава боя били боядосани и джантите. Нивото на педантичност просто е извънземно.

Налично и изрядно е всяко амортисьорче на преден капак или багажник, всяко маркуче, всеки документ и наръчник. Налични са и фактурата за оригиналната покупка от преди 35 години, оригинален комплект за почистване на касетки, всички инструменти от комплекта в багажника и оригиналните найлони под стелките на задните седалки.

Ще повторя: Оригиналните найлони. Под стелките. На задните седалки.

И детайлите не свършват до тук. Споменавам сигурно десета от информацията за колата. Ще си призная, голяма част от нея забравих напълно. Не я и записах, просто защото бих предпочел да я чуя отново.

Много изводи могат да се направят от тези ни срещи- за детайлите в на пръв поглед простото, за необходимостта на семплостта, или за обединението на коренно различни хора и вкусове в едно- любовта към автомобила. Тъй като видяхте от всичко по малко в тази статия, ще оставя интерпретацията на вас.

1 note · View note

rugbypodbg · 2 months

Text

Роб Бакстър: Новите промени в законите на Световното ръгби са лудост - оставете играта на мира

Charles Richardson, Вместо да се популяризира играта, директорът на Екзитър Чийфс казва, че постоянните промени объркват привържениците и играчите Роб Бакстър, директор по ръгби в Екзитър, разкритикува предложението на Световната федерация по ръгби за допълнителни промени в законите с цел привличане на нови фенове като “лудост”. Миналия месец управителният орган на играта обяви план от пет…

View On WordPress

#Англия #Роб Бакстър #Ръгби

0 notes

chrisheart1973 · 3 months

Text

От страстите ми в плен...

Сърцето ми в гърдите се вълнува...

Във вените кръвта ми закипя...

Тялото ми в страстите бушува...

От мислите по теб се разболях..!

Вълните ме обливат и се сменят...

Горещи и студени се редят...

И чувствата към теб не се променят...

Изяждат ме отвътре и горят..!

Няма те до мене... А ми липсваш...

Желая те със тяло и Душа...

На хиляди парченца ме разкъсваш...

Когато си далече се руша..!

Искам те до мен... Да си в леглото...

Отдадена на страстите ми в плен...

Плъзна ли ръката към бельото...

Гласът ти да издава... Леко стен..!

Нежно със ръце да те извия...

И с устните да слизам по гърба...

Жадувам те... И искам да те пия...

Желая те... Да стигнеш до ръба..!

Искам те сега... Да наблюдавам...

Как поемаш... Твърдият ми член...

И всяка част от теб да обладавам...

Притискайки се... Силно в мен.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

23.08.2022

London

https://izdavam.com/bg/author/KaloqnHristov/8551

https://izdavam.com/bg/book/IskamTe/5415

#18 #поезия #книги #българия @последователи @топ фенове

#бг мисли #бг поезия #бг пост #бг текст #българска поезия #bulgaria #books #бг блог #бг цитат #българия

1 note · View note

klasikavzhanra · 6 months

Text

Създаването на първия ни пост определено не е нещо, което очаквахме да направим толкова скоро, все пак идеята за цялата страница съществува от има‑ няма 2 седмици (от момента на писане). В главите ни излизаха толкова много неща, които искахме да изпълним, че същинската работа сякаш беше доста за напред. Виновник за неочаквано бързо събрания материал за първия ни пост е Веселин Василев, който успя да ни изненада не само с приветливостта си. Той, на пръв поглед мирен, спокоен мъж, всъщност прекарва голяма част от живота си, търсейки начин да направи карането на коли и мотоциклети по‑ интересно. “От малък ми се върти в главата, че машината трябва да върви нестандартно” бяха може би най‑ запомнящите се думи по време на кратката ни среща. Те показваха, че искрата, която имаме всички ние като фенове на автомобилните спортове е прерастнала в буен горски пожар. Доказателство за този пожар са дрифт колите, разпръснати из целия му двор, та дори и в чужди такива. Сред тях е и проекта му за следващия сезон, но за него малко по‑ нататък.

