#пасат | Explore Tumblr Posts and Blogs

magdalendia · 1 year

Text

Едно голямо момиче в едно малко градче в Дивия Запад

Може би се чудите как едно голямо (цели метър и 80) момиче от шумен и динамичен град (като Варна) попадна в малко никому известно градче от Дивия Запад на Щатите? Ами Work and Travel, ето как. Когато бях студентка ходих два пъти на бригада в САЩ и тъй като първият път беше в свежо окенско градче на Източния бряг на страната, си казах ами че защо път този път да не пробвам нещо различно - нещо планинско, нещо зелено, нещо западно?

Ето как попаднах в щата Колорадо, един от централните щати на САЩ. А вие ще дойдете ли с мен?

Градът, в който прекарах лятото на 2018-та се казваше Буена Виста. Преведено от испански името му означава "хубава гледка". А името на самия щат - Колорадо идва от името на река Колорадо, минаваща през него. Река Колорадо на испански носи името Рио Колорадо и се превежда като "Червена река", заради червените наноси от скалите на планините наоколо, които влачи със себе си. Дали гледката в Буена Виста беше хубава, не мога да кажа със сигурност, тъй като аз си падам по малко по-зелени и тучни райони, но животът определено беше хубав.

На територия от 9 ��в.км живеят малко по-малко от 3 хил. души. Има една централна улица, която бива пресичана от една магистрала (Магистрала No.24), малка болница, един музей, една жп линия, която вече не функционира, няколко ресторанта, един пъб, мексикански ресторнт, пицария, голям супермаркет, малък градски парк и няколко големи за размерите на градчето хотела. Освен това градчето се намира насред Скалистите планини и в покрайнините му протича река Арканзас. Няма сграда по-висока от два етажа, като изключим най-големият хотел в града, Сърф Хотел разположен непосредствено до реката в симпатичното кварталче Саут Мейн (South Main). Това беше най-луксозната сграда в целия град и все пак не претендираше да е най-шикозното здание, а идеално се връзваше по стил с всички останали постройки наоколо. Общо взето има всички необходими локации за да бъде снимачна площадка на американски сериал.

По всичко личеше, че Буена Виста не е град с вълнуваща история или култура. Тя възниква като град през средата на 19 век, когато хора са привлечени от водите на реката и решават да се установят там, тъй като почвата предразполага развитието на земеделие. Градът става често посещаван, защото пътешественици и миньори спират да си отдъхнат напът за Ледвил - един малко по-голям и важен от Буена Виста миньорски град.

Макар и малко и неизвестно градче, то кипеше от живот през цялото лято, защото е известен курорт в Скалистите планини. Наблизо се намираха известни ски курорти като Аспен, градове с минерални води и горещи извори като Маунт Принстън, а околностите на Буена Виста са идеални възможности за всички любители на природата да опитат рафтинг по река Арканзас или разходки (хайкинг) из планините. Освен това природата бе навсякъде - планини, горички, просторни поля с пасящи животни. Рано сутрин и надвечер често можеше да се видят зайчета, припкащи между къщите и еленчета и сърнички, дошли отвъд реката, които пасат тревата в хорските дворове или гордо, но премерено пресичат шосетата на по-крайните улички.

#colorado

1 note · View note

pazar3mk · 3 months

Text

Статија за легендарните Пасат автомобили во Македонија

Легендарните Пасат Автомобили: Од B6 до B8

Passat, без сомнение, е еден од најпопуларните автомобили на пазарот во Македонија. Оваа легендарна марка има долга историја, со модели како passat b6, B7, passat b8 и Passat CC да го одбележат своето присуство на македонскиот пат.

Забавни Факти за Пасат aвтомобилите

passat b6: Првиот модел B6 се појави на пазарот во 2005 година. Со својата елегантна појава и напредни функции, B6 веднаш стана хит меѓу македонските возачи.

passat b7: Воведен во 2010 година, B7 го носи традиционалниот стил на Passat, но со подобрена ефикасност и удобност.

Passat B8: Најновиот модел, B8, се појави на пазарот во 2014 година. Со своите модерни функции и напредни технологии, B8 продолжува да остава добар впечаток на македонскота публика.

