Эх девачки, хочу все 200 томов библиотеки Всемирной литературы. Посмотрела на авито - минимальная цена за все книги 24 тыщи. Это ещё по божески, выходит по 120 рублей за том. Но 24 тыщи!!! Разом!!!! Умереть не встать.

А пока продолжаю читать Бакстона и его греческую мифологию, читаю про Икара, далее будут Амазонки и мой любимый миф - про царя Эдипа.

А ещё сегодня взялась в третий раз за Пруста, только теперь в переводе Баевской. Читается проще, но Пруст это все равно Пруст.

За първи път на български стихосбирка на „навъсения любимец“ Филип Ларкин

 „Книгите са пълен боклук“ пише или казва Филип Ларкин ((9 август 1922 – 2 декември 1985), английски поет, романист, библиотекар и джаз критик. Смятан е за един от най-значимите поети в родината си на втората половина от XX век. Парадокс или не – ще разберем, като прочетем поезията му, издадена за първи път на български в стихосбирката „Високи прозорци“, благодарение на издателство за поезия ДА .

Първата му стихосбирка "Северният кораб" (North Ship) е публикувана през 1945 г., след което Ларкин написва два романа "Джил" (Jill, 1946) и "Момиче през зимата" (A Girl in Winter, 1947). Филип обаче става известен едва през 1955 при публикуването на втората си стихосбирка "По-малко измамените" (The Less Deceived), последвана от "Сватбите Уитсън" (The Whitsun Weddings, 1964) и "Високи прозорци" (High Windows, 1974). От 1961 до 1971 г. пише джаз критика за вестник "Дейли Телеграф". Всички негови статии на тази тема са събрани в "All What Jazz: A Record Diary 1961-71" (1985). Ларкин редактира и оксфордската книга за английска поезия от XX век (1973). Предложена му е позицията на поет-лауреат на Великобритания през 1984 г. след смъртта на Джон Бетджеман, но отказва.

В своя стил, както неведнъж сме писали, издателството представи стихосбирката „Високи прозорци“ на Филип Ларкин по специален начин точно на Деня на поезията 21 март. И на първо място имаха думата преводачите Кристин Димитрова и Георги Пашов. Защо? Ще научите в текста.

Силвия Чолева

А издателката, литератор и журналист Силвия Чолева обясни в уводните си думи не само за поредното им издание, а и за поезията като част от живота ни, но да сме посветени като читатели. И нещо съвсем не маловажно. Изданието не е финансирано, у нас не се подкрепят книгите от английски език, които излизат в издателство „Да“, не са финансирани – няма донорски реализации за книги от английски. И затова Силвия подчерта, че „освен на художничката Росица Ралева, която направи прекрасната корица и цялото оформление на книгата, трябва да сме много благодарни на Кристин Димитрова и на Георги Пашов. Книгата е подарък от двамата преводачи за българската култура.“ Според издателката стихосбирката „Високи прозорци“, ще бъде една от книгите, която ще промени начина на мислене на българския читател за поезията, а и на българските поети и поетеси.

Историята с преводите на български на поезията на Филип Ларкин е дълга, независимо, че това е първата му книга, която излиза у нас…

Кристин Димитрова

Разказът започна Кристин Димитрова: „Точно преди 20 години, ние работим вече в такива единици преди 20, 30, 40 години, Жоро Пашов ми каза „Кристин, защо да не преведем Филип Ларкин?“ Той беше превел вече няколко стихотворения. Както ни хареса идеята, когато стигна до осъществяване нещата забуксуваха и в крайна сметка отмряха. На мен хем ми харесваше идеята, че ще превеждаме Филип Ларкин, хем се чувствах облекчена, че ми се е разминало. И спрях. Но зависи кой колко е упорит. Тогава се появи Жоро отново и попита: „Аз съм превел вече 20 и няколко стихотворения, къде са твоите?“. И, за да отговоря на нещата, седнах и преведох горе-долу толкова. Така че се получи по този начин – с едно начало, едно заспиване и едно пробуждане доста, доста по-късно.“

А версията на Георги Пашов за тези 20 години е и много лична, дава и подробности за Филип Ларкин: „Началото беше преди 20 години.  Да, превеждам Ларкин по автобиографични причини. Роден е през лятото на 1922 година, същото лято е роден и баща ми. Освен това бащата на Ларкин е бил главен счетоводител в общината в продължение на 30 години. А самият Ларкин е бил библиотекар в Хъл 30 години, преди това е бил библиотекар и на други места. (Кристин Димитрова се вмъква с реплика: „Все си е бил библиотекар. Ларкин е опровержение на това, че един поет трябва да носи сабя и да се бие с врага. Той винаги е бил библиотекар.“).  

Георги Пашов

Моят баща беше главен счетоводител в едно държавно предприятие. Не е ли достатъчно това? Ние почнахме тогава, после се отказахме, защото малко подценихме задачата – решихме, че няма смисъл, защото тези, които искат да четат този поет, ще си го четат на английски. Беше една снобска работа, не можахме да я преценим, тогава. Другото, което подценихме, беше трудността на задачата, кого ще превеждаме. Някои неща звучат малко като частушки! Лесно, ама не е лесно – защото и той бюрократ като баща си. Повечето му стихотворения, не всичките, без стъпки – тази работа става по-трудна. (И отново Кристин се вмъква: „Освен това е много конкретен. Много по-лесно се превежда „нашият мир“, „голямата шир“, а този: „в леглото легнах“, „пер��етата не знам си какво“). Тогава бяхме привлекли проф. Александър Шурбанов. Показах му няколко стихотворения, които бях превел. Той уж ги хареса, поне така каза. Аз си открих грешки…И ето сега получихме някакъв стимул. Така намерихме друг вариант.“ Каза още Георги Пашов и с уточнения на Кристин Димитрова.

След като завършва Оксфордския университет през 1943 г. с отличен по "Английски език и литература", Ларкин става библиотекар. През 30-годишния период, когато работи в библиотеката към Халския университет, той създава най-значимите си публикувани произведения. Поезията на Ларкин е белязана от онова качество, което Андрю Моушън нарича съвсем английска, навъсена прецизност при описване на чувства, места и взаимоотношения; и от занижени хоризонти и угаснали очаквания, както се изразява Доналд Дейви. Ерик Хомбъргър го нарича "най-тъжното сърце в следвоенния супермаркет". Дори самият Ларкин казва, че за него загубата и тъгата са това, което жълтите нарциси са за Уърдсуърт. Повлиян от поети като Уистън Хю Одън, Уилям Бътлър Йейтс и Томас Харди, в поемите на Ларкин се среща високо издържана стихотворна структура, както и гъвкави, свободи стихотворни форми. Тази двойственост е описана от Джийн Хартли, бивша съпруга на издателя на Ларкин Джордж Хартли, като: "пикантна смесица от лиричност и негодуване", макар че изследователката Кейт Тюма пише, че в творбите на Филип Ларкин може да се открие повече от това, което тяхната репутация на песимизъм предполага.

Филип Ларкин, снимка: Мethode_times

Преводачите са изследвали много задълбочено Ларкин, не само творчеството му, но житието му, което е изпълнено с много противоречия, понякога смущаващи, но никой не бива да бъде единствено възхваляван или отричан. Животът, човекът са сложни и изискват разбиране и емпатия, колкото и да е трудно, често и невъзможно…

„Ларкин е бил много критичен към поезията си, издава 4 книги всичко на всичко. Събраното е 240–260 стихотворения. Как така имаш 4 стихосбирки от 30 стихотворения и 200 и няколко в събраното? Той е пишел писма на приятелите си, драсва по едно стихотворение – едно натам, едно насам. В един момент те започват да се събират след смъртта му, все едно че Ларкин продължава да пише.“ Продължава разказа за поета Кристин Димитрова.

