#Плевен | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 2 years

Text

Изложба на Александър Капричев в Арт център - Плевен

„Вероятно много неща могат да бъдат казани за изразните средства и образния език в творчеството на живописеца Александър Капричев /на снимката/. За комбинаториката, създадена от взаимодействието на линиите и мазките в неговите платна. За сложният му и експресивен колорит.“ Пише изкуствоведът и художник проф. Свилен Стефанов за твореца.

И продължава: „Много неща в тази посока са вече написани от неговите интерпретатори. Но по някакви причини, това творчество остава сравнително недооценено и този факт би могъл да постави въпроси, значително по-широки от проблематиката на линията и цветното петно в полето на абстрактната картина.“ Анализът, откъси от който ще цитираме и по-долу на проф. Стефанов за Александър Капричев, е публикуван от галериста Пламен Моневски по повод изложбата на забележителния художник в Арт център - Плевен (27 юли – 13 август).

Александър Капричев е роден във Варна през 1945 година. Завършва средното си образование във Втора Гимназия, Варна, а през 1975 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Стенопис“, при проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършване на Академията, работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата, изградени в бившата фабрика „Вулкан“, във Варна. От 1999 до 2006 година живее и твори във Великобритания, в ателиетата на Индипендънт Студиос, в Лестър и в Бирмингам. През 2006 г. се завръща във Варна, с нови творчески планове и с намерение за организиране на ретроспективна изложба, осуетени от внезапната му кончина през 2008 година.

От изложбата в Арт център - Плевен

Колекция на варненския художник Александър Капричев гостува за първи път в Плевен това лято. Галеристът и художник Пламен Моневски уточни пред медиите, че изложените творби от живопис и акварел, които гостуват са около 12 голямоформатни картини, създадени от Капричев в Англия, където е живял десет години. Ценителите на изящното изкуство имат възможност да се срещнат в галерия Арт център – Плевен с творчеството на един автор, който е бил пряк участник в новаторски за изкуството тенденции на 80-те години на миналия век, който има многобройни участие в международни биеналета. Последните 10 години от живота си, той се посвещава на абстрактното изкуство. Именно в този контекст проф. Свилен Стефанов коментира: „У нас „абстрактното“ по правило се осмисля като продължаване и “извеждане” на определени пластични принципи и проблеми на линията, петното, колорита - имащи значение единствено като комбинация от формални елементи. Така дълго време дори боязливото мислене за абстракцията в българското изкуство, се родее повече с някаква нефигурална декорация, отколкото с измеренията на идеализма и духовността, с които традиционно е натоварвано този тип изкуство още в неговите класически образци от началото на ХХ век.

От изложбата в Арт център - Плевен

Творчеството на Александър Капричев са различава от по-горните констатации и тъкмо поради това днес се намира в активна фаза на показване и критическа интерпретация. Първото, което прави впечатление, е че този автор притежава сериозни познания за историческия път на развитие на абстрактното изкуство. Тук може да се говори за „учена“ живопис, за една „знаеща“ абстракция. В съвремието сякаш тук е вододелът между доброто и посредственото изкуство. Няма как в един претоварен от информация, исторически позовавания и препратки свят да играеш ролята на отстранен от света, простоват и поради това „искрен“ творец. При Капричев отношението към изкуството е видимо интелектуално, при същевременна демонстрация на свръхчувствителност по отношение на композицията и колорита. Не знам кое от двете е първо и кое идва после и едва ли има значение. По-важното, е че виждаме един рядък художник – поради факта, че той не просто е усетил абстракцията като комбинаторика на форми в пространството, а е намерил онзи особен интелектуален дух на познанието, съчетан с ярък индивидуализъм. Защото това е скрития смисъл на абстрактното изкуство – да стои отвъд елементарното и логичното и да бъде обърнато не към социума, а към винаги личното съпреживяване.“

От изложбата в Арт център - Плевен

Припомняме, че през есента 2014 година в галерия „Академия“ на НХА беше експонирана великолепна изложба живопис и акварел на Александър Капричев, озаглавена „Енергийни пространства“. Във въведението към нея изкуствоведът проф. Чавдар Попов написа тогава: “ Александър Капричев заема твърде специфично място в художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран малко настрани от магистралните тенденции през последните четири десетилетия на XX в. Заедно с това в неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които съставляват някои от най-важните – при това авангардни – черти от физиономията на пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящето столетие. Изложбата в галерия „Академия“ на НХА представя творби, създадени в Англия в периода от 1999 до 2006 г. Можем да кажем, че този „късен“ период на Александър Капричев е и период на истинска творческа зрялост и на пълноценно разгръщане на значителния му потенциал като художник.“. Проф. Чавдар Попов е автор на монографията „Александър Капричев. Познат и непознат", 2013.