Продажбата на пасат автомобили во Македонија

Македонија е земја каде што Пасат автомобилите имаат голема потрошувачка база. Со многу можност за продажба, особено преку платформата Pazar3, возачите имаат широк спектар на автомобили на избор. Оваа платформа нуди брза и едноставна купопродажба на автомобили, вклучувајќи ги и легендарните Пасат модели.

Добрите и лошите страни на пасат автомобилите

Пасат автомобилите ги привлекуваат македонските возачи со својата комбинација на стил, удобност и перформанси. Но, иако се познати по својата издржливост, некои модели можат да имаат проблеми со моторите или електриката. Иако се добри автомобили, потребно е да се внимава при купувањето и да се одржуваат редовно.

Цени на продажба на Пасат автомобили во Македонија

Цените на Пасат автомобилите во Македонија варираат во зависност од годината на производство, состојбата на возилото и опремата која е вклучена. Во моментот, цените за употребени модели на платформата Pazar3 се движат од прилично достапни до малку поскапи, во зависност од спецификациите и состојбата на автомобилите.

0 notes

vasetovp · 1 year

Text

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала - с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Кога дойде война, после кога си изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

Елеонора Бойчева

1 note · View note

vprki · 2 years

Text

„Водна паша“ на невероятния Павел Койчев остава за вечността…

Скулптурната композиция "Водна паша" на забележителния творец Павел Койчев /на снимката/, създадена като негов проект преди 13 години ще има нов живот в Южния парк. Творбата ще бъде разположена във водното огледало при входа откъм бул. "Петко Ю. Тодоров".

А ние се връщаме на 31 май 2009 година, когато ден след своята 70-та годишнина Павел Койчев отново събра приятелите си на нетрадиционна изложба под открито небе. До село Осиковица, махала Владовци, насред едно малко естествено езеро, скулпторът представи своя пространствен проект "Водна паша". Павел Койчев беше обявен за творец на Милениума в Ню Йорк, а сега зарадва българските си почитатели с поредния си проект, който е на път да се превърне в запомнящо се артистично събитие. Това сме написали тогава и бяхме изумени, възхитени, както винаги от артистичната мощ, въображение, артистизъм на Павката, както го наричат приятелите и колегите.

"Водна паша" в Осиковица, 2009, снимка: Стефан Джамбазов

След толкова години се очаква скулптурната композиция да бъде открита за празника на София - 17 септември или в дните около него, поясни зам. кметът по култура и образование Мирослав Боршош и продължи: “ Дойдохме в студио „Марков“ да ви представим на последен етап едно забележително произведение на Павел Койчев и екипа, който го създава. Виждате „Водна паша“, една изключителна композиция на забележителния Павел Койчев. Това, което виждате в работен етап скоро ще е голям подарък за софиянци, които ще могат да го видят в Южния парк.“

„Водна паша“ на изключителния скулптор Павел Койчев има своята история, както намекнахме в началото на този текст. Авторът я припомни, като обичайно за себе си каза, че не обича да прави изявления, но за това малко по-късно… Този проект „Водна паша“ е създаден още преди 13 години в едно езеро до с. Осиковица, замислих го във временни материали от стиропор, плащът беше от плат. Замислих го от временни нетрайни материали – да постои няколко дни и да си отиде…Но доц. Георги Лозанов /автор на монография за скулптора, издание на НДФ „13 века България“, 2016/ каза тогава да го оставя, но аз мислех, че няма да издържи на атмосферните условия – дъжд, вятър, сняг. А той ми каза: „Докато издържи!“. Аз и така направих и то взе, че издържа години. Там беше голяма битка с бурите. След това „облякох“ този стиропор със смола и стоя 10-11 години в езерото край Осиковица. По инициатива, аз нямам абсолютно никаква намеса, на писателя Владимир Зарев и журналистката Румяна Таслакова преди три години направиха подписка между гражданите тази творба да се реализира на територията на столицата. Събраха над 600 подписа, подкрепена и от различни културни институции и организации, и я внасят в столичното кметство.

