#конкурси
Text
Конкурсен дайджест - май 2024
Най-чаканата рубрика в сайта на “Отвъд кориците” “Конкурсен дайджест” продължава да представя литературните конкурси в България. Списъкът е валиден към 29 май 2024 г.
Национален конкурс за къс разказ “Мостове”Организатори: Клуб “Мечтание”, Дамски писателски клуб “Фортуна” и Дарик радиоИзисквания: Разказ на тема “Заветът на предците”Краен срок: 15.06.2024 г.Награди: Награда на журито и публиката,…
View On WordPress
0 notes
Text
Я напевно вдруге дивлюсь 20:23, і це новинка, а саме з участю Дениса Бігуса.
* перше 20:23 було з учасниками Євробачення і то вже після того як сам нац відбір скінчився.
Лише вчора я засинала під їх розслідування, як за їхньою командою стежило СБУ. А сьогодні вже всі про це гудуть, в рагулівни вчора етер був на цю тему, Женя Янович он як швидко спохватився, все гуд. Хоча раніше я навіть не знала про команду Бігуса.
В Жені як ніяк розважальний контент, тому Денис проходить деякі конкурси, вони просто надзвичайні.
Ви до прикладу бачили заяву Тіщенка про обкурених репортерів? Так ось це про бігус інфо, я чомусь не знала назви компанії, але точно знала що обкурені були точно не журналісти.
А ще Денис передає мене просто в будь-чому "а це хто?", мені особливо сподобалось коли Женя наспівує пісню "яка ти козачка, який ти козак" (сорі назви я не знаю) і Денис на четвертому рядку говорить що він вже його зміг передбачити, але розуміння хто це не додалося.
Якщо ви на момент прочитання цієї незгрупованої інформації досі не розумієте про що я, то гугліть! 30 людей СБУ, два "Ігоря", а ще "Вишенька", "Морковка" і "Грибочки" чекають саме на вас!
7 notes
·
View notes
Text
Я випала, бо перед університетом вирішила залипнути в аніме і конкурси. До речі, хто тут письменники, раджу брати участь: Міфи серед нас (можна натиснути на посилання) — надзвичайно цікава тема. Надіслала два своїх, решту просто перечитала. Якщо хтось надумає взяти участь — пишіть в коментах, але не кажіть назву твору, зберігаємо анонімність)
Продивилася “Євангеліон”. Він мене просто вбив морально, а фільм я взагалі на одному подиху продивилася. На ребілди в мене не стане сил, та й не звично мені таке дивитися. Оригінал просто вогонь. Написала по цьому наукову роботу, чекаю публікації і тоді залишу посилання.
Зараз вже на третьому сезоні “Моя академія героїв”. Стандартно, дещо наївно, але дивитися приємно. Деякі серії на фоні, деякі продивляюся повністю, бо надзвичайно подобається. Загалом, стандартний фентезі-бойовик, але це не є погано.
От як 14 числа піду в універ, опублікую тут список того, що я продивилася-прочитала за канікули. Хотілося б, звичайно, більше, але як на місяць, то цілком собі достатньо.
А ще в закладках висить незавершений пост про екологічну ��ідтримку українського контенту, але мушу його завершити, щоб було все чікіпіково.
Та й таке, звичайні будні перед напруженим семестром, сповненим старостування, навчання й роботи.
18 notes
·
View notes
Note
Чи дивиться ти Євробачення та подібні конкурси? Якщо дивилася нацвідбір Євробачення хто тобі сподобався більше всього?