Александър Капричев

Връщаме се години назад, за да подчертаем мощта и таланта на големия творец, който определено е сред ценените европейски художници. Затова и благодарение отново на галериста Пламен Моневски ще цитираме авторитетни чуждестранни изкуствоведи, писали за изкуството на Александър Капричев.

Карен Лапон, Международна конфедерация на арт критиците: „Творчеството на Александър Капричев удовлетворява и най-изтънчения ценител на изкуството: забележителни композиции, грациозно обобщени илюзорни сценарии и поетично извайване като емоционален и емблематичен оптически танц на нюанси. Всяка мазка улавя светлината и кулминира в една многостранна и богата палитра, напомняща за нео-експресиониста Лудвиг Карстен. Така платната на Капричев докосват породените интимни усещания, придавайки на гледащия един прочувствен и дълбок поглед към най-съкровените кътчета на душата. Алберто Джакомети казва: "Целта на изкуството не е да възпроизвежда реалността, а да създава реалност със същата сила". Капричев е достоен наследник на Големите майстори, с трайно творчество за бъдещите поколения.“

От изложбата в Арт център - Плевен

Елена Фоски, изкуствовед: „Възхищавайки се на творбите на Александър, с техния еклектичен обхват, като се започне от сетивните акварели и се стигне до драматичните маслени платна, човек е завладян от финеса и красноречивия подход на художника, чиято индивидуалност се проявява чрез неговите прекрасни и многостранни творби. От началото на 80-те години, когато Капричев започва да се развива като художник, той остава забележима следа в изкуството, като се дуелира и преплита себе си с Големите майстори от миналото, като успява да отрази натрупаното от тях през собственото си проникновение и изящно претворяване. Александър придава чрез разнообразните си произведения един спектър от конфликтни и будещи размисъл емоции. Зрителят може да се наслади на дълбоката деликатност, подсилена и обогатена от изобилието на значения, които всъщност предлагат сложен комплекс от усещания чрез текстурата и артистичния му подход. Освен чисто абстрактните живописни пространства, зрителят винаги може да отличи разнообразни перспективи, очертани, но и взаимно свързани и взаимно отнасящи се плоскости. Що се отнася до експериментирането, в стилово и духовно отношение, изкуството на Капричев не знае граници, като се започне от символичните маслени картини, вибриращите акрилни платна, до медитативните акварели и динамичните рисунки.

Невероятното наследство на този талантлив художник ще живее през идните времена.“

От изложбата в Арт център - Плевен

Тимоти Уорингтън, Международна асоциация на арт критиците: „Творчеството на Александър Капричев е забележително в своята цялост и показва развитие на изразните средства, на стила и поетичния усет на художника. Омаян, зрителят остава впечатлен от разностранните резултати постигнати във вихъра от мазки и багри, както и от интуитивната спонтанност на този български маестро. Капричев директно ни предава емоционални импулси с всяка една творба със завоалираната цел не само да ни развълнува, а и да повлияе на атмосферата около нас. Гениалността на Капричев е в свободата на експресивността, проявена чрез върховните и инстинктивни усещания които влияят директно на колективното съзнание. Прекрасното отсъствие на нагласени структури, концепции и методи, води до завладяващата аура на изобилието и виталността където космическата енергия и субективната сила неизбежно се сплитат.“

Пламен Моневски и Милица Капричева

При откриването на изложбата с творби на Александър Капричев в галерия „Академия“ 2014 година проф. Чавдар Попов ни запозна със съпругата на художника Милица. Оттогава запазихме връзката си с нея чрез социалните мрежи. Възхищава ни с предаността и любовта си към забележителното му изкуство, с желанието си то да продължава да бъде представяно, разбирано, оценявано. Прекрасно, че много галерии не само в родната му Варна отварят пространствата за изключителното му творчество. В годините, макар и от София, следим политиката като избор на изложби в Арт център - Плевен, която респектира и дава шанс на публиката от града и гостите му да се докоснат до изкуството на ярки артисти. Пишем го и като знак за благодарност към Пламен Моневски, така отдаден на работата си и като галерист, и като художник. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Арт център - Плевен и личен архив

#Александър Капричев #Пламен Моневски #Арт център - Плевен

1 note · View note

narkofeya · 5 months

Text

малко търново- майкооо мале че е малко тва търново що е толкоз малко е

долни чифлик- ае тва що е толкова надолу, ае тва що е толкоз долно

стара загора- ама колко е стара тая загора смисъл някво наборки ли сме шот не съм сигурна мноо стара ми идва

суха река- абе тя тая река що е река кат е суха кво тече по нея? пясък?

