На улица „6-ти септември“ се разделяме. До контейнерите за отпадъци очакванията, с които сме създадени, хъркат тихо, напъхани в пурпурни ембрионни мехурчета. В края на улицата, в чийто ъгъл се е свил целият свят, се срещат нашите алтернативни възможности. Всичко около мен е несподелен мимезис. Всеки твой жест е 219 екзопланети неповторимост. Запазвам равновесие и стъпвам като въжеходец по парапета на тишината, по който с часове смеховете ни се пързаляха. Трудно е да определя кое е по – завладяващо: ти и залятото с твоето съзерцание обезлюдяващо небе или натрошеният и нетраен, мътен изгрев… Винаги с теб и завинаги без теб, ще съществувам някъде сред безредици от обещания и случайности. Събира се онова, което може да бъде разделено