 Стихотворенията му се появяват още и още и след като напуска нашия свят. Защото в годините е водил голяма кореспонденция, включително и с няколкото си любовници, като на всяка е пишел стихотворения…

Георги Пашов описва противоречивата, сложна личност на поета: „Биографията, която написа Андрю Моушън, негов приятел и биограф, развенчава неговата слава, но това се е случило още преди това, когато откриват писмата, може би ги изследват, кутиите с порнографски списания под леглото му и т.н. В неговата личност има много политически некоректни неща, които са в контрапункт с неговата поезия. Баща му, същият този счетоводител е привърженик на нацистката идеология. 30-те години – това може навсякъде да се прочете – на два пъти отива до Нюрнберг, за да присъства на митинг на Национал-социалистическата партия. (Кристин Димитрова възкликна: „Което е странно за англичанин!“) Така и не разбрах дали е станал член на тази партия, но има симпатии. Ларкин има доста расистки възгледи, които си личат от писмата му, има даже едно видео, в което пее една неприятна песен на негова приятелка, университетска преподавателка – звучи ужасяващо от днешна гледна точка. Та, има такива неща…“

Кристин Димитрова и Силвия Чолева

И все пак, е любимец на англичаните. Защо?  Преводачите коментират този навъсен любимец,както го определя Кристин Димитрова в текста си след стихотворенията в книгата. „Той пише за обикновените хора. Първо, че въвежда по много силен начин обикновения език в поезията. Мисля, че в българската поезия негов аналог е Атанас Далчев. Той  пише без патос, и Ларкин пише без патос, пише за предмети, пише за видимото, от което можеш да си съставиш картина. Освен това вижда миньорите, вижда техниците, скучното всекидневие. Ларкин има стихотворение за парите, те участват. Обикновено парите се смятат за нещо, което не трябва да бъде поезия. Напротив, седнал, написал го е! Има стихотворение за жабите, за неговата работа – защо не бях такъв, защо не бях онакъв. Да, ама от друга страна, пенсията, искам да я взема. Той вижда нещата, вижда хората и е много честен. Няма нито едно стихотворение, в което да си е изкривил душата, да е написал нещо, което да е желателно. Той не пише за желателните неща, той пише за това, което му е минало през ума. В този смисъл някак си го обичаш, защото, дори и да не си съгласен, казваш „Да, гледал е някакви възрастни хора и казва „мъдростта на възрастта“. Не, той не се умилява.

Дори за смъртта – личи си, че смъртта го ужасява. Не може да си изкриви душата, че му се струва, че някакъв друг живот ще живее или нещо такова – напротив, изправя се срещу цялото си усещане, че това е краят, това е безптича тишина. Но е честен да го каже: „да, страхувам се, очаквам го“.

Питат го – от каква религия сте вие, като изглеждате нерелигиозен? – Да, отговаря, аз съм агностик, но англикански агностик. Това е, няма политура.“ Са важните думи на Кристин Димитрова, самата тя е и прекрасна поетеса и писателка.

Георги Пашов

„Ларкин не натрапва думите на никого. Последната му стихосбирка някои хора отчитат като по-слаба, защото нещата започват да се повтарят. Дори някой използва изрази като „той се превърна в бюрократ на отчаянието“. Но преди това всичко, което е написал, не ни досажда – всички тези предметни неща, без никакъв високопарен жаргон, ни дават някаква метафизична стойност.“ Смята Георги Пашов и разказва любопитна история от първата среща на поета с неговия биограф, която обрисува личността на Филип Ларкин: “ Като се запознал с него – това било 1973–74-та година, Андрю Моушън бил на 23 годиниЛаркин на 70 и нещо. Моушън заминава в Хъл да работи в Университета и веднага отива да се запознае с Филип Ларкин. Колегите му казвали, че няма да успее да се запознае с него, но Моушън все пак успял. Когато му казал, че баща му е пивовар, Ларкин изведнъж се оживил и се зарадвал – че бащата на Моушън произвежда нещо, от което всички хора имат нужда, за разлика от поезията.“

И двамата преводачи самостоятелно са избирали стихотворенията, които да преведат. В тази вечер те прочетоха и стихотворения на Ларкин. Заедно с това се спряха на детайли и цитати в работата си по преводите. Публикуваме две от стихотворенията.

ПАРИ

Всяко тримесечие парите ме смъмрят:

– Какъв смисъл да ни държиш тук, вътре?

Ние сме всички стоки и секс, които нямаш.

Тегли ни, докато още искаш пълна програма.

Гледам хората как ползват парите:

май изобщо не ги държат по мазите.

Вече имат втора къща, кола и съпруга,

явно парите участват във всичко друго,

направо се сливат с живота, помисли пак:

чака ли младостта до пенсия? Няма как,

независимо колко пари на влог ти стоят,

срещу тях само те бръснат последен път.  

Слушам парите как пеят. Сякаш гледаш отгоре

провинциален град от дълъг френски прозорец –

бордеи, канал, изписани църкви се блещят

във залеза. Голяма печал се усеща.

Превод: Георги Пашов

Кристин Димитрова, Силвия Чолева и Георги Пашов

ТОВА ДА Е СТИХЪТ

Мама и тате все те преебават.

Те пр��вят го, макар и да не щат.

Със своите недъзи те даряват

и два-три ти добавят за из път.

Но те сами били са преебани

от мухльовци с капели и ботуши –

един ден непреклонно размечтани,

а друг ден вкопчени за гушите.

Човек предава мъка на човека,

тя пълни океан – да се удавиш.

Отрано хващай своята пътека

и собствени деца недей да правиш.

Превод: Кристин Димитрова

Ще завършим с текста, отпечатан на четвъртата корица на „Високи прозорци“.

Филип Ларкин, снимка: GettyImages

"Филип Ларкин, големият, дебел, плешив библиотекар от Университета на Хъл, без съмнение беше неофициалният поет-лауреат на Англия: най-обичаният наш поет от войната насам, по-обичан дори от Джон Бетджеман, който беше обичан и заради своя чар, и заради прословутия му бигъл, и заради аристократичното му бохемство, и заради телевизионната му харизма – все неща, които Ларкин категорично не притежаваше" – Мартин Еймис

Признание в любов в стила на Филип Ларкин…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

Милица Васковић о свом искуству на смеру Библиотекарство и информатика са страним језиком

Зовем се Милица Васковић, дипломирани сам професор језика, књижевности и културе на Филолошком факултету Универзитета у Београду. Модул Библиотекарство и информатика сам уписала 2014. године и у року завршила своје основне студије. За пуне четири године имала сам прилику да стекнем општа научна, стручна и примењена знања о језику, књижевности и култури као и ужа и стручна знања и вештине из области библиотекарства, информатике и рачунарства, архивистике, музеологије, библиографије, историје књига и библиотека и организације знања. Та знања сам применила у оквиру праксе која се одвијала у Универзитетској библиотеци „Светозар Марковић“, библиотеци ОШ „Дринка Павловић“ и Архиву Југославије.

Моја жеља за знањем се ту није зауставила. Захваљујући професорима који су нас стално мотивисали и пружали прилику да као волонтери учествујемо у разним семинарима, конференцијама и конгресима, била сам учесник на „23. међународном конгресу византијских студија“ који се одржавао на нашем факултету, као и на конференцији „Посебне збирке у контексту заштите културне баштине и као подстицај културног развоја“ у Народној библиотеци Србије. Похађала сам и Љетњу школу Академије Андрић која се одржавала у Вишеграду. Искуство које сам стекла праксом ми је помогло да стекнем добре организационе способности и широко опште знање које тренутно проширујем на мастер студијама на Филолошком факултету - смер Културе у дијалогу. Одмах по дипломирању приступила сам волонтирању у библиотеци „Влада Аксентијевић“ у Обреновцу где сам провела годину дана. Знања која сам стекла у току студија сам успешно примењивала на пословима издавања, стручне обраде књига на програму Бисис, каталогизације и класификације. У Народној библиотеци Србије сам положила стручни испит. Тренутно сам запослена у ОШ „Сава Шумановић“ на радном месту наставника Информатике и рачунарства. 

Уписала сам овај смер зато што од малих ногу волим да читам књиге али су ме такође увек занимале и информационе технологије. Сматрам да је овај смер пун погодак за оне који не могу да се определе између друштвених и природних наука. Информациона технологија је постала саставни део образовања и то као подршка и наставницима и библиотекарима у реализацији наставе у школи. Чини ми се да је смер перспективан и да нуди много могућности што се посла тиче након завршетка студија.

