Малацеста. Пред иконой. Судьба. Рахманинов. Деревягин. Narod. Tradition....

Когда Параджанов сидел на зоне, М.Антониони, Федерико Феллини и Тонино Гуэрра скинулись, собрали 40 тысяч долларов (сумма громадная по тем временам) и передали в Союзкино с просьбой улучшить условия его пребывания в лагере. Союзкино отвергло дар: «У нас все должны сидеть в одинаковых условиях».

Тем не менее Феллини постоянно отправлял Параджанову посылки с продуктами. Начальник зоны стал допытываться: кто такой этот Федерико?! Параджанов на голубом глазу ответил: «Это на самом деле Федор, мой родной брат. Он еще октябренком попал в Италию к нашей бабушке-революционерке… И даже фамилию её взял – Феллини, что на итальянском значит "несокрушимый"».

А когда у него на зоне отобрали карандаши и запретили рисовать, он выцарапывал профили великих людей на крышках от кефира, заливал смолой и делал такие «медали Параджанова».

Одна его поделка с профилем Пушкина попала к Феллини, и тот сделал из нее серебряную медаль, которая стала главной наградой на кинофестивале в Римини…

Её получили Мастроянни, Софи Лорен и Милош Форман.

Итоги туристического сезона в Италии 2023: где и как отдыхали итальянцы

В Италии начали подводить итоги туристического сезона 2023. Куда отправились на отдых сами итальянцы? Какие локации пользовались наибольшей популярностью? После окончания пандемии у итальянцев снова появилось желание путешествовать в дальние страны, которое сдерживалось в последние годы, однако в связи с повышением стоимости жизни большинство путешественников (81%) на летние каникулы 2023 года останутся в Италии. Поэтому в отношении летних каникул 2023 года произошло перераспределение бюджета, направленное главным образом на сокращение продолжительности путешествия и отказ от выездных поездок и экскурсий.

Тренды туристического рынка Италии 2023

Подводя итоги итальянского туристического сезона 2023 года, мы выделили интересные тренды: - 8 из 10 итальянцев провели летние отпуска в Италии - Продолжительность отпусков стала короче - Отказ от горящих путевок и бронирований в “последнюю минуту” - 2 из 5 итальянцев предпочли совместить отпуск с удаленной работой - Рост популярности проведения летних отпусков в горах - Итальянцы не отказались от поездок, несмотря на инфляцию

Любопытная статистика и тенденции

Статистика летних месяцев показала значительное восстановление туристического сектора, причем полученные данные превысили “доковидный” уровень. Несмотря на инфляцию, достигшую в мае 2023 +7,6% дороговизну жизни, 95% итальянцев решили не отказываться от отпуска, однако многие решили сократить продолжительность путешествия на несколько дней, выбрать более близкие направления (30%) или провести отпуск в Италии (81%) также из-за соотношения цена-качество. Количество бронирований морских направлений уменьшается, хотя пляжный отдых остается выбором более половины летних путешественников-итальянцев. В то же время наблюдается тенденция роста количества посещений главных городов искусства и красивых провинциальных центров увеличивается. Кроме того, наблюдается стабильность бронирований в горных и холмисто-озерных регионах северной и центральной Италии.

Какие туристы приезжали в Италию?

Какие иностранцы посетили Италию летом 2023 года больше всего? На первом месте американцы - 91,2%, затем англичане - 89,3% по данным исследования Coldiretti/Ixè. В августе наблюдался рост иностранных туристов на 21% по сравнению с 2022 годом. В данном случае движущей силой стали международные туристы, массово вернувшиеся в Италию. Значительную часть иностранных туристов в Италии в этом году составили французы, голландцы, американцы и поляки. Путешественники из Чехии, Бельгии, Швейцарии, Австралии, Канады, Венгрии, Испании и Великобритании также немного увеличилось. Число туристов из Германии, Скандинавии, Южной Кореи и Израиля стабильно, а количество русских, индийцев, австрийцев, китайцев и японцев снижается.

Рейтинг локаций, которые больше всего любят итальянцы

- На первом месте находится Тоскана с ее чудесными островами Эльба и Джильо.

Остров Джильо, Тоскана  2. На втором месте — райские белые пляжи Саленто в Апулии.

Пляжи Саленто, Кампания 3. Вслед за ними (очевидно) следуютпляжи Сардинии. 4. На четвертом месте рейтинга находится Кампания, регион моря, солнца и отменной еды. 5. Рейтинг продолжает вечный город Рим, который благодаря своей истории и определенной магии очаровывает и привлекает любого путешественника и делает себя избранным, несмотря на летний зной.

Рим, Италия 6. Не говоря уже о побережье к югу от Рима (регион Лацио), которое ежегодно размещает на своих великолепных песчаных пляжах тысячи итальянцев.

Пляжи Гаеты, Лацио 7. На следующем месте районы Монтан и Тарвизио в северном регионе Трентино-Альто-Адидже и Фриули-Венеция-Джулия соответственно.

Трентино, Италия 8. На восьмом месте находится регион Эмилия-Романья с его известным динамичным курортом Римини.

Римини, Эмилия-Романья 9. Завершают рейтинг популярности туристических локаций Италии регион Венето и Ломбардия с гостеприимным и изысканным озером Комо. 10. Хочется также отметить Сицилию, который за последние два года пережил невероятный бум, став одним из самых востребованных летних направлений как самими итальянцами, так и иностранными туристами.

