#найден | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 5 months

Text

Максим Венгеров ще изпълни виртуозния концерт за цигулка на Ян Сибелиус

„Има произведения, концерти, които съм свирил стотици пъти двайсет и повече години и когато се връщам и ги свиря отново в един момент разбирам, че те не са същите произведения. Те са се променили, защото аз самият съм се променил. “ Каза изключителният цигулар Максим Венгеров за „въпреки.com” при втория си гастрол в България 2018 година.

И продължи: „Този инструмент цигулката ме е провокирал да търся много по-голяма образност, много повече познания, които да ми помогнат да разбера какво правя като изпълнител. Защото цигулката е израз на душата по подобен начин, както лъкът е продължение на ръката.“

Сега забележителният музикант за четвърти път гостува в страната ни за концерт със Софийска филхармония под диригентството на Маестро Найден Тодоров на 7 декември и ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър в ре минор оп.47 на финландския композитор Ян Сибелиус. Във втората част на концерта на филхармониците с участието на Националния филхармоничен хор ще бъде изпълнен Реквием за солисти, хор и оркестър на британския композитор Карл Дженкинс.

Ян Сибелиус

Концертът за цигулка на Ян Сибелиус е създаден през 1904. По думите на знаменития диригент Леополд Стоковски „единственият инструментален концерт на Сибелиус е една от най-добрите симфонии на композитора“. Безспорно това е най-популярното произведение на финландския гений. Концертът е прочут със своята сложност, сякаш създавайки го, неговият автор си е поставил задача да демонстрира безграничните възможности на цигулката. Да изсвири подобен концерт може само истински виртуоз – такъв, какъвто някога е мечтал да стане Сибелиус.

Първата част на концерта започва непосредствено с главната тема и се разгръща импровизационно. Тя е със суров „северен“ колорит на оркестъра, изпълнена е със страстна и в същото време сдържана лирика, а многобройните солови каденци дават възможност на солиста да демонстрира виртуозността си. Втората част принадлежи към най-възвишените страници на романтичната музика – тя е вдъхновена елегия, изпълнена с необичайна мелодическа красота. Темпераментният финал също като първата част е написан под формата на сонатно алегро. Стремителен и задъхан, с пъргавия си пунктиран ритъм той въплъщава стихията на народния танц.

Максим Венгеров и Найден Тодоров, 2018

Сибелиус предвижда творбата му да бъде представена за първи път в Берлин, а солист да бъде известният немски цигулар Вили Бурместер, на когото той в началото посвещава своя концерт. Финансови причини обаче го принуждават да премести премиерното изпълнение в Хелзинки, а Бурместер няма възможност да дойде във Финландия и Сибелиус се обръща към Виктор Новачек – професор от Музикалния институт. Но Новачек е преподавател, не концертиращ музикант, а и до премиерата остава твърде малко време и по тези причини творбата не прозвучава толкова добре, колкото би могло да бъде. Раздразненият Сибелиус преработва произведението, изрязвайки някои фрагменти, особено сложни за изпълнение, и не публикува първата редакция, дори нещо повече – забранява тя да се изпълнява. Втората редакция е представена през 1905 в Берлин. Дирижира Рихард Щраус, а солист е чешкият цигулар Карел Халирж. Дълбоко засегнат и оскърбен, Бурмастер отказва изобщо да изпълнява концерта занапред и се налага авторът да промени посвещението си: негов адресат става 12-годишният унгарски вундеркинд Ференц Вечей, който го изпълнява след година. Разказват историята на този знаменит концерт на финландския композитор на интернет страницата Софийска филхармония.

Максим Венгеров е един от най-забележителните съвременни музиканти, който вече 40 десетилетия е на върха. И очакваме неговото виртуозно изпълнение на сложния, както го определят музикалните експерти, концерт на Ян Сибелиус.