близкия изток- дали ще си помислиш за черно море или за някой дру�� континент?

нова загора- дете на стара загора ли е тва? и кой е бащата на нова загора? АЗ КАЗВАМ МАЛКО ТЪРНОВО

баня- сигурно си мислиш че всяка неделя всеки отива с БАНЯ да се изкъпе

банско- хората могат да ходят само по бански

белослав- изцяло градящ се на бялата слава на КО КА ИН СКАТА СЛАВА

пазарджик- ходиш на пазар само с джип вероятно

перник- затвор в който всички наказания са специфично свързани с един плесник

бургас- СТО ПРОЦЕНТА СИ МИСЛИШ ЧЕ Е ЗА НЕКОЙ БУРЕН ГАЗ

шумен- затвор с толкова високи наказания че хората просто са шумни шот ги изтезават

ветрин- само ветрове, родното или смъртно място на лили иванова

върбица- национален парк само и единствено за върби

генерал тошево- имението на тодор живков

видин- НЕЛЕГАЛНО Е ДА ИМА СЛЕПИ ХОРА

две могили- буквално две могили

девин- бутилка вода със затворени в нея микроорганизми и е някво цяла екосистема

добрич- тука е зарад някъв добър пич

етрополе- сен тропе

завет- тента

кърджали- някой е жалил кур в тая област

земен- перват те по земята

каварна- косинуса на варна

калофер- уолфърс обурките

карнобат- ПАРНОБРАТ

китен- всички са накичени

разград- купчина от много градове без имена

кубрат- град в разград, кръстен на кубрат аргилашки

момин проход- дупка в която всяка жена скача вътре, влиза девствена, и кат са върне горе….

мелник- МЕЛНИК НА ТЕБЕ ДУШО ТИ Е ПЕТЕЛНИК

ахтопол- там всички само аххкат шот са пт аххххххтопол

русИ- всички там са толкова руси че ебавки за блондинки не съществуват шот всички са твърде руси за да ги измислят

ахелой- ето тука също аххкат, всеки ахващ и себеувахващ се човек е от ахелой или аххххтопол и няма средно положение

исперих- всички са иСпрани

бяла слатина- бяла сланина

оряхово- има много орехи

горна оряховица- всеки орех е горен

плевен- има много плевели

свищов- свещен зов

#и всичко тръгна от факта че прочетох велико търново и бях някво #абе тва търново що е толкоз велико е

3 notes · View notes

swamyworld · 7 days

Text

"Тартюф" от Плевен гостува в Народния театър

На голямата сцена в Народния театър на 22 април за първи път софийската публика ще може да види най-зрелищния спектакъл на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – „Тартюф“ по Ж. Б. Молиер. Представлението е отличено с номинация „Икар“ 2024 за „майсторско техническо осъществяване“. Зад мащабния проект стои вече доказалият се в годините тандем на режисьора Крис Шарков и сценографа Никола…

View On WordPress

0 notes

izboribg · 1 month

Link

0 notes

plevenn · 11 days

Link

Община Плевен назначи косачи за пролетно-летния сезон

#плевен

1 note · View note

ivo2023 · 1 year

Text

#Плевен

0 notes

realistimo · 2 years

Text

👆 Цените на имотите в Плевен растат над средното за страната, сочи статистиката на НСИ. През второто тримесечие на годината те са нараснали с близо 5 пункта при средно 3 за страната спрямо предходното тримесечие на настоящата година. Повече са поскъпнали съществуващите жилища – с 5,7 пункта при средно за страната 3,5. 🏠 Новите жилищни имоти са покачили цената си под средното за страната – с 1,7 пункта при средно 2,4 за цялата страна 📈

#Реалистимо #Имоти #Realistimo #RealEstate #Pleven #Плевен

0 notes

bulgariawar · 4 months

Text

Комуністичне повстання у Болгарії у вересні 1923 року.

Після завершення, Першої Світової війни, Болгарія була одна з переможених країн, вона зазнала серйозні територіальні поступки на користь сусідів, а також країна була зруйнована війною. Після 1918 року розпочалась відбудова держави, в цей час набувають популярності комуністичні і соціалістичні злочинні рухи, які ширились і Болгарією, бажаючи за прикладом СРСР навязати комунізм і тут. У 1923 році, комуністи і соціалісти та анархісти, почали готуватись до повстання, та насильного захоплення влади. Напередодні повстання:

Навесні 1923 політична обстановка в третьому болгарському царстві ускладнилася. Незадовго перед виборами до парламенту уряд А. Стамболійського запровадив мажоритарну виборчу систему з метою скоротити до мінімуму кількість мандатів депутатів-комуністів. Це спричинило погіршення відносин між БЗНС і Болгарською комуністичною партією.

