shoilev - Tumblr blog

shoilev · 7 years

Text

Банер Експрес

Набързо за нещо, което забелязах днес в сайта на Дневник и секцията “Дневник Ескпрес”. По думите на медията това е място, където можем да намерим “най-важното и интересното до този момент”. Тоест, това е мястото, където главните редактори избират важните новини от деня, за да спестят време на читателите си. Това е супер. Наистина. Ако спрете рекламите на сайта, секцията изглежда супер и изпълнява целта си.

Секцията е супер, защото откриваме:

Това, за което сме дошли - експресен прочит на важното от деня;

Редакционния избор от важни новини;

Кои са последните три новини;

Колко нови статии има, ако сте чели по-рано, защото заглавията на четените изсветляват.

Ако решите обаче, че искате да давате пари на тази медия, неспирайки рекламите, вие виждате 2 банера и една новина там, където би трябвало да откриете “най-важното и интересното до този момент”.

Секцията не е супер, защото не откриваме:

Кое е доминиращото съдържание (реклама или новини);

Това, за което сме дошли - експресен прочит на важното от деня;

Ясен маркер, който ни показва колко са новите заглавия от последното ни посещение.

Добри хора от Дневник, ако наистина се налага да има два банера тук, подредете ги един под друг вдясно и покажете повече от едно заглавие, за да изпълните целта на секцията.

0 notes

shoilev · 7 years

Text

Рекламата е в будна кома

Eдна седмица, цели две големи новини, свързани с рекламната индустрия. Първата беше клипът, съпровождащ новата кампания на Pepsi, който е толкова откъснат от реалността, циничен и обиден за хората, на които би трябвало да говори, че чак е стряскащо. А втората е клип на Burger King, който кара Google Home или Android устройството ви да чете Wikipedia статия, свързана със сандвич. И двете, неизненадващо, бяха негативно посрещнати от същите онези хората, на които би трябвало да говорят и продават.

Това ме кара да мисля над нещо, което се опитвам, но не мога да разбера от известно време насам.

Как може цяла една индустрия, в лицето на не по-малко зависещи от потребителя компании като Facebook, Google, Dropbox и Spotify например, да съобразяват дизайн, производство, потребителски пътеки и тон на база проучвания, навици и добри практики, защото е открила, че това е правилният начин да направиш работещ проду��т, който да бъде използван от истински хора.

А в същото това време цялата рекламната индустрия, за която най-важното на света е да продава, взима толкова грешни решения и създава обидни комуникации, за които дори не са нужни проучвания, за да разбереш, че са най-малкото дразнещи. Най-малкото. Сигурен съм, че има начини хора, които лесно биха могли да предотвратяват подобни комуиникации. Сигурен съм, че хората, които ги правят, могат повече.

Бих могъл да опитам да си обясна това със субективността при създаване на реклами и настроенията на хората, които ги създават и одобряват. Може и да е комбинация от двете. Може и да не нито едно от двете. Не знам, но е странно колко откъснати от света и хората са рекламите понякога.

0 notes

shoilev · 8 years

Text

Защо не обичам да чета български медии

Не исках това да става текст-мрънкач за качеството на съществуващото съдържание, медийният плурализъм, неутралността и цялостният вкус в устата, които ти оставят медиите, но май така се получи. Сори, не съм виновен аз.

Всички медии, които харесвам и уважавам, съм сложил в белия списък на адблокъра си. Също така, тук е моментът да забравите за кликбейт медии като Блиц и Пик. Бизнес моделът при тях е тотално различен.

Думите в цифри

След бързо търсене в Google откривам, че според „Мобилните приложения като комуникационен канал“, проучване на агенция Pragmatica, осъществено с партньорството на Digitribe, над 64% от българите имат смартфони.

Спокойно можем да предполагаме, че процентът на младите хора, които притежават такъв, е много по-висок. В същото време, според последният доклад на Ericsson, до 2020 ( това е само след 4 години) година 70% от световния мобилен трафик на данни (вероятно и повече) ще идва от смартфони. Ето, българско проучване, не е от чужбина - истина е.

Сайтовете

Какъвто и лаик да си по темата, ако си направиш труда да вникнеш в тази информация, ще си кажеш, че не може сайтът ти да изглежда като мравуняк, когато го отвориш на телефон. Конкретен пример са сайтовете на БНТ и BTV. И двете са водещи медии у нас.

Няма да влизам в детайли по темата, защото не съм дизйанер и защото дизайнът у нас все още е на ниво "Харесва ми, не ми харесва", а не до това какво работи и какво не. Само ще кажа, че това очевидно не работи. Да минем по-нататък.

Редакционно съдържание

Към момента всяка медия в България е специализирана в един конкретен вид журналистика и/или съдържание. Ако искам да чета политически коментари - КлубZ. Ако искам да чета опозиционни материали - Economedia. Ако искам да чета технологии, знам ли - HiComm. Ако искам смешно - няма. Ако искам култура - Light, ама той е от приятели за приятели. Ако искам финанси - Капитал.

Няма една медия, която да покрива целия спектър от съдържание, предлагайки високо качество на преодоставената информация. Защо? Нямам обяснение на това, но мога да предполагам, че всяка медия има някакъв политически заряд, който трябва да е на фокус в нейното съдържание и не оставя ресурс и време за друго. Пък не е важно.

¯\_(ツ)_/¯

Социалните мрежи

Тук пак става дума за редакционно съдържание, но за грешната посока в създаването му. Вместо редакторите, отговорни за него, да правят мониторинг на актуалните теми в момента, съобразявайки съдържанието си с тях, в редакциите стоят едни хора, които пишат едни текстове и създават съдържание, което те считат за интересно. Или защото са получили нюзлетър по темата.

Никой не сяда и не си казва "Брей, виж хората какво споделят и за какво говорят, чудя се защо ли моят текст за новите лицензи на зоологическата градина в Айтос не се споделя?". Има съдържание, което е готино в интернет, има и такова, което не е. Ако не е готино, въобще не си правете труда да го публикувате - създавате шум, който само отблъсква хората.