ой, люблю таке
цьогоріч якось не вболівала сильно ні за кого. я взагалі тембер бланш люблю дуже, але їхня пісня ця не формат
джері не люблю, але ця її пісня як на мене підходить як для цього конкурсу чи не найбільше
4 notes
·
View notes
Text
Як виховати в дітей любов до читання
Щороку 2 квітня відзначають Міжнародний день дитячої книги. Свято започаткували майже 60 років тому, на день народження одного з найвідоміших казкарів світу — Ганса Крістіана Андерсена. Цього дня або й упродовж цілого тижня у багатьох країнах проводять національні тижні читання, конкурси, змагання, фестивалі. І все для того, щоб привернути увагу батьків і дітей до важливості читання книжок і формування любові до них із раннього дитинства. Однак цих заходів, очевидно, недостатньо. Бо, погод... Читати далі »
0 notes
Text
Міжнародний день театру
Міжнародний день театру — це свято, яке об’єднує всіх любителів і професіоналів театрального мистецтва. Цього дня театри всього світу організовують різноманітні заходи, фестивалі, прем’єри, конкурси, майстер-класи, щоб показати глядачам красу і силу театрального виразу. Міжнародний день театру — це також нагода для обміну думками, досвідом і підтримки між театральними спільнотами різних країн і континентів.
https://sogodnisvyato.com.ua/mizhnarodnyy-den-teatru/
#27березня#святокожендень#праздниккаждыйдень#якесьогоднісвято#березень#март#церковныепраздники#какойсегодняпраздник#какойсегоднядень#свято#праздник#свята#праздники
1 note
·
View note
Text
Ну що сказати, конкурси за участі іноземців з вирішальним правом голосу дали свій результат.
Членам Вищої ради правосуддя не обов'язково дотримуватись власного Закону та Конституції України.
Шановні судді, щиро співчуваю.
https://t.co/iqvyB8cxOU
— 🇺🇦 Ростислав Кравець (@rkravets_ua)
Mar 12, 2024
March 12, 2024 at 04:58PM
via Twitter https://twitter.com/rkravets_ua
0 notes
Text
Проф. Сава Димитров: Събираме заедно на концерт потомците на Панчо Владигеров
„По традиция честваме Празника на Музикалната академията, свързан с датата, на която е роден големият български композитор Панчо Владигеров, педагог и дългогодишен професор в нея. Нашата Академия носи неговото име и винаги на 13 март, рождения му ден ние организираме голямо събитие.“ Каза за „въпреки.com” проф. Сава Димитров, ректор на НМА „Панчо Владигеров“.
И продължава: „ Това е събитие, на което звучи изцяло музика на Панчо (така го наричат вече с обич поколения български музиканти –б.а.), събитие, на което винаги най-талантливите студенти изпълняват музика от големия български композитор. Разбира се, включваме в този концерт най-представителния ни състав – Академичния симфоничен оркестър. Националната музикална академия притежава и разполага със собствен професионален оркестър – оркестър, който е в услуга и взема участие в обучението на нашите студенти – диригенти, инструменталисти, вокалисти. Всяка година този наш концерт на 13 март се превръща в истински празник и е представителен за образованието в Академията.
Тази година се навършват 125 години от рождението на Панчо Владигеров и годишнината е повод да разширим програмата си в честванията.“
Проф. Сава Димитров
Разговаряме с проф. Сава Димитров в ректорския му кабинет в Академията. Той като атмосфера, интериор не е традиционен кабинет на академичен ръководител. Преди всичко е пространство, обзаведено с много вкус и артистичност – прекрасно голямо живописно платно на художника проф. Греди Асса, много книги по различните изкуства, фотографии от различни години на Панчо Владигеров, цветя и цяла стена с дипломите от многобройните награди на домакина от фестивали и конкурси по света.
„Тази година патронният празник ще продължи дълго – съвсем съзнателно ще направим в пет поредни дни концерти, в които участие ще вземат и студенти, и изявени наши преподаватели, и, надявам се, някои от възпитаниците на Панчо Владигеров.