9 червня 1923 року внаслідок військового перевороту, який очолили Військова ліга та «Народна змова», уряд А. Стамболійського було повалено, було сформовано новий уряд О. Цанкова. У ряді районів країни пройшли стихійні повстання (так, 9-10 червня озброєний виступ розпочався у Плевенській околиці, 11 червня — у місті Плевен і поширився на села у Луковитській околиці, Нікопольській околиці та інші селища), але вони були швидко придушені військами.

У цей момент керівництво Болгарської компартії зайняло позицію нейтралітету, оцінивши те, що відбувається, як боротьбу між міською та сільською буржуазією. Але вже на засіданні вищої партійної ради БКП у Софії (1-6 липня 1923) члени ЦК БКП Г. Димитров і Т. Петров виступили за можливість підтримки повстання, тоді як Т. Луканов виступав проти участі в повстанні .

5-7 серпня 1923 року у Софії відбулося засідання ЦК БКП, у якому було прийнято рішення «зосередити всі свої сили переважно підготовкою масового збройного повстання».

Було розпочато роботу зі створення єдиного антифашистського фронту. З цією метою були встановлені контакти з БЗНС та низка активістів лівого крила БЗНС висловила згоду на участь у повстанні. 14 серпня 1923 року БКП була опублікована програмна стаття із закликом до антифашистської єдності народу. 16 серпня 1923 року керівництво БКП запропонувало партії широких соціалістів та радикальної партії створити коаліцію єдиного фронту, але ця пропозиція була відхилена. В цей же час БКП встанов��ло контакти з керівництвом ВМОРО та активізувало роботу серед переселенців з Македонії, Фракії та Добруджі.

12 вересня 1923 року уряд розпочав масові арешти комуністів на всій території країни, серед арештованих був один із членів ЦК БКП — Христо Кабакчієв. Профспілкові комітети дали вказівку робітникам Софії оголосити 24-годинний страйк протесту, Г. Димитров виступив із пропозицією перетворити її на загальний страйк, проте Т. Луканов розпорядився припинити страйк .

Увечері 15 вересня 1923 року відбулося засідання керівництва БКП, де було прийнято рішення розпочати збройне повстання. Загальне керівництво повстанням було покладено на групу з чотирьох: Василя Коларова, Георгія Димитрова, Тодора Петрова і Тодора Луканова. 20 вересня 1923 року в розширеному засіданні керівництва партії було визначено дату початку повстання — 22 вересня 1923 года.

Напередодні повстання поліції вдалося розгромити Софійський революційний комітет. Також, 21 вересня 1923 року в селі Виршець був заарештований офіцер-артилерист Нікола Атинський — член БЗНС, який мав обійняти посаду начальника штабу повстанських військ. Перші зіткнення: Комуністи першими розпочали повстанські дії в селі Магліж, Казанлашко, вже 13 та 14 вересня. Долучилася також організація БКП з села Велико Дряново. Повстанці захопили обидва села, але їх не підтримали партійні організації сусідніх населених пунктів, які вирішили дочекатися офіційного оголошення повстання. Через кілька годин після початку повстання в Магліжі вони відступили в гори. 12 вересня в Старій Загорі було створено комітет, який постановив підняти повстання в окрузі 19 і 20 вересня. Повстання почалося в Старій Загорі в призначений час, але було швидко придушене урядовими частинами. Одночасно з Нової Загори повстали комуністи, а місто і майже всю околицю оволоділи повстанці. Знову 19-20 вересня повстали села в околицях Чирпаня, і була зроблена невдала спроба захопити місто. Провал повстання в Бургасі дозволив уряду мобілізувати значні війська і придушити повстання в Старозагорську. Особливо вперті бої ведуться за села Магліж, Єніна та Шипка.

Повстання в Північно-Західній Болгарії: Згідно з планом, повстання в Північно-Західній Болгарії почалося вранці 23 вересня, коли комуністичні групи встановили контроль у ряді населених пунктів, серед яких Фердинанд, Виршец і велика кількість сіл в околицях Фердинанда, Оряхово, Берковіца, Бяла Слатина і Лом. У Фердинанді того ж дня після обіду військові частини вибили з міста сотню комуністів, що захопили його, але трохи пізніше великий і добре озброєний натовп із сусідніх сіл знову захопив місто, а наступного ранку Димитров і Коларов пішли туди.