Сицилия, Италия Read the full article

Споделените истории на Кирил Чолаков за сега и преди…

 „Това, което ме свързва и с България, и с Италия, освен работата и интересите ми в сферата на изкуството, са приятелствата. Това е може би единственият мост във времето. Какво да кажа – да поздравя всички приятели, както казвам – в отсъствие и в присъствие.“ Каза за „въпреки.com” художникът Кирил Чолаков.

Разговорът ни е в близост до неговия дом в Римини в стария Рибарски квартал, който сега е уютно и красиво място за живеене, където италианското усещане за красота си е дало воля. Не е богатски квартал, тук всички се познават и ценят другия.За нула време ни приемат като приятели, защото сме от родината на Кирил…А той живее тук повече от 20 години и е сред интелектуалния елит на града с древна история и култура. До нас в квартала е прословутият мост на Тиберий, бележещ началото на римския път Виа Емилия. Парадокс или не, по време на Втората световна война и командването на германци и американци, всеки по свой път дават разпореждане да се внимава и да не бъде бомбардиран…Но това е друга история. Римини, извън неговата древна история, забележителни църкви, изписани от времето на Ренесанса, а и преди него, е градът на Фредерико Фелини, роден и починал тук, но това също е друга история, която ще ви разкажем след време. Сега си говорим с Кирил Чолаков.

Мостът на Тиберий в Римини

Два дни преди нашия разговор заедно с него, проф. Чавдар Попов и съпругата му Снежана бяхме в Равена, където се намират най-знаменитите византийски мозайки от V до VІІ в., които припомнят за легендарното минало на Равена като последната столица на Западната Римска империя след падането на Рим през V в.Тук е и гробът на Данте, прокуден от своята Флоренция. Пред тези мозайки се вливаш в съвършенството на Вселената и страшно ти се иска да видиш хората, създали тази вечност на красотата, пред която времето е безвластно, пак друга история. Но там, в Равена, се случи нещо неочаквано, дори и за Кирил Чолаков и го върна към една стара история, вече от миналия век. Беше понеделник, мавзолеят на Гала Плачидия, Архиепископската капела и Базиликата Сан Витале с невероятните си божествени мозайки отворени бяха за посетители, но музеят – не. Служителка ни напомня кой ден е, но чува името на Кирил Чолаков и започва неговата история…И той разказва:

Стефано Манкузо /л/, Кирил Чолаков и съпругата му Замира

„Невероятно е това, като чувам, че сега казваш „стара история“, защото все едно беше вчера. Но, наистина, това е моето начало – на одисеята Италия. 1996 година спечелих един конкурс на ЮНЕСКО: да направя скулптура от мозайка за общината на Равена. 1997 година през март месец, преминавайки през всичките перипетии на италианското посолство – визови и т.н., най-накрая се озовах в Равена, в този център, който се казва Алвестайнер и който по тези времена беше изключително актуален. Идваха преподаватели от най-различни държави, от Париж, студентите бяха американци, бяха японци, италианци, разбира се. Така започна моята авантюра в Италия с тази скулптура, която аз имах около 3 месеца да направя. В интерес на истината се оказа, че почти през цялото време трябваше да работя доста усилено, но ми останаха няколко дни, в които отидох да видя за пръв път в живота си Венецианското биенале (1997 година). Беше много интересно, защото аз имах само един ден, а това беше денят на preopening, т.е., влиза се само с покани. Никога няма да забравя, стигнах до Биеналето, до Джардини – хората са вътре, виждаш всичко, но не можеш да влезеш, никой не те е поканил. Никога няма да забравя това чувство на яд: казваш си „Как е възможно? Ама това е единственият ми шанс!“ И се обърнах така гневно и питах тези, които минаваха: „Ама вие откъде ги взимате тия покани?!“ Мина един човек, направи 5-6 крачки, после се обърна и вика: „Е, ела с мене“. Влязохме заедно. Той се оказа един от най-големите архитекти във Венеция. Никога няма да забравя жестовете на маестрия – аз това мога да го нарека „маестрия“. Защото един маестро, когато подава ръка на един абсолютно начинаещ, тръгващ млад художник…

От Архиепископската капела

И така, идването в Италия, по всяка вероятност беше един щастлив момент, в който обаче нямах никаква представа, че моята съдба по-нататък ще поеме тази посока. А, говорейки за миналото време и за тази скулптура, която аз направих тогава, тя беше избрана за най-добра сред 3000 участници. Аз знаех, че е в Музея и съвсем случайно сега, преди два дни, като минахме, като прочетох „Национален музей на Равена“, се сетих да попитам една служителка. Беше много интересно, защото като ѝ казах моето име, то е нетипично за Италия, тя подскочи и каза: „Ами, да, тя е там – в третия двор! Толкова е цветна, толкова е хубава!“ Тогава виждаш как се сменя отношението към тебе и към всичко. И ми стана много приятно, изключително приятно. Бях забравил, по-скоро не се и надявах, че тази моя работа е все още в Националния музей на Равена.“

Споделям му колко сме се почувствали щастливи около това негово преживяване, че работата му отпреди толкова години е част от експозицията на Музея в Равена и го питам дали се връща към тези местата в Италия, които е съпреживял и продължава.

Урбино

А Кирил отговаря: „В Италия е концентрирана огромна част от световното културно наследство, би трябвало да се чувствам изключително щастлив, че е около мен. И, естествено когато имам време, се връщам с огромно удоволствие. Огромно е удоволствието, когато съм с приятели от България или от някоя друга държава, гости, да видя тези неща и през техните очи.