Видео

Сигурно от поне две години вече се говори за това как видеото е кралят на съдържанието в социалните медии. Единственото обаче, до което ни сме стигнали, е да пуснем репортажа от телевизията, ама във Facebook. Еми, гениално. Никой не си казва "Брей, сигурно не винаги е ОК да гърми гето бластера с репортажа на Нова, може би субтитри ще са готино нещо!".

Рекламата

Няма значение дали сте динамичен млад човек или човек на пенсионна възраст, медиите ви показват едни и същи реклами, поставени на позиции, предлагани от сайтовете, вместо реклами за аудитория с определен профил или - таргетиране на аудиторията според нейните интереси или социо-демографски характеристики. Теост, неща, които биха били интересни за мен и вас.

Големите медии обаче не го правят, щото моделът им се струва нерентабилен и печалбата би била в пъти по-малка, отколкото при стандартното купуване на реклама. Но понеже "рекламата у нас не работи като рекламта в САЩ", и понеже притежават най-посещаваните от аудиторията сайтове, те показват среден пръст на рекламодателите и ги карат да избират между това да платят висока цена или изобщо да не са видими в интернет.

Затова и всички рекламодатели все повече и повече седят във Facebook - щото за по-малко пари, ще стигнат до потенциолно правилните хора. Това обаче го слага на целия бизнеса, защото създава ниша за дигитални агенции, които със сложни термини обещават чудеса от храброст, само с реклама във Facebook.

Същият този статичен медиен пазар, контролиран от монополисти, не позволява на яки неща като Google AMP и Instant Articles да пробият. Защо са яки - скорост на зареждане, в пъти по-висока от тази на сайтовете + това, че Google индексира по-��обре AMP текстове, което към момента може да бъде и качествен контрол.

Заключение

Единственото логично заключение е, че ние, хората за които тези неща за важни, не сме таргет на медиите. Както не сме таргет и за политическите кампании в България. Не сме таргет, защото не сме фактор за политическата обстановка у нас, защото всяка медия има някакъв политически заряд, който трябва да е на фокус в нейното съдържание и защото всичко в това видео:

youtube

0 notes

shoilev · 8 years

Text

Как не мога да взема информиран избор

След като най-накрая обявиха финалистите за тазгодишните избори, вече мога спокойно да изложа теорията си в този текст. Като много, ама много други млади хора в България, не гледам телевизия. Рядко чета и преса, защото информацията, която ме интересува, откривам на други места и предимно онлайн - фейсбуци, мейсбуци, туитъри и вредния западен интернет.

Както би направил всеки млад човек, преди да избера за кого да гласувам, реших да се информирам - какво предлагат кандидатите, как смятат да го постигнат, кои са те и каква е тяхната история. Отворих гугъл и нищо. Почти де.

Кандидатите със сайтове

От всичките 21 кандидат-президенти, само 5 имат лични сайтове. Да, точно така, това са най-милениал кандидатите - Жорж Ганчев, Митьо Пищова, Ивайло Калфин, Веселин Марешки и някакъв човек, който се казва Господин Тонев. Не разбрах дали това е първото му име, или форма на обръщение.

Вероятно това са кандидатите, за които биха гласували най-малък брой от мислещите млади хора, но да предположим, че все пак искам да видя дали няма поне една причина, която да ме накара да гласувам за тях.

Като млад човек, отварям сайтовете на телефона си. Ето какво е първото, което виждам.

Сайтът на Жорж Ганчев

Дори не знаех, че Евроком все още съществува. За да бъда честен, ако отворите сайта на десктоп, първото нещо, което ще видите, са неговите цели и идеи, ако стане президент. Като попъп. Защо? Не знам.

Полезен ли ми беше този сайт?

Ако съм информационно ориентиран посетител, сайтът не ми помага. Няма навигация, която да ми помогне да разбера какви са целите на Жорж Ганчев като президент. Преминавам през безкраен вертикален скрол, който ме принуждава да премина през серия от безинтересни публикации, предимно изяви в медиите, за да попадна на футъра на сайта, където има линк към неговата фейсбук страница. Не лично негова, а кампанийна. Разбира се.

Сайтът на Митьо Пищова

Тук хамбургер менюто борави с повече символика, отколкото мога да понеса, за да не прихна, но поне има навигация. Ако гледате предизборното му обръщение, бихте се почудили защо човек, който очевидно говори на една друга част от България, въобще има сайт, когато тези хора вероятно не са в интернет.

И аз се чудя, но нямам отговор

Полезен ли ми беше този сайт?

Не, но ако искате да станете модел, можете да кандидатствате чрез сайта му или ето тук. Не, честно, какво мога да разбера за Митьо Пищова, което да ме накара да кажа „Този човек не е простак, има нормална визия и ценности. С гордост ще го издигна като президент“?

Сайтът на Ивайло Калфин

Добре дошли в царството на Pinch to Zoom-a. Няма мобилно устройство, което да подчини сайта на Ивайло Калфин. Вече съм се отказал, но решавам да се зачета в последния пост:

"Последните часове на 2014 г. Равносметката е неизбежна. Отминаващата година беше трудна.“

Актуално.

Полезен ли ми беше този сайт?

Не. От сайта дори не се разбира, че ще има избори. Информацията на него е неактуална и не е риспонсив.

Сайтът на Веселин Марешки

Сайтът на Марешки изглежда най-добре от всички, но е пълен и с най-много празнословия. Има и стартъп акеселератор, което е мега яко. Откачено. Дори неземно.

Полезен ли ми беше този сайт?

Има навигация и успявам да открия информация, но тя е достатъчна, че да не гласувам за него. Позициите на Веселин Марешки са изложени в доста есеистични форми и липсва конкретика. Хем „Ние предлагаме действия“, защото „Българският народ се е наслушал на обещания.“, а няма ясен план за действие. Популизъм.

