authoricfire - Tumblr blog

authoricfire · 3 years

Text

"Ще мине, спокойно. Това е просто период..."

Tолкова ли е лошо че искам просто да умра...? Да, точно така. Да умра. Просто седя и си мисля...колко много го искам...сега...веднага... Не е като да не мога просто да го направя... Да, вярно...хора за които ме е грижа.. И се замислям, но в този момент ...в момента сега ...не ми пука... Да...не ми пука..изобщо. Толкова съм наранена, изтощена, изцедена, смазана...че колкото и да ме е грижа за тези хора...в момента си представям как просто приключва всичко и в същото време реакцията на всеки един от тях...и не ми пука. Макар че да...ще ги боли. Ще мине нали? Нали така казват всички..."Това е период, ще мине". Ето, сега аз го казвам: До всички, които ще ги боли от липсата ми...Ще мине! Спокойно, това е просто период...Ще боли известно време и ще мине....

0 notes

authoricfire · 4 years

Text

Индивидуално до...

Всичко върви по дяволите. Пак живея на "пълни обороти", но в каква насока? Скролвах ни чата. Толкова много написани съобщения, толкова много...от тези които не сме и коментирали, които не си и видял и не съм чула реакцията ти. Толкова много безсмислени такива съобщения. Това също най вероятно е такова. Защо го пиша в такъв случай ли? Ами не знам. Наистина и на представа си нямам. Това е различно. Това съобщение е безнадеждно в най буквалния си смисъл. Без-надеждно. Мисля че я губя с бясна скорост. Изплъзва се между пръстите ми, както косата ти когато я галя, докато лежиш в скута ми. Но аз продължавам. Продължавам да се опитвам да спася малко от нея. Мъничко поне. Продължавам да се опитвам да дишам свободно или поне колкото да преживея. Нямам избор. Дали? А смисъл? Да продължавам без-надеждно да се опитвам да спася нещо което... Защо да го мъча? Защо да мъча и себе си? Сериозно питам? Не си и мисля да приключа живота си ...за нещо много по страшно е...да продължа да живея. Но поне мога да спра да опитвам. Нямам сили. Надеждата...умира бавно и си мисля "За какво си ти на който и да е? За какво му е на някой ти да продължаваш да се изтезаваш борейки се за щастие което няма да имаш?" Боли...ужасно и мъчително много. Осъзнавам много неща. Осъзнавам и колко лигава съм станала напоследък. Осъзнавам толкова много и в същото време нищо...е за какво любов? Защо продължавамда пиша тези неща надявайки се че някога ще ги видиш и ще ми помогнеш. Опа! Ето го бе. Очаквам помощ. За това ги пиша. Нарича се слабост. Изключа ли ще изключа и нея. На теб ще ти е по леко. На мен също. Е стига толкова пращам това и спирам. Обичам те любов и благодаря!

0 notes

authoricfire · 4 years

Text

Добро утро любов~ Не знам дали ще го видиш, аз пък ей такичка реших да го напиша, да го споделя. Събудих се СУПЕЕЕР умряла и все още напушена, защото спах час и половина реално. Първата ми мисъл след "Дейба кво се случва?!", беше: "Добро утро любов, наспа ли се?" И реално се усетих, но исках да го споделя, за да се събудиш с това усещане. И все пак: Добро утро любов Наспа ли се?

5 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

От: Душата ми До: .......

Ще го кажа въпреки че ме е страх. Страх ли? От какво ще попиташ? Страх ме е да не изгоря. Да не се разпаля толкова много, че всичко да стане на пепел. Страх ме е да не те изгоря. Да не те нараня. Страх ме е да горя = страх ме е да бъда себе си. Страх...сетиво, което да те пази. Смешно е нали? Да ме пази от това да бъда себе си? Наранявала съм хора, ранявала съм себе си след това, но знаеш ли ....След дъжд качулка. Ще го кажа въпреки че ме е страх. Ще избера да горя? Ами ако прекаля и изгоря? Ако изгоря себе си...не, остави...ако изгоря теб?! Ами какво ако угасна? Край? Хаха...не. твърде ще е лесно. И сега какво? Нито така нито иначе? Ще го кажа въпреки че ме е страх и те моля да простиш, ако прекаля....ако те изгоря и нараня. Но ще го кажа...въпреки че ме е страх: Обичам те! И нека от това да изгоря.