Страни језици су такође били присутни током студирања и умногоме су ми помогли током рада у библиотеци. За себе не могу да кажем да сам само библиотекар или само наставник, већ да сам и једно и друго. У процесу подучавања не учествују само наставници већ и библиотекари као просредници и сарадници у потрази за информацијама и доживотном учењу. Филолошки факултет бих опет уписала и мој избор би био Библиотекарство и информатика са страним језиком.

Питах съвсем сериозно. Наистина се чудех защо хората се занимават с неща, които не харесват. Понякога ми се струваше, че животът е някакъв постоянно стесняващ се тунел. Когато се раждаш, тунелът е широк. Но само миг след това се стеснява наполовина. Ако си момче, вече е сигурно, че няма да бъдеш майка, и е твърде вероятно да не станеш маникюрист или учител в детска градина. Докато растеш, тунелът постоянно се стеснява. Ако паднеш от някое дърво и си счупиш ръката, зачеркваш възможността да станеш бейзболист. Ако изкарваш само двойки на контролните по математика, зарязваш мечтата си да бъдеш учен. Ето така отминават годините, докато накрая не се заклещиш някъде. Като хлебар, библиотекар или пък барман. Или счетоводител. И това е. В деня на смъртта ти тунелът е толкова тесен, натоварил си се с толкова много направени избори, че накрая просто те смачква.

“Кажи на вълците, че съм си у дома”, Карол Рифка Брънт

Галицијски интелектуалци желе да лише Украјину ћириличког писма

Идеја замене ћириличког писма латиницом у украјинском језику зарад „евроинтеграција“ врло је блиска срцу галицијске интелигенције. Округли сто на ову тему ће бити одржан 9. новембра (2014.) у Лавову.

Пише: Мирослава Бердник Превод на енглески: Stanislavs.org Превод са енглеског: Сабо Таби

9. новембра, у чувеном култном кафеу „Џига“ у Лавову, биће одржана дискусија о томе да ли је могуће пребацити украјински језик са ћирилице на латиницу. Информативни програм „Факти“ украјинског ТВ канала ИЦТВ извештава о томе.

Главни аргумент који износе локални интелектуалци који се залажу за пребацивање на латиницу је питање цивилизација. Украјински народ, или, прецизније, западни Украјинци – су од „памтивека народ Европе. Као такви они се разликују од Руса и Малоруса (трансдњепарских Украјинаца – прим. прев.), који су у суштини Руси“. И латиничко писмо ће бити најподесније да нагласи приврженост западних Украјинаца породици централноевропских нација.

Пре или касније, десиће се такав прелазак са ћирилице на латиницу, претпоставља интелигенција из Лавова. Идеја „латинизације украјинског језика“ појавила се већ 90-их међу галицијским интелектуалцима који су активно заговарали независност Галиције. До 2000, норме за латинички правопис украјинског језика већ су биле направљене. Међу њиховим творцима био је најпознатији уметник и публициста Влодко Костирко. Почетком 2000, он је већ објављивао своје чланке на украјинском језику, писаном на латиници, у издањима културног алманаха „Ї“ из Лавова.

Костирко се одавно пребацио на латиницу у својим текстовима на украјинском. На тај начин он се нада да ће нагласити бескомпромисност па чак и непријатељску настројеност између две културе – „европске“ западно украјинске и „руске“ централно украјинске.

Он је чак насликао слику „Унијат убија Козака“. На тој слици пољски хусар са крилима пробија копљем Козака из Запорожја (називи „Козак“, „Хазар“ и „Хусар“ су истог порекла. Види овде за више информација, прм. прев.). То је подсетник да се у 17. веку десио рат између гркокатоличких Галицијанаца и православних Трансдњепрана, потомака Козака.

Гркокатолици су се, присећа се уметник, борили на страни Пољака католика. Временом је започета Украјинизација Галицијанаца, а посебно узим маха након 19. века, али до данас је прилично заборављена. Данас Влодко Костирко отворено супротставља становнике истока и запада Украјине, тврдећи да до културног и цивилизацијског помирења између њих не може доћи.

Да подсетим да је у марту, привремена специјална комисија за припрему нацрта закона „О развоју и употреби језика у Украјини“ разматрала постепено гашење употребе ћириличког писма на територији Украјине.

Још 2007. сам писала о покушајима за време владавине председника Јушченка да се прогура замена ћириличког писма са „абецадлом“ (изведено од пољске речи за абецеду, „abecadło“, прим. прев.). Тада су ти покушаји пропали.

Питања која су се тицала функционисања језика већ су имала политичку и цивилизацијску обојеност у XX и XXI веку. И недавно, у разним изворима на интернету, појавиле су се неке сензационалистичке информације – да је украјинском министарство спољњих послова, током више месеци, имало комисију која се бавила пребацивањем украјинског језика са ћирилице на латиницу, и да је на њеном челу био министар спољњих послова Врховне Раде Борис Тарасјук.

Судећи по интер��ет публикацијама, у тој комисији су били чиновници из украјинског министарства спољњих послова, министарства образовања и науке, министарства културе и туризма. Поред државних филолога и лингвиста, у развоју овог пројекта такође су учествовали и депутати Врховне Раде из фракције „Наша Украјина“, а пре свега Вјачеслав Ковал и Николај (Микола) Онишчук.

До идеје за стварања комисије наводно је дошло почетком 2005. и подржао ју је председник Јушченко. Али онда је то процурело у медије на нивоу гласина, и након низа критичких чланака у штампи, пројекат је постао „заборављен“. Ипак, научници су наставили да раде на том пројекту. Идеја комисије се поново појавила након парламентарних избора, на којима је „Наша Украјина“ доживела неуспех. И у августу 2006. ипак је креирана комисија. Молдавски националистички сајт Moldovatoday.net известио је да је комисија министарства спољњих послова провела редовне консултације за молдавским колегама, који су били ангажовани на пребацивању молдавског језика на латиницу. Такође је известио да је питање преласка украјинског језика на латиницу разматрано у закулисним разговорима украјинске и молдавске делегације на трећем састанку Парламентарне скупштине ГУАМ (Грузије, Украјине, Азербејџана и Молдавије, прим. прев.) у октобру 2006.

Мислим да се стално експериментисање са украјинским језиком врши не само због жеље неких индивидуалних „свідомих“ (украјински за „свесне елементе“, термин који користе националистички настројени Украјинци) чиновника да пузе и завреде наклоност западних патрона. То се ради да би се срушио заједнички културни и цивилизацијски простор два народа, који су блиски. Словенски народи су прилагодили писмо, зависно од хришћанског обреда који су усвојили – византијски или латински (католички). Ако је то био латински, то је одредило избор писања – Латини су за своја богослужења користили литургијску вулгату – верзију Библије, која готово никада није превођена на националне језике, зато што је то била политика западне цркве. Стога није било потребе да се писмо покатоличених Словена прилагоди потребама њихових језика.

Другачији приступ је имала Византија, па су мисионари Константин Филозоф (Ћирило) и његов брат Методије, који су превели јеванђеље на словенски (тачније, стари бугарски дијалект), креирали посебно писмо. Овај словенски превод је прихваћен од стране свих оних Словена који су исповедали православље. Тако да је наш садашњи систем писања одређен избором који смо некада учинили.

Ипак, напади на ћириличко писмо су настављени – у XIX веку у аустро-угарској Галицији и у XX веку, овог пута од стране … бољшевика.

Алфабет и абецадло

Још 1823, библиотекар бечког двора и филолог, Бартоломео Копитар – Словенац по националности, написао је у писмо чешком лингвисти Јозефу Добровском: „Мој идеал за све Словене – латиничка слова, и неколицина слова словенске ћирилице као додатак“. Он је предложио да се уведе фонетичка транскрипција у језичку праксу, која би довела до индивидуалних система писања за скоро свако село у Галицији. Сем тога, он је намеравао да замени ћириличко писмо латиницом.