Малкият Панчо, най-големият внук на Панчо Владигеров
Подготвили сме голяма изненада – поканили сме семейството му, неговите внуци, тези от тях, които се занимават с музика, тези, които са активни музиканти. Панчо Владигеров-младши (най-големият внук на композитора, който в Германия отбеляза 70 годишния си юбилей – б.а.), Екатерина Владигерова и близнаците Александър и Константин Владигерови. На 12 март, точно ден преди годишнината на техния дядо, те ще направят концерт тук, в залата на Националната музикална академия. Така събираме на едно място всички представители на фамилията, които с този концерт ще отдадат почит на своя предшественик – най-близкия до тях голям музикант, на патриарха на композиторската българска школа. Убеден съм, че този концерт ще се превърне в истинско събитие, и то не само за НМА, а изобщо за цялата ни музикална общественост в София, а и за България.“ Разказва проф. Сава Димитров в детайли сериозно обмислената и преди всичко артистичната, създадена с въображение програма за празника на Академията.
Екатерина, Александър и Константин Владигерови
На 13-и март е традиционният концерт, който се прави всяка година с Академичния симфоничен оркестър и солисти. Ще прозвучат концерти на забележителния композитор, оставил изключително наследство с музиката си.
„Ще бъдат изпълнени Концертът му за пиано № 3 (От петте клавирни концерта на Панчо Владигеров Концертът за пиано и оркестър № 3, оп. 31, си бемол минор, се радва на най-голяма популярност. Написан е специално за откриването на новата голяма концертна зала „България“ в София на 9 октомври 1937 г., изпълнен е от Академичния оркестър с диригент Цанко Цанков, солист е композиторът. –б.а), Концертът му за цигулка и Концерт фантазия за виолончело и оркестър, опус 35 и други симфонични творби на знаменития Маестро. Георги Патриков ще бъде диригент на този концерт.”
Панчо Владигеров, 1938 г., в кабинета си на бул. “Фердинанд” сега “Васил Левски”
„Планираме и други събития, които са в рамките на тазгодишния юбилей. Имаме съвместен проект с Музикалния театър „Стефан Македонски“, в който ще бъдат включени наши студенти, нашият оркестър. Надявам се, че оперетата, която ще поставим заедно на сцената на Музикалния театър ще предизвика много силен интерес – това е „Страната на усмивките“ на Лехар. Неслучайно правим тази постановка. НМА е висшето училище в България, в което се учат най-много чужденци китайци. Произведението е известно с това, че половината от неговото действие се разиграва на сцената на красивата Виена, а другата половина протича в чудния Китай. Нашата идея е в това – голяма част от студентите, които ще вземат участие в тази постановка да бъдат наши студенти китайци. Изключително много старание има в тях, изключително голямо желание за представяне на сцена. Възможността да излезеш на сцената като изпълнител солист все пак е много рядка възможност във висшите училища. И изобщо в света, да не говорим за Китай – за тях това е повече от голямо предизвикателство, от една страна. От друга, предизвикателство е и за нашите преподаватели: за да покажат нивото на педагогическата ни школа; за да демонстрират качество, което да бъде абсолютно задоволително – даже не бих казал, че думата „задоволително“ не е точна, а трябва да бъде толкова високо, че младите хора веднага да могат да излязат на професионална сцена. И да бъдат оценени от публиката, разбира се.“ Споделя подробности ректорът какво предстои.
Документът за назначаване на проф. Сава Димитров като гост професор на Zhejlang Conservatory of Music в Китай
На мой въпрос дали студентите чужденци в Академията преминават през едногодишни курсове по български език, както е обичайната практика, професорът уточнява: „Обучението на студентите китайци, както и изобщо на чуждестранните студенти преминава през етап, който е подготвителен за Академията. Те изучават много активно български език и се подготвят за съответната специалност, по която имат намерение да следват в Академията. Дали това ще бъде инструмент, пеене или част от теоретичния модул, със сигурност подготовката трае една година и това е много полезно. Ценно е за тях, защото успяват да навлязат в атмосферата, опознават се с преподавателите, успяват да направят личен контакт. В нашия случай (с музикалното образование) личният контакт е едно от най-важните условия за успех и за доверие от страна на студента към преподавателя.“
Когато ни посрещна в кабинета си на ректор проф. Сава Димитров каза с усмивка, че за първи път пред нас ще разкрие голяма тайна. Дойде и моментът за това.