31/08/2020

3 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

Просто вече не му виждам края. И какъв е смисъла изобщо? Сериозно? Отново дори да докажеш че си прав, ще ти се поиздразня, ще ти се покефя. Ще довършим разговора с лигни, ще си кажем лека нощ, за пореден път през шибаният телефон, коетп вече ме побърква...

Ще оставим телефоните. Ти ще си пуснеш нещо за гледане или ще заспиш. Аз ще лежа зяпайки тавана, мислейки си че ми липсваш, усещайки тази гняс и онова противно чувство че няма да се видим. Ще се разплача, ще се секна ще мисля...и пак ще стане сутринта докато евентуално се унеса с 2000 зора...

И се повтаря

Денят ще е същия. Ще търпя всичко от момента в който се събудя. Ще почне да става много зле и ще те набера. Няма да вдигнеш. Или ще вдигнеш. Ще си с Вяра, ще те чуя да се смееш и ще си замълча за всичко което съм искала да излея... Ще се наложи да затворим и после пак...

Или...ще излезеш от линия..ще ми стане тъпо за секунда, ще се замисля че всъщност се наслаждаваш на сън или на аниме в момента и ще се почувствам по добре. Егоистично ще ми се ще да отговориш, но най вероятно няма и ще напиша едно от тези съобщения които някога ще видиш и вече няма да бъдат отразени и да са с тази емоция...

Но което и да е...и когато и да е едно няма да промени нито смисъла, нито емоцията си

Обичам те и ми липсваш и с нетърпение чакам момента да те видя, независимо колко още ще трябва да изчакам ако се окажа права. Много те обичам.

0 notes

authoricfire · 4 years

Text

Затварям очи със идеята да заспя. Усещам го до мен. Прегърнал ме е както обикновено. Няма и 5 минути а той вече хърка. Леле страшно много ми се схваща крака но не искам да го разбутам. Отварям очи, оглеждам се наоколо. Спомням си първия път в който бях в тази стая. Спомням си и по нататъшните пъти. Периода с гледането на филмите. Лигавенето. Понякога ми липсват дори тези невинни моменти в които ме беше срам от него.

Отново затварям очи. В главата ми е поток от мисли. Не мога да заспя. Цигара? Няма да откажа, но ще го разбудя. Още мисли...много мисли. Стоп! Ииии го разбудих. Ставам да пуша.

Свеж въздух...от това имах нужда. Главата ми се прочисти... Дълбоко поемам дъх...и влизам.

Влязох тихо. Вече спеше. Седнах на леглото внимателно, като не посмях да легна. Загледах се... Гледам го просто как спи. Човека който обичам. Настръхвам. Усмихвам се сякаш не контролирам устата си.. Човека който ме обича... Настръхвам повторно. Сещам се за онези моменти във филмите, когато мъжа или жената просто гледат любимия им как спи. Винаги съм го намирала за тъпо. Човека просто спи, какво го зяпаш?! Както и да е...

Гледах го и усещах... просто усещах. Прищя ми се просто да го целуна по челото...а след това да го галя по главата.

Що за мисли?! Да го целуна по челото?! Доста лигаво....

ШШШТ! Не ме занимавай в момента. Никой не те пита!

Шизото...ъх. Изнервих се... Започнах да си играя на телефона. Той явно се разбуди и просто сложи глава в скута ми казвайки тихо..."Ох, любов". Оставих телефона и започнах да го галя по главата. Усещах косата му която просто минаваше между пръстите ми...и мислех. Човека който обичам...човека който ме обича. Пак настръхнах.