Загони повстанців напали на Лом і захопили його значну частину на чолі з бурмістром Добрі Долу - Рангелом Ганевим. На допомогу кінному полку та озброєним урядом мирним жителям Лому, оточеного повстанцями, було направлено підкріплення з Відінського гарнізону. Повстанським силам допомагала гармата під командуванням папи Андрія, але вона не схилила терезів на їхню користь. Після трьох днів вуличних боїв урядові війська під командуванням підполковника Галачова відкинули повстанців від Лому.

24 вересня повстанці, погано озброєна неорганізована група близько 600-800 осіб із сусідніх сіл , витіснили військові частини та погано озброєних цивільних прихильників уряду з Берковіци та захопили місто . Звідти 200-300 чоловік вирушили на Петроханський перевал, де зустріли військові частини, що рухалися з Софії, і втекли.

У Врачанському, Видинському та Білоградчиському повстали лише окремі села.

Проти повстанців також воювали цивільні добровольці, пізніше названі шпіцкомандайджі. Комуністичне керівництво повстанням також оголосило військову мобілізацію для створення робітничо-селянських силових частин, а також у підконтрольних йому районах створювалися транспортно-забезпечувальні частини. Комуністи також пристипули до реквізицій і забою худоби в домівках селян для прогодування повстанських відділів.

Вранці 25 вересня під проводом Гаврила Генова комуністи атакували біля станції Бойчинівці війська, що прямували в тил повстання в місті Фердинанді, і після запеклого бою розбили їх (Бойчинівський бій). Перемога підняла бойовий дух комуністів і вони рушили на Врацу, але після бою з урядовими військами були відбиті. Загони комуністів також зазнали поразки під Брусарцями після запеклого бою з частинами Відінського гарнізону. Численні озброєні до зубів військові частини наступають у напрямку Фердинанда і Берковіци.

Рано вранці 26 вересня Коларов і Димитров оцінили ситуацію як безвихідну і втекли до югославського кордону, який перетнули наступного дня .

27 вересня урядові війська увійшли до Фердинанда. 28 і 29 вересня між відступаючими повстанцями та військом точилися лише локальні бої.

Повстання в інших регіонах країни:

У Пловдиві та його околицях повстання не було підтримане місцевим населенням і практично не спалахнуло. У Пазарджику повстали деякі села, зокрема Мухово та Лесічево. 24 вересня повстанці безуспішно атакували станцію Саранбей.

Після від'їзду Димитрова і Коларова в Північно-Західну Болгарію ніяких підготовчих заходів до повстання в Софії не проводилося. Причиною цього є те, що в Софійській організації БКП переважають прихильники легального опору режиму Цанкова. Зрештою було організовано військово-революційний комітет у складі Антона Іванова, Димитра Гічева та Тодора Атанасова, але комітет було викрито, а його членів заарештовано вже 21 вересня. Невдача повстання в Софії дозволила уряду використати зосереджені там сильні військові частини проти повстанців в інших частинах країни.

Повстання спалахнуло в обмеженому масштабі в Іхтімансько і Самоковсько, а також в окремих селах в околицях Софії і Пирдопа. Були захоплені Іхтіман і Костенець, але повстанці були швидко розбиті сильними військами, що надійшли з Софії.

Ще перед початком повстання між БКП і ВМРО була укладена угода, згідно з якою БКП не починала повстання в Петричківському повіті, а ВМРО не перешкоджала його підготовці в інших частинах країни. Згодом БКП не виконала угоду. Незважаючи на домовленості, піднялися комуністи в околиці Розложка, де лідером повстання був Володимир Поптомов. 23 вересня повстанцям вдалося захопити Мехомію. У конфлікт на боці уряду втручається ВМРО. Після переговорів більшість повстанців здала зброю ВМРО, частина відступила в гори. Горножумайський повстанський загін був розбитий, а частина його учасників була вбита ВМРО.

Повстання спалахнуло в окремих селах Тарновсько, Шуменсько та Бургас.

Таким чином повстання комуністів та інших лівих терористів було придушено урядом Цанкова, в ході боїв між комуністичними терористами та військами Болгарії, було ліквідовано 841 комуніста, а також було вбито близько 4000 комуністів та соціалістів, під час придушення та зачистки держави, уряд Цанкова діяв жорстко, але це була вимушена дія, щоб комуністичні терористи не захопили владу у державі.

Захоплені в полон комуністичні терористи

#Bulgaria

0 notes