0 notes

vprki · 7 months

Text

Когато музиката има значение

Деветото издание на Plovdiv Jazz Fest (27-29 октомври) насочи вниманието към изкуството на камерни инструментални формации с фокус върху китарата и пианото. Във всеки случай изкушените ценители на джаза у нас вече знаят: пловдивската сцена по традиция задава гореща празнична атмосфера, плод на премислена музикантска концепция. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Тя е посветена на идеята да култивира буден вкус към несекващите метаморфози в днешния свят на свободното музициране, към еволюцията и подвижната природа на музика, която поначало отказва да бъде еднозначно дефинирана.

Мирослава Кацарова

Печелившата стратегия тук, прозорливо следвана от джаз певицата и водещ организатор на фестивала Мирослава Кацарова, се свързва и с компетентния избор на водещите програмни акценти, и с похвалните усилия в привличането за участие на първокласни световни музиканти, и, разбира се, с неподражаемия чар на филибелийския артистичен уют.

Нека кажа още, че стратегията тук не се отказва и от опората на онова „хем полезно, хем приятно!“ в публичните презентации, което снема анахроничното напрежение между стереотипните разбирания за „популярно“ и „елитарно“, между хлъзгавите граници на представите за „комерсиалното бонбонче“ и експерименталния полъх на по-нови явления, отнасяни към съвременната джаз сцена.

Веселин Веселинов-Еко

Неустоими доводи в това отношение чухме още първата вечер, когато с награда за цялостен принос в развитието на джаза беше удостоен контрабасистът Веселин Веселинов-Еко – любим, предпочитан партньор в редица формации, а и универсален музикант със забележителен принос в широкото поле на популярната музика. Еко, както го наричат приятели и фенове, заедно с Милен Кукошаров (пиано), създатели на емблематичното дуо Das Weltschmerz Duett (Дует на световната болка) през 2016 г., и със специалното участие на Мартин Ташев (тромпет) представиха част от пиесите, включени в издадените неотдавна два албума. Пиеси, които импонират с талантливия, изобретателен поглед към нови естетически пространства, отворени за оригинални импровизации върху теми на Пиацола, Ерик Сати, Джон Уилямс, Рахманинов, Карлос Гардел... Чухме и забележителни авторски композиции на тримата джазмени, осъзнавани, впрочем, като перспективен знак в развитието на джаза у нас.

Милен Кукошаров, Веселин Веселинов-Еко и Мартин Ташев

От своя страна Джулиан Лаж (китара) и Хорхе Родер. (контрабас) приковаха вниманието с необикновената химия помежду им, както и с изумително мощния си музикантски профил, който борави с извънредно широк арсенал от изразни средства и някак далечни алюзии за кънтри, блус и рок мотиви, пипнати по един абсолютно оригинален, красив, виртуозен, майсторски, но и несъмнено диалогичен начин. С привидно непретенциозната си, но всъщност изключително богата, неудържима, бравурна музикална природа, това необикновено дуо представи свои нови пиеси, отхвърляйки клишета, задавайки неочаквани обрати в сценичния диалог, вдъхвайки един като че неограничен простор за увлекателни импровизационни сола, разгръщайки необикновени мелодични линии, играейки с колорита на потърсени китарни тембри – изящно, красиво, съсредоточено, неподражаемо и същевременно без капка външна показност.

Джулиан Лаж и Хорхе Родер

Не случайн�� американският китарист и композитор Джулиан Лаж, прочут със своята удивителна техника и импровизационна свобода, три пъти номиниран за наградата „Грами“ в категориите „Най-добър джаз албум“ и „Най-добър инструментален албум“, години наред изучава пъстрите преплетени корени на американската музикална история. А перуанецът Хорхе Родер напълно оправдава името си на един от най-експресивните контрабасисти в полето на.съвременната джаз сцена, обединил различни страни на привидно несъвместими влияния, свързани с мъдростта на класиката, афро-перуанските корени и агресивната рок енергия.

Същинско предизвикателство в представата за новостите в света на съвременната европейска джаз сцена зазвуча в соловата изява на австрийския китарист Волфганг Мутшпил, вдъхновяван от образци в полето на ренесансовата музика, но и с подчертан вкус към експеримента и тънкостите по отношение на метроритъма, разбиран като ключова страна в изкуството на джаза.