Напоследък все си мисля че времето ми с него сякаш се изплъзва. Сякаш губя все повече от него. Шамаросах се душевно.

Ауч! Но благодаря си.

Гледах го и галех косите му. Черните му коси. Мислех за кафявите му очи които също ме караха да изтръпвам всеки път щом срещнат моите. Тези моме��ти...ах~

"Той скоро ще си тръгне, готова ли си?" -попита ме мен някъде там вътре.

Готова или не...готова съм. Мигнах опитвайки се да снимам момента. Запаметявах усещането...и гледката.

Човека, който обичам. Човека, който ме обича. Просто спи...а аз го гледам. Красив е... той самия...душата му...

Чиста любов...обичам го. *Изтръпвам*.

Обичам те, казвам без глас.

Затварям очи...той се размърда и продължи да спи, а аз да усещам.

3 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

*Внимание! Това не е обичайно пожелание! Да не се чете от хора със слаби сърца! Съдържа опасно количество любов! Лесно запалимо!*

🔥❤️🔥❤️🔥❤️🔥❤️🔥❤️🔥

ЧЕСТИТ ДЕН НА ЧАЙКАТА!!!🥳 Най накрая дойде деня в който ще получиш едно от мойте прословути пожелания!

Кон прегазен от валяк, кретен, тъпак, чайка, ЛЮБОВ! ТОЛКОВА МНОГО ИМЕНА! Всяко с вдигнат левъл!

Любов първо ще ти кажа че много те обичам! Неописуемо! 💞 И се надявам да имам възможност да го повтарям още много време. 💖

Не знам какво да ти пожелая чийтър такъв! Бейсиците си ги имаш вече!😹

Пожелавам ти щастие! Много искрено щастие. 🙉🙈

Пожелавам ти много позитивн�� нагласа!✨ Не бъди реалист постоянно...погледни го позитивно и промени нещата!😁

Пожелавам ти сила! Животите ни са невероятно интересни, но изискват сили! Пожелавам ти ги от цялото си сърце!💪

Пожелавам ти да откриваш все по нови хора и да продължаваш да страхотноясваш света!

Любов, миналата година ти пожелах и скромност! Тази година ти подарих званието! 😁

Любов ли бе да я опишеш?! Любов казвам го често, но Благодаря! Благодаря че си до мен! Благодаря че си толкова ТИ, че да лупваш любовта ми и в същото време да ме изкарваш извън релси!🔥

Ти си най страхотният човек който познавам, а благодарение на теб аз съм 2рия най страхотен човек, който познавам!🔥❤️🔥

Любов, пожелавам НИ още много моменти заедно! С крака или без! Независимо дали си до мен или си на 400км. те усещам винаги близо!🥰

Любов.... ЛЮБОВ! Ти ми показа света по толкова различен начин! Влюби ме в света и в теб!🌌

Любов пожелавам ти да страхотноясаш целия свят! Знам, че ще успееш! Опа, УСПЕЕМ! 🌏

Любов на разстояние! Това може и да не се промени! Колкото и да искам да си до мен постоянно, винаги, всяка секунда, толкова и не искам! Точно това разстояние ни приближава!

ОБИЧАМ ТЕ! 🔥❤️🔥

ОБИЧАМ ТЕБ! Обичам шантавата ти коса! Обичам кафявите очи, които ме карат да настръхвам! Обичам ръцете с които ме докосваш!