Сайтът на г-н Господин Тонев

ДОБРЕ, ЩЕ УЧАСТВАМ!

ОК, ЩЕ ГЛАСУВАМ!

ДА, ИМА СМИСЪЛ!

ЛЕЛЕ, ДА, ЩЕ БЪДА ЧАСТ ОТ УСИЛИЕТО!

Полезен ли ми беше този сайт?

В царството на кол то екшън посланията не става ясно какво иска да постигне този човек като президент, дори и да разцъкате целия сайт. За сметка на това обяснява, че вярва в някакви общи ценности и има цял параграф, започващ с “Размисли за свободата”.

Не разбирам какво иска да постигне този човек, ако стане президент. Не разбирам какви са целите му и за какво се бори. Нищо не го обяснява, няма обещания дори. Говори за духовен рестарт на нацията. Какво въобще значи това?

Сайтът на Трайчо Трайков

С наближаването на изборите, сайтове започва да става все по-добри. Този на Трайчо е на светлинни години пред тези до момента.

Полезен ли ми беше този сайт?

Ако отидете на Платформа в менюто, можете да научите мнооооого за Трайчо Трайков и кампанията му - за какво се бори, как и какво, но измежну толкова много али бали, че няма да го дочетете.

Също така, текстът на десктоп трудно четим - дължината на редовете е средно около 120 символа. За сравнение - оптималният брой символи за добра четимост е между 50 и 60.

Сайтът на Пламен Орешарски

Дойде време и на poresharski.com. Още един по-нормално изглеждащ сайт, но празен откъм съдържание. Все едно са си казали “Оф, ми то ние трябва да имаме сайт, ма ко да сложим вътре?”. Но е единственият 100% риспонсив до момента.

Полезен ли ми беше този сайт?

Не. Не успях да открия нищо за това какво възнамерява да прави Орешарски, ако стане президент. Вместо да се използва по предназначение, секцията Новини не се обновява. Колко да има е мантрата на този сайт.

Ако четете сайта на десктоп, тук няма 120 символа на ред, а 160. Никой нормален човек няма да дочете този текст.

Заключение

Като млад човек, очевидно нямам възможност да взема информиран избор. Не мога да разчитам и на медиите, защото в повечето случаи информацията, която предоставят, не е безпристрастна. Докато скролвах вчера в Instagram, попаднах на спонсориран пост, с който Ивайло Калфин ме приканваше да гласувам за него, ама то изглеждаше като шега. Сигурно във фейсбук се бичат някакви постове, но вероятно не съм таргет.

0 notes

shoilev · 8 years

Text

Eдно вероятно бъдеще в киното

Това отдолу е трейлърът на новото ентри в Call of Duty франчайза. Всичко в него е с мега холивудско качество, дори известните актьори са повече - Кит Херингтън от Игра на Тронове, Дейвид Хеърууд от Супер Много Сериали и кечистът Конър Макгрегър. Само напомням, че в предно заглавие от същата поредица участваше и 3D Кевин Спейси.

youtube

Да върнем лентата назад

Компютърно-генерираната анимация е сравнително стара технология. Един от първите опити е още от 60-те години и е направен от Bell Telephone Laboratories. Цялата тази работа потъва в дълготраен застой до 94-та, когато се появяват TV сериите ReBoot, а по-късно и сума ти други анимационни филми, измежду които класики като Toy Story франчайза. С времето графични ускорители и компания стават по-мощни и се повяват още по-реалистични анимации като Final Fantasy, която мнозина смятат, че слага началото на реализма в компютърно генерираната анимация. Реализмът е нещо като поджанр или движение, чиято цел е да създава фотореалистични модели, изключително близки до реалността.

Те обаче се изправят пред проблем.

Uncanny valley

Не знам дали има адекватен превод на български. Ако има, драснете един коментар и ще го поправя. Няма да навлизам в подробности, но това е важно, за да разберем защо тези филми не са особено популярни. Накратко, uncanny valley е научен термин, зад които стои хипотезата, че колкото по-истински изглеждат триизмерни или роботизирани реплики на човешкото тяло, те могат да създадат неприятни усещания и емоции сред тези, които го наблюдават.

Ако с работиката сме далеч от продукт, който да ни заблуди поне на външен вид, то с компютърно-генерираната анимация не е точно така. Скивайте колко добре изглеждат моделите в Call of Duty - компютърна игра, която, за разлика от Final Fantasy, рендира графичните изображения в реално време. Това означава, че тя има нужда от много по-мощен хардуер, за разлика от предварително рендиран филм - каквито са всички компютърно-генерирани анимации. Спокойно можем да кажем, че един филм би могъл да изглежда в пъти по-добре, защото не е нужно да се съобразява с масовото разпределение на графични технологии.

Както знаем, “Бъдещето е тук, просто не е равномерно разпределено.”

Но можем ли да върнем мъртвите обратно на екрана?

Представете си огромна база данни с актьори, живи и мъртви, чиито права се държат от някакво произволно студио, което може да използва образите им в зависимот от нуждите на продукцията, върху която работи в момента?

Пол Уокър е жив пример за това. Тъп каламбур, ама ще го оставя. Когато умира, студиото създава негов компютърно-генериран образ, които го замества в сцените след смъртта му. Да, личи си, че е 3D, но с времето ще става все по-убедително. Предполагам, че към момента е много по-скъпо да анимираш 3D модел, отколкото да платиш на реален актьор, но тенденцията е всички подобни процеси да стават все по-бързи, по-лесни и по-евтини.

В преходния период до това бъдеще, много от актьорите ще могат да се снимат в няколко филма едновременно, тъй като можем да предположим, че ще се изисква присъствието им само за близки кадри, а всичко останало ще е CGI. WHAT A TIME TO BE ALIVE.

0 notes

shoilev · 8 years

Text

Информационната революция?