Барепефът на Панчо Владигеров на входа на Националната музикална академия
„Тайната е, че Академията получи дарение. Изключително съм благодарен на един нескрит ценител на българската музика, цени��ел изобщо на изкуството, човек, който милее за българите по света, за талантливите ни изпълнители от най-висока класа. Говоря за господин Веселин Воденичаров, ценител на българската музика и изобщо – на класическата музика. Човек, който под една или друга форма винаги помага и на младите музиканти да намерят своя път и много често подпомага различни каузи. Към него ще отправя истински голяма благодарност от името на цялата Академия, защото през него получаваме изключително ценен дар.
Веселин Воденичаров е един от настоятелите на НМА. Той прие моята покана и още с избирането ми за ректор стана част на настоятелството. Меценат е, колекционира много картини, всичко българско, което намери по чужбина. Бюстът на Панчо Владигеров, който е във фоайето на Академията, е дар от господин Воденичаров. Така вече ще имаме два ценни експоната, които са осигурени от него.“
Снимките на Панчо Владигеров в кабинета на ректора на НМА
Не бях ходила в Академия 4-5 години. Срещите ми с музиканти са преди всичко по фестивали, концерти, оперни и балетни спектакли. Сега за разговора с проф. Сава Димитров не само минах покрай познатата фасада, но влязох и вътре сградата, която е много променена. Станала е по-светла, чиста до блясък, с красив интериор. Разбира се, красивият шум от свирене и пеене дава знака, че сме в храм на музиката. Има промяна и като присъствие на Академията в обществото като културна институция за тези три години и половина, откакто проф. Димитров е ректор…. Хората знаят какво се прави тук, идват всяка седмица на концерти, познават много от талантливите студенти. Как проф. Димитров действа като ректор, за да доближи Академията до обществото, да е по-отворена, без да се прави евтин пиар?
Националната музикална академия "Панчо Владигеров"
„Това е процес на осъзнати и абсолютно планирани действия – такива, които да отворят Академията, да покажат на обществото ни, че тук не се извършва само обучение. Тук се създава културен продукт. Многократно увеличихме всички концерти и събития, които организираме, както в нашата голяма концертна зала, така и в другите няколко зали, в които успяхме да създадем малки камерни сцени. Извън всичко, което направихме като подобряване на т.нар. материално-битови условия, т.е. онази част, която е свързана с физическото присъствие на човек в сградата и усещането му за малко по-голяма красота и чистота, подобрихме изключително много условията за работа. Във всяка една от нашите стаи има монитори, на които онлайн биха могли да бъдат представяни не само лекции и теоретични занимания, които вече сме дигитализирали, а може и директно да се влезе във всяка една от големите музикални платформи, без значение дали те са популярни, или са свързани с чисто научен масив. Със създаването на дигиталните ни образователни форми ние всъщност се доближаваме много до съвременния поглед за нещата, когато понякога физическото присъствие в едно конкретно пространство не е задължително и не е условие за качеството на обучението. Разбира се, правя една голяма скоба и казвам, че в случая с музикалното образование и обучение физическият контакт, контактът между преподавателя и студента (който винаги е много близък и личен) дава най-добри резултати и го приемаме като задължителен.“ Отговаря делово ректорът. Днес той не иска да си спомня за Ковид пандемията и трудностите, които е създала, но отчита, че поради нея гледа на живота с други очи и оценява положително нещата, резултат от пандемичната ситуация.