ОБИЧАМ ТЕБ!🔥❤️🔥

Обичам начина ти на мислене, защото ми е неизвестен! Обичам споровете постоянно дори да знам че ще излезеш прав! Обичам твоята душа...и любовта която на света раздава! Обичам теб от А до Я, ОБИЧАМ ТЕ НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ!❤️🔥❤️

ЛЮБОВ! Мойта частица светлина! Красотата на мрачната картина! Чая ми след тежък ден! Благодаря ти ще те имам! На теб, на вселената и на мен!💫

Благодаря НИ че сме ние! Без никакви наименования и рамки! Просто НИЕ! Две чайки! 🏝️

Пожелавам ти малко търпение! Колкото да успееш да го научиш сам! 😄

Чайко....любовта която ме влюби до неознаваемост и ме плаши!❤️

Пожелавам ни да имаме няколко дни в които нито аз ще мисля за нещо странично, нито ти! Пожелавам ни наши дни! Без време! В които сме го спрели! Знам, че ще ми се кефиш, защото ще ти се кефя!

🔥ОГЪЪЪЪЪН🔥

Иха! Не съм вярвала, че ще го кажа някога, камо ли на пироман, но... Благодаря че ме запали!🔥 Благодаря че гориш с мен! 🔥 Благодаря че даде живот на мен в мен. Из мен, нея, тя и АЯ се бях позагубила😆

Любов, Обичам те! По толкова простичък начин те обичам! Просто чиста любов! 💞

Мога да пиша още много, но думите не побират любовта и емоциите ми към теб! За това за сега ще спра...✨

Но последното ми пожелание към теб....

ПОЖЕЛАВАМ ТИ МНОГО ЦАРЕВИЦА!🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽🌽

ОБИЧАМ ТЕ ЛЮБОВ!💞

*Това е просто пожелание за рожден ден... специално достатъчно, за да заеме своето място тук*✨

6 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

Свобода на думите на душата

Събудих се и първото което усетих днес не беше липсата ти. Сетих за теб и ме обвзе ужас... Сърцето ми заби с невероятна скорост и се покрих с одеялото, сякаш ще ме защити. Обикновено сутрин проверявам дали не си ми отговорил на някое си съобщение от вчера, което обичайно за теб не си отразил, или ти пиша, за да те заредя за предстоящия ден, но...не и днес. Знаех че не си ми отговорил, усещах го. Исках да напиша нещо с което да те заредя, но не можех...нямаше от какво да те заредя. Останах "скрита" под завивката определено време, усещайки как душата ми напира да излезе, защото ужаса ми сякаш я побърква и не издържа. Мина определено време...отвих главата си и в този момент, като по часовник вятъра на отворения ми прозорец размести пердето и пусна тънък лъч светлина в мрачната стая. Освети ме в окото и инстинктивно се скрих обратно. Тогава се разплаках, но без да усещам тъга, мъка или каквито и да е други емоции. В главата ми крещях "Не искам светлина! Не искам да виждам нищо друго! Не искам!"....Умирах от ужас и не от каквото и да е било, а от самата светлина...

Пак ми влезе в главата. Точно сега исках да си до мен, но не исках да го знаеш. Не исках да усетиш това, което беше вътре в мен. Лицето ти сега изплува в ума ми. Настръхнах. Завих се още по навътре, сякаш наистина си мислех, че по някаква логика там е по безопасно. Замислих се за съобщенията, които сутрин ти изпращах, за твоите отговори. За събужданията с нашата си песен. За боричканията след това. Замислих се за колко те обичам и тогава сякаш всичко в мен спря. Сърцето ми...дъха ми... душата ми. "Не искам да се будя повече така, не искам да го крия. Обичам те по дяволите по толкова специален начин, че едвам дишам от това". Това беше последната ми мисъл в този момент. Открих главата от завивката, взех телефона, отворих нашия чат и написах "Зарежданка за деня". Само трябваше да го изпратя....но го изтрих. И написах просто "Добро утро~ Видях че днес е събота и с тииихаа надежда реших да питам...На работа ли си и днес?"....И тихата надежда в мен угасна и зачаках отговора твой...