Максим Венгеров и Найден Тодоров на пресконференция в зала "България", 2018

Припомняме, че при третия си гастрол у нас изключителният цигулар и носител на „Грамми“ Максим Венгеров и Маестро Найден Тодоров представиха музика от Дмитрий Шостакович в програмата на „Европейски музикален фестивал“ на 11 февруари 2021 година в зала „България“. В програмата бяха включени Концерт за цигулка №1 и Камерна симфония в до минор от великия руски композитор. Тогава, за жалост, поради ограниченията заради пандемията от Ковид-19 публиката трябваш�� да е заела 30% от местата в залата и заради изключителния интерес към концерта с любезното съгласие на именития солист по предложение на Софийската филхармония Генералната репетиция бе открита за почитателите на музиката. /Повече за този концерт може да прочетете във „въпреки.com” тук./ Тогава концертът на Венгеров беше първи в акустична зала, тъй като при предишните му гостувания по време на „Европейски музикален фестивал“, организиран от „Кантус Фирмус“ в сътрудничество с Филхармонията 2006 и 2018 бяха в зала 1 на НДК.

При второто си го��туване в София за концерта си на 30 март 2018 година Максим Венгеров, когато изпълни концерта за цигулка на Йоханес Брамс сподели за „въпреки.com”: „Имах огромен късмет мой учител и ментор да бъде Мстислав Ростропович, без него вероятно щях да бъда друг вид музикант. За него /Ростропович 1927-2007/ са писани специално произведения от големи композитори като Шостакович, Прокофиев, Бритън и Дютио, над 150 премиери е направил самият Ростропович на съвременни произведения по негово време. За мен ще е много интересно кои ще са съвременните композитори и съвременните посвещения. Аз съм много любопитен какво се случва със съвременната музика“.

На 13 март 2006 г. в зала 1 на НДК с оркестъра на Класик ФМ радио под диригентството на Лучано ди Мартино Максим Венгеровза първи път гостува в София. Тогава на уникалния си „Страдивариус” от 1727 г. той изпълни концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и беше аплодиран неистово от щастливите меломани, за които той изсвири на бис „Размишление” на Жул Масне и Унгарски танц № 8 на Йоханес Брамс. Почти 18 години продължаваме да сме благодарни за тази вечер, с която ни дари този невероятен музикант и артист…При второто му гостуване го слушахме в концерта за цигулка на Йоханес Брамс, невероятно преживяване, защото със свиренето си Максим Венгеров не е само виртуозен музикант, а ваятел на музика. Лъкът, с който свири Максим Венгеров е на знаменития Яша Хейфиц, самата цигулка Страдивариус е принадлежала на Рудолф Кройцер, на когото Бетовен е посветил знаменитата си цигулкова соната.

Максим Венгеров, 2018

Венгеров е роден е през 1974 г. в Челябинск в семейство на музиканти. На 5 години започва да свири на цигулка при Галина Турчанинова. Продължава обучението си в Новосибирск при известния цигулков педагог Захар Брон, където учи и друг талантлив цигулар, когото познаваме, Вадим Репин. На 10 години печели Международния конкурс за млади цигулари „Хенрик Виенявски”, на 15 – Международния конкурс „Карл Флеш”. На 16 години Максим Венгеров заедно с родителите си напуска Съветския съюз и става един от най-знаменитите цигулари в света. Той е концертирал с най-големите оркестри в света - в Ню Йорк, Виена, Филаделфия, Лондон, Чикаго, Вашингтон, Москва, Петербург. Едва 23 годишен Максим Венгеров става първият музикант посланик на Фонда за подпомагане на децата към ООН – УНИЦЕФ. През 2004 г. заедно с Мстислав Ростропович получава наградата „Грамми” за най-добър изпълнител на класическа музика. Тогава това високо отличие получават Михаил Горбачов, Бил Клинтън и София Лорен за…озвучаване на музикалната приказка „Петя и вълкът” на Сергей Прокофиев. За изнесените благотворителни концерти в полза на Израел е удостоен за почетен посланик на културата на държавата Израел по света.