Проф. Сава Димитров
„Те разтвориха пред нас представата за другото обучение: за това, че бихме могли да дадем по-концентрирано знание; за това, че бихме могли да ползваме много други източници на знание. Много е важна обаче преценката кои от тези източници са достоверни и коя от тази информация, която „плува“ в дигиталното пространство, е качествена, за да направи впоследствие музиканта действително качествен. Без значение дали ще бъде в теоретичната сфера, без значение дали ще е в изпълнителската; дали ще се изявява на сцената, дали ще бъде тонрежисьор в Националното радио или Националната телевизия – там, където нашите студенти намират реализация на трудовия пазар. Важно е да кажа, че партньорите, с които работим са най-големите институции в държавата – те бяха тези, които ни подтикнаха да разтворим именно сцените на Академията и да пуснем студентите да се изявяват на техните сцени. Имаме чудесно партньорство с Националния дворец на културата, със Софийската филхармония, с няколко други университета, включително с БАН. Имаме няколко партньорства с националните медии: БНР, БНТ и БТА – местата, където се отразяват нашите събития. Много се радвам, че рубриката, която създадохме в БНТ в единствения сериозен слот за отразяване на култура – „Култура.бг“, вече седи повече от 4 години на екрана. Може би това е единственото предаване, единственото място, където се говори за класическа музика всяка седмица. Изключвам, разбира се, Националното радио и другите радиа, в които това е традиция, но в телевизионния ефир може би това е единственото предаване, което действително обръща внимание на нашите ежеседмични събития тук, в залата на Академията. При това предлага и традиционния разказ за конкретно произведение, който се представя в тези репортажи, свързан с класическия репертоар. За мен това е изключително важно и затова съм склонен да кажа, че това е моя мисия.“ Споделя проф. Сава Димитров, а ние сме се уверили, че това е точно така. Защото има смисъл, особено във време, когато темата за изкуството и културата не е основна за повечето медии.
Проф. Сава Димитров
Отварянето на Академията към обществото и показването на всички талантливи млади хора не е свързано само с класическия профил. Представяме и преподавателите, и студентите, свързани и с джаза. Традиционно вече се правят концерти на Биг бенда и на по-малкия му състав – Комбо-състава към Академията.
Дотук си говорихме с ректора на НМА проф. Сава Димитров, но не можем да не отделим и време да го попитаме и за неговата работа като талантлив музикант и създател на високо ценения Международен конкурс за кларнетисти. „Остава ли Ви време да се посветите на това? И как върви този изключителен конкурс, който успяхте да направите, въпреки пандемията? Разбират ли Ви достатъчно Вашите колеги? Не за друго, ами защото понякога у нас има някаква инерция, нямам предвид само Академията – така, да се върви по реда на рутината.“
Проф. Сава Димитров (1919-2008)
„Ще започна от обратната страна на нещата – радвам се, че Министерството на образованието и Министерството на културата погледнаха на инициативата, която имах преди няколко години още преди да стана ректор, да създам конкурс в България на името на моя дядо проф. Сава Димитров, основателя на българската кларинетна школа (в крайна сметка човек не бива да пренебрегва семейната традиция и да проявява излишна скромност; както знаем, тя невинаги краси човека). Създаването на първия конкурс беше много трудно. Но пък за сметка на това стартът беше изключителен. Той беше замислен да се проведе през 2019 г., но пандемията обърка целия свят, обърка и плановете ни за провеждане на конкурса. Той се състоя за първи път през 2020 г. точно в условията на пандемията, но с голям успех – тогава участваха повече от 120 деца, студенти и по-възрастни от 3 континента, от над 30 държави. На втория конкурс, който изтече преди няколко месеца, имахме изключителен успех: 159 участници от 4 континента, от 40 държави. Като за подобен форум, действително показателите са много високи, много високо е и качеството на участниците в конкурса. Журито ни е международно– такова, каквото го избрахме още в първия конкурс. Разбира се, бяха направени и известни промени в него. Защото една от основните ни цели в конкурса е голяма част от журито да бъдат академични преподаватели, тъй като именно те биха дали най-качествената оценка за бъдещите поколения, т.е. за музикантите, които се явяват на тези конкурси. Оценка получихме от много места. На първо място от Световната асоциация на кларнетистите. В нейния бюлетин – както хартиен, така и дигитален, излезе материал на повече от 4 страници, в който ние бяхме отличени. Оценката, която дадоха беше „най-добре проведеният конкурс в Европа за 2022 г.“ Така че, мога само да съм много доволен.