Но си мисля от съвременна гледна точка – ето това, което усетих като емоция последния път, гледайки мозайките в Равена, че това наистина културно наследство ти помага да дишаш. Просто влизаш, виждаш. И начинът, по който поемаш въздух, е различен. Толкова е красиво, че е физическо усещане. Иначе си давам сметка, че това са били времена много духовни, много естетски и, някой път си мисля, че са безвъзвратно загубени.“ Може би отговорът му съдържа болката на това, което се случва в света около нас и някак стремежът за съвършенство, за красота е загубен. Достатъчно е да де се огледаме, но и какво от това…

Все пак, му споделям, че в пътуванията и не само сега в Италия, в Римини, в Урбино, града на Рафаело, в Равена и други европейски страни, музеите са пълни деца от различни възрасти, организирани от учители, дори трябваше на моменти да изчакаме групите им. А Кирил Чолаков споделя и личния си опит като родител „Това е изключително важно. Образователните политики в Италия, както и в България, имат много слаби моменти. Но специално това – да заведеш децата в музеите – е изключително важно. Мога да говоря  за опита с дъщеря ми Киара, защото тя мина през всичките етапи: беше малка и съм чувал фразата: „Ох, писна ми от вашето изкуство!“ Малко по-голяма ѝ започна интересът. Сега, на 23 години тя абсолютно разбира за какво става дума и е човек, който гледа най-различни видове изкуство – и съвременно, и антично – с разбиране, с удоволствие /независимо, че се отдала на медицината като професия и говори прекрасно български– б.а./. В един момент си даваш сметка, че това е един процес на посяване на семенце, поливане и порастване. Естествено, не всяко дърво дава плод, но, според мен, изключително е важно децата от малки да посещават тези места.“

В Архиепископската капела

Както пише в знаменитата си книга „Граматика на фантазията“ любимият ни детски писател, италианецът Джани Родари за запознаването на децата с изкуството: „Не от всяко дете ще стане художник, писател или музикант, но ще стане свободен човек!“

В този наш разговор с Кирил Чолаков си говорим много и за България и изявите му в България. Изложбата му в „САМСИ“,  участието му в проекта „Хербариум“, негови творби са включени във великолепната изложба, организирана от галерия INTRO и музея „Борис Христов“, посветена на рисунката, а за други неща, които му предстоят. И го питам как успява да съчетава България и Италия като художествени занимания и като проекти? Защото е от художниците, които изобщо не са загубвали връзката с художествения живот в страната ни. Художникът е лаконичен: „Винаги го споделям,  че тези два свята, в които живеят България и Италия, връзката между тях,  те никога не правят една перфектна форма, добре сглобена, точно притъркванията са поводът, при който се раждат моите работи. Естествено,  в тези, които са спомен за България –има една нотка на меланхолия, по-скоро един зов  SOS, но не за оцеляване, а за достойнство на паметта. Не знам, мисля си, че моите български творби се раждат в Италия, а пък италианските, не знам дали се раждат в България. Сигурен съм, че точно любовта и различието между тези два свята са генератор на моите работи.“

Кирил Чолаков в САМСИ

В момента работи по няколко много интересни проекта, извън усамотението в ателието. Много специален е този в Перуджа, за който Кирил разказва с особено въодушевление. „Паркът в Перуджа е първият частен парк в Италия. Открит е през 1963 година, тази година чества 60-годишнина. Създаден е от една от най-известните фамилии на импредитори, или бизнесмени Луиза Спаньоли и нейния син. Вече преминава през 3-та–4-та генерация на тази фамилия. Той е частен парк. А архитектът, е Бернард Нойерхедер, той е от Болцано – най-северната част на Италия, където говорят немски. С този архитект в момента ние споделяме заедно ателие в Римини. Той е учил в Германия. Тази архитектура, която сега навлезе много, но преди 20 години почти никой не говореше за нея – т.нар. биоархитектура, а в момента са т.нар. независими къщи (може би така се превежда на български). Това са къщите, които чрез соларни панели, акумулаторни батерии, събиране на води и т.н. са независими – няма нужда от свързване с енергото, с централното водоснабдяване, топлоподаване и т.н. Въпросът за проекта е много интересен.  Пак бих започнал с възпитанието на децата, защото проектът цели да обясни на децата, а чрез тях – и на родителите им, процеси, които се случват в момента: климат, какво правят дърветата, как комуникират помежду си – под земята, над земята, какво се случва вътре в тях. Каква е разликата между двата типа живот на нашата планета – на тези, които са избрали да живеят вкоренени и не могат да се преместят и, за да оцелеят, изработили са си механизми на посрещане на тези проблеми, комуникиране и разрешаване.

Стефано Манкузо /л/ и Кирил Чолаков /д/

Другият вид живот на нашата Земя – на животните, които, за да избегнат проблемите, те бягат, отиват нанякъде. Затова природата ги е олекотила, дала им е единични органи, най-много двойни. И най-вече къде е нашето място в цялата тази система, кои сме ние. Това е нещо изключително важно във връзка с (разрешаването на) належащите екологични проблеми, които ни съпътстват. Ето и в момента в Римини има наводнение, вчера за около 2 часа се изля дъжд, който би трябвало да падне в рамките на 3 месеца. Това са процеси, които все по-често ще ни спохождат.