3 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

Усет

И отново мисълта ми почва да тече

И реки от думи се изливат

И все към тебе ме влече

Течението им дърво силно

И по него свободно ще се пусна

Нека към теб ме отнесе

Но в невидима стена се блъснах

Сега душата ми от болката реве

Но не ме боли от удара ми силен

Не боли от липсата ти днес

Боли ме че не чувствам нищо

Боли че не усещам се човек

И всяка сутрин с теб започвам

През онези светещи неща

Дето хората разделят силно

А нас сближават ни сега

И усещам че наред ще бъде

Всеки ден сега и след това

Защото може да те няма

Но си винаги до мен в света

И ще ти чета моята поезия от болка

Ще чета за да ме разбереш

И ще слушаш и ще чуваш думите

Написани от две треперещи ръце

И знам със сигурност едно

Обичам те и ще го казвам пак

И това сега е мойта сила

В мрачната и прашна рутина

В последен стих ще кажа друго

Че усещам те далеч

А сякаш сърцето ти препуска лудо

С мойто под едно небе...

Последен стих ще бъде този

Овлякох се със думи, знам

Но не стигат редовете да опиша

Усета от авторския блян.

#бг пост #бг любов #бг блог #българска литература #български #българия #българин #българска любов #автор #авторско #писание #мои стихотворения #мое #усет #даразбиемстериотипа

1 note · View note

authoricfire · 4 years

Text

Болката боли

И пак забулена в мрак съм

Отново пълни моите очи

Не искам да ме питаш как съм

Не искам да го чувам. Замълчи!

И пак към тебе викам

С пълно гърло но без глас

В душата си надниквам

И там виждам само мрак

И пак гласа ти не лекува

Липсата ти натежа

И душата ми пак псува

Разделените тела

Но сърцето ми го чувствам

Сякаш с твоето тупти

Но душата си не пускам

И свободно не лети

А уш телата само разделени

И усещам твоя глас

На парченца разпилени

Са и те в този час

Не усещам вече болка

Не усещам онзи страх

Сама организирам гонка

Вътре с мен и моя мрак

И признавам си сега

Нуждата от теб е силна

Тази от физически тела

От прегръдката ти милна

Теб те няма, и боли

Но душата ми обаче чувства

Давейки си се в сълзи

В прегръдките душевни плува

И ще чакам този ден

Да усетя твоята прегръдка

Когато пак ще си до мен

И ще бъдеш моята милувка

До тогава ще търпя

И ще дишам трудно знам

Но пътя си ще извървя

За да те усетя в края този блян

#авторско #бг автор #българска поезия #бг текст #бг тъмблр #бг надпис #бг поет #българия #български мисли #български #българско #българска любов #българска поема #бг болка #болка #липса #сълзи

12 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

Цветето със цвят

Тя е като нещо свежо в деня. Сякаш е единственото цветно нещо в сивия свят. Гледаш я и можеш да видиш какво ли не. Не просто момиче. Можеш да видиш слънцето или луната. Да я видиш като свободна птица. Аз я виждам като цвете. Красиво рядко лилаво цвете, което всеки ден разцъфва все повече. И не само, че тя разцъфва. Кара и всяко нещо около нея да цъфти. Украсява сивотата с цвят. Малкото лилаво цвете, което дава толкова много на света около него, а дори не прави нищо особенно. Просто си цъфти. Нещо толкова обикновено, а в същото време толкова необикновено. Малко, дребничко невинно цвете. Рядко е, а ако го видиш няма как да не го познаеш. И се наслаждавам аз на това цвете. Цветето, което донесе цвят и в моя сив ден. Всеки може да намери цвят дори да е в нещо толкова обикновено, като просто един приятел. Точно там се крие необикновената красота.

#авторско #бг автор #писатели #бг поет #бг надпис #бг тъмблр #бг текст #бг болка #бг литература #бг тескт #бг мисъл #български мисли #българска поезия #български #българско #българска поема #българия #българска мисъл #българин

3 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

Птичка в кафез

Боли ме, душата ме боли.

И опитвам да помогна.