Збирка етнографа и писца Вацлава Залеског „Piesni polskie i ruskie ludu galicyjskiego“ („Пољске и руске песме галицијског народа“) објављена је 1833. у Лембергу. Писмо које је користио није руско, већ пољско, што је избор који је објаснио следећим разлогом: „Пред собом сам поставио циљ да, што је могуће више, пишем онако како људи говоре, чак иако би то довело до било каквих граматичких грешака. А што се тиче чињенице да сам за то користио пољска слова, а не ћириличка или глагољична – па, сви ће ме за то касније похвалити. Ја сам сигуран да ће доћи време када ће сви словенски народи напустити та стара слова која највише спутавају увођење словенске књижевности у антологију европске књижевности.“

Њега је подржао колега Август Белевски – историчар, издавач и преводилац „Беседе о Игоровом пуку“. У рецензији збирке, он је написао: „Један од најважнијих момената, којих се дотакао издавач књиге, је [питање] која слова употребити и како изговарати песме руског народа, који још увек нема ни граматику ни речник за свој језик…“

Ипак, ни Залески ни Белевски нису имали никакве политичке циљеве приликом покушаја да уведу латинички алфабет за галицијске Рутенце (Русине). Они су само желели да га „подаре“ обичном народу. Нешто касније су започета дешавања, која су накнадно названа „азбучним ратом“.

Идеју латинизације је покупио млади галицијски свештеник Јозеф Лозински, који је у новинама из Лавова, „Розмаитосци“ (1834, №29) објавио чланак „O wprowadzeniu abecadla polskiego do pismiennictwa ruskiego“ („О увођењу пољске азбуке у руско писмо“), и наредне године објавио свој етнографски рад „Руско венчање“ користећи латиницу.

Процес националног препорода је био у јеку у Галицији 1830-их. Његово срце су били „галицијски следбеници“ – млади са Универзитета у Лавову, на челу са Маркијаном Шашкевичем, Иваном Вахилевичем и Јаковом Головатским, којима је на универзитету наденут надимак „руско тројство“. Они су били ти који су изнели најоштрије примедбе покушају увођења пољског „абецадла“, сматрајући то покушајем отцепљивања Галиције од својих древних историјских и културних корена. „То је егзистенцијално питање: бити или не бити за Русине (Рутенце) у Галицији“ – написао је Головацки пуно касније – „Да су 1830-их Галицијанци прихватили пољски абецадло, руска национална индивидуалност би ишчезла, руски дух би нестао, и Галицијски Рус би се претворио у другог Холмшчина.“ (Головацки Јаков, Белешке и прилози чланцима госн. Пујпина, штампане у „Гласнику Европе“ током 1885. и 1886, Виљна, 1888.). Као одговор, Маркијан Шашкевич је 1836. објавио памфлет „Азбука и абецадло“. У њему, он је јасно и разборито показао да је понуда Лозинског неутемељена, неприхватљива и директно штетна. Он је такође тврдио да одступање од ћириличке азбуке не би приближило Галицијанце европској култури, већ би их само отуђило од других Словена. Неко време је идеја увођења латинице била напуштена.

Следећи покушај бечких власти да пребаце галицијско-русински језик у латиницу је уследио 1859. У Бечу, аустријски политичар и виши чиновник министарства образовања Јозеф Јиречек објавио је брошуру „Ueber den Vorschlag, das Ruthenische mit lateinischen Schriftzeishen zu schreiben“ („О предлогу да Русини пишу латиничким писмом“). Аутор је веома јасно скицирао сврху реформе правописа: „Здрав развој украјинске књижевности ће задобити веома снажну подршку за употребу латиничког писма. Док Русини буду писали и штампали на ћирилици, они ће показивати тенденцију да буду наклоњени црквено-словенизму и стога русизму, и дакле само постојање украјинске књижевности би било доведено у питање. Црквено словенски и руски утицај је толико велики да прети да потпуно истисне локални језик и локалну књижевност.“ И даље: „Осим одбацивања русизма, прелазак на латиницу би касније помогао галицијским Украјинцима приликом изучавања пољског и немачког језика, без којих не би могли да опстану.“

Људи који су веома утицајни у галицијско-русинској заједници, попут владике Литвиновича и филолога Јозефа Лозинског – који су се већ пребацили на русофилну позицију – гласали су против ове реформе у Сеиму. Они су тврдили да је ова реформа „погубна по нацију Руса, зато што ће са латиничким писмом, нестати дух вере украјинског народа“.

Већ током лета, Јиречек је требало да дође у Лемберг и стане на чело Комисије за алфабет, док су од октобра 1859. сва деца у Галицији требало да почну са учењем по новим букварима. Али обим народних демонстрација против реформе је уплашио централне власти. Становништво Галиције је изашло на спонтане митинге, објављивани су чланци у штампи, писали су петиције и слали делегације. И аустријске власти су, сећајући се добро мађарске револуције из 1848, одступиле.

„… књиге писане руским писмом, биће предмет историје“

У мартовском издању „Известје“ из 1919. објављен је чланак „О латиничком писму“ који је потписан неозбиљним псеудонимом „стари ђак“. Било је то писмо уреднику, враголасте форме, али у суштини са озбиљним питањем. У њему се тврдило: „Наша азбука је превише компликована и толико различита од оне у Западној Европи, да је се странци плаше. Ми би требало да пређемо на латиничко писмо, просто и елегантно, баш као што смо прешли са руског календара на паневропски, и на метрички систем са „фунти“ и „аршина“. И он објашњава како се могу пребацити специфични руски гласови у латинички алфабет. Тако је било референци на словенске народе, на пример Пољаке, који су одавно користили латиничко писмо.

Ко се крио иза тог псеудонима – савременици су лако закључили. Био је то или Луначарски, или Бухарин – главни црвени интелектуалци, који су касније постали активни промотери „нове азбуке“. Али какав је то ћеф – пребацити руски на латиницу? Све је, ипак, врло једноставно: ужарени револуционари су сматрали да је заједничко писмо једно од оруђа за изградњу нове трансетничке заједнице. Зашто латиница? Прво, нови лидери су својим духом били, наравно, људи западне цивилизације. И друго, зато што је након руске требало да уследи светска револуција! Ми одбацујемо старо и започињемо све од почетка.

Итако су они 1922. почели од нуле у Азербејџану. Председник азербејџанског Це-ка Самад Агамалиоглу, пошто је претходно причао са Лењином, направио је у Бакуу „Комитет за НТА (Нови туркијски алфабет)“. Лењин је, судећи по Луначарском, снажно одобравао идеју латинизације, премда је мислио да је неопходно то учинити „касније, пошто ојачамо“. Убрзо је латиница постала државно писмо у Азербејџану. Старо писмо је проглашено за „феудално-реакционарно“. Посебно након што је Кемал Ататурк, који је тада сматран за стратешког савезника, био у пуном замаху латинизације Турске. Замисао је била да се постепено латиница претвори у темељно писмо свих несловенских народа у СССР. 1927. креирана је ВЦКНА – Свесавезни Централни комитет за алфабет – под јурисдикцијом Президијума Централног извршног већа Савета народности. Почетком 30-их језици 17 муслиманских народа су пребачени на латиницу, а до 1936. – већ 68 различитих националности. Све ово се десило док се у позадини одвијала индигенизација [делатност или процес преузимања контроле, вршења доминације ули утицаја од стране староседелачког становништва, прим. срп. прев.] (у нашој земљи, украјинизација је спроведена под супервизијом Кагановича).

1930. на иницијативу Луначарског, покренуто је питање латинизације руске азбуке (како у Украјини тако и у Русији). У чланку „Латинизација руског писма“, који је објављен у часопису „Култура и књижевност Истока“, он је написао: „Од сада нас је наш руски алфабет отуђивао не само од Запада, већ и од Истока који се у великој мери пробудио захваљујући нашем труду… Постепено ће књиге, писане руском азбуком, постати предмет историје. Наравно да ће увек бити корисно изучавати руска слова да би нам била приступачна. Од тога ће осетну корист имати они који се баве историјом књижевности, али у сваком случају, биће све мање и мање неопходно за нову генерацију… Користи, представљене увођењем латиничког алфабета, су огромне. То нам даје највише од интернационализације, повезујући нас тако не само са Западом, већ такође и са обновљеним Истоком.“ (опаска преводиоца: Какав диван пример циркуларне логике: Прво латинизујте Исток, онда га употребите као аргумент да и Русија треба да буде латинизована. Такође обратите пажњу на акцент на „новој генерацији“, која треба да буде откинута од својих корена.)