За правенето на този проект мога да разказвам с часове, защото той ми отне 3 години. Той е в сътрудничество с един изключителен учен на световно ниво - Стефано Манкузо, с когото наистина е удоволствие да се работи.“ Разказва Кирил Чолаков.

Да поясним: В статията си „Интелигентните растения“ в The New Yorker, 2013, Майкъл Полан,  преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в Бъркли, пише: „Ако си растение, да имаш мозък не е предимство“, посочва Стефано Манкузо. Той е може би най-страстният говорител на гледната точка на растенията. Слаб, брадат калабриец в края на четирийсетте / вече на петдесетте – б.а./, той изглежда по-скоро като професор по хуманитарни науки, отколкото като учен. Когато го посетих по-рано тази година в Международната лаборатория по невробиология на растенията към Университета на Флоренция, той ми каза, че убеждението му е, че хората силно подценяват растенията, произхожда от една научно-фантастична история, която той си спомня, че е чел като тийнейджър. Раса от извънземни, живеещи в радикално ускорено измерение на времето, пристигат на Земята и, неспособни да открият движение в хората, стигат до логичното заключение, че ние сме „инертен материал“, с който те могат да правят каквото си искат. Извънземните продължават безмилостно да ни експлоатират. (Манкузо впоследствие пише, че историята, която той разказва, всъщност е зле предаден спомен за ранен епизод от „Стар Трек“, наречен „Wink of an Eye.“)

От изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Според Манкузо нашето „фетишизиране“ на невроните, както и склонността ни да приравняваме поведението с мобилността, ни пречат да оценим какво могат да направят растенията. Например, тъй като растенията не могат да избягат и често се изяждат, добре им служи да нямат незаменими органи. „Растението има модулен дизайн, така че може да загуби до деветдесет процента от тялото си, без да бъде убито“, каза той. „Няма нищо подобно в света на животните. Създава устойчивост.“ Това е в скоба за пояснение на личността на световния учен.

В сътрудничество с проф. Манкузо Кирил Чолаков вече е реализирал проекта за „говорещите дървета“ в част от парка в Перуджа. „Правенето на тези проекти е доста комплексно, защото аз там имам нужда от сътрудници, които са писатели, архитекти, електротехници, звукови оператори. Ние направихме в една гора пътека, да не казвам един маршрут, където 9 дървета – персонализирани, снабдени със съответната технология – ти разказват истории. Започва се от първото, което разказва една история, детето я чува; трябва да мине през серия от изпитания, за да стигне до един далекоглед, през който вижда второто дърво. Отива при него, то му разказва друга част – те са 9 истории, взаимно свързани – и така го води до края, където вече детето разбира, че е изпълнило една важна мисия, чувства се участник. Дават му и документ, че е станал „Вестоносец на дърветата“.

Ние искаме този парк да бъде едно зелено знаме. Ако успеем да реализираме големия проект, който в момента е в ход, наистина за Централна Италия ще бъде абсолютно уникален.“

В галерия "Дзамани" пред картина на Кирил Чолаков заедно с проф. Чавдар Попов, съпругата му Снежана и галериста Лука Дзамани /д/

Кирил Чолаков реализира много проекти, не малко от тях със съпругата си Замира, която е архитект, но работи и върху и своите си неща, в усамотението на ателието. Не е много лесно, но той има и галерист Лука Дзамани, който го представя в много красивата и просторна галерия „Дзамани“. Независимо, че Римини не е много голям град, но с изключително много култура в него. “Може би, моята зодия Близнаци го обяснява най-добре. Не мога никога да бъда само един и да правя само едно. И понякога до мазохистичност, защото правенето на един проект обикновено те откъсна от самотата в ателието. Освен това е и друга вълна на мисловна енергия. Така че не мога да прескоча от правенето на проект и на другия ден да съм ателието и да рисувам моите си картини. Това са два различни свята, но аз не смятам, че художникът трябва да рисува 20-30 години едно и също. Ние трябва да бъдем различни, опитваме се да бъдем различни. Поне за мен, това е изключително важно. Колкото за нещата, които правя за галерията в Римини, да, Римини наистина е малък град, но галеристът Дзамани, който е тук,  прави и много панаири. На практика присъствието му от национална гледна точка е доста силно. Освен това работя в България също с чудесни куратори, чудесни хора, които ме представят. Ирина Баткова, с която наистина се чувствам щастлив да работя от много години.“

Ирина Баткова

С нея се познават още преди времето на великолепната галерия „Витоша“, създадена от забележителния изкуствовед Максимилиян Киров (1930-2003), която отдавна вече я няма. Ирина работеше там. С нея се познават още от студентски години, купонясвали заедно, а тогава тя е изявена млада поетеса…

Припомняме, че изложбата (15.12.2022 – 29.01.2023) FRA/МЕЖДУ  в САМСИ ни срещна с богатото творчеството на забележителния български творец Кирил Чолаков, който от години живее и работи в Римини, Италия.

От Изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Неговото име не е непознато на българската публика: през 2015 година художникът участва в годишните Есенни изложби, курирани от проф. Галина Лардева / темата на експозициите, тогава, беше озаглавена „Ан пасан” популярен термин от шахматната игра, но е и израз на френски, който означава мимоходом - б.р,/ а през 2017 година представи серия от произведения /“Дисекция на спомена“/, курирани от Ирина Баткова, в софийската галерия „Стубел“.