Десетгодишнината от създаването на наградата на името на големия руски композитор Дмитрий Шостакович, учредена от Фонда на виолиста Юрий Башмет през 2005 година е отбелязана с новия си лауреат – цигуларя Максим Венгеров. Той става най-младият лауреат на наградата на името на Шостакович. Максим Венгеров получава премията „Грамми”, за записи за изпълнения под диригентството на Мстислав Ростропович на концерта за цигулка на Бритън и за виола на Уолтън. Това е само част от забележителната му биография, но никога не е спирал в търсенията и развитието си като артист, а вече и като преподавател. Категоричен е, че за него в музиката няма политика, защото свири за хората. „Музиката сама по себе си има своята уникална роля и чрез нея може да се разбираме там, където думите не достигат. Смятам, че музиката има и своята тайна, неназована роля, когато тя се изпълнява добронамерено, искрено от сърце, тя достига до хората и посажда семето, от което един ден ще израсне нещо добро. Хубаво е да изпълнявате музика дори и за хора, които не харесвате, т.е. грешка е да не свирите за някого, когото не харесвате, защото музиката има своето универсално послание. Ще дам пример – скоро след Втората световна война Йехуди Менухин, който е евреин, свири в разрушения Берлин, за което е много остро критикуван от някои представители на еврейската общност и от Израел. Но виждаме какво е сега Берлин – един космополитен град. Музиката има тази мисия да не се използва като политически средство”. Каза при второто си посещение в София Максим Венгеров.

Максим Венгеров

Продължава да е убеден, че „истинско чудо е какво ни дава музиката и какъв потенциал има да обедини цялото човечество.“ Толкова ни се иска, особено, в днешния ден на света да може това да се случи, колкото и безнадеждно да изглежда…

Британският композитор сър Карл Дженкинс (р. 1944), чийто Реквием ще бъде изпълнен във втората част на концерта на 7 декември, завършва факултета по музика на Кардифския университет, а по-късно специализира в Кралската музикална академия в Лондон. В началото на кариерата си той е известен като джаз и рок музикант, свирещ на саксофон, клавишни инструменти и обой. Участва в групата на джаз композитора Греъм Колиър и по-късно става член-основател на джаз-рок формацията „Nucleus“, която печели първа награда на Джаз фестивала в Монтрьо през 1970 г. През 1972 г. той става част от „Soft Machine“.

Дженкинс създава много музика за реклами и получава редица награди в тази област. Пробивът му като композитор идва с кросоувър проекта Adiemus, представян в Япония, Германия, Испания, Финландия, Холандия и Белгия, както и в лондонската зала „Албърт Хол“. Албумът The Adiemus: Songs of Sanctuary от 1995 г. оглавява класациите за класически албуми и привлича световното внимание.

Карл Дженкинс

Едно от най-значимите произведения на Дженкинс е „Меса за мир „Въоръженият човек“ Написана е по поръчка на Кралския оръжеен музей по повод празненствата за посрещане на новото хилядолетие. Авторът посвещава месата на жертвите от кризата в Косово. Подобно на „Военен реквием“ на Бенджамин Бритън, „Меса за мир“ има антивоенна тематика и се базира на традиционната католическа меса. В първата и последната част композиторът използва френската народна песен L’Homme armé, по която са създадени огромен брой полифонични творби през ХV-ти и ХVІ-ти век. Месата на Дженкинс е написана за хор, солисти и симфоничен оркестър. В допълнение към текста на католическата литургия са използвани цитати от други религиозни и исторически източници, включително от ислямската молитва, Библията и „Махабхарата“. В творбата има и текстове на Ръдиард Киплинг, Алфред Тенисън и японския поет Тоге Санкичи, оцелял от бомбардировките над Хирошима, но починал по-късно от левкемия. Премиерата на произведението за България е на 25 март 2014 година в рамките на Европейския музикален фестивал в София в изпълнение на Русенска филхармония и хор „Дунавски звуци“, диригент Найден Тодоров.

Реквием на Карл Дженкис е написан 2005 година в памет на баща му (in memoriam JDJ). През 2015 г. Карл Дженкинс е обявен от английското радио „Classic FM“ за най-популярния жив композитор и получава отличие „за изключителни заслуги към класическата музика“. Удостоен е с Ордена на Британската империя през 2015 г.

Винаги сме отбелязвали колко е важно да имаме възможност да слушаме на концерт съвременна музика. А Карл Дженкинс е обявен сред първите в списъка с 10-те най-големи съвременни композитори. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив на Софийска филхармония

#Максим Венгеров #Найден Тодоров #Софийска филхармония #Зелма Алмалех

0 notes