Като в кафез затворена лежи

А болката е просто огън.

Боли ме сърцето ме боли

Но виковете ми остават си нечути

Красота няма вече в моите очи

Усещам само страх и несполуки

Като птичка в кафез се чувствам

Изоставен някъде в празнината

Само мойте песни чувам

Но не чувам красотата

И за болка в мойте песни пея

За тъмнина и изгубени души

Но това и виждам в нея

Две забулени очи

И навън природата е сива

И не виждаш вече цвят

И затворена си мила

В кафез на своя мрак

И тихо свойте песни пееш

Без да чува никой твоя звън

Болка в себе си ти сееш

И не виждаш свобода навън

Виждаш само твойте сенки

И усещаш ги навред

Играят тъмни сценки

В тъмнина се лутат те

Но ти им даваш тази сила

Ти не пускаш светлина

Ключа е вътре с тебе мила

Отключи пътя си към свобода

Недостигат вече сили

В този мрак настъпи тишина

И не пееш вече мила

За красивата тъга.

1 note · View note

authoricfire · 4 years

Text

Душата ми отново пее (2 част)

Странни мисли в мен сега напират

Отново чувам твоя глас

Душата ми обаче пак се крие

Но усещам нейния захлас

И може би е нещо грешно?

Може би не виждам същността

Гласа ти ли е лекарството чудесно?

В него виждах тази красота

Но ми се струва твърде лесно

А и вече не усещам лекотата в мен

Дали лекарството чудесно

всъщност не е просто онзи плен?

Обичам аз с нея

да слушам твоя меден глас

Но красотата има стойност

Има стойност и тихичкия ни захлас

Гласа ти мислех, че лекува

А всъщност хич не е така

Душата ми в мене се бунтува

И крие своите крила

Страх я е, това усещам

Понеже ти познаваш я добре

И май, че вече се досещам

Твърде открито е пред теб това дете

Страх я не от твоя глас обаче

Страха й не идва и от теб

Страх я е, че ще я накараш да заплаче

Страх я е да не откриеш нейни страхове

Харесва й че знаеш нея

Харесва й че има те

Но за друго аз и тя копнеем

За лек копнее нашето сърце

И страх ни е от него вече

Страх ни е да не видиш черното в нас

За това ни е страх и да заплачем

За това ни е страх и от свобода

А за помощ тя да вика вече няма сили

Нямаме и сълзи физически за плач

За това и от гласа ти тя се крие

За това кърви си скрита в захлас

Свободата струва й се страшна

И мен ме плаши вече знай

А ти страха на вън ни тласкаш

Тласкаш болестта към хубав край

Лека се крие вътре в нея

Затворен е под златен похлупак

Да го отворим заедно с теб копнеем

Да изхвърлим заедно и този страх.

#авторско #бг автор #бг поет #бг надпис #бг тъмблр #бг текст #бг болка #бг мисъл #болка #българска поезия #български мисли #българия #моя душа #лично #мое #моетворчество #мое стихотворение #красота

3 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

Фея е моята душа (1 част)

Пуша сутрешна цигара

И гледам природата навън

Мисля си как теб те няма

Мисля за гласа ти и неговия звън

Боли ме нещо в мен

Боли ме и физическото тяло

Сякаш душата ми е плен

И виждам само черно бяло

Боли и отвътре ми напира

Сякаш нарочно я държа

Махай се! Дерзай де мила!

Защо ме караш да крещя?

И мисля си за теб и още 100 неща

И мисля как един ден до теб ще бъда

Ще виждам онази красота,

онази на свободна пеперуда

Но душата ми е болничка сега

А лекарството за тази болест нямам

Ще ми се да я освободя

И да излети със собсвени крила

И после сякаш нещо в мен се секва

Спира мисъл, спира дъх

В тоз момент гласа ти в мен отеква

А душата ми се крие като плъх

Защо ли те е страх? Защо се криеш?