Кирил Чолаков и галеристката Росица Доганджиева на изложбата му в галерия "Стубел", 2017

Неговата работа „Дезориентация“ (2021 г.) е част и от колекцията Herbarium, чиято идея е да бъде запечатана креативната енергия на различни поколения творци от целия свят в кутии с определени размери (40х40х10, 40х20х10 или 20х40х10 см). Колекцията се курира отново от Ирина Баткова и част от нея беше представена в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство през април и май 2021 година. В момента  Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя изложбата  (20 май – 7 юни) “Избрани художници от колекцията „Хербариум“ с куратор Ирина Баткова, едно от водещите български имена в създаването на артистични проекти в съвременното изкуство. Проектът  „Хербариум“  изследва работната среда в  съвременната култура, а в неговия център е колекция, запечатала в кутии 40х40х10 см или 20х40х10 см творческата енергия на различни поколения творци по целия свят. Отново във Варна в дните от 24 до 28 май Кирил участва във форума за съвременно визуално изкуство БУНА.

От изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Кирил Чолаков не може да се включи в прекрасните събития във Варна, да се види с колеги и приятели в България заради ангажиментите си. Но си говорим за бъдещето. „Не мога да си позволя да коментирам накъде ще отиват нещата в бъдещето. Но съм сигурен, че по някакъв начин ще отразяват това, което се случва в бъдещето. Ето сега се говори за изкуствения интелект, за работи, правени от изкуствен интелект. Мисля, че няма нищо страшно, художникът ще започне да работи и с тези неща.

Творби на Кирил Чолаков на Есенните изложби в Пловдив, 2015

За мене е изключително важно и това, което сега гледахме заедно – как, примерно, тези, които са правили мозайките в Равена, са отразили тяхното време. Как Моцарт е отразил своето време. Тоест, ако говорим за някакви по-базови начала, си мисля, че художественото произведение е образувано от 2 компонента: едното е много силен персонален знак; второто е езикът за времето си, който добре изразява този знак. Чуваш музика на Моцарт, и веднага казваш „Да, това е Моцарт!“ След това чуваш музика на „Бийтълс“, казваш: „А, това са „Бийтълс“ – неща коренно различни като знак, като време, но с много силен персонален знак. И се надявам, че и в бъдещето ще бъде така –изкуството ще бъде отражение и коментар на нещата, които се случват в реалния живот.“ Прогнозира оптимистично Кирил Чолаков.

Кирил Чолаков

В този контекст го питам кой е неговият персонален знак. А той отговаря с присъщата си деликатност и чувствителност: „От една страна, чувствам се част от нашето време. От друга  - се чувствам част от носталгията по едно време, което беше моето детство. Две неща са! Надявам се да го има в картините ми!“ Има го и толкова талантливо изобразено и разказано. Всяка негова творба  е споделена история и вълнува зрителя, разговаряйки с художника и със себе си едновременно…

От изложбата на Кирил Чолаков в САМСИ

Предстоят му хубави неща – проектът в Перуджа трябва да тръгне догодина, изложба през есента във Флоренция,  от ноември до януари е  в ателиетата на Сите де-з-ар в Париж. „Освен това много ми се иска да направим 1-2 книги. Искам веднага да се извиня на потесата Аксиния Михайлова, защото аз не съм забравил изобщо за нейната книга. Мечтата ми е да направя една книга с рисунки по нейните текстове, не казвам илюстрации, а рисунки. Благодаря ѝ, че тя ми дава спокойно времето да осмисля кога и как да го направя. По същия начин имаме планове с Ирина Баткова да направим книга за изложбата, която направих в „САМСИ“. Неща за правене има страшно много и би било чудесно, ако тръгнат…“. ≈

София - Римини - Равена

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Кирил Чолаков, Стефан Джамбазов, Стефан Марков и личен архив на художника

Прямое подключение украинского канал Еспресо ТВ к мероприятию в итальянском городе Римини, посвященному годовщине начала русско-чеченской войны 11 декабря 1994 года. Интервью с Председателем Правительства Чеченской Республики Ичкерия Ахмедом Закаевым и журналистом I NEWS Инной Курочкиной

В музее кино на ВДНХ первый раз, в музее киноконцерна «Мосфильм» был 3 раза в разные годы. В парижской синематеке был в 2017 году. В Римини был, но до музея не дошел. #музей #кино (at Москва • Moscow) https://www.instagram.com/p/CkBLJN9KdMt/?igshid=NGJjMDIxMWI=

Метрическая запись в метрической книге записи родившихся, бракосочетавшихся и умерших по приходу Благовещенского собора Камско-Воткинского завода Вятской губернии за 1840 г. о рождении 25 апреля 1840 г. русского композитора Петра Ильича Чайковского.