Скоро дочух една възрастна жена да казва на сина си “Всичко вече е компютри, бабе, натам трябва да се носочиш”. Замислих се и излезе този текст.

Можем ли да сравняваме индустриалната революция с технологичната революция, която отнема/ще отнеме работата на хората. Хванах, почетох и попаднах на такива сравнения, в които хора се опитват да предвидят какъв и колко голям ще е ефектът върху икономиката и работната ръка.

Обаче можем ли наистина да ги сравняваме, бабе?

The world isn’t getting worse — our information is getting better.

Това е цитат от лекцията, която Рей Курцуейл изнесе съвсем наскоро. В нея той защитава тезата, че незасивимо от общата представа, че светът прогресивно се превръща в по-лошо място, всъщност е тъкмо обратното – светът е по-сигурен и здрав, сравнено с изминали години. Ние знаем повече за това, което се случва, защото имаме достъп до голям брой източници на информация и затова смятаме, че светът е по-лош.

Ето статистика:

Защо не можем да ги сравняваме

Достъпът до информация от 1760 до 1840 далеч не е висок. Това поставя хората в ситуация, която не им дава шанс да предвидят новите методи на производство, както и появата на всички нови машини, химическото производство, увеличената ефикасност на водната енергия, увеличението в употребата на парна енергия и цялостният възход на фабричните системи. И как биха могли? Информацията е бедна и/или неравно разпределена.

Ние, през 2016-та, се намираме в по-различна ситуация. Проучване на Eurostat за употребата на интернет за достъп до информация и образование, изведена по-долу, ни казва, че над 70% от всички хора търсят информация за стоки и услуги в интернет, а около 60% се информират чрез медийни източници онлайн. Не само от тази статистика, но и от личен опит можем да кажем, че дневният бараж от информация е меко казано значителен, а сравнение с 1760-1840 би било направо смешно.

Развиващите се страни го доказват

Когато говорим за автоматизация и някаква технологична революция, е много важно да обърнем внимание и на развиващите се страни. Защо?

В тези страни образованието не е достъпно, поради високата си цена и когато стане дума за образование, младите разчитат на интернет – място, където информацията често е много по-актуална от тази, преподавана в голяма част от университети, на които разчитат развитите държави. Това е тенденция, която ще продължи да бъде актуална още дълго време, тъй като малко от образователни системи и университети предприемат нужните реформи, за да конкурират с интернет.

Ако вземем предвид и колко много компании в технологичната индустрия избират да аутсорснат работата в страни като Индия, Индонезия и Сингапур, за да спестят пари от производство, можем да предположим, че развиващите държави предлагат не по-малко специалисти, които вероятно нямат висше образование. Това очевидно не им пречи да бъдат конкурентноспособни и в крак с тенденциите в технологиите.

Проучването на Infosys отдолу е красноречиво – за разлика от младите хора в развитите държави, тези в Индия се чувстват много по оптимистично, когато става дума за бъдещата си работа.

Оле, какво да работим тогава?

Нека не си правим илюзии, икономиката се променя, търсенето също. Автоматизацията е голям фактор, които замества и ще продължи да замества много работни места. Въпросът не е дали ще го усетим, а кога. Да вземем това проучване на World Economic Forum от януари тази година, наречено The Future of Jobs, което разглежда бъдещите тенденции за работа по сфери:

Графиката няма нужда от обяснение, но ако се замислим, има един общ модел – вляво виждаме професии, които разчитат предимно на количество, а вдясно такива, които разчитат на качество. Количеството лесно се автоматизира – нещо, ко��то трудно можем да кажем за качеството, макар да има примерии и за това – автомобилостроенето например.

Аз, свободният човек

Още нещо, може ли достъпът до информация, с който разполагаме днес, да сложи край на тезата, върху която Ленърд Рийд стъпва в своето есе “I, Pencil”?

В есето си той твърди, че нито един от огромният брой хора, участващи в изработката на един молив, не знак как да го изработи сам от начало докрай, без да разчита на друг. Моливът се изработва от хора, които правят едното нещо, което знаят, в замяна за пари. Или ако всеки един от тях знае как да произведе молива, феодалът няма да съществува, а те ще се не само свободни хора, но и самостоятелни икономически единици.

Ако допуснем, че автоматизацията наистина унищожи нископлатения труд, а достъпът до информация успее да създаде високообразовани и класифицирани работници, то вероятно сме по-близо от всякога до една наистина възможна утопия.

Това е първият път в историята ни, когато благодарение на информацията не само знаем, но и разбираме това, което се случва около нас и така можем да предвидим големите предстоящи промени, вместо да се изправим пред свършен факт.

0 notes

shoilev · 8 years

Text

За пазаруването и моловете

За мен, а и за много други хора, надявам се, ходенето на мол не е разходка, по време на която случайно си купувам нещо, а нужда - молът е мястото, на което мога да разчитам за най-голямо разнообразие от това, което в момента търся. Не съм особено капризен и рядко пазарувам дрехи онлайн, освен, разбира се, ако не търся специфична екипировка за планина, бягане или колоездене.

Като изключим културните натрупвания около тях, моловете могат да бъдат супер, но към момента не са.

Моловете са непрактични

Да речем, че решавам да си търся къси панталони. Трябва да излезна и да отида в мола, без да имам абсолютно никаква представа дали и какви къси панталони ще открия там. Губя не само време и нерви, но и пари, особено ако реша да отида до мола с кола или с градски транспорт.

По много начини ходенето на мол е като търсенето в Google - знаеш какво искаш да откриеш, но трябва да прекараш едно значително време от резултат на резултат, за да откриеш точно онова специално нещо, което търсиш.

По много начини ходенето на мол не е като търсенето в Google - не можеш да видиш коментари и ревюта относно качеството на предлаганите стоки, не можеш и да откриеш същото, но на друга, по-добра цена. И най важното - източниците на информация и респективно избор са ограничени.