Онда је основан подкомитет у Главнауци Наркомпроса (Главна дирекција за науку под јурисдикцијом Народног комесаријата образовања) за латинизацију руског писма, који је објавио да је руска азбука „облик графема, идеолошки стран социјалистичкој мисли“, „рекликт класних слика руских феудалних земљопоседника и буржоазије XVIII и XIX veka“, „слика аутократског тлачења, мисионарске пропаганде, велокоруског националистичког шовинизма и присилне русификације“.

Средином 1930-их, почело је зауздавање страствених латинизатора. Стаљин је био у стању да порази троцкистичке противнике, тако да идеја светске револуције више није била релевантна. Велики рат се надвијао над земљом, и било је неопходно да народи осећају да се налазе у заједничком културном простору.

1936. строго поверљиви извештај N ОБ-322 је поднет Секретаријату Централног комитета КПСС(б), у ком је, између осталог, наведено: „Непријатељи совјетске власти и КПСС(б) су покушали да употребе латинизацију зарад сегрегације радног народа тих република и области од укупне породице народа Совјетског Савеза. Док су се користили причом о „интернационалном карактеру“ латиничке основе као покрићем, они су бранили курс буржоаске културе Западне Европе, насупрот културе развоја, националне форме и социјалистичког садржаја… Као резултат активне елиминације руске азбуке, ВЦКНА и локални комитети су креирали 10 латинизованих алфабета за народе са руским писмом… Ситуација са терминолошком конструкцијом језика многих народа СССР је неповољна. Посебно је неповољна у овом погледу међу граничним народима и нацијама, где је „латинизација“ просто инструмент великих и малих империјалиста. На пример, током вишегодишњег периода романизација терминологије је отворено спроведена у Совјетској Молдавији, док је Совјетска Карелија (под старим руководством) – била случај најактивније финизације. И све ово се дешава упркос отпору широких народних маса.“

Данас, само нас фраза из књиге „Златно теле“ подсећа на та времена: „‘Херкулијанци‘, одговарајући на нечије интриге, обећали су да ће одговорити масовном латинизацијом званичних докумената.“ Значење вица постаје јасно само ако се сетимо недовршене кампање латинизације. Али ствар ентузијаста за „прибилижавање Западу“ није изгубљена…

Зашто је мобилним оператерима потребна транслитерација?

Када читате програмски чланак за латинизацију украјинског језика „Укролатиница: просто и отмено“ у „Огледалу недеље“ (№28 (453), 26.07-1.08 ’03), стичете утисак да сте се нашли у далеким 30-им. Исти аргумент – „приближавање цивилизованом Западу“. Исти непријатељ – „великоруски шовинизам“ и православно хришћанство. Као и главна циљна група – млађа генерација: „… не у овој генерацији, него у оним које долазе. Зато што још од колевке, не схватајући шта значе те шкработине, беба ће се навићи на латинички алфабет. Исплатиће се када дође време да научи страни језик: мали Украјинци се неће ломити око фонта.“

Као што знамо, дечија уста често говоре истину. Моја ћерка ми је недавно поставила изненађујуће питање: „Мамо, чому оператори мобільного зв’язку надсилають SMS-повідомлення не українською мовою, але латинськими літерами?” („Мама, зашто мобилни оператери не шаљу СМС поруке на украјинском, него на латиници?“) Заиста, зашто? На крају крајева, свака тастатура има не само латиницу, него и ћириличко писмо. Али, као што се зна, већина корисника мобилних оператера су млади људи. И они се постепено навикавају на латинички алфабет.

Као што је претходно споменуто, онлајн издања су известила о консултацијама наших девелопера са молдавским колегама, који су почетком 90-их латинизовали молдавски језик, користећи рад комисије Луначарског као основу.vi Ступила сам у контакт са секретаром за штампу службе министарства спољњих послова Украјине, Наталијом Житарјук. Она је „механички“ оповргла ову информацију, додавши да „якщо газета «2000» претендує на те, щоб бути серйозною газетою, то вона не буде дезінформувати читачів і писати про те, що не відповідає дійсності“ („Ако лист ‚2000‘ претендује да буде озбиљан лист, он неће обмањивати своје читаоце пишући нешто што није истина“).

Премда прес служба министарства спољних послова пориче постојање Комисије за латиничку транслитерацију украјинског језика, забрињава чињеница да су током последњих неколико година, онлајн издања као и респектабилне новине константно „убризгавале“ ову тему у информативни простор. На форумима „наранџасте“ омладине ова тема је разматрана прилично агресивно. Овде се треба присетити да је увод у рат, којим је подељена бивша Молдавска Совјетска Социјалистичка Република на два непомирљива дела, управо била латинизација језика.

Мирослава Бердник је украјинска новинарка и блогерка. Овај текст је објавила на „Лајвџорналу“ (LiveJournal) 7. новембра 2014.

This explain a lot. Even if Israeli air-force conduct sophisticated operations zero loses would be strange.

— Библиотекар (@istorijska) May 12, 2020

Запознайте се с читателски клуб "Четящите момчета" от 131 СУ "К.А. Тимирязев" в София - 8 третокласника и само момчета! Читателският клуб в столичното 131 СУ "Проф. Климент Аркадиевич Тимирязев" стартира през 2018 г.  На първата си, организационна, среща през декември участниците, които са само момчета (8 третокласника), съвсем естествено избират името "Четящите момчета".  На втората среща на клуба момчетата започват да четат „Мечата пътека“ на Джузепе Феста. Третата им среща протича със смях и забавление: четат стихове от Виктор Самуилов (любими са им тези от книгите „Не е честно“ и „Ние мушмороците“). Всички участници решават да прочетат в къщи неговата книга „Вдън прогледния мрак“ и очакват с нетърпение онлайн срещата с писателя. "За децата е едно приятно и полезно прекарване на времето. Идват с удоволствие, даже поискаха два дни седмично да се срещаме, но тъй като ходят на плуване и на други извънкласни дейности, няма такава възможност. Дори и веднъж седмично, аз и те сме щастливи от нашите срещи. Тепърва предстои да четем много интересни книги, които да оценяваме.", разказва ръководителят на клуба Даниела Цветкова - училищен библиотекар.

Со пригодна свеченост НУ Библиотека „Григор Прличев“ – Охрид денеска ја одбележа 127 годишнината од смртта на Патронот – поетот и преродбеник Прличев.

„Годинава се одбележуваат и два јубилеи сврзани со Прличев: 190 години од неговото раѓање и 160 години од издавањето на ненадминатата поема „Сердарот“. Ова е мигот кога може и да соопштиме дека за нашата библиотека изминатата 2019 година беше една од најплодните и најуспешните во поглед на програмските активности, промоциите, соработките и отвореноста кон читателите и посетителите со над 80 организирани и одржани настани. Се надеваме дека и годинава ќе создадеме настани кои ќе останаат во трајната меморија на Охрид,“ – рече м-р Милчо Јованоски, вработен во Библиотеката.

За животот и делото на Прличев – Вториот Хомер со свои лични навраќања кон истражувањата на неговото творештво, нераскинливо врзано за Охрид беседеше проф. д-р Вера Стојчевска – Антиќ.

„Во однос на јазичните прашања имаме спектар на созанија, почнувајќи од фактот дека еден сиромешаен охридски ученик толку добро го совладал грчкиот јазик, што достигнал врв на височината да биде прогласен за добитник на највисоката годишна грчка поетска награда ловроносец- Втор Хомер- за делото „Сердарот“ („О АПМАТΏΛОΣ“) , Атина 1860. Меѓутоа многу бргу се разочарал во сфаќањата на “Гордите Грци“ за непочитувањето на неговиот род, за да се откаже од грчката култура и да пишува на свој дијалект или на така наречениот „општословени“ јазик, кој не доживеал успех. Во секој случај неговиот вистински израз доминира со длабиснкото познавање и усвојување на охридскиот дијалект, на кој јазик најискрено и најсоодветно пишувал и говорел кога им се обраќа на своите сонародници. Мошне значаен момент за неговиот однос и мислење кон јазикот претставува неговото писмо упатено до бугарскиот критичар Нешо Бончев. Приличев му го испратил за објавување преводот на „Илијадата“. Бончев го одбил текстот и му ги истакнал писмено грешките. Прличев бил навреден и меѓу другото му одговара на критичарот :„…Вие не требаше да набројувате толку мниогу грешки. Требаше да напишете само „Григор Приличев не го знае бугарскиот (литературен) јазик.“ Сметам дека поточен одговот за Бугарите од овој што го наведуваме нема, зашто Григор Прличев беспрекорно го знаел до совршенство својот охридски јазичен дијалект научен од неговата сакана и намачена мајка,“ – рече д-р Стојчевска – Антиќ.