Автор документа:  Блинов Василий Егорович Протоиерей, притч Благовещенского собора Нагорничный Александр Дьякон, причт Благовещенского собора Сенилов Александр Иоаннович Пономарь, причт Благовещенского собора Дата (время создания) документа:  5 мая 1840 г. Век:  XIX Аннотация:  Метрическая запись № 187 в приходском экземпляре метрической книги записи родившихся, бракосочетавшихся и умерших по приходу Благовещенского собора Камско-Воткинского завода Вятской губернии о рождении русского композитора П.И. Чайковского. Родители: горный начальник Камско-Воткинского завода подполковник и кавалер Илья Петрович Чайковский и законная жена его Александра Андреевна. Восприемники: протоиерей Благовещенского собора Василий Егорович Блинов и горного исправника коллежского секретаря Алексея Сергеевича Вальцова жена Надежда Тимофеевна. Подлинник. Чайковский Петр Ильич (25 апреля (7 мая) 1840, пос. Воткинский завод, Сарапульский уезд Вятской губернии, ныне – г. Воткинск, Удмуртская Республика – 25 октября (6 ноября) 1893, г. Санкт-Петербург) – русский композитор, дирижер, педагог, музыкально-общественный деятель, профессор Московской консерватории (1866–1878), член-корреспондент французской Академии изящных искусств (1892), почетный доктор Кембриджского университета (1893). П.И. Чайковский – один из крупнейших композиторов в истории музыки, автор более 80 сочинений (опер, балетов, симфоний, камерных произведений и др.). Оперы: «Евгений Онегин» (1878), «Мазепа» (1883), «Черевички» (1885), «Чародейка» (1887), «Пиковая дама» (1890), «Иоланта» (1891). Балеты: «Лебединое озеро» (1876), «Спящая красавица» (1889), «Щелкунчик» (1892). К мировым шедеврам принадлежат 6 пронумерованных симфоний (1866-1893) и симфония «Манфред» (1885), увертюра-фантазия «Ромео и Джульетта» (1866–1893), фантазия «Франческа да Римини» (1876), «Итальянское каприччио» (1880), 3 концерта для фортепьяно с оркестром (1875–1893); концерт для скрипки с оркестром, «Вариации на тему рококо» для виолончели с оркестром (1876), фортепьянное трио «Памяти великого художника» (1882), романсы и др. Музыка П.И. Чайковского принадлежит к высшим достижениям отечественной культуры, пользуется всемирной славой. Именем композитора названы Московская и Киевская консерватории, Пермский театр оперы и балета, концертный зал в Москве. С 1958 г. в Москве проводится Международный конкурс им. П.И. Чайковского. Мемориальные музеи П.И. Чайковского имеются в гг. Клину (1894), Воткинске (1940), Каменке (Украина, 1939). Метрическая запись № 187 в приходском экземпляре метрической книги записи родившихся, бракосочетавшихся и умерших по приходу Благовещенского собора Камско-Воткинского завода Вятской губернии является единственным созданным непосредственно во время события подлинным документом Архивного фонда Российской Федерации, отражающим факт рождения русского композитора П.И. Чайковского. Историческая справка:  Метрическая книга поступила в составе коллекции метрических книг из Удмуртского республиканского архива ЗАГС в 1975 г. Находится в составе ОАФ «Благовещенский собор и церкви Камско-Воткинского завода». Место хранения документа:  Государственное казенное учреждение «Центральный государственный архив Удмуртской Республики» 426075, Удмуртская Республика, г. Ижевск, ул. Камбарская, д. 17 Государственный архив субъекта Российской Федерации Удмуртская Республика Архивный шифр:  ЦГА УР. Ф. 409. Оп. 1. Ед. хр. 148. Л. 71об.–72. Материальный носитель информации: Бумага Размеры документа:  Размер метрической книги: 36 см х 22,5 см х 7,5 см Объем документа:  Метрическая запись на 2 листах находится в деле объемом 424 листа. https://unikdoc.rusarchives.ru ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. ✅Заказ родословной: www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie-rodoslovnoj 🌐https://www.genealogyrus.ru 🌐https://генеалогия.online

Толкова много неща искам да ти кажа,

но понеже все още държа на теб.

Ще си замълча .

Себе си ще тъпча,

теб няма да нараня.

Да заслужаваш го.

Но така и себе си ще нараня.

Нека мълчим,

ще се забравим.

След време ще се видим ,

и ще се подминем.

Лепорелло. Моцарт. Весенний сон. Шуберт. Деревягин. Narod. Tradition. 人們...

«Красный диван»ок. 1990,

Рене Груо (1909–2004),

итальянский модный иллюстратор из Римини.

Салют! Мы с @europa.auto сегодня в 🇸🇲 Сан-Марино! ⠀ Это крохотное государство в Италии, представляющее собой уютный оазис свободы. ⠀ Многие называют его горой, которой удалось стать целой республикой. ⠀ По количеству достопримечательностей Сан–Марино, пожалуй, выходит на первое место в мире. Не зря эту крошечную республику прозвали музеем под открытым небом. ⠀ Территория Сан Марино состоит из девяти городов-замков, каждый из которых интересен. Из каждого открывается свой неповторимый вид на живописные холмы. ⠀ ⠀ Конечно, больше всего туристов привлекает одноименная столица Республики Сан Марино. Здесь находится множество музеев, самыми интересными из которых являются Музей курьезов, Музей пыток, а также Коллекция Маранелло-Россо, включающая в себя более 250 автомобилей. ⠀ Мы прогуляемся по улочкам центра города, с их магазинчиками и лавками, поднимемся все выше и выше по горе Монте Титано по панорамной дороге, откуда открывается захватывающий дух вид и можно увидеть не только Паданскую равнину и Апеннинские горы, но даже Венецию. ⠀ Для Сан Марино нет неподходящего сезона. Это место прекрасно в любой время года и в любую погоду. ⠀ И наши туристы, окунувшись в атмосферу сказки и почувствовав себя жителями самой маленькой республики в мире, еще не раз будут с восторгом вспоминать эту чудесную страну. ⠀ #санмарино🇸🇲 #санмарино🇮🇹 #санмарино #sanmarinoshopping #sanmarino🇸🇲 #sanmarinoblue #sanmarinorepublic #sanmarino #экскурсиипоевропе #экскурсионныйотдых #экскурсионный_тур #экскурсионныйтур #экскурсионныетурыпоевропе #юнеско #римини #риммини #поднебомголубым #каккрасиво (at San Marino) https://www.instagram.com/p/Bo4eNy7HKQG/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1ndevwlbbq386

Римини, Эмилия-Романья, Италия 

Тимофей Задворнов | Фотография | Карта

«Аэрофлот» планирует прямые авиаперелеты из Москвы в Римини!