Павел Койчев в студио "Марков" в Требич, снимка: Стефан Марков

И там, специално искам да благодаря на госпожа Йорданка Фандъкова, внасят проекта за обсъждане в многопартийния, да подчертая, Столичен общински съвет, който почти единодушно приема проекта и бюджета за реализацията му. /Приема се на заседание на СОС през ноември 2020 г. – б.а./ Оттогава стартира материализирането на този проект. И най-после, това, което виждате, благодарение на професионализма на колегите от студио „Марков“ стана нещо, надявам се, към този момент добро. Имам едно единствено смущение, защото съм замислил тази „Водна паша“ там в пространството на Южния парк, как ще стои в градската среда и се опасявах, че няма да се отразява зеленината във водата. Защото на пашата трябва да пасат нещо…Но се оказа, че околните дървета, въпреки че са далече се отразяват и така ще се осмисли „Водната паша“. Искам специално да благодаря на кмета г-жа Фандъкова, на г-жа Малина Едрева /председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС/, на г-н Тодор Чобанов /тогава зам. кмет по култура и образование/ и на г-жа Биляна Генова /директор на Дирекция „Култура“ на СО/, която оперативно имаше главоболията да изберем мястото. И актуалния зам. кмет г-н Боршош, който е с очевидно желание ще довърши този проект. Това ме радва, но като художник моята работа беше свършена преди 13 години. Аз, така да се каже, съм изконсумирал всичко. Още не мога да осмисля явлението, какво ще стане тук в парка. Но се надявам да стои добре.“

Павел Койчев в ателието си, снимка: Стефан Джамбазов

Преди години в разговор за „въпреки.com” сподели: „Правя и хвърлям, защото никой няма нито интерес, нито желание да се бръкне. И аз още като го правя знам, че изложбата като мине и ще го хвърля.“ И продължи: „Усещането за свобода е доста важно, много държа на него. Плащам си за гяволъка. Човек си плаща, всичко си плаща. Добре, че имам жена, която е абсолютно жертвоготовна и деца, и внуци, и така”, каза тогава Павел Койчев. Но го каза не с огорчение, а с усмивка. Защото Павел Койчев е наистина щастлив човек, който обаче не обича да е в центъра на вниманието. Даже няколко пъти се опита да ни отклони от този разговор и когато дойдохме в ателието каза, че не иска, но ние сме настоявали. За себе си твърди, че никога не е правил нещо по поръчка, не е правил компромиси и винаги е подхождал почтено към работата си. Въпреки, че не отрича известна суета. Павел Койчев сподели и за една своя друга суета, заради която отново беше критикуван от художници и изкуствоведи преди години и има отношение към „Водна паша“.

Павел Койчев при представян��то на "Водна паша", 2009, снимка: Стефан Джамбазов

През 2011 година Павел Койчев, Греди Асса и Хубен Черкелов участваха на Венецианското биенале от името на България, след като страната ни не беше направила нищо за наше национално участие тогава, а от Министерството на културата казаха, че те имат само съгласувателна функция. Павел Койчев обясни в този наш разговор отпреди 7 години: „Във Венеция исках да отида с „Водна паша”. Но там пак не се намери кой да даде една сума, която е смешна в международен план, за да се отлеят фигурите в материал. Защото те са в стиропор”. Като не се намерили средства, той преглътнал, но кураторът швейцарец Джордж Лукс събрал от ателието, каквото имало. „И при Греди така, и при Хубен, и аз не трябваше да се съгласявам да ходя, но пусто – викам 72-73 години съм, кога ще ми се удаде да отида на Венецианско биенале. Който знае, знае какво е Венецианско биенале като репутация и аз направих компромис. Това ми е и единственият компромис артистичен, който изобщо съм правил. Нещо, което съм смятал, че не трябва да правя, го направих. Е, така от суетна работа, не бях ходил във Венеция. Да, от чиста суета го направих. Възраст такава имах, че сигурно никога няма да ми се отдаде пак, без изобщо да мисля какво ще се развихри. И се развихриха нещата”, признава Койчев и не иска да коментира. Но не може да не отбележи, че много от артистите правят специално за биеналето неща, а не така да се влезе в ателието и каквото има … А и „Обиталището”, което беше пред президентството преди време, можело да отиде на биеналето във Венеция, но нямало кой да финансира. /Целият текст от този разговор за „въпреки.com” може да прочетете тук . /

Марин Марков /л/, Мирослав Боршош /ц/ и Павел Койчев /д/, снимка: Стефан Марков

А с днешна дата Павел Койчев споделя за проекта си: „Посланията са много.Но категорично избягвам политическите послания. Аз съм артист, политиките минават, заминават. Това не ме интересува. Ако опра на политика няма да бъде добре за мен като артист. Иначе, на човек му се иска някой да му е пастир. Неслучайно пише в Библията и алюзията е Христос. Толкова невинно съм я подсказал. Всички имаме нужда от пастир, защото човекът е слаб, несигурен. Не са само българите, които се нуждаят от пастир. Не е лесна тази работа – трябва да има какво да избереш. Това не е под път и над път. Христос е от 2 хиляди години, не всяка година им Христос сред сегашните пастири. Но ще се яви…“.