Денеска беше промовиран и Каталогот на стари и ретки книги – од група вработени во библиотеката. Промоторот Богомир Наумоски, библиотекар – советник од Струга го потенцира следново: „Каталогот содржи вкупно 127 наслови на скенирани монографски публикации издадени во периодот од 1872 до 1945 година. Заради познатите историски констелации во назначениот период публикациите застапени во каталогот се издадени надвор од Македонија односно во разни градови на Балканот и пошироко. Најстара публикација во библиотеката е книгата „Општа историја књижевности “ од познатиот лингвист и книжевен теоретичар Јохан Шер издадена во Белград во 1872 година,“ рече Богомир Наумоски.

Д-р Наде Караџовска, библиотекарски советник од Прилеп ја промовираше книгата „Библиотеката како медиум за комуникација“ од м-р Мариче Боздоганова, библиотекар – советник, вработена во библиотеката во Охрид. Според Караџова книгата ги обработува современите трендови во библиотекарството , со што библиотекарите и читателите ќе бидат побогати за уште едно дело преку кое ќе се подигне заемната комуникација на повисоко ниво.

Директорката на библиотеката Гордана Змејковска на проф. на д-р Вера Стојчевска – Антиќ и додели специјална благодарница со која НУ Библиотека „Григор Прличев“ ја прогласи за нејзин почесен член.

На настанот во библиотеката присуствуваше и внуката на Прличев, Олга Прличева. Таа на библиотеката и подари портрет на Прличев, а библиотеката и возврати со подарок – книга со фотографии од Охрид – собрани од академик Миле Миќуновиќ.

Свеченоста на радост на присутните започна со настапот на таткото и синот Михаил и Иван Мишеви кои ја изведоа Прличевата „1762 лето“.

Манифестацијата „Прличеви беседи“ библиотеката ја организира во соработка со Министерството за култура и Општина Охрид.

This slideshow requires JavaScript.

НУ Библиотека „Григор Прличев“ – Охрид ја одбележа 127 годишнината од смртта на Патронот Со пригодна свеченост НУ Библиотека „Григор Прличев“ - Охрид денеска ја одбележа 127 годишнината од смртта на Патронот – поетот и преродбеник Прличев.

На прощаване в 2019 г.

На прощаване в 2019 г.

  Пролетен следобед в рушащата се читалня

На Златомир Златанов

Пролетен вятър няма какво Да разрошва белите косми до кожа обръснати В рушащата се читалня кръстена на последния император Старият библиотекар се унася прекъсван Само от случайни пенсионерки най-големият поет На последната голяма династия Учителя предпочита да не.

  Май трябва да простя

Май трябва да простя На топлофикация на ченгетата

View On WordPress

С. Стефановић, Преглед положаја српске ћирилице у култури и јавној комуникацији Феномен којег овом публикацијом оцртавамо са теоретског и практичног становишта ванредно интересантан: изостанак остваривања права националне већине у некој од модерних држава на употребу матичног писма у одсуству војно-управне окупације. Израђена је, на основу података постојећих у Народној библиотеци Србије, квантитативна анализа кретања броја публикација (књига и периодике) на штокавском језику штампаних модерном српском ћирилицом. Бројчано и графички су приказана издања након 1900.године, на нивоу Србије збирно и комбиновано са демографским подацима закључно са 1999, односно 2012. годином, уз појединачни преглед издања универзитетских центара у и изван Републике Србије. Средишња питања овога рада концентрисана су на српску ћирилицу као стандард. Научни чланци: С. Стефановић, О јавној употреби језика и писма, Векови, бр. 2, Андрићград, 2016, 109-138. С. Стефановић, Ћирилица у Уставу Србије: преглед значајније изворне грађе (1974 – 2014), Култура, бр. 152, Београд, 2017., 350-374. Остали прилози дебати: 1. Разговор са г-ђом Мелихом Правдић, Радио Београд 2, Клуб 2, 30. јануар 2017. 2. Дебата са проф. др Ранком Бугарским, Радио Београд 2, Спорови у култури, 10. фебруар 2017. 3. Полемика Бугарски – Стефановић (О јавној употреби језика и писма), Политика, Културни додатак, август -октобар 2017. Изворне табеле (Microsoft Access format): 1. Број и постотак књига на штокавском језику штампаних ћириличким писмом 2. Број и постотак периодичних издања на штокавском језику штампаних ћириличким писмом (Бројчани подаци односе се на културне и универзитетске центре: Београд, Нови Сад, Крагујевац, Ниш, Приштина, Загреб, Осијек, Задар, Ријека, Сплит, Бањалука, Сарајево, Подгорица, Цетиње, Скопље, Љубљана.) За потребе овог истраживања податке је из база Народне библитеке Србије прикупила и обрадила г-ђа Бојана Вукотић, Одељење за истраживање и развој библиотечког система – Матично одељење. Изведени графикони: 1. Кретање броја ћириличких издања (књиге и периодика) у универзитетским центрима: Београд (1900-2012), Нови Сад (1900-2012), Крагујевац (1900-2012), Ниш (1900-2012), Приштина (1900-1998), Бања Лука (1938-2012), Сарајево (1900-1992), Загреб (1900-1992) 2.Кретање укупног броја ћириличких издања (књиге и периодика) са демографским показатељем Србија 1900 – 1998 (са АП Косово и Метохија) Србија 1998 – 2012 (без АП Косово и Метохија) Србија 1900 – 2012 (без аутономних покрајина, тзв. „ужа Србија“) АП Војводина 1900 – 2012 АП Косово и Метохија 1900 – 1998 Београд, Нови Сад и Загреб 1944-1974 у политичко-правном контексту Графиконе је на основу података о књигама и периодици те демографских података које које је прикупила и обрадила г-ђа Маја Маринковић, генерисала г-ђа Маријана Узуновски, дипл. библиотекар-информатичар. Радни прилози: 1. С. Мрђа, М. Маринковић. П. Пивљанин, С. Стефановић, Резултати пилот-анкете из октобра 2013. године 2. С. Стефановић, Кратак преглед ставова о ћирилици у одговорима на Скерлићеву „Анкету“ (1913. – 1914.) 3. С. Стефановић, Неколико речи о преласку Турске и Румуније на латиничко писмо 4. М. Маринковић, Политичке странке у Србији и српска ћирилица Скенирана и преузета изворна грађа: 1782. Теодор Јанковић Миријевски, Елаборат о српској азбуци и ортографији 1847. Судбине кирилиски писмена у Аустрiйской државй (Одъ Доктора и Кавалѣра Георгия Мушицкогъ), Гласникъ Дружтва србске словесности, св. I, Београд, 1847., 127-139. 1849. Дръ Iованъ Стеићъ, Езикословне примѣтбе на предговоръ Г. Вука Стеф. Караџића къ преводу новогъ завѣта, Гласникъ Дружтва србске словесности, св. 2, Београд, 1849., 1-43. 1850. Бечки књижевни договор 1851. О ортографiи (Високославномъ попечительству просвештения, 5. нов. 1848.; Високославномъ попечительству просвештения!, 30. мая 1849.; Дружтву србске словесности, 11. авг. 1849.; Високославномъ попечительству просвештения, 18. сеп. 1849.; Дружтву србске словесности, 1. мая 1850.), Гласникъ Дружтва србске словесности, св. III, Београд, 1851., 48-62. 1852. Дръ Iованъ Стеићъ, Србскiй правописъ, Гласникъ Дружтва србске словесности, св. IV, Београд, 1852., 1-15. 1853. Дръ Iованъ Стеићъ, Предлогъ за србскiй рѣчникъ и србску граматику, Гласникъ Друштва србске словесности, св. V, Београд, 1853., 1-13. 1859. Распра између пређашнѣ Владе и Друштва србске словесности (Д. Црнобарац, попечитель просвештения и правосудiя Друштву српске словесности, 31. мая 1858.; Одговор Друштва, 15. юния 1858.; Д. Црнобарац, попечитель просвештения и правосудiя Друштву српске словесности, 22. августа 1858), Гласник Друштва србске словесности, св. XI, Београд, 1859., 463 – 481. 1861. Вук С. Карађић, Срби и Хрвати 1909. Р. Грујић, Српски језик и српско писмо, из: Апологија српског народа у Хрватској и Славонији 1952. А. Белић, Предговор Правопису српскохрватског језика 1954. Новосадски договор у правопису МС/MH 1967. март. Борба, Реакција на „Декларацију о називу и положају хрватског књижевног језика“ 1967. март. Борба, М. Жанко и Ф. Чулиновић, Подземне иницијативе 1967. март. Борба, Саопштења ЦК СКС и ЦК СКХ 1967. април. Književne novine, B. Mihailović Mihiz, Pravo svakog naroda da određuje svoj jezik 1967. април. Борба, Предлог за размишљање 1967. април. Борба, ГК СК Београда о „Прелдогу“ и потписницима 1969. јануар. Реакције и одговор уредника поводом преласка „Књижевних новина“ на ћириличко писмо 1971. Анали Правног факултета, Образложење забране броја 3_1971 1971. М. Ђурић, Смишљене смутње, Анали Правног факултета бр. 3, 1971. 1971. П. Ивић, Актуелни тренутак, из: Српски народ и његов језик, стр. 221-228 1971. Свет, Београд: Анкета о положају ћирилице, бр. 781-787, октобар-новембар 1971. 1972. новембар, Политика, Образложење дефиниције језика у амандманима на устав СР Хрватске (будући чл. 138) Мирка Божића 1984. Б. Брборић, Српскохрватски језик у светлу уставноправних и социолингвистичких одређења, О језичком расколу (Социолингвистички огледи I), Београд, Нови Сад, 2000., 241-291. 1986. НИН, Анкета о равноправности ћирилице, бр. 1840, април 1987. Б. Брборић, Напомене о српско-хрватским језичким односима, �� језичком расколу (Социолингвистички огледи I), Београд, Нови Сад, 2000., 419-421. 1988. Б. Брборић, Супротност међу језичким одредбама (мишљење Уставног суда Југославије), О језичком расколу (Социолингвистички огледи I), Београд, Нови Сад, 2000., 346. 1989. 14. јануар, Политика, Р.Д. Лукић, Ћирилица у амандамнима на Устав СР Србије 1989. 21. јануар, Политика, Редакција часописа „Наш језик“, Кад је ћирилица обавезна 1989. 25. фебруар, Политика, Р.Д. Лукић, За и против ћирилице 1989. 1. март, Политика, Р. Бугарски, Писмом до разумевања 1990. Р.Д. Лукић, Политика, О судбини ћирилице у новом уставу 1997. Оснивачка акта Одбора за стандардизацију српског језика 2001. Одбор за стандардизацију српског језика, Нарушавање уставних оквира статуса српског језика 2002. Декларација Савезне скупштине Србије и Црне Горе о заштити ћирилице 2002. Одбор за стандардизацију српског језика, Српски језик у Лондону 2003. Закључци скупа интернет и ћирилица 2003. Одбор за стандардизацију српског језика, Укидања ијекавице заиста није било 2003. Одбор за стандардизацију српског језика, Уставне одредбе о језику, препорука за Србију 2006. М. Шипка, За кодекс употребе српског језика 2009. R. Bugarski, Jezička politika i jezička stvarnost u Srbiji posle 1990. godine 2009. Д. Збиљић, Српски лингвисти двоазбучјем затиру ћирилицу (корице књиге) 2010. Правопис Матице српске, одељак о писму 2013. септ.-дец. Предлог Д. Лековића и одговор Уставног суда РС о уставности Чл. 40 Закона о трговини 2014. И. Клајн, Далеко је Скандинавија, Прилог конференцији поводом 50. годишњице Новосадског договора, КЦНС, 10. децембар 2014.