📌 Авиаперелеты будут осуществляться два раза в неделю по пятницам и воскресеньям, начиная с 3 июля. Предполагается, что маршрут будет летним и закончится 23 октября.

📌 Вылет из Москвы (Шереметьево) в 11.10, прибытие в Римини в 13.45. Обратное отправление в 14.35, прилет в Москву в 18.55. На линии будет использоваться Boeing 737.

Между себе си и спомена – изложба на Кирил Чолаков в Софийски Арсенал

С цитат от книга-фантом „Истинските спомени се появяват в момента, в който търсим език, с който да опишем това, к��ето виждаме.“ изкуствоведката Ния Табакова започва текста си, написан за „въпреки.com” за изложбата на художника Кирил Чолаков /на снимката/ Софийски. арсенал – Музей за съвременно изкуство.

Изложбата (15.12.2022 – 29.01.2023) FRA/МЕЖДУ ни среща с богатото творчеството на един забележителен български творец, който от години живее и работи в Римини, Италия. Неговото име не е непознато на българската публика: през 2015 година художникът участва в годишните Есенни изложби, курирани от проф. Галина Лардева / тема на експозициите тогава беше озаглавена „Ан пасан” популярен термин от шахматната игра, но е и израз на френски, който означава мимоходом - б.р,/ а през 2017 година представи серия от произведения /“Дисекция на спомена“/, курирани от Ирина Баткова, в софийската галерия „Стубел“. Неговата работа „Дезориентация“ (2021 г.) е част и от колекцията Herbarium, чиято идея е да бъде запечатана креативната енергия на различни поколения творци от целия свят в кутии с определени размери (40х40х10, 40х20х10 или 20х40х10 см). Колекцията се курира от Ирина Баткова и част от нея беше представена в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство през април и май 2021 година.

Като естествено продължение на тези срещи с българската публика е и изложбата FRA/МЕЖДУ в Софийски арсенал, курирана от Надежда Джакова. На първо четене заглавието на експозицията, което е на италиански и български, напомня за двупосочната персона на автора, разкъсван между два свята и две култури – тази на неговата родина България и тази на неговия втори дом Италия, но след като посети изложбата, зрителят неминуемо осъзнава, че комплексното представяне на образите в нея, чрез рисунки, текст, обекти, видео и други медии, отразява безброй други пластове на междинни пространства и вселени.

Между образа и текста: В рамките на изложбата кураторката Надежда Джакова кани Ирина Баткова да създаде текст, който по необичаен начин откликва на творчеството на художника. Тези текстове присъстват в експозицията като откъси от книга-фантом. Така в изложбата са вплетени перспективите на два персонажа - на художника и на героя от книга-фантом, единият реален, а другият фиктивен, а може би и двамата по малко реални и по малко фантазни. В процеса на работа някои от текстове са станали част от рисунките на художника, изобразени с бои и креда непосредствено върху една от стените на галерийното пространство, където се преплитат образите на хора, птици, къщи, животни, дървета и растения. Текстовете понякога са четивни, друг път напълно се сливат с целостта на образа.

„Неусетно образите на хората се преливат в образите на животни и птици, къщите стават гнезда и обратно, спомените, настоящето и бъдещето нямат значение – всичко е част от една гигантска азбука, която работи без думи, защото няма дума, която да опише едновременно полъха на крилото на птица, мириса на изгорели клони, студения въздух и горещите детски сълзи по бузите при вида на мъртвото куче там долу при скалите...“ Из книга-фантом.

Между два свята: Един от централните елементи от експозицията е гигантско платно, което се спуска от тавана и е разположено точно срещу входа на галерията. От едната страна на платното виждаме рисунка на стълба, изобразена посредством напластяването на думи и изрази, предимно на италиански (емблематична за Кирил Чолаков техника, чрез която текстът, буквално, се превръща в образ и обратното). Стълбата свързва два невидими за нас свята - може би ада и рая или просто мазето и тавана в стара къща. От другата страна на платното виждаме малко зловеща гледка - стари кукли с корени висят от тавана и хвърлят сенките си върху обратната повърхност на платното, навявайки носталгичен спомен за детството и изкореняването на човека от неговата родна земя. В тази част на пространството срещаме още стари детски играчки и една голямоформатна рисунка от снимка на дете с Дядо Мраз (вероятността оригиналната снимката е от времето на комунизма и също е голяма).

„Радвам се на големите преимущества на съня, който смесва образите в своята центрофуга от скрити страсти, емоции, страхове, дори понякога може да ми поднесе нещо, което още не се е случило. И тези подаръци само ме убеждават, че ние живеем на границата между различни светове, че не разбираме истинския смисъл на сетивата си, а ежедневно ги употребяваме за незначителни рутинни действия, които не могат да разкрият тяхната сила.“ Из книга-фантом.