Проектът му навремето е създаден за около -5-6 месеца. �� тук в студиото на Марин Марков в Требич проектът се реализира в мащаб 1:1 като оригиналния като се осъществява в траен материал. но си е труд – доста. Скулптурите са направени от месинг, стъкло и конструкции от неръждаема стомана. Като работа е отнело 7-8 месеца и е пред окончателно завършване до двайсетина дни. „И сега ще остане за вечността“, както отбелязаха и Павел Койчев и Марин Марков…

Павел Койчев и негови творби в яхтеното пристанище на Созопол, 2017, снимка: Стефан Джамбазов

При Павел Койчев,наистина, няма спекулации. И дори повечето от своите скулптури и причудливи инсталации прави напълно безкористно и безсребрено. Така бе и с неговите невероятни творби, инсталирани до яхтеното пристанище в Созопол съвместно с фондация „Аполония” като проект на Празниците на изкуствата. Много му бе помогнал Владимир Явашев, племенникът на световноизвестния скулптор Кристо – Христо Явашев, който десетки години работи с него и след неговата кончина по проекта на знаменития артист и съпругата му Жан-Клод реализира мечтата му за опаковане на Триумфалната арка в Париж 2021 година. А за самото инсталиране на проекта в Созопол му е съдействал Росен Иванов – човекът, осъществил плаващите кейове на Кристо. Тогава Павката не знаеше какво ще стане нататък с тези причудливи, цветни, весели инсталации, когато дойдат вълните и бурите…Така останаха красиво и въодушевяващо преживяване за всички, които бяхме тогава в Созопол.

Миналата година пак на връх рождения си ден 30 май Павел Койчев отново ни изненада с възхитителен проект като послание „Къпането“. В новата временна инсталация пак имаше овца, но и бивол, полегнал в тръстиките край брега, магаре и бял кон. Повечето фигури бяха двуизмерни фигури – голи тела, излезли от египетски фрески и прочути творби на Микеланджело, Ботичели, Гоя, Модилияни, Пикасо, Мане на Буше. В безименното езерце е и жената на всички времена – Вилендорфската Венера, пищната прамайка. А Павел Койчев се шегуваше: „И дойде световното изкуство в нашия гьол“.

В студио "Марков" в Требич, снимка: Стефан Марков

Трудно е да се изброят всички забележителни проекти на твореца. Като започнем още от шейсетте години на миналия век, от онези смайващи „извънземни” (все пак земни) фигури на „Торният бръмбар“ край НДК (1995 г.), през „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ (2001 г.), „Складът” (2002 г.), „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Преносителят“ (2007 г.), „Градежът“ (2008 г.), „Водна паша“ (2009 г.), „Ние и те, те и ние” (2009 г.), „Под масата“ (2009 г.), „Нещо лично” (2013 г.) и „О, щастливи дни… ооо“ (2016) - изложби на Павел Койчев в любимото му пространство на галерия „Райко Алексиев”. А и морските му скулптури през 2017 година в Созополския залив по времето на фестивала “Аполония”, "Градината на тревата"(2019), „Почти невъзможно“ (2019), “Къпането” (2021) и още и още в годините. Единствен и неповторим – невъзможно е да разкажем за всяко преживяване с изкуството му, за вълнението от всеки момент на среща с него…

По повод своята 75-годишнина Павел Койчев показа три свои скулптурни автопортрета в столичния хотел “Радисън”. Озаглавил ги е с присъщото си чувство за хумор: „Художникът като много, много млад; художникът като млад и художникът като не млад”, 2014, снимка: Стефан Джамбазов