С. Стефановић, Преглед положаја српске ћирилице у култури и јавној комуникацији Феномен којег овом публикацијом оцртавамо са теоретског и практичног становишта ванредно интересантан: изостанак остваривања права националне већине у некој од модерних држава на употребу матичног …

, via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts

5 Г клас в библиотеката

Още в петък (20.04.18 г.) учениците от 5 Г клас, водени от Илия Михайлов, отбелязаха Международния ден на книгата - 23 април. Те посетиха НЧ "Христо Ботев' - гр. Пазарджик и се запознаха с читалищната библиотека. Интересна и полезна беседа пред тях изнесе библиотекар В. Минова. Снимки: училищен архив

Много учени не искат да публикуват в никчемных списания Да се нарече това е класически случай на търсенето и предлагането. Университети, колежи, дори и колежи настояват, че преподавателите публикуват научни изследвания, и колкото повече книжа толкова по-добре. Учените и училищата да учат за да се разчита на тези публикации, за да поддържа своята репутация, и с излишък на кандидати на науките, които кандидатстват за работа, кариера висят на косъм. Конкуренцията е жестока, за да получите публикувани във водещи списания. А за заигрались професори в по-малко престижните училища и колежи, без големи субсидии, и държавата-на-на-арт лаборатория? Как така те ще предхожда? Както се оказа, много от техните членове се появяват в “дневници”, която ще се публикуват почти нищо, че разходите могат да варират до стотици долари за хартия. Тези публикации често се наричат хищни списания, на предположението, че добронамерени учени дурили в работата с тях — изневери ласкателно писма от списания, като им предлага да представят документ или се заблуждавайте от името, което звучеше като списание, те са знаели. Но това все по-ясно, че много учени знаят точно, че те ще получат, което обяснява защо тези списания са получили широко разпространение, въпреки големите критики. Връзката е по-малко хищник и жертва, според някои експерти, от нови и грозната симбиоза. Много учители, особено в училищата, където учебната натоварване-това е тежко и ресурсите малко са станали нетърпеливи участници, което експертите наричат академични измами, който харчи парите на данъкоплатците, се отчислява от научна достоверност, и влияе на важни изследвания. “Когато стотици хиляди публикации се появяват в грабливи трупа, той протяга доверчивост, за да повярват на всичко, авторите и университети те работят за жертвата,” Дерек Бор, професор по икономика Томпсън Ривърс университета в Британска Колумбия, пише в статия, публикувана в Отава гражданин, в канадски вестник. Броят на тези списания има повече от 10 000 в последните години, с почти толкова хищни, колкото и законнорожденные. “Хищни издание се превръща в организирана индустрия”, – е написала една група критици в статия в природата. Много от тези списания са имена, които напомнят създаден публикуване, което ги прави лесно заблуден. Има списание “Икономика и финанси”, излизащо Springer, но сега и списание Финанси и икономика. Има едно списание инженерни технологии, преследвани от американското дружество за инженерното образование, а сега още се нарича списание GSTF инженерни технологии. Хищни списания имат няколко разходи, тъй като те не е сериозно да се преразгледа документи, които се представят и публикуват само в интернет. Те взривяване на писма академикам, предлагайки им за публикуване. И списанията често рекламират сайтовете си, че те се индексират академия на Google. Често е правилно — но учен Google не вет списания той индексира. В списания предизвика по-широка екосистема псевдонаукой. За учен, който иска да добави пълномощията в резюме, например, издатели и провеждане на митинги, където за една прилична такса, може да бъдат изброени като водещ — дали ще присъства на срещата, или не. Една от тези срещи, която се проведе в Ню Йорк през юни група, наречена Световната Академия за наука, техника и технологии, изглеждаше по-скоро като твърдение на селото. В уеб сайта на издателя, Конвенцията обещава да бъде голям и луксозен. Но когато пристигнах, единственото място, е една малка стая без прозорци на шестия етаж на хотела се извършват ремонтни дейности. Една шепа хора седеше в стаята, усърдно слушате разговор. Повечето от тези, които са в програмата не са присъствали. Участие в толкова съмнително предприятие носи някои рискове. Д-р Бор, който проведе проучване на колегите си издания, съобщава, че учителите в училище, които са получили тласък през миналата година е имало най-малко четири статии в съмнителни списания. Всички, освен един учен в 10, който е спечелил от бизнес училището и награда за икономика статии, публикувани в тези списания. Един имаше 10 такива статии. Академици ще получат награди с акциите, когато те попълват своите автобиографии с тези артикули, като д-р Бор заключи. Има малко или никакви неблагоприятни последици — в действителност, награди за публикуване на хищни списания са повече, отколкото за публикуване в легални. Доктор Бор не знае каква роля в тези изследвания е играл в промоции. Но, казва той, “мога да кажа, че такива публикации, изглежда, няма да навреди на перспективите за повишение.” Напрежението около този вид стипендии са перетекли общността, намиращ се в колежа, част от куни, градския университет на Ню Йорк. Въпреки че едва ли е известен със своите изследвания, администратори колеж призоваваме преподаватели за публикуване. Наскоро Група от заинтересовани преподаватели се оплакват от това, че почти половин дузина колеги многократно се публикува поне в един от съмнителни списания и се насърчава и възнаграждава за това. Отбелязвайки, че редица от тези документи, очевидно е, зависи от федералното и общинския бюджет, професор, доведен до знанието на заместник-ректор за научни изследвания и дори пише за нов генерален инспектор на щата Ню Йорк. Училище предала на заявки в главата си библиотекар, Жана Гэлвин. “Както и с много колежи, преподавателите представи своите творби за публикация в различни списания, въз основа на индивидуални решения”, каза тя в електронната поща. “Хотел предлага редица консултантски ресурси, като например семинари и индивидуални консултации с опитни библиотекарями. Изследвания, които