Всичко това е и лошо за моловете, защото са се превърнали в шоуруми на стоки, които клиентите харесват, но се оказва, че няма техния размер или цвят. Какво им остава - да търсят по-добрата сделка онлайн.

Вариант 1: Онлайн шоурум/пазаруване

Концепцията на за онлайн моловете не е нова, но много малко от търговските центрове комбинират онлайн с офлайн пазаруване (не открих, но предполагам, че има) и, честно казано, не разбирам защо.

Изберете си мол, който и да е. Представете си как всички брандове, продавани там, се хващат дружно за ръце и решават, че е крайно време да споделят едно онлайн пространство, където да "изложат” всички свои продукти, който продават във физическия си магазин, така че потребителите да могат да ги разгледат. Защо не да запазят или дори купят? Пробват?

Sports Direct е супер пример за нещо подобно и постижимо - огромен ритейлър на спортни стоки на различни брандове, който има както магазини на физически локации из Европа и САЩ, така и супер онлайн магазин. На практика Sports Direct не e много различeн от моловете - продава много продукти от много различни брандове, който са обединени в една система за наличности, която позволява на потребителите да разгледя и купят това, кеото има в магазина, а често, дори повече.

Представете си как Mall of Sofia се възползва от безкрайно безполезния си сайт и направи система за наличности. Отивате на сайта, виждате какво се продава, харесвате си това-онова, виждате, че има вашия размер, запазвате го и вече знаете, че времето, кеото ще ви отнеме, за да отидете до мола, е оправдано, защото ще си купите това, кеото търсите. Без обикаляне от закачалка на закачалка, без лутане и без разочарованието от това, че няма вашия номер.

Защо това е яко:

Виждаш наличности, цени и размери на момента.

Спестяваш време от обикаляне.

Гарантираш си покупка.

Моловете печелят енигматичните милениали.

Вариант 2: AI + AR

Според проучване на IBM магазините ще комбинират реални с виртуалните изживявания, за да могат да предоставят най-доброто на клиентите си. Защо да чакам седмица за доставка на нещо, когато мога да намеря нещо също толкова добро в близкия до мен магазин?

IBM дори разправят как Watson, тяхното AI нещо, ще се превърне в моя личен шопинг асистент - следи покупките ми (Machine Learning?) и ми предлага релеванти модни решения на база на това, което съм си купувал досега.

Виж, идеята да откривам продуктова информация чрез AR не звучи толкова зле. Данни в реално време за неще като потребителска лоялност към брандове или продукти, история на продажбите, ревюта и мнения на потребители. Информация, която може да ми дадат по-добра представа за качеството на продукта, който обмислям да купя, без да се налага да прекарам два часа в Google преди да отида да си купя нещо.

Заключение

Личното ми мнение е, че онлайн пазаруването само заобикаля проблема, без да го решава. Ако ритейлърите и икономиките искат да оцелеят, те трябва да направят локалното пазарауване по-привлекателно, за да се въртят едни пари - стар, но релевантен текст. И, по дяволите, крайно време да се спре зареждането на магазини с неща, които нито някой иска, нито някой купува. Хората използват интернет. Знаят кое е актуално и виждат, че продавате неактуални неща на актуални цени.

Понеже сме напредничева нация, обикновено чакаме големите промени да се случат по света или на запад, за да кажем: “Вижте как е на запад! Направете го като в Европа!” Ама това е тъпо. Нека веднъж да повлечем крак и да направим иновация. Edited

#shopping #ar #tech

0 notes

shoilev · 8 years

Text

Ангел Джамбазки в интернет (edited)

Точно, когато си мислих, че сме ударили дъното с предложенията за въвеждането на хорото като задължителен предмет, попаднах на този текст. Автор е Ангел Джамбазки, който разпространява пасивна омраза, както обикновено. Дали това е редно, или не, имайки предвид, че е евродепутат, вероятно не е моя работа. Отидох в туитър, изразих мнение, споменах го, а той взе, че отговори:

Елитарното поведение се вижда от отдалеч, а отношението му е като на всичко друго, но не и на европдепутат. Плашещо. Напомням, че годината е 2016-та, а онези години би трябвало да са отминали.

Искам да отбележа, че този човек ни представлява в ЕП и смята, че не е ОК да коментираме общественозначими проблеми в интернет. Явно все още не може и да става дума за диалог между избиратели и политици.

Тук всички надежди за дискусия започнаха да се изпаряват.

Изпариха се.

Не знам защо този човек е народен представител, ако не може да решава проблемите на народа. Не забравяйте, че ние сме тези, които му плащат заплатата. Тези, чиито интереси той би трябвало да представлява.

Тук стана лудо. Евродепутат си прави хомофобски коментари в публичното пространство. Няма ли закон, който да забранява разпространението на омраза?

Учудващо, но Джамбазки не спира.

И не спира.

LOL.

Не знам дали вие имате покана за интернет, но аз нямам. Не съм и чувал за такова нещо. За жалост публичното мнение, според Джамбазки, трябва да бъде поискано. Ако не е - то просто бива игнорирано.

Да, лесно можете да махнете с ръка и да отбележите този случай като незначителен, защото е в Туитър и ще бъде видян от една шепа хора, но не е такъв. Т��ва е огромен проблем, защото в редките случа��, в които имаме шанс за отворен диалог с народен представил, той изглежда така. От поведението на Ангел Джамбазки прозират фундаменталните проблеми между държава и избиратели, заради които се случват всички абсурди, за които четем ежедневно. Смятам, че този случай трябва да има някаква развръзка.Такова поведение е тотално недопустимо. Ако знаете какво може да се направи, моля, драснете един ред.

Edit:

Считам за коректно да публикувам и извинението на Ангел Джамбазки. Разбирам, че не се извинява само на мен, но и на други хора, участвали във фиаското. Това е хубаво.

22 notes · View notes

shoilev · 8 years

Text

Първи впечатления от ботовете

Не исках да пиша за това преди да прекарам поне един ден с чатбота на Wall Street Journal. Сега, след като вече си писахме, спокойно мога да коментирам него и концепцията като цяло.