За финал на този текст отново припомняме негови думи споделени пред нас преди време. „Давам си сметка, че имам представа какво правя или как съм разположен в пространството, но това защото абсолютно всичко го правя максимално почтено към мен си, към предмета на заниманието. Абсолютно почтено, не съм правил никога компромис, никога не съм правил. И изглежда, важно е човешкото, макар, че за гениите не е важно. Някак си енергията, която влагаш подсъзнателно, тя излъчва. Ако нещо има стойност във времето, че е останало, то е излъчването на това нещо. Формата – хиляди правят кубизъм, абстракционизъм, обаче не всичко има стойност. Излъчването, което вкарваш вътре и то е подсъзнателно. Иначе не става със спекулативното – аз ще направя това и това. И може работата да е по-несръчна, да кажем по-некадърна, обаче, когато има нещо, не знам и аз как да го нарека, то го усеща зрителят по някакъв начин. Макар, че трябва първо да е хубаво изкуство, пък после другото…”, каза тогава Павел Койчев.

В студио "Марков" в Требич, снимка: Стефан Марков

А ние очакваме с нетърпение неговата „Водна паша“ да е заживее в „Южния парк“. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и Стефан Марков

#Водна паша #Павел Койчев #Марин Марков #Мирослав Боршош

0 notes

gostivarpress · 2 years

Text

Во судир на полициско возило и автомобил во Гостивар повредени повеќе лица

Утрово во 4.20 часот на крстосница од ул.„Седек Костоски“ со ул.„Браќа Блажески“ во Гостивар се случила сообраќајна несреќа помеѓу патничко возило „шкода јети“, сопственост на МВР, во кое се превезувале двајца полициски службеници и патничко возило „пасат“, со гостиварски регистарски ознаки, управувано од 21 годишна гостиварка, во кое сопатнички биле уште две девојки на иста возраст од…

View On WordPress

0 notes

passatfromlviv · 4 years

Video

Наслідки негоди і людської недбалості. #passatfromlviv #пасатзільвова #україна #львів #ukraine #lviv #lvivgram #lvivphoto #lvivgroup #lviv_ua #passatb7 #passat #vw #volkswagen #4motion #vwpassat #vwlife #пасатб7 #пасат #фольксваген #travel #travelua #travelukraine #relaxtime #подорожуй #подорожуйукраїною #природа #подорожіукраїною (Микуличин) https://www.instagram.com/p/CCAyw5Nlyt2/?igshid=18n7whwt8ogj5

2 notes · View notes

voyshen-blog · 6 years

Photo

ТМ "Кольчуга" - металевий захист двигуна,кпп та радіатора на автомобиль : Volkswagen Golf 7 2012 - 2018, Volkswagen Passat B8 2014 - 2018, Volkswagen Touran 2016 - 2018. Встановлення на рідні отвори. Ціна : 2120 грн. Відправляємо по Україні. Артикул виробника : 1.0638.01 Voyshen.com.ua - країна автозапчастин! (068)521-33-00 (066)268-45-00 (063)875-44-13 #voyshen #войшен #auto #avto #автозапчасти #автозапчастини #autoparts #защитадвигателя #захистдвигуна #Volkswagen #vw #фольцваген #golf #гольф #passat #пасат #тоуран #touran #kolchuga #кольчуга #новапошта #новаяпочта #доставка #украина #україна #виробленовукраїні

0 notes

nevidimite · 6 years

Text

Последните мохикани от село Леярово

Земята – онази извечна връзка с миналото, с предците, с историята. Къщите падат, режимите се сменят, а времето и животът препускат все по-бързо напред, сякаш преследвани от невидима и нестихваща сила. Земята обаче остава като безмълвен паметник-свидетел на събития, хора, епохи. Има ли днес все още нещо, което да ни кара да се връщаме към нея, да я пазим и съхраняваме въпреки всички трудности и преходност на нашето съвремие?

Някъде там далеч на югоизток, където континенталното климатично влияние плавно отстъпва на средиземноморското, из плодородната долина на река Тунджа са пръснати сякаш произволно редица селца с малки, стари къщи и със звучни, привличащи имена. Тук въздухът, времето и животът са други, съхранили се сякаш напук на заобикалящите ни отвсякъде сивота, шум и динамика на града. Едно такова село, чиито просторни и зелени полета пленяват трайно човешкия поглед, е Леярово.

Още с подминаването на указателната табелка по пътя от Ямбол у новодошлия се загнездва впечатлението, че това е малко място с просторни, но предимно пусти дворове. Хора по главната улица не се забелязват, но все пак още от първата къща се развяват цели две български знамена. Явно тук животът все още присъства.