съм виждал, публикувани на нашия факултет за по-високо качество”. Някои казват академична система се носи голяма част от вината за растеж агресивни списания, публикации, да иска дори от учителите на места без реални ресурси за провеждане на научни изследвания и където те могат да сте отделно от обучение. В Куинсборо, учителите обикновено преподават девет курса в година. В четырехлетних колеж, факултет могат да се обучават четири до шест курса в година. Още “всеки вуз изисква определено ниво на публикуване”, – каза Дипаоло Лорънс, заместник-председател на учебен отдел в университета Нойман в Астоне, Пенсилвания. Неотдавна група изследователи, които са измислили фалшиви академични: Анна Оа Szust. Заглавие на полски език означава измама. Д-р Szust се прилага за законно и хищни списания с молба да бъде редактор. Тя е представил автобиография, в която си публикации и научни степени, са празни приказки, както и имена на издатели на книги и тя ми каза, че я насърчава. Законни списания веднага я отхвърли молбата. Но 48 от 360 съмнителни списания я прави редактор. Четири направи го главен редактор. Един списанието й изпратих писмо, казват: “това е нашето удоволствие, за да добавите името си, тъй като нашият главен редактор в списание, без задължения”. Водещият Автор Д-р измами под прикритие, Пламен Pisanski, психолог от Университета в Съсекс, Англия, отговор на въпрос, който мотивира хората, да се публикува в списания “чувствителна тема”. “Ако сте били измамени от спам, може и да не искам да го призная, и ако това е направено умишлено, за да увеличи своя публикация в сметката може и не иска да го призная”, каза тя в електронната поща. Последствията могат да бъдат повече от това просто резюме на лунички, с лошо качество документи и протоколи от събрания. Публикуването стават част от тялото на научната литература. Има информация, че някои научни институции започват да поумнеют за опасност. Сега Фокс, доцент по рибно стопанство в университета на щата Делауеър, на заседание на комисията в училище, ревюта на кандидати за работа. Един от последните кандидата, той припомни, изброени 50 публикации в списания и в редакционни постижения на някои от тях. Преди няколко години, каза той, никой не би забелязал. Но сега той, както и други на комисията във вашия университет започна внимателно проучване на публикуване, за да видите, ако списания са законни. “Ако нещо ще бъде публикувано в едно от тези списания, и е пълен с глупости, той може да създаде своя собствен живот”, казва д-р Фокс. “Мисли за медицина и колко струва на линия. Когато хора да публикуват нещо, че това няма да се повтори, това може да има последици за здравето”. Нека да блокирате реклама! (Защо?)

"Истории за споделяне" - училищната библиотека в Сопот се сдоби с нови книги

"Истории за споделяне" или как училищната библиотека в Сопот се сдоби с нови книги

Слава Цилкова е училищен библиотекар в СУ “Иван Вазов” – Сопот от 1989 г. Тя е и ръководител на читателски клуб от мрежата “Бисерче вълшебно”. През октомври 2019 г. училището, в което работи, се включи в кампанията “Истории за споделяне” на Kinder България.

С дружни усилия и намиране на съмишленици СУ “Иван Вазов” се оказа сред 15-те победители, събрали най-много гласове по време на гласуването,…

View On WordPress

В столичното 41 ОУ “Св. Патриарх Евтимий” децата от подготвителна група “б” основават читателски клуб с името „Мики Маус“ на 08.04.2019. Училищният библиотекар Бианка Ценкова, заедно с тяхната класна ръководителка Велислава Стоилова, всеки ден запознават малките участници с по една или две от изданията, номинираните за наградата “Бисерче вълшебно” 2019.

“Книжките провокираха интереса им и те с голяма мотивация ги коментираха и обсъждаха. Сред тях бяха „Как Лора се научи да брои до десет“, „Разбойникът плъх“, „Пипи в големия парк“ „Елмър и чудовището“, „Мегачудесата на калинката и черния котарак“, „Приключенията на понито Бриз“, „Как порастват малките делфини“ и „Приказната азбука“”, разказва г-жа Ценкова.

На 10.04.2019 в училищната библиотека се провежда маратон, на който ученици от втори и четвърти клас изявяват желание да четат на децата от подготвителната група откъси от „Петсън и Финдъс и как по Коледа се случват чудеса“.

“В продължение на половин час книжката се прехвърляше от ръка на ръка, а най-малките с ентосиазъм слушаха историята с интересните герои Петсън и Финдъс.”, допълва тя.

На края на кампанията по гласуване за любима книга децата от клуб „Мики Маус“ имаха  възможност да посочат любимите си книжки от категориите „Откриватели“ и „Нещотърсачи“. Вотът се оказва единодушен: децата избират „Приказната Азбука“ и „Да се запознаем: Как порастват малките делфини“.

Най-вълнуващият ден за малките участници обаче е 23 април – Международния ден на книгата и авторското право, когато получават своите почетни грамоти за участие в “Бисерче вълшебно” 2019.

#gallery-0-5 { margin: auto; } #gallery-0-5 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 50%; } #gallery-0-5 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-0-5 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

Как малчуганите от клуб "Мики Маус" в 41 ОУ "Св. Патриарх Евтимий" участваха в "Бисерче вълшебно" 2019, като увлякоха и по-големи ученици да им четат. В столичното 41 ОУ "Св. Патриарх Евтимий" децата от подготвителна група "б" основават читателски клуб с името „Мики Маус“ на 08.04.2019.

Пролетен следобед в рушащата се читалня

  Пролетен вятър няма какво Да разрошва белите косми до кожа обръснати В рушащата се читалня кръстена на последния император Старият библиотекар се унася прекъсван Само от случайни пенсионерки най-големият поет На последната голяма династия Учителя предпочита да не.

         View On WordPress

Захар, канела и магични мистерии на първата среща на читателския клуб в Пирдоп

Детският отдел на Читалищната библиотека в гр. Пирдоп стана домакин на първата среща на местния Читателски клуб “Приказен свят” в дните преди Коледа. По думите на ръководителката на читателския клуб Захарина Бодурова (библиотекар) децата са много въодушевени от идеята да участват в клуба и смятат, че той им дава възможност да обогатят своите знания и да покажат творческия си потенциал. Дори…

View On WordPress