Tumgik
r2d2c2 · 4 years
Text
В тишината се роди смехът.
И в мрака, той намери светлина.
От болката в гърдите, роди се любовта.
В сълзите, той намери радостта.
В небето звезди.
В сърцето му тя.
Смехът, гласът, усмивката, Тя.
Без нея, светът загуби си цвета.
Усмивката изчезна и тъма превзе деня.
Смехът и в нощта отекна и луната загуби своята светлина.
Гласът и спря да гали моята душа.
Светът стовари тежестта си върху мен и моята съдба.
В тишината се роди смехът.
И в мрака, той намери светлина.
От болката в гърдите, роди се любовта.
В сълзите, той намери радостта.
10*(XI+XI)
6 notes · View notes
r2d2c2 · 5 years
Text
Чувствата горят, отвътре мъжката душа.
Неспособен той да ги покаже, гори на клада в нощта.
За туй нощта е тиха, за да чуеш ти мъжката тъга.
Да чуеш тихо, как ридае.
Погубен от собствената си искра.
08:13
4 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
Последни думи
Последен дъх в нощта студена.
Последен стих за теб и любовта.
Последни редове, ръцете ми треперят.
За последно в моя свят си добре дошла!
34 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
В нощта самотна . Луната изгрява. И тихо нашепва, че близо е края. Далече е тя. А сърцето не спира. За нея то мечтае. Нищо, че тя го убива.
П.С. IX XI too late
84 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
Сън
Защо и в сънищата ми прииждаш, о призрако на отминалите дни?
Защо ме караш да си спомням пак за нея и нейните очи?
Не стига болката ли денем?
Да я гледам отстрани.
Да не мога да и кажа липсваш ми, не бягай, остани!
П.С IX XI 
169 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
Пролетна тъга
Защо крадеш и от съня ми? Сърцето ми не ти ли стига? Защо и нощите ми вземаш? А аз съм толкова Безсилен! Мислите ми пак превземаш! И спомените връщаш. За отминалото време. И останалите чувства. А забравя ли за всичко! Изведнъж явяваш се пред мене. Пак сърцето укриляваш. И събуждаш любовта в мене. П.С IX XI Далече от очите! Далече от сърцето!
67 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
Нощ тъжна без звездица в небето. Нощ снежна без искрица надежда. Две тъжни очи в мрака се вглеждат. Две мъжки очи, а в тях мрак, безнадеждност. Ръцете треперят. Сърцето кърви! За нея то плаче с червени сълзи. За нейната усмивка и кафяви очи. За мъничко обич в тез тъй студени дни. П.С За тъжните моменти.
45 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
Една луна. Безброй звезди. Една си Ти. Безброй крадци. Една любов. Безброй мечти.
П.С. IX XI
166 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
Виждам
Чувствам, все по-близо съм до нея. Ръцете ми треперят като есенна гора. Протягам ги в опит да достигна нея, но изведнъж далече се оказва тя. Вечер в мислите ми я прегръщам. Заспивам, мислейки за моята звезда. Денят, тъй мрачен е без нея. Лишен от красивата зора. Но видя ли я светът ми се променя. Тъгата напуска моята душа. Обречен съм за нея да копнея, омагьосан от нейната неземна красота.
П.С. IX XI
85 notes · View notes
r2d2c2 · 7 years
Text
Мираж ли бе онази късна вечер? Мираж ли бяха всичките звезди? Нима не бяха те свидетели на мен и теб кажи? Мълчиш, а сърцето ми все бие. Мълчиш, мираж ли беше ти? Да те докосна пак копнея, да погледна в твоите очи. Изчезна ти в полумрака, изчезнаха и всичките звезди. Остави там едно сърце да чака, остави хиляди мечти. Мираж ли бе онази късна вечер? Мираж ли бяха всичките звезди? Мираж ли беше Ти?
П.С. За бързо изчезващите неща в живота! IX XI
68 notes · View notes
r2d2c2 · 8 years
Text
Миналото лято съдбата ни събра.
Но с падането на листата есента ни доведе до това.
Не видя нашата любов разцъфтялата пролетна гора.
Защото така и не преживяхме студената зима.
145 notes · View notes
r2d2c2 · 8 years
Text
Луната бе високо в небето. Щурците свиреха свойта песен в полето. Небето бе ясно, звездите изгряха. И само те чуха, как един поет ридае в тишината. Болят го гърдите, сърцето не спира. Стене душата, светът му погива. Поглежда нагоре небето, звездите. Но пак вижда нея и сълзи напират в очите. Косата и мека, очите кафяви, усмивка лекуваща всичките му рани. В тишината се чува щурчешката песен. Нашепваща тихо, че късно е вече. Нашепваща тихо, че тя е много далече.
IX XI
34 notes · View notes
r2d2c2 · 8 years
Text
В две очи светът му се побира. В нейната усмивка слънцето се скрива. В тоз момент и времето се спира. Поглеждате и тихо се присмива. А ти щастлив си и нищо не разбираш. Забравяйки, че с времето всичко си отива. А когато видиш, че нещо си отива, си спомняш онзи момент и как времето ти се присмива. И усетиш ли, някога, че времето спира усмихни му се и спомни си, че в някакъв момент всичко си отива.
54 notes · View notes
r2d2c2 · 8 years
Text
Една искрица блестеше в нощта. И като моряк без звездица в небето той тръгна към нея. С надежда да намери брега. Морето бе тихо, спокойно, мъртвешко. А сърцето му биеше лудешко. С последни сили той греблата взе и към искрита пое. Усмивка на лицето му изгря щом до искрата се озова. Там той я видя. Прегърна я и в ръцете и заспа. А на сутринта се намери на брега. Чак тогава той разбра,колко много я обича! И колко силен го прави любовта.
27 notes · View notes
r2d2c2 · 8 years
Text
22.04
От както нея я няма часовете се превърнаха дни. Секундите в минути. И аз все повече осъзнавах, че тя не е тук. Една част от мен остана там в миналото. В една приказка,която така и не бе дописана. Една красива приказка за мен и теб. В една книга, която се затвори в мига, който допуснах да си отидеш.
56 notes · View notes
r2d2c2 · 8 years
Text
Две очи гледащи звездите. Две очи пълни с тъга. В две очи напират сълзите. В две очи гасне любовта. Две сълзи политат към звездите Две сълзи и една не сбъдната мечта. Политат високо в небето и изчезват в нощта.
44 notes · View notes
r2d2c2 · 8 years
Text
Счупи се!
Счупи се? Как се счупи? Сигурен ли си? Да,не е както преди. Счупено е. Та това е невъзможно. Абе казвам ти,че е счупено. Счупено,счупено само това повтаряш. Това е сърце. Как така се чупи? Еми така,просто видях нея!
87 notes · View notes