В не по-малко вълнуваща насока бих откроила забележителното участие на квартета на китариста Шико Пинейро, чиято осезаема бразилска идентичност очевидно не е бариера в многостранните му космополитни колаборации с артисти като Пласидо Доминго, Кърт Елинг, Хърби Хенкок и много други. В хода на професионалната си биография Шико Пинейро е отличаван многократно от списание Downbeat, наред с музиканти като Джулиан Лаж, Питър Бърнстейн и Адам Роджърс. А шестият му албум “City of Dreams” е номиниран за наградата „Грами“ през 2021 г. в категорията „Най-добър латино джаз албум“.

Шико Пинейро

С търсения в посока на съвременни изразни пространства (както в авторските композиции, така и в някои изненадващо необичайни интерпретации на джаз стандарти) свързвам участието на квартета на младата италианка Франческа Тандои (пиано и вокал) – единствената дама в концертната програма на фестивала. Познала опита, придобит на редица престижни джаз сцени по света, Франческа днес се радва на международно признание. Подходът тук видимо залага на клавирен виртуозитет, свободни импровизационни сола, но и на своеобразен минимализъм, настойчива репетитивност и някак преднамерено пестеливи внушения.

Франческа Тандои

И докато този род търсения донякъде размиват комуникативната страна на музицирането, идеята за споделено преживяване пребивава съвсем пълноценно в горещото изкуство на Джоуи Калдерацо – един от най-значимите съвременни джаз пианисти и композитори, носител на наградата „Грами“, лидер в реализацията на 15 албума. Финалният концерт на деветия Plovdiv Jazz Fest ни срещна с неговото трио, което включва Орландо ле Флеминг (бас) и Доналд Едуардс (барабани), съпроводено от специалния гост, знаменития саксофонист Мигел Зенон, обявен за джаз композитор на годината от Асоциацията на джаз журналистите в САЩ и 11 пъти номиниран за наградата „Грами“.

Вечно търсещ, вечно неспокоен, а и с живо чувство за хумор, което някак с лекота рефлектира в музиката му, Калдерацо е верен на себе си, когато споделя в интервю за радио JazzFM: „Ако аз самият се забавлявам и харесвам това, което правя, вероятно то ще се хареса и на хората около мен“. А по друг повод той не пропуска да каже нещо съвсем в духа на класическото джаз музициране: „Не гледам на концертите и записите като на крайно музикално решение“.

Джоуи Калдерацо

Широтата и дълбочината на Калдерацо като пианист са поразителни. Едно единствено негово соло може да загатне за свиренето на редица поколения майстори на джаз пианото, филтрирани през неговата проницателна, щедра чувствителност. Музиката му въплъщава набор от стилови насоки: суинг блус и пост-боп, традиционен джаз, импровизация без граници... Познал опита на дете-чудо, на студиен музикант и на елитен член на знаменити джаз формации, Калдерацо споделя през годините сцената с прославени музиканти като Майкъл Брекър, Бранфорд Марсалис, Джак Де Жонет, Дейв Холанд... За него импровизацията е ключова, свободата е норма. Заедно с басиста Орландо Льо Флеминг, барабаниста Доналд Едуардс и забележителния Мигел Зенон, Калдерацо тази вечер разигра по своя си начин увлекателен материал, вдъхновен от невероятно широкия му оригинален подход към джаза.

А аз, вслушвайки се в приповдигнатата атмосфера наоколо, неволно си припомних думи на Майлс Дейвис, който навремето бе казал, че свиренето трябва да съзира не толкова видимия, колкото невидимия смисъл на музиката. Какво по-добро предписание за тази особена порода будни свирачи, които търсят свободата в интерпретацията, следват приключенския си дух, увличат с лекотата и виртуозитета на мимолетното живо преживяване, страстно градят, но и оспорват конвенции, овладяват стилове и професионални техники, но и бягат от нормативната сянка на академичното музициране. Поне за мен феноменалният завършек на тазгодишния фестивал в Пловдив някак обобщи ревниво отстоявана цел, която поощрява гъвкавите страни на безкомпромисния професионализъм, вътрешно осъзнатата свобода в музикалното мислене, а и градивния потенциал на общностната комуникация. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Анастас Търпанов и архив на Пловдив Джаз Фест

#Клер Леви #Мирослава Кацарова #Веселин Веселинов-Еко #Джаз #Критичен поглед

0 notes