От друга страна, един от сериозните ни партньори Buffet Crampon, най-големият производител на музикални инструменти, повярва в конкурса още с първото му издание. За второто му издание ни осигуриха още по-голяма подкрепа и увеличиха наградния фонд (те ни дадоха инструменти на изключително висока стойност, с изключително качество!). Имам уверението, че така ще бъде и за следващия конкурс, който предстои. За него отново трябва да благодаря на Министерството на културата и на Министерството на образованието за подкрепата, планираме да го проведем също както предишния – през месец януари. Тъй като конкурсът е разположен във времето за доста голям период, само финалните турове са присъствени и са тук, в София, на живо. Останалата част от туровете – за различните категории се провеждат онлайн. Тук на живо минава само предпоследният кръг в най-голямата категория. Както и финалният. Разчитам, че интересът, който имаше за конкурса – не само на преподавателите и на журито, но и на участниците в него, ще продължи. Скоро чух да се използва за музикален конкурс думата „състезател“. Казах си: толкова ли вече сме минали границата на културното обръщение и на познаването на терминологията, че бихме могли да смесваме спортни и други категории, когато говорим за неща, свързани с изкуството, с музиката, с културата. Затова аз продължавам да казвам, че ние нямаме състезатели в конкурса, имаме участници.“ Споделя проф. Сава Димитров за развитието на конкурса.
Проф. Димитър Димитров (1947-2012)
Припомняме, че дядо му проф. Сава Димитров (1919-2008) е не само изключителен изпълнител и човек, който е успял да създаде след себе си имените музиканти, с които се гордеем. Той има основна роля за общото съграждане на Музикалната академия. Той е един от малкото професори в Академията, който е създал собствен, оригинален към днешна дата, дори може да го наречем национален стил. Първо на преподаване, второ на интерпретация и създаването на творческо отношение към музиката, което е важно. Важно е, защото той създава школа. Проф. Сава Димитров - внук с жар поддържа жива дългогодишната кларинетна традиция в семейството си. Негов баща е големият музикант и преподавател кларинетистът проф. Димитър Димитров (1947-2012), достоен продължител на каузата. А сега и синът му Димитър учи кларинет в НМУ „Любомир Пипков“ – това е вече четвърто поколение! Но това е друга история…
По много още важни теми разговаряхме с проф. Сава Димитров, например за обучението по музика в средните образователните училища, не в специализираните. За въпросите за мястото на изкуството в средното ни образование, които винаги са ни вълнували, но за това в следващ текст. А какъв е дарът от господин Воденичаров ще стане ясно на патронния празник на Академията, на самия тържествен концерт на 13 март.
А, иначе, когато минавате покрай Музикалната академия, можете да се спрете и да разгледайте и плакатите, които ще видите на фасадата. Те са от богатия фонд на Международното триенале на сценичния плакат, ценен партньор на Музикалната академия. Сменят се на три месеца, но винаги са посветени на музиката и я представят през погледа на визуалните артисти. Различните изкуства си правят среща тук. Красиво е, но за това са необходими сетива…≈
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: Стефан Марков и личен архив
0 notes
Link
Благодійний фестиваль DOG'S PARTY 5.0 відбудеться сьогодні, 15 жовтня, у Молодіжному парку Харкова. - https://www.objectiv.tv/uk/objectively/2023/10/15/konkursi-ta-pokazovi-vistupi-u-harkovi-vidbudetsya-festival-sobak/
0 notes
Text
Възпитаниците на пловдивското музикално училище Хрисиана Савова, Йордан Тодоров, Виктор Вичев и Борис Трифонов са лауреати на множество национални и международни награди и представляват България в най-престижните световни конкурси.
