има едни силни и независими жени

които все още искат

ръцете им да бъдат държани

а челата им целувани

- Алхимия на Душата

Обожавам жени с характер и с достойнство. Жени, които предизвикват самата Съдба. Жени от най-висока каста. Обожавам ги, защото те предизвикват безгранично уважение и неописуема наслада за нас мъжете. Обикновено такива жени не се придържат към любимия си, опитвайки се да се сгушат под крилото му и не се разменят за пари като добитък. Те не се унижават да тичат след никого. Те създават свой собствен свят, в който се учат да обичат себе си и хората, които са допуснали в своя кръг на доверие.

Такива жени не позволяват някой да ги пречупи или да ги тества за издържливост. Подобен типаж жени не си позволяват да бъдат неуважавани, неуважителни и не дават втори шанс на онези, които злонамерено извършват чудовищни ​​дела спрямо тях. Избора си правят сами, без да се съобразяват с нечие мнение или да се поддават на нечий натиск. Такива жени не се стремят да угодят на всички, защото не се нуждаят от обществено одобрение и възхищение. В очите им има светлина. В сърцата им има любов. В душите им има сила. В главите им има мъдрост. Тези жени изграждат своя собствена координатна система, отлично разбирайки какво искат, като уверено вървят към целта си, постигайки възложените си цели. Тези жени не събират клюки и не участват в интриги под прикритие. Те не се оставят да бъдат използвани и не отмъщават на никого. Именно затова и привличат към себе си така, както горящата свещ приканва молеца. Истинска вещица! Вещица, която ще отнеме сърцето ти безследно и ако си тъпанар, няма да ти прости за това. Знай обаче, че такава жена не се среща на всяка стъпка и няма да я видиш на всяко кръстовище, защото тя е една на милион. Подобна жена е уникална и незабравима. Тя не се страхува да изгаря мостове и спокойно да си тръгва с гордо изправен гръб, без да обръща внимание на броя на стрелите с които пронизва от омраза. Да срещнеш такава жена е като да положиш най-важния изпит в живота си. Ако го вземеш, за нея ти ще бъдеш като така чакания принц на бял кон, но ако не успееш, мястото ти под коня е гарантирано.

За онова мое време ти си единствената ми главна гара по пътя. И на нея, срещайки теб, за пръв път се срещнах със себе си. Обичайки теб, надскочих себе си, надхвърлих всичко, което очаквах от мен самата. Обичайки теб, за пръв път видях каква мога да съм. Ако съм безразсъдно смела и нулево горда. Щастлива съм всичко при теб да е наред. Не съм вярваща, нито религиозна, но ... Господи, колко към спокойна, че се грижиш за себе си, вместо мен. След мен. И го правиш добре. И дори се гордея... Че си оцеляла.Че съм оцеляла. И знам. Ако има друга в мислите и молитвите ми, винаги ще си ти. Защото някога бях аз. Някога беше ти. А някои " някога " си остават винаги.

Знаех си, знаеш ли...

Знаех си от първият ни разговор.

Понякога ние, хората, усещаме, когато ни доближат Хората, които ще променят живота ни. Някакси идват точно тогава, когато трябва. Независимо дали сме готови за тях или не.

Знаех.

Че след месец, два, може би година.

Ще ме разбиеш.

И ще заболи.

Ще разтърсиш света ми.

Ще разрошиш спокойствието.

Изгориш основите.

Посечеш надеждите

И унищожиш вярата ми.

Знаех си още тогава, че ще си изпатя, но не спрях.

И ето, че бях права.

За света ми, спокойствието, основите, надеждите и вярата.

Но за любовта и щастието, което почувствах с теб, не знаех.

Не бях готова.

Може би хората са прави.

Колкото по-малко го очакваш, толкова по-трудно го изпращаш.

h;

Израснах в параноя. Един чифт очи, сякаш са залепени за гърба ми, по тялото ми, навсякъде. Понякога вниманието ми харесваше, понякога ме убиваше.

Сега не подминавам сянка без да проследя краят й. Още имам този навик и да гледам хората в очите. И като говорим, и като не говорим.

Понякога гледах себе си през техните очи, пак със същото недоверие. Мисля, че се страхувах, че ще ме намерят за лоша или нещо няма да е на мястото си и ще забележат, ей така, дребен недостатък, но пък явно отличил се. И всичко това беше за чувството ми на контрол.

Сега обаче знам как да се крия. Мога да блестя, мога и да чезна. Това е контрол.

"Oбичам книги, чието достойнство може да се извлече и обобщи в страница или две. Обичам изречения, които не се размекват, дори армии да минават през тях. Обичам думите да са силни и сурови - това бяха схващанията на Бонами и те му бяха спечелили враждебността на онези, чиито предпочитания клоняха повече към свежия полъх на утрото, които отварят прозореца със замах и зърват как маковете са изпъстрили слънцето, и не могат да удържат възторга си пред удивителната плодовитост на английската литература. Това Бонами изобщо не го понасяше. Обвинението срещу него бе, че литературните му вкусове влияят на приятелствата му, карат го да мълчи, да бъде потаен и придирчив и да се чувства добре в компанията само на един-двама млади мъже, които мислеха като него."

"Стаята на Джейкъб" - Вирджиния Улф

Преводач: Иглика Василева

Убих щастието си на толкова ранна възраст, обичайки някого повече от себе си

Любов е да знам, как сутрин винаги се будиш преди мен. И не пиеш кафе. Но палиш цигара.След като аз се събудя. И как ме ядосваш, за да ме целуваш после. Говориш много. Обичам гласа ти. И не дочакваш песните да свършат.  Обичаш ме малко повече, когато съм с спусната коса. И не ми даваш да я връзвам. Целувките ти са в повече. И пак не стигат. Любов е да знам, как не пиеш кафе, но правиш моето...

2020 Primetime Emmy Awards Winner for Outstanding Lead Actress in a Drama Series: Zendaya as Rue Bennett in Euphoria

RUE BENNETT Trouble Don’t Last Always

I’m envious of your generation. You guys don’t care as much about the rules.

EUPHORIA (2019-) | insp

I guess I'm slowly learning how to become unattached. All the things in life I've loved have never seemed to love me back.

За теб алкохолизъм, а за мене е изкуство да мога да се напия да забравя кво е чуство...

He knew that I love you also means I love you in a way that no one loves you, or has loved you, or will love you, and also, I love you in a way that I love no one else, and never have loved anyone else, and never will love anyone else.

Не ми е проблем да губя, всяка загуба е една малка победа!

Веднъж превърнах себе си в един огромен парадокс. От жажда за страст, задоволих егото си с монотонност. Нахраних душата си с липса на близост. Оставих се да гладувам. Докато не стигнах до момента, точно преди припадък. Позволих на очите си да обхождат всичко чуждо, в търсене на оная искрица. Оставих устните си да докосват с екстаз единственото чашата с вино в компанията на остра цигара. Умът ми, разбира се, вървеше срещу мен. Всяка тъмна и самотна нощ той напомняше, какво копнее и в какво живее. В цигарения дим рисуваше картини на близост и мен ме беше страх да отворя да се проветри.