Слизането от автомобила е неочаквана за всеки софийски жител първа среща със забележително чист въздух, изпълващ сякаш всяка частица на белите дробове. Част от околните сгради са почти напълно разрушени и навяват мисълта, че са археологически разкопки, а не доскорошни домове, обитавани само допреди десетина години от стопани. Първите 5 минути разходка насам-натам в търсене на жив човек се оказват напразни, докато най-накрая един паркиран автомобил и изненадващ кучешки лай не подсказват, че сме попаднали на правилното място.

Тъкмо сме подминали гараж с двама вглъбени в работата си възрастни хора, когато тяхното скрило се в шумата куче решава да ги информира за нашето присъствие. Това е домът на Роси и Желязко – нашите първи герои за деня.

Желязко е потомък на първия заселник в сегашното село Леярово. Някога то се намирало малко по-нагоре по пътя за Ямбол, когато новодошъл от Твърдица овчар се заселва със своите 300 кози на метри от мястото, където днес намираме Роси и Желязко. След като се установява в района, дядо Шаламан („висок“, „красив“ - бел.ред.) посреща бягащите от набезите на кърджалиите жители на тогавашното село Леярово. Те му дават прозвището „дядо козар“. Така това опустяващо днес място получава първата си глътка живот преди стотици години.

Двамата ни събеседници съхраняват тази история, за да я предадат на внуците си. Все още поддържат и живота тук, прекарвайки половината от времето си в голямата селска къща с обширен двор. През останалото време живеят в Поморие. Така освен на чистия леяровски въздух се наслаждават и на черноморския по всяко време на годината.

Възможността да се грижат за мястото, където някога е било сложено началото на днешното село обаче струва на Роси и Желязко скъпо. След 9-ти септември 1944 година част от двора им е отчуждена и превърната в магазин. Именно това е мястото, където дядо Шаламан забива „байрака“ с думите „Тук има живот!“. След промените все още младото семейство пропуска възможността да си получи отново наследствената собственост. Години по-късно, в опит да купят мястото, двамата минават през търгове и рекет докато накрая все пак успяват да го получат обратно.

- Ние го купихме, не за да развиваме търговия, а защото е наше. И си го платихме с много по-голяма цена от тази, която навремето ни дадоха като го отчуждиха – казва Желязко.

- И просто съжаляваме, дето наистина запустява това място – допълва го Роси.

В началото на съвместния си живот заедно двамата не са предполагали, че ще живеят тук. Животът на село обаче липсва и на двамата, а връзката на Желязко с мястото, основано от негови потомци, е твърде силна, за да се пренебрегне. Така, когато са на крачка от това да вземат земя в Созопол, Желязко пита жена си:

- Ти знаеш ли къде е Леярово?

- Знам, ама то там няма хора.

- Един човек да остане, аз ще бъда вторият – заявява той. Така последните мохикани от село Леярово – както сами се определят двамата – стигат до днешния ден, когато тук са останали едва 6 постоянни жители.

Леля Роси, както я наричат хората, е бойна и неуморна жизнена жена, от която лъха енергия. Не спира да помага на мъжа си с всичко и пътува редовно от Леярово до Поморие и обратно. Много често й се случва млади шофьори да правят всичко възможно да я задминат, само защото виждат, че е възрастна жена. Тя обаче не им се дава. Със своя „мустанг“ – фолксваген пасат – Роси пътува бързо и надеждно, а бургаската регистрация й осигурява мирно и кротко преминаване из крайморския град – нещо, което не й се случва, когато шофира ямболски автомобил.

Желязко е на 78 години и откакто се помни не е спирал да работи. За това говори и видът му днес. Въпреки неделния ден, въпреки зимното време, работата по къщата, която сам е изградил, не спира. Любовта и всеотдайността си към Леярово обяснява с прости, искрени думи:

- Винаги съм искал селото...пъпът ми е хвърлен тука. И просто е задължение към нашите прадеди, защото тука ми е коренът, ние това нещо трябва винаги да го имаме.