1 note
·
View note
Link
Без Купюр - Облрада планує провести конкурси на посади керівників обласної лікарні, госпіталю для ветеранів та онкоцентру - https://www.kypur.net/oblrada-planuye-provesty-konkursy-na-posady-kerivnykiv-oblasnoyi-likarni-gospitalyu-dlya-veteraniv-ta-onkoczentru/
0 notes
Text
Цей день в історії:
Історія дає відповіді на велику кількість запитань і відкриває шлях в майбутнє, тому не варто забувати про те, що сталося з людством в минулому. За допомогою нашого сайту ви в будь-який день зможете зазирнути в далекі часи. Цей день в історії став знаменним за рахунок наступних подій:
1668 рік
Петра Дорошенка обрано гетьманом України
1786 рік
У Нью-Йорку вперше надійшло в продаж морозиво
1824 рік
Ноа Кашинг з Квебека запатентував пральну машину
1827 рік
заснований грязьовий курорт Саки
1869 рік
Айвз Макгаффі з Чикаго запатентував пилосос
1912 рік
У Лос-Анджелесі заснована кіностудія «Universal»
1915 рік
Казимир Малевич створив свій перший «Чорний квадрат»
1928 рік
Здійснений перший авіапереліт з США до Австралії
1947 рік
Уперше відкрите судноплавство по всьому Дніпру
1999 рік
вперше в Україні стала доступною програма міжнародного бакалаврату
Щоденний дайджест свят, пам'ятних подій і річниць. Всі державні, професійний, міжнародні та релігійні свята на кожен день. Привітайте друзів і рідних вчасно!
Пізнавальний клуб "CLENG"
www.cleng.club
#cleng #clengclub #enegen #heaglobe #цейденьянвісторії #конкурси #журналіст #оператор #редактор #репортер
#cleng club#invest#investing#heaglobe#glonetin#dominic dzentoa#енеджен#enegen#міжнародна інвестиційна група glonetin#міжнародна школа бізнесу enegen#цей день в історії
0 notes
Text
Коли виникає питання про те, куди піти і добре відпочити, багато хто віддає перевагу боулінг-клубам. У нашому місті таку можливість вам надає космічний боулінг-клуб Astro Bowling - це не тільки місце зустрічей, веселощів, радості та відпочинку, а й чудова можливість довести всім, що ти найкращий гравець в цьому місті! Саме для вас, дорогі друзі, ми створюємо акції, турніри, конкурси, організуємо заходи, подробиці про які ви завжди зможете дізнатися на нашому сайті. Добрий відпочинок та бадьорий настрій гарантуємо!
1 note
·
View note
Text
Механизъм за гражданско участие в разработването, прилагането и мониторинга на образователните политики при работа с млади таланти в училищна възраст, м. април’2023
https://www.krug-bg.org/docs/MEHANIZAM%20za%20grazhdansko%20uchastie%20BROSHURA%20NOVO.pdf
Тази публикация е създадена по Проект №BG05SFOP001-2.025-0039 „Граждански мониторинг: силни и слаби страни в политиките за работа с млади таланти в училище“, осъществяван с финансовата подкрепа на оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. /В линка е публикуван целият анализ./
“Освен ученика и неговата индивидуалност, потенциал, скрити и изявени дарби, наличното на другия край по общите усилия и грижа по откриване, съзидание и развитие на младия талант, са съществуващите към момента нормативна и стратегическа рамки на национално равнище. Прегледът на стратегическите и програмните документи сочи, че под „талант“ се разбира вече изявеният и доказал се талант в различни сфери на науката, културата, изкуството и спорта, но не и потенциалният талант, все още недоразкрит, или пък скрит или потискан по една или друга причина на характера, средата, обстоятелствата. Реализацията на Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г. например е в подкрепа на държавната политика за „подпомагане на деца с изявени дарби, които са доказали своите възможности в конкурентна среда в областта на науката, изкуствата и спорта“. Тази конкурентна среда включва национални и международни конкурси, олимпиади и състезания, за които са осигурени финансови средства за 2022 г. Описаната концепция показва, че фокусът на образователните политики у нас действително започва да се обръща към преосмисляне на фундаменталната роля на талантливите деца и ученици за едно по-добро и сигурно въпреки всичките си неизвестни бъдеще за всички ни; тази концепция и подкрепа следва да се надгради и чрез по-широкия демократичен подход в развитието на ключовите компетентности не само за децата с вече изявени, утвърдени и доказали се в количествени резултати и индикатори дарби, но и за учениците с висок потенциал на учене и творчески възможности.