Чатботът на Wall Street Journal (единственият, който съм ползвал до момента) не впечатлява. За около 12 часа получих поне 10 нотификации, като нито една от тях не представляваше интерес за мен. Не знам още на какъв принцип работят, но алгоритъм, които ти изпраща персонализирано съдържание спрямо твоите интереси, хич не би бил лоша идея. В противен случай Messеnger се превръща в спам поща. Буквално.

Проблемът с медиините ботове

Като човек, който чете много и разнообразни медии мога да кажа, че докато не се появи чатбот, който работи на принципа на RSS фийд, тази услуга няма да бъде от особена полза. Към момента виждам два варианта:

Потребителят сам решава от кои медии иска да получава съдържание и ги получава само в един чат прозорец, създаден специално за тази цел. Така ще се избегне натрупването на непоискани и непрочетени съобщения;

Официална страница на RSS клиент, например Feedly, който ти изпраща вече избрано от теб съдържание.

Тъй като не виждам причина второто да не се случи, много от ботовете на определени медии ще започнат да умират още в зародиш.

Да, можем да приемем, че има медии, чието съдържание е приоритетно както за мен, така и за друг хора, но това би означавало да си играя, за да блокирам всички останали медии, които не ме интересуват, но продължават да ме спамят със съдържание.

Проблемът с изкуствения интелект

Изкуственият интелект има голям потенциал. Към момента обаче “разговорът” между мен и бота е сведен почти само до избор, т.е. ботовете не се точно ботове, а по-скоро интерактивни менюта. Към момента би било много по-лесно да отида на сайта на Wall Street Journal и да открия информацията, която ме интересува, отколкото да се надявам ботът да чукне бингото.

Не мога да кажа, че AI е слаб, докато услугата не навлезе масово, но нещо ми подсказва, че това няма да стане скоро с българските услуги. За сайтове като Amazon дори няма да говорим, защото те все още имат фундаментални проблеми с шипинга на световно ниво, а какво остава за България.

Бъдещето на интернет

Още първия път като чух новината, че Facebook ще предложи тази възможност на брандове и услуги, в мен се събудиха позитивни емоции, че това е краят на платеното и брандираното съдържание както в уеба, така и във Facebook, тъй като е ултимативния начин брандовете най-накрая да стигнат до потребителите, които са важни за тях.

Ако досега мантрата е била, че аповете убиват уеба, то след появата на ботовете, (ако приемем, че се наложат) ще можем да кажем, че ботовете убиват аповете. Просто защото няма да има по-добро място от Messenger, за да си предложиш услугата или продукта.

Ако приемем, че това се случи, може много да се теоретизира върху това дали не идва края на стартъп балона и какви ще бъдат последствията от това.

Ботовете и Facebook

Струва си да се отбележи и фактът, че Facebook страда много от спада в споделянето на лично съдържание за сметка на професионалното такова - съдържание, идващо от медии и рекламодатели. В този смисъл е възможно чатботовете да са опит, който цели да измести фокуса и усилията на рекламодателите от фийда на Facebook към Messenger, борейки точно този проблем.

Изобщо тенденцията е всички усилия да бъдат съсредоточени върху третата генерация Facebook продукти - Messenger; VR, в лицето на Oculus; Groups и ботовете. Интересни неща предстоят.

0 notes

shoilev · 8 years

Text

Китай 👎 Тибет

Най-интересното нещо, на което съм попадъл напоследък. Досега само бях чувал или чел откъслячни истории за проблема между Китай и Тибет, но нямах представа, че е толкова сериозен и с такъв мащаб.

Докато ние все още се радваме на някаква свобода на словото и информацията, има региони, в които това далеч не е така. Тибет, който се оказа, че не е държава, а автономен регион, е един от тези региони. Тибетският народ е репресиран от Китай на културно, религиозно, дори технологично равнище със силно ограничен достъп до интернет и присъщите му технологии.

Във филма се споменава за човек, осъден на 6 години затвори заради използването на WeChat - особено попюлярна месиджинг услуга в Азия. Човекът с много сложно име, което ще видите във филма, е обвинен в сепаратизъм, защото е разпространявал снимки онлайн.

За справка, според книгата на Марк Гудман Future Crimes, в Китай има цели индустриални сгради, пълни с хакери вероятно на държавна заплата. Една от техните основни цели, освен запада, е Тибет. Няма да преразказвам видеото, гледайте го:

youtube

Слава богу, има неправителствени организации, чиято благородна цел е провеждането на обучения, на които хората, включително и монасите, се учат как да използват интернет безопасно. Запознават ги и с важната интернет хигиена, която все повече хора от напредналите страни вече притежават, като че ли по рождение. Защо това е важно? Интернет и технологиите са следващата азбука, пичове. Библия, ако щете. Важно е да се владеят и приемат. За тази цел обаче, достъпът до нея трябва да е свободен, а който го ограничава, трябва да бъде подведен под съответната отговорност. Ако погледнем назад, ще видим, че религиите и технологиите рядко вървят ръка за ръка. Дори смятам, че религиите са основна причина за късната поява на много от познатите ни технологии и множество научни открития. Ако преди векове достъпът до книги и научни трудове, е бил ключов за интелектуалното развитие и свободата на хората, то сега това е интернетът. Фактът, че дълбоко религиозни хора му се отдават, независимо от трудната ситуацията, в която се намират, е прекрасен. 😍

1 note · View note

shoilev · 8 years

Text

Видими обещания, невидими резултати

Постерът се намира в Копенхаген, а текстът казва нещо в порядъка на “Източноевропейските политици били скучни... отрази изборите в Украйна със Silba”. Възможно е преводът да не е 100% точен, но посланието би трябвало да е това.