Откакто живеят активно в Леярово – от 2000 година насам – селото се е обезлюдило буквално пред очите на двамата ни герои. За 15 години 80 човека вече ги няма – повечето от тях са починали. Някои обаче са напуснали този свят преждевременно заради рисковете да живееш в отдалечено от градските необходимости село, където човек трудно може да получи бърза спешна помощ. Последното лято на Роси и Желязко например, освен дъждовно, се оказва и кошмарно поради небивали до този момент набези на стършели. В рамките на само седмица двама души – жител на Леярово и жител на село Поляна – били ужилени от отровните насекоми. За съжаление краят бил фатален поради алергична реакция и мигновеното действие на отровата – 10 минути според нашите събеседници. Двамата споделят, че за толкова години на това място никога не е имало два последователни случая на смъртноносни ужилвания от стършели. И Роси, и Желязко са категорични, че ако и следващото лято има цели рояци от опасните насекоми във въздуха, няма да останат в Леярово.

Други неприятели, особено за домашните им животни, са чакалите. В района те са многобройни и всяка вечер могат да се чуят със зловещите си звуци. Резултатът от присъствието им често се изразява в една-две кокошки по-малко, поради което Желязко е взел нужните мерки да огради домашните си птици отвсякъде. Двамата с Роси дори разказват за случай, при който според тях младо момче, изоставено от майка си на пътя между Леярово и съседното Борисово, било разкъсано от чакали. Макар и трудна за вярване, тази история ни оставя покъртени. Всички допълнителни обстоятелства – психичното заболяване на майката и сина й, броят на чакалите и предположението, че смъртта на младежа вероятно е настъпила преди да бъде доближен от животните – не ни се струват достатъчни, за да искаме да повярваме в тази трагична и нелепа история.

Срещата ни с Роси и Желязко бавно върви към своя край. Тъжните и мрачни нюанси в разговора ни постепенно отстъптват място на по-оптимистични и радващи теми – внуците им в Испания (които, макар и толкова далеч, се прибират да видят баба си и дядо си), Барселона и впечатленията на двамата от този чуден град, 50-годишния им съвместен живот. Разговорът с нас е приятно разнообразие за последните мохикани на село Леярово. Тяхната работа по така скъпата и за двамата семейна къща обаче продължава, а с това и нашият път на юг към границата с Турция в търсене на други подобни села. Остава ни надеждата, че докато такива дейни и съхраняващи миналото си хора населяват места като Леярово, животът в тях ще се запази.

Текст: Евгений Димитров Снимки: Виктория Костадинова

Това е само едно от многото изчезващи села в България, които “Невидимите” изследва. Повече за проекта можете да научите тук. Разгледайте и други материали от поредицата тук. Последвайте ни във Фейсбук тук.

#bulgaria #yambol #nevidimite #leyarovo

1 note · View note

citynewsmk · 2 years

Text

Велосипедист тешко повреден во Битола

На 24.02.2022 во 19.30 часот во СВР Битола било пријавено дека на крстосница помеѓу ул.„Крушево“ и ул.„Питу Гули“ во Битола, патничко возило „фолксваген пасат“, со битолски регистарски ознаки, управувано од М.И.(62) од Битола, удрило во велосипед управуван од С.С.(52) од Битола, информира МВР. Во несреќата велосипедистот се здобил со тешки телесни повреди, констатирани во Клиничка болница…

View On WordPress

0 notes

purple-little-fairy · 3 years

Text

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убав�� ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

~ Елеонора Бойчева

Снимка Dimitrina Lavchieva

1 note · View note

webohrid · 3 years

Text

Возило повреди малолетен пешак кај струшкото село Луково

На 14.08.2021 во 22.05 часот во Струга на регионалниот пат кај с.Луково, патничко возило „фолксваген пасат“, со дебарски регистарски ознаки, управувано од Ш.Ц.(26) од Дебар удрило во малолетен пешак од с.Луково, струшко. По незгодата пешакот е пренесен во Медицински центар – Струга, каде му се констатирани тешки телесни повреди. Увид на местото на незгодата извршила екипа од СВР Охрид.

View On WordPress

0 notes

agronovinite · 4 years

Link

Милиони левове #субсидии се източват за #пасища, на които пасат виртуални овце, алармира пред Българско национално радио Симеон Караколев от Национална овцевъдна и козевъдна асоциация 🐏🐑🐐

0 notes

vasetovp · 3 years

Text

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

Елеонора Бойчева

#bg #bg post #bg text #бг автор #бг надпис #бг цитат #бг тъмблр #бг мисли #бг текст #бг пост #българско #бг блог

47 notes · View notes