Защо си пак забулена в прах?

Нали това искаше, гласа му да откриеш

Защо сега изпитваш страх?

И после пак я чувам

Чувам собствения си душевен глас

И започвам да го критикувам

Де да можех да извикам "Пас"!

Но не мога, ще трябва да те чуя

Е? Ето слушам те сега, защо мълчиш?

Кажи ми защо ме караш да те плюя?

Защо отново скрита си седиш?

Опитвам да я чуя, а тя се крие

А иначе даже ми крещи

Попринцип вика, даже вие

Сега просто седи на моите плещи

И аз успявах за малко да я чуя

Когато чувах аз и твоя глас

Тогава тя позволи ми да нахлуя

Понеже бе заета да те слуша в захлас

А иначе си крие медения глас

Крие болката си тежка

А аз се мъча с нея в този час

И сякаш всичко ми се струва просто грешка

Сега седим и двете

Тя вика, аз мълча

Не слушам стоновете вече

Седя и тихичко кървя

И аз ще търся лекарството за нея

За мойта болничка душа

Ще излекувам мойта фея

Ще й дам собствени крила.

5 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

Близост

А какво е всъщност "Близост"? Да бъде някой физически до теб? Да бъде в "близост" до тялото ти? Не. Не мисля така. "Близост", каква красива, но за съжаление погрознена дума. Ако наистина има "близост" между хората, те ще я усещат и през километри разстояние. Близостта е да усетиш загрижеността в онова "как си?", което чуваш през телефонната слушалка. "Близост" е да си в допир с човек, който дори не е до теб. Да си в допир с него, с чувствата му... С душата му. "Близостта" е нещо, което се постига. Онова чувство, когато усещаш дори сълзите на човека отсреща, усмивката му, страха му. Допира до сърцето ти от "Обичам те", което приглушено си чул, отново през тази телефонна слушалка. Красивото и искрено "Благодаря", когато си успял да "постигнеш" усмивката на нечие лице. Дори липсата на някой е близостта ти с този човек. Близостта от разстояние е най-искренната близост, която можеш да имаш. Оцени я.

24/04/2020

30 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

От любов за любовта

Любов ли бе да я опишеш

така изрече го на глас,

а гласа ти бе свободен, като на птичка

Чух го и обвзе ме чувство на захлас

Любов ли бе да я опишеш

повтори пак и пак,

а аз безпомощна ду��ичка

разтапях се от твоя глас

Любов ли бе да я опишеш

На две сърца далечни

Но любовта никого не пита

Не познава граници човешки

Почувствах се в този миг...някак

Без да мога да опиша

А вътрешно крещях и молех спри!

Душата ми към тебе тича

Ехх, любов ли бе, какво ли не

Красотата на човешкия живот

А с теб се лутаме безчет

Като самолети без пилот

И после ти замлъкна

не чувах вече твоя глас

Но щом внимателно се вслушах

Върнах тихичкия си захлас

А как това се чувства ще попиташ?

Не знам но мисля че не дишам

сърцето ми не е на две любов, напротив

усещам го по две да припка

Любов ли бе да я опишеш

попита за пореден път

сега и душата ми не диша

слушам само сърцевия звън

А как да кажа беше

Като две души изгубени в красота

На двата края на летящ остров

Балансират с опасност по ръба

Но страха го няма въпреки височината

Тях нещо ги държи

Държат се двамата в далечината

Любовта неописуема ги спаси.

А после ще попиташ как съм?

А отговор на тоз въпрос не знам

Кажи ми ти обич опасна

Как ли съм при тебе там?

Обичам те ще кажа пак,

но няма вече тази тежест

За това ти посвещавам аз

красотата на моята невежест.

19/04/2020

2 notes · View notes

authoricfire · 4 years

Text

-Къде живееш?

-Обичам да пътувам. Обикновено адреса е в сърцето ми.

Една разбита душа

2 notes · View notes