Мисията на неправителствената организация SILBA, рекламиращата с постера, е мониторинг на провеждащите се в Европа избори, както и организацията на семинари, свързани с демокрацията, свободата на словото, прозрачност и т.н. Макар и показана в този “благороден” контекст, политическата ни реклама и агитация продължава да бъде изключително нелепа. Самият факт, че постерите са привлекли внимание чак в Дания, имайки предвид, че те би трябвало да бъдат изцяло локални, е притиснителен.

0 notes

shoilev · 8 years

Text

Лотария “Митници”

Снимката е направена днес в Агенция “Митници”. Неясно се вижда, че там се продават билетчета за Националната лотария.

Не съм юрист и не знам дали това е законно, или не, но със сигурност има нещо жестоко сбъркано в това, да се прадават билетчета за лотария на гише в митницата. Снимка: @skapanqk

0 notes

shoilev · 9 years

Text

Как не успях да си купя iPhone 6s

Времето на моя iPhone 4s изтече отдавна. Време беше за нов телефон, а след дългогодишна употреба на Apple продукт, изборът не беше труден - черен iPhone 6s 64 gb. Просто 16 gb вариант e прекалено малък, а 128 gb при толкова много “облачни” услуги, е излишно много. Повече от 10 години съм клиент на Мтел. Естествено беше да се обърна първо към тях. Имах парите, исках нов телефон и тръгнах на пазар. Какво може да се обърка?

Мтел Проблемът с IPhone 6s 64gb в Мтел e, че вече над месец спорадично нямат наличност, както и фактът, че не предлагат апарата с предплащане и съответстващата лизингова схема, а аз това търся. Това, кеото предлагат е предплащане на месечни такси, което ще намаля броят им занапред, но не и техния размер. Независимо от това реших да отида в офис на Мтел и да разбера повече - кога ще имат налични апарати, има ли възможност за план с предлащане, който аз съм пропуснал и много други въпроси, които имах като техен клиент.

В магазина консултантът обясни, че нямат налични апарати от този модел в мрежата, но имат един в онлайн магазина. Ако съм достатъчно бърз, за да се прибера навреме, казаха ми, ще успея да го купя. Сега, докато пиша този текст, телефонът не е наличен. Очевидно не съм бил достатъчно бърз.

Изобщо, черен iPhone 6s 64 gb в мрежата на Мтел е някаква енигма. Независимо, че при представянето на апарата в България, телекомът уверяваше всички ни, че имат достатъчно налични бройки, за да задоволят нуждите на потребителите.

Към този момент тегля чертата и получавам следното - нямат наличен апарат, не знаят кога ще получат такъв отново и нямат абонаментен план + лизингова схема, близка до тази, която аз търся. Към Теленор, казах си.

Tеленор

Дълго време планирах миграция от Mtel към Telenor. Още със стъпването на пазара, компанията толкова добре ми импонира на ниво услуги и комуникация, че беше въпрос на време да им стана клиент.

Логично, разбира се, проверих важните за мен неща онлайн. Бях приятно изненадан - имат наличен апарат:

И план + лизингова схема, които ми вършат супер работа:

Прекрасно. Спомням си тoва изказване от миналата година:

Уверява ме, че всичко трябва да е наред. Назвисимо, че условията към нов абонат в момента са малко по-различни:

Въпреки че година по-късно думите на г-н Велан вече не са актуални, не би трябвало да имам проблем, след като така или иначе искам да предплатя известна част от стойността на телефона и да подпиша двугодишен договор. Да, ама не.

Вече съм в магазин на Теленор, а усмивката на лицето ми бавно започва да изчезва. Оказва се, че да станеш клиент на Теленор хич не е лесна работа. Особено ако искаш и нов апарат на лизинг.

След краткия ни разговор стана ясно, че за да получа черен iPhone 6s 64 gb от тях, трябва да предплатя 75% от стойността на апарата. Или първо да стана клиент. Нямало смисъл да се прави въпросната кредитна оценка за апарата на лизинг, уверяват ме, защото “шансовете това да стане клонят към нула”. След месец-два платени такси нямало да има проблем да получа така бленувания от мен телефон, ако приемем условието, че вече съм им клиент.

Дотук съм минал през два оператора и ситуацията е следната:

Имам парите и искам да платя

Няма наличен апарат в Мтел

Теленор не искат да ми вземат парите

Раздразнен съм

Дълбо несъгласен с всичко това пренесох спора в Twitter. Продължих да водя дискусия с @TelenorBG, които съм сигурен, че ме мразеха, но продължахава да отговарят след 18:00 в събота вечер, за което получават червена точка.

След дискусията с тях нищо не стана по-ясно - на теория е трябвало да има вариант, в който получавам апарат на момента и при добри условия, а не главорежещите такива, които ми предложиха в магазина, но те не можели да отговорят с точност. За точност - в магазина. Затворен кръг. Какъв е всъщност проблемът Да, пичове. Знам, че мога да взема телефона от “Техномаркет”, eMag, или който да е електронен или аналогов магазин, но не е там работата. Работата е, че два телекома са направили невъзможното, за да направят сложно купуването на нещо, което би трябвало да е като килограм сирене - влизаш в бакалията, казваш, че искаш килограм сирене, те го увиват в хартия, плащаш и излизаш с килограм сирене. Не знам какви са причините да направят това, но е абсурдно.

Опитвам се да разбера мотивите на Теленор за различната политиката спрямо нови клиенти и донякъде успявам, но да влезнеш на пазара твръдейки едно, а година по-късно - съвсем друго, просто не е най-готиното нещо на света. Особено, ако го разбираш в момент, в който си искал да се възползваш точно от това, с което въпросната компания е влезнала на пазара - равенство между стари и нови клиенти.

1 note · View note

shoilev · 9 years

Text

Хубавото на безработицата*

Ден 85, 18 декември 2014

Часът е 02:26 сутринта. Време за равносметка. Братът отдавна си е легнал, чува се само часовникът, който е спрял на 17:45 и вече поне две седмици се опитва да направи крачка напред. Безуспешно. Почти като мен.