Между природата и човека: Една от главните метафори в изложбата е образът на щъркела. В рисунките на стената, както и тези от дневника на художника щъркелът се появява ту като негов верен приятел, ту се слива с тялото му, така че героят вместо човешка глава има щъркелова или носи на темето си щъркелово гнездо. Това е отново препратка към носталгичното усещане за дома и човека, който винаги се завръща на родното си място, дори и само в мислите си. Тази персонификация е една от множеството метафори в изложбата, която разкрива връзката между човека и природата. Друг такъв образ е този на дървото и неговата коренова система. В изложбата може да се види видеопортрет на художника на режисьорката Милена Кънева, където авторът открито говори за връзката между човека и природата, която напоследък го занимава. В краткия филм се появява и концепцията The Wood Wide Web. Според нея, подобно на комуникацията между хората в Интернет, дърветата също си комуникират, благодарение на мрежата от корени, която ги свързва.

“И изведнъж разбрах, че цялата огромна в детските ми представи планина трепти и вибрира от един непрестанен звук. Мария, приятелката на майка ми, каза, че по това време всички пчели от острова са горе при цветовете на дърветата и растенията и всички местни хора така са свикнали с това бръмчене, че вече дори не го чуват. Ако трябваше да нарисувам това, което виждам, звукът би променил строгите очертания на образите, защото пейзажът, като че ли се разпадаше на атоми сред милиони невидими пчели, които го деконструираха с летежа си.” Из книга-фантом.

Между себе си и другия: Една от централните теми в изложбата е процесът на осъзнаването на взаимовръзките в съществуването, на неговата фрагментарност, където никой и нищо не е това, което изглежда. Тази тема се очертава още в началото от идеята за разпада на Аз-а в две различни равнини - процес, който неминуемо изисква по-внимателно вглеждането в себе си, както и вглеждането в Другия, който става част от теб. Това вглеждане може да изпита и зрителят, когато се погледне в “разтапящите се” огледала на стената, в които вижда частично себе си, частично текстовете и рисунките зад собствения си образ. Декомпозицията на представата за себе си и сливането с другия е отразена и в невъзможността да се разграничат протагонистите в изложбата: героят от рисунките, героят от книгите-фантоми, бащата и синът, публиката. Така посетителят става неразделна част от един свят, в който думите и образите, природата и човека, реалните и фиктивните герои се сливат в едно вселенско цяло.

„...Има сутрини, в които очите ми, като че ли все още не са готови да ми служат в ежедневната рутина, а са останали някъде в съня и още разглеждат образите, които са се появили като че ли от някакво друго измерение. Това, което се случва постепенно и в синхрон с изчезващото ми зрение, е, че тези образи са толкова реалистични, че при събуждането се чудя дали сънувам спомените си, или пък съзнанието ми просто се опитва да замени една реалност, до която губя достъп, с друга, която смесва истина и въображение.“ Из книга-фантом „Мястото, където свършва светът“.

Изложбата е така построена, че в центъра ѝ се намира споменът, а той от своя страна е разгърнат чрез различни призми, образи, техники и текстове. Затова и усещането е, че скицникът на художника, който е представен в тесния коридор на изложбеното пространство, има ключова функция в това упражнение на постепенно разкриване на смисъла. В него образите са поетични, носталгични и с ясни очертания - птици, хора, къщи, кола, натоварена с покъщнина. Те ни препращат към различните етапи от живота на човека - от раждането до смъртта.

Така изложбата на Кирил Чолаков FRA/МЕЖДУ може да се възприеме едновременно като дълбоко лична история, свързана със съкровени спомени и преживявания на автора, и като обективно и почти научно изследване на комплексните взаимовръзки между някои от основните измерения на съществуването. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Ния Табакова, Милена Кънева, архив на САМСИ

P.S. на „въпреки.com: ”Изложбата на Кирил Чолаков е шеста от проекта „Автобиография“ от програмата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.

✨ Комплект уличной мебели из акации и роупа «Римини». На складе в Москве 🔥 🏆 Лучшие коллекции садовой и уличной мебели для террасы собранные в одном месте🥇 🚚 Доставка по России и СНГ 💪 Лучшая цена на рынке ! 🏪 Работаем 24/7 ( без выходных) 📦 Склад в Москве 👨‍💻Опыт работы с 2012 года 📞 +7(925)555-85-60 ( WhatsApp, Viber, Telegram) 🌎 www.joycom.ru ✅ Садовая мебель для террасы в компании ДжойКом- это качество проверенное временем! ✍️ Пишите в WhatsApp или Директ, заходите на сайт ! _______________________________________ #мебельдлятеррасы#садоваямебель#плетенаямебель#мебельдлядачи#дачнаямебель#уличнаямебель#joycom#премиальнаямебельдлядачи#мебельдляверанды#интерьер#уличнаямебель (at Москва • Moscow) https://www.instagram.com/p/CpPkc5mNkf4/?igshid=NGJjMDIxMWI=

Кадры с незабвенными словами Витаутаса Ландсбергиса в адрес русских либералов 2018 года и высказывания Анатолия Собчака 1992 года в духе Путина - как иллюстрации к разговору с Ахмедом Закаевым и Олесем Городецьким в Римини о скандале вокруг премьеры русской постановки Бориса Годунова в театре Ла Скала, о высказываниях Папы Римского и о провокации русских спецслужб в деле об убийстве правозащитника Андрея Миронова