От своя страна проучването на нормативните документи отчита действително спешната нужда от отразяване на актуализациите в мисленето и нагласите към таланта и неговата ключова роля за посрещане на предизвикателствата на бъдещето в един все по-интензивен на новости свят. По смисъла на чл. 187 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), постановяващ допълнителната подкрепа за личностно развитие, децата с изявени таланти влизат предимно в категорията на специалните образователни потребности (СОП) и ресурсното подпомагане. Ако съвременният свят на иновации и висок темп на технологичен и центриран около информацията напредък има неоспорима нужда от човешките креативни, аналитични и творчески способности, то талантът и развитието на неговия потенциал още в училищна възраст логично следва да бъде не изключението, а нормата в нормативната рамка за предучилищно и училищно образование. Това означава, че включително в управлението на образователния процес индивидуалността, личността и потенциалът на ученика следва да се приемат, в синхрон с европейските и глобалните политики на парадигмална трансформация на образователния процес, не като проблем, а именно като решение в рамките на един ефективен стратегически подход за качествено развитие на културата, изкуствата, науката, технологиите и спорта. Такава стъпка на политическо равнище вече е предприета чрез Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби[1], действаща на базата на ЗПО – по смисъла ѝ развитието и потенциалът на всяко дете и ученик са обект на обща подкрепа, и съответно издигнатата Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г.[2]
В европейските и глобалните тенденции към синхронизиране на формалното образование, неформалното обучение и информалното учене, на продължаващото обучение и квалификация и ученето през целия живот, през последните две десетилетия все по-целенасочено фокусът на ученето и надграждането на познания се измества от по-пасивното усвояване на масиви от информация към интерактивното обучение и проактивното разгръщане на личностния потенциал на обучаемия, развитие на индивидуалните компетентности, умения, способности и таланти – в името на по-гъвкав, посрещащ и приобщаващ предизвикателствата на информационната епоха начин на живот за отделния човек и за обществото като цяло. Оттук съответно и образователните стратегии и политики са все по-неразривно обвързани с отговорността за консолидиране на гражданското общество и за ясно дефиниране на облика на гражданската идентичност. А гражданската идентичност естествено има своите специфики в дефинирането ѝ на ниво ЕС и в дефинирането ѝ на национално ниво, според специфичния ѝ културен, социален, икономически и политически контекст.”
[1] Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби (обн. - ДВ, бр. 111 от 22.12.2003 г.; в сила от 01.01.2004 г.; ... изм., бр. 30 от 31.03.2020 г., в сила от 31.03.2020 г.). https://web.mon.bg/bg/100680
[2] Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г. https://dv.parliament.bg/DVPics/2022/41_22/3255.pdf
1 note
·
View note
Link
0 notes
Link
0 notes
Last Seen Blogs
sockykong
sockykong
taste-the-darkness
Taste The Darkness
queenofspeed
Married to all tower cranes
lolaworldsblog
Serene Queen
katruong
bittersweet.