Ето и положителните страни на това да съм безработен.

Научих се да живеея с по-малко

Оказа се, че да живееш с по-малко кинти, не означава да живееш в мизерия. Приятелите ми не ме изоставиха, напротив - прекарваме повече време заедно. Не мириша. Не съм останал гладен, не съм останал и жаден. Даже излизам и се забавлявам по-често отпреди. При това искрено, а не защото трябва да изпусна парата в петък вечер.

Третото око

Ако третото око съществуваше, това щеше да е моментът, в който то се отваря и започвате да виждате неща, които доскоро дори и не сте предполагали, че съществуват.

Честно, излизането навън не е само ходене от едно място до друго. Излизането е експедиция, в която откривателят си ти. Имаш времето и свободата да минеш по най-дългия и заобиколен път.

Например, прибирайки се от университета тази вечер, установих, че табелата на магазин "Мебели Жени", погледната от друг ъгъл и частично скрита от друга табела, става "Бели Жени'. Смешно.

Почерпените телефонни разговори. Току-що се случи, честно.

Часът е 02:39, телефонът звъни. Вдигам. Квинтесенцията на разговора е следната :

- Ко' праиш бе, мен?

- Е тука, в нас.

- Гол в банята влизам за теб, братле.

Ако утре бях на работа, вероятността да не спя и да вдигна телефона, за да ми стане толкова готино колкото ми е в момента, щеше да е значително по-малка. Нищожна направо. Абе, нямаше да го вдигна. Телефона.

Времето да мисля

Помните ли оназни книга, която прочетохте преди години, но не сте сигурни, че разбрахте? Или онзи филм? Е, препрочетете я. Гледайте филма пак. Глупости, защо да се повтаряте? Просто седнете с чаша кафе или чай. Ако пушите - запалете цигара. Погледнете през прозореца и им отделете място и време в главата си. В момента по-важна работа нямате.

Готвенето

Да, готвенето. Докато ходех на работа, дори на две места през шест от общо дванайсетте месеца на вече изминаващата година, последното, за което имах време и желание, беше готвенето. Сега, 85 дни по-късно, зад себе си имам сготвени пълнени чушки с ориз и кайма. Да, трудно беше, но ги сготвих сам. Също така, през тези 85 дни имах времето да отворя "Вкусно с Ванга' и да се впусна в кулинарния гении на един ясновидец. Наистина имам тази книга. Едни супер приятели ми я подариха за рождения ден.

Поканих момиче на среща

Ама среща-среща. Преди винаги съм се оправдавал пред себе си, че нямам време за това. Е, сега нямах оправдание.

Чувството беше същото като онова, което изпитвахме с брат ми, когато майка и татко ни водеха да се състезаваме с електрическите колички в парка - подскачайки към тях си развълнуван, нямаш търпение и всичко останало е пълна глупост, която не заслужава вниманието ти точно в момента. В същото време, обаче, си представяш как няма да са там, защото днес е малко по-облачно от последния път, и може чичкото, който ги пуска да го няма.

Е, тя беше там и беше супер.

Та

На две-на три май е това. Не съм хипар. Просто така се случи. Позитиви има във всичко, дори и в това да останеш без работа за толкова дълго време. Не свеждай глава пред никой и нищо. Ако не можеш да направиш крачка в светлото - скочи в тъмното. Няма да знаеш къде отиваш, но отиваш някъде.

*"Безработица" е ужасна дума. Почти толкова ужасна колкото думата "хубаво".

5 notes · View notes

shoilev · 9 years

Text

Постинтересният пост

Постапокалиптичният свят е светът след апокалипсиса. Подобно на това, постинтересният пост е постът, след като вече е бил интересен. Той може да бъде всичко - новина, картинка, гифче, снимка, авторски статус, виц, поема или просто хейт, облечен в стилен сарказъм. Независимо къде, независимо кога.

Кога един пост става постинтересен?

Масата в кръчмата и седналите около нея хора ще са нашата социална мрежа. След шумно българско 'наздраве', някой от по-щурите купонджии решава да разкаже виц/история. Разказва го. Някой се смеят и пръхтят, други не. Вече всички на масата знаят този виц/история и той/тя става постинтересен/на. Тоест, следващия път като се съберете 'на маса' с тези хора, няма да е интересно да разкажете вица/историята отново.

Разбира се, постинтересният пост може да стане отново интересен, ако е споделен в контекста на някакво събитие или случка във вашето ежедневие. Ако е така, обяснете - каква е връзката и защо отново да му обърнем внимание. Иначе, споделайки вече постинтересният пост, ще сте като последния човек отишъл в Гърция на море - искате да разкажете на всички свои приятели за изживяването си, но вече никой няма да го интересува.

Защо това е важно?

Много от нас вече прекарват повече време онлайн, отколкото навън сред приятели. Както, когато сме в компания, така и онлайн, е хубаво да следим разговора. Не искате да се превръщате в онзи приятел, който дублира всичко казано до момента, защото досега е блял през прозореца.

Преди да си кажете "Това е моят фейсбук, ще правя какво си поискам", ще ви припомня, че той не е ваш. Той е на всички. Ако искате да пишете неща, които никой да не чете и съответно да не пречат на никого, последвайте моя пример и си направете блог.

Защо това е важно, ако сте корпоративна страница?

За бога, сошал медия гурута, няма по-обиден начин за генериране на интеракции от споделянето на постинтересния пост. Да не дава Господ и да го спонсорирате. Със същия успех можете да хвърляте хляб "Симид" в краката на гладни деца в Сомалия - да, сигурно ще ги нахраните, но го хвърляте в краката им, не сте го сложили в чиния и не сте го приготвили самите вие. Ако не можете да измислите нещо интересно, взмете си творчески отпуск, някъде пишеше, че помагало. Пък и звучи готино - творчески отпуск. Яко. Вече много са писали по тази тема, така че, технически, това е постинтересен пост за постинтересния пост.

1 note · View note