#Стара Св. Никола | Explore Tumblr Posts and Blogs

vestaignis · 5 months

Text

Руины старой мавровской церкви Святого Николая – Свети Никола.

Ruins of old Mavrovo church Saint Nicholas – Sveti Nikola.

Горный круглогодичный курортный городок Маврово уникален тем, что здесь есть две церкви, посвященные одному и тому же святому. Первая церковь, известная как Стара Св. Никола, Старый Святой Николай, был построена в 1850 году и служила священным местом около 100 лет, пока в 1953 году не была построена плотина и не было создано искусственное озеро- Маврово, по названию одноименной затопленной деревни , жителей котрой переселили на другое место. Местные говорят, что святой и сила Божья не позволят церкви полностью исчезнуть в водах Мавровского озера. Поскольку храм продолжает появляться, утверждают, что невозможно скрыть и забыть священное место.

В течение многих десятилетей старая церковь была частично затоплена озером, но засуха последних лет позволила добраться до церкви пешком. Ценные иконы из этого храма были временно перенесены в небольшую церковь, спрятанную на склоне холма -другую Мавровскую церковь, также посвященную Святителю Николаю, но известную как Римская церковь. Сейчас в ней сохранились иконостас, кресты, богослужебные книги и иконы из затопленной церкви.Существовали проекты возрождения старого храма, но от них решили отказаться.

The year-round mountain resort town of Mavrovo is unique in that there are two churches dedicated to the same saint. The first church, known as Stara St. Nikola, Old St. Nicholas, was built in 1850 and served as a sacred place for about 100 years, until a dam was built in 1953 and an artificial lake was created - Mavrovo, after the name of the flooded village of the same name, the residents of which were relocated to another place. Locals say that the saint and the power of God will not allow the church to completely disappear in the waters of Lake Mavrovskoe. As the temple continues to appear, it is argued that it is impossible to hide and forget the sacred place.

For many decades the old church was partially submerged by the lake, but the drought of recent years has made it possible to reach the church on foot. The valuable icons from this temple were temporarily moved to a small church hidden on the hillside - another Moorish church, also dedicated to St. Nicholas, but known as the Roman Church. Now it has preserved the iconostasis, crosses, liturgical books and icons from the flooded church. There were projects to revive the old temple, but they decided to abandon them.

Источник:/www.stnicholascenter.org/gazetteer/2927,

//www.reddit.com/r/AbandonedPorn/comments/3pwuwv/a_cow_walks_through_water_in_front_of_the/,

//www.tripadvisor.com/Attraction_Review-g1214787-d11978064-Reviews-Old_Mavrovo_Church-Mavrovo_Polog_Region.html,

/en.wikipedia.org/wiki/St_Nicholas_Church,_Mavrovo,

/journeymacedonia.com/churchesmonasteries/mavrovo-st-nicholas-nikola/nggallery/page/2

92 notes · View notes

vprki · 6 years

Text

РЕФЛЕКСИИ: Изкуство между традицията и съвременността

Събитието тази седмица в столичния културен живот е откриването на изложбата „Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20-те години на ХХ век” в Софийска градска художествена галерия. Тя е опит да се представи един сегмент от художествения живот в България от първата половина на ХХ век. И опитът е изключително успешен – и като подбор на произведенията, и като дизайн на самата изложба.

Куратори на изложбата са Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски. Консултант към проекта е Татяна Димитрова, художник Надежда Олег Ляхова. „За българското изкуство годините на това десетилетие са време на активен и многолик художествен живот, който съществено се модернизира. Експозицията обединява произведения, които показват различните посоки на модернизиране, но същевременно отразява продължението на традициите от предходните десетилетия в младото българско изкуство. Фокусът е ориентиран в една определена посока – търсене на национална идентичност и изграждане на образи, въплъщаващи тази идея. Обособени са четири отделни тематични линии, които ясно могат да се проследят в българското изкуство от периода, а именно: интерпретации, вдъхновени от приказно-поетичния фолклор, произведения, свързани с християнството и християнското наследство, интерес към обредите и обичаите и представяне на образи от българското село. Специално място е отделено на печатната графична продукция, а експонати на приложното изкуство допълват представата за художествения живот от епохата”, пише в анотацията за изложбата.

Иван Милев - “Светогорска легенда”, 1926

Тя представя творби на знакови за българското изкуство автори: Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Иван Пенков, Николай Райнов, Пенчо Георгиев, Иван Лазаров, Никола Кожухаров, Борис Денев, Георги Машев и др. Произведенията са от фонда на СГХГ, на Национална галерия – София, Регионален исторически музей – София, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, Държавна агенция „Архиви”, Национална художествена академия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Съюз на българските художници, Градска художествена галерия – Пловдив, художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Сливен, Шумен, Русе, Исторически музей – Самоков, регионалните исторически музеи в Добрич и Враца, частни колекции. Проектът, който е изключително амбициозен и богат, е посветен на председателството на България на Европейския съвет и се осъществява с подкрепата на Аурубис България - АД и Програма „Култура” на Столична община.

Алдо Джианоти при откриването на изложбата си “Олимпия”

А колкото до съвременността – тя е в самостоятелната изложба „Олимпия” на живеещия във Виена артист Алдо Джианоти в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал на Националната галерия. Изложбата е създадена специално за музея и се осъществява в партньорство с FLUCA /инициатива на Фондация „Отворени изкуства” и Австрийско посолство в София/ и Виенски клуб-България с подкрепата на Пловдив 2019, Столична Община, Община Пловдив и Федерално Канцлерство на република Австрия. Изложбата „Олимпия“ взима своето име от местността на полуостров Пелопонес в Гърция, където са се провеждали Олимпийските игри през древността. Със своите рисунки Алдо Джианоти пренася духа на тази антична спортна арена в музея, където публиката има възможност да изследва спортната тематика не само физически, но и да се занимае с въпроси като национална идентичност, съревнование и субординация в световен мащаб. Авторът цели да превърне институцията в един своеобразен стадион на възможности, взаимовръзки и саркастични коментари – поглед върху нашето общество, започващ от индивидуалното през колективното до националното, глобалното и универсалното.

С тази изложба павилионът FLUCA идва и в София. Това е проект на фондация „Отворени изкуства” и Посолството на република Австрия в България. Начална точка на проекта с куратор Урсула Мария Пробст е употребата на морски карго контейнер като пърформативна инсталация/скулптура. FLUCA ще бъде отворена платформа за голям брой публични събития от май до октомври 2018 и 2019 година. Концепцията на павилиона идва от FLUC – известно пространство за урбанистика, съвременна музика, изкуство и пърформанс във Виена, също съставено от няколко карго контейнера. Проектът цели сътрудничество между артистичните сцени на България и Австрия и привличане на нова, любопитна аудитория, която да участва активно в културния живот на града. Проектът FLUCA ще представи богата програма - дигитално изкуство и нови технологии, улично изкуство и градски дизайн, музика, кино, танц, театър и литература, в различни формати – изложби, концерти, кинопрожекции, уъркшопи, дискусии и срещи с артисти. През месеците май - юли 2018 г. FLUCA - австрийски културен павилион, ще бъде в София. През септември и октомври 2018 г. ще бъде в Пловдив.

Расим с Железния орден, който получи

И още за съвременно изкуство – навръх рождения си ден на 1 май скулпторът и художник Венци Занков връчи в столичната галерия ONE за девети път Железния си орден за съвременно изкуство. Този път негов избраник беше концептуалният артист и художник Расим / RASSIM® – Красимир Кръстев/. Както каза Венцислав Занков – журито, тоест аз, връчваме наградата на Расим, който пък благодари за оказаното доверие. Отличието се присъжда на художник и събитие с „друг поглед” върху съвременното българско изкуство, което е извън полезрението на мейнстрийма и официално представената култура и изкуство, но е с ясен принос към тях, гласи регламентът на наградата на Венци. Сам провокативен и непрестанно търсещ художник, режисьор, отличаван актьор и преподавател, Занков мотивира избора на артиста за 2018 с търсенето на истинността в изкуството, професионализма и качеството на работа, както и уникалността в подхода и актуалността му към настоящето. Сред носителите на Железния орден на Занков досега са: Иво Димчев, Дан Тенев, Спартак Дерменджиев, Веселина Сариева (Пловдивска нощ на музеите), д-р Галентин Гатев, проф. Орлин Дворянов и други.

Венци Занков и Расим

Имало е различни тълкувания на това негово учредяване на орден – намигване към институциите, артистична акция, принизяване на официозността, отличаване на хора, свързани със съвременното изкуство, които остават извън полезрението на официалната нормативност… Ето как Венци Занков обясни преди време в разговор за „въпреки.com” смисъла на своя орден: „Ако има някакви официални версии за изкуство и култура, има и други хора – и реших, че могат да се изведат. Защо с моето име – защото реших, че човек трябва да поеме отговорност със себе си и своето име. Не някакво абстрактно пожелателно бъдеше. Аз го давам на еди кой си. Има значение дали аз имам някаква стойност и този, на който го давам дали също е стойностен. Това е някакъв такъв експеримент между частното и публичното. Защото аз съм частно лице - един човек решава да си дава ордени. Но в един момент може да се окаже, че това има значение. И то с това, че заемаш такава позиция със себе си. И я защитаваш по някакъв начин – едно с избора и друго с това, което правиш. И това е напрежение за мен, защото трябва да доказвам, че аз трябва да го давам”, каза художникът. . ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Софийска градска художествена галерия #Между традицията и модернизма #Алдо Джианоти #САМСИ #FLUCA #Олимпия #Расим #Венцислав Занков #Венци Занков